Разработени теми

Клетвата на Хипократ – същност и анализ
Хипократовата клетва е най-известният етичен кодекс във медицинската професия, съставена е във Александрия през 4в. Преди новата ера. За неин автор се счита Хипократ.
Структура на клетвата или характер на договор между две страни – лекаря и боговете, във интерес на трети (учителят, потомството му, учениците, пациентите) . Клетвата има задача да осигури морална регулация между лекар и пациенти и да постави високи етични стандарти пред лекарите както в областта на медицината, така и във живота им. По отношение на пациентите Клетвата гарантира компетентни медицински грижи. Във Хипократовата клетва могат да се различат 4 части:
Молитва призив към боговете
Задължение към професията
Задължение към пациента
Обет
1.Молитва призив към боговете – призовава боговете за свидетели на това че лекарят ще спази клетвата си. Това дава на клетвата специалност и святост.
„В името на Аполон- лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея, и във името на всички богове и богини, които взимам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва…..“
2.Задължение към професията
А) Задължение към учителите, колегите и учениците си. В Хипократовата клетва учителят е наречен Родител, а децата му Братя на които е готов да помогне във всяка ситуация. Защото медицината е изкуство и когато си завършил висше учебно заведение и си правоспособен лекар имаш познания за да практикуваш медицинската професия. Самият процес на лечение се учи най- добре в практика и в ситуация на общуване със лекарите и другите медицински специалисти.
Б) Задължение за лично усъвършенстване – „Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.“ През 1967г. на 2-ри световен медицински конгрес в Париж е направено предложение за допълнение на Хипократовата клетва:
„Кълна се, че ще се обучавам цял живот !“
3.Задължения към пациента
2.Основни етични правила в здравните грижи
Обект на медицинския труд е здравето на човека. Съществуват етични и правни норми, които регулират поведението на медицинския работник.Професионалния морал има две страни:
-отношение на човека към труда
-моралните взаимоотношения между хората в процеса на трудовата дейност
Медицинския труд, трудът на лекаря и на медицинските работници е общественополезен труд, защото въпросът за здравето на хората е обществен въпрос.
Спазването на високи морални норми се налага, заради:
-дейността на медицинския труд е насочена към човек
-професионалните и етичните изисквания се вливат в едно
-здравето и живота на човек е в ръцете на медицинския работник
-спазването на професионална тайна
-медицинския работник трябва да бъде отговорен
3.Деонтологични правила в здравните грижи.
Деонтологичните изисквания са задълженията, които произтичат при упражняването на медицинската професия. Медицинският работник има задължения към:
-болните
-близките на болните
-другите медицински работници
-обществото и държавата
Деонтологията включва принципите на поведение на медицинския персонал, с цел повишаване на ползата и отстраняване на вредните последствия от непълноценната медицинска работа.
-Медицинският работник трябва да спазва науката, етиката и деонтологията.
-Трябва да пази медицинска тайна
Запазването на тайната защитава личността и при разкриването й следва наказание с лишаване от свобода или глоба.
4. Система на здравното обслужване на населението. Видове лечебни заведения
Системата на здравното обслужване на населението обхваща значителен брой дейности който определят основните лечебни заведения:
Лечебните заведения – в тях лекарите със помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват следните дейности:
Диагностика, лечение и рехабилитация на болни
Наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ
Наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица
Профилактика на болести и ранно откриване на заболяването
Мерки за укрепване и опазване на здравето
Трансплантация на органи, тъкани, клетки
В лечебните заведения може да се извършва обучение на студенти и на медицински специалисти. Във лечебните заведения може да се извършва научна дейност.
Лечебни заведения за извънболнична помощ са:
1.Амбулатории- за първична медицинска помощ.
Те биват:
Индивидуална практика за първична медицинска помощ
Групова практика за първична медицинска помощ
2. Амбулатории – за специализирана медицинска помощ, Тя бива:
- Индивидуална – За специализирана медицинска помощ.
- Групова – за специализирана медицинска помощ
- Медицински център, стоматологичен център и медико-стоматологичен център
- Диагностично- консултативен център – ДКЦ
3. Самостоятелни медико-диагностични и медико-технологични лаборатории. Лечебни заведения за болнична помощ са:
- Болница за активно лечение
- Болница за долекуване и продължително лечение
- Болница за рехабилитация
- Болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация
Болниците могат да бъдат многопрофилни или специализирани:
Университетски болници - Многопрофилни или специализирани болници определени от министерския съвет, в който се осъществяват дейности по клинично обслужване на студенти и докторанти по медицина
Клинично обучение по здравни грижи както и на студенти от всички видове медицински колежи
Следдипломно обучение на лекари стоматолози,фармацевти, специалисти по здравни и лица завършили медицински колежи.
5. Видове медицинска помощ по териториален обхват
В Зависимост от териториалния обхват на обслужваното население, лечебните заведения са:
Районни – в лечебното заведение се лекуват граждани от 1 или съседни общини
Областни – в лечебното заведение се лекуват граждани на общини от 1 област
Междуобластни – в лечебното заведение се лекуват граждани от различни области
Национални – извършват се уникални за страната диагностично-лечебни дейности и научно изследователстка работа на съвременни медицински технологии.
Лечебните заведения по териториален обхват се определят от министерския съвет
6. Лечебни заведения за извънболнична помощ, ДКЦ и лаборатории
Амбулаториите за първична или специализирана извънболнична помощ са лечебни заведения, в които лекари или стоматолози извършват:
Диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на болния
Консултации
Профилактика
Предписват:
Лабораторни и др. видове изследвания
Извършване на медицински дейности и манипулации под техен контрол
Обема, вида, домашни грижи и помощ за болния
Лекарства, превързочни материали
Извършват експертиза на временна нетрудоспособност, оказват медицинска помощ при бремменост и майчинство, наблюдават, контролират и полагат грижи за психическото и физическото развитие на лица под 18г., извършват профилактични прегледи, издават документи свързани с тяхната дейност, насочват пациенти за консултативна и болнична помощ
Диагностично – консултативен център (ДКЦ)
ДКЦ е лечебно заведение в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от 10 лекари с различни специалности. Центъра трябва да бъде обурудван със необходима медицинска апаратура, медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика. Управлява се от лекар със призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт. Устройството, дейността и вътрешния ред се уреждат с правилник отреден от ръководителя.
Лабораториите
1.Самостоятелна медико- диагностична лаборатория
- Лечебно заведение, в което лекар със помощта на др. специалисти извършва предписани от друг лекар медицински изследвания
2. Самостоятелна медико-техническа лаборатория – лечебно заведение в което специалисти извършват предписани от лекар специфични технически дейности и произвеждат медицински и помощни средства.
7. Лечебни заведения за болнична помощ – класификация,структура и особености.
Лечебно заведение за болнична помощ е заведение в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват следните дейности:
Диагностика и лечение на заболявания, които лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ.
Родилна помощ
Рехабилитация
Диагностика и консултации поискани от други лекари от лечебни заведения
Трансплантация на клетки, тъкани, органи.
Взимане, съхраняване и снабдяване с кръв.
Медико-козметични услуги
Клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно дейсващата законодателност
Научна и учебна дейност
Видове Болници:
Болници за активно лечение – лекуват се лица с остри заболявания, травми, изострени хронични заболявания, състояния изискващи оперативно лечение в болнични условия. Указва се родилна помощ и медико-козметични услуги
Болници за долекуване и продължително лечение – приемат се лица нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето или лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на здравословното телесно и психическо състояние.
Болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.
Многопрофилна болница – има най-малко 4 отделения или клиники по различни и основни медински специалности
Специализирани болници – има отделения, отговарящи на едно от следните изисквания:
Една основна медицинска специалност със един или повече профилни специалисти
Повече от 1 профилна специалност, когато болницата е предназначена за лечение на заболявания от една и съща група
Основни медицински специалност могат да бъдат – Вътрешни болести, детски болести, ортопедия и травматология , урология, психиатрия, очни болести и др.
8. Други лечебни заведения – характеристика
1.Център за спешна медицинска помощ – лечебно заведение в което медицинските специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна медицинска помощ на заболели или пострадали лица.
2.Център за Трансфозионна Хематология – лечебно заведение в което лекаря с помощта на друг
- Взимат кръв и кръвни съставки
- Диагностицират,преработват,съхраняват и осигуряват кръв и кръвни съставки
- Произвеждат персонал: съхраняват и осигуряват кръвни препарати
- Осъществяват дейности по трансфузионен надзор
Тези центрове осъществяват дейноста си съгласно изискванията за закон за кръвта,кръводаравянето и кръвопреливането
3. Диспансер – лекаря с помощта на друг персонал активно диагностицират лекуват и периодично наблюдават болни с определени заболявания
4. Дом за медико – социални грижи – лечебно заведение в което мединцински и други специалисти осъществяват продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за лица от различни възрастови групи със хронични заболявания и медико – социални проблеми. Лечебната дейност се ръководи от медицински специалист.Устройството,дейноста и вътрешния ред се уреждат със правилник утвърден от ръководителя.
5.Хоспис – Лечебно заведение в което медицинските и др. специалисти осъществяват продължително медицински наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар и специфични грижи за лица със хронични инвалидизиращи заболявания и медико- социални проблеми. Лечебната дейност се ръководи от медицински специалист.Устройството,дейноста и вътрешния ред се уреждат със правилник утвърден от ръководителя.
6.Диализен център – лечебно заведение в което един или няколко лекари с помощта на други специалисти осъществяват лечение, рехабилитация и наблюдение на болни с хронична бъбречна недостатъчност, управлява се от лекар с призната основна медицинска специалност и най-малко 2г. стаж в центъра или отделенията по хемодиализа.Устройството и дейноста се уреждат с правилник утвърден от министъра на Здравеопазването.
7.Тъкънна банка – лечебно заведение във което лекар, с помощта на други специалисти взима преработва изследва и съхранява клетки, тъкани и органи.Клетки и тъкани се взимат за присаждане и преработка а органи само за преработка. Дейността се извършва спрямо вътрешния ред утвърден от ръководителя.
9. Национална здравна карта. Областни здравни карти
Националната здравна карта на република България се утвърждава със решение на министерския съвет по предложение на министъра на Здравеопазването. Подлежи на цялостна актуализация на всеки 3 години. Частична актуализация се прави при необходимост.
При изработване и актуализация на здравна карта се вземат предвид и акридитационните оценки на съответните лечебни заведения.
Нацио