Разработени теми за изпит

ЕКОЛОГИЯ
1.Екологията като фундаментална биологична наука.Предмет на екологията и методи на екологичните изследвания.Развитие на екологията и връзки с останалите биологични науки. Екологията изучава организмите,окръжаващата ги среда и закономерностите,по които се осъществява взаимодействието помежду им.Екологията включва организацията и функционирането на надорганизмените биологични системи.Екологията се разделя на аутекология (на индивидите и популациите)и синекология(на съобществата).Екологията на индивидите изучава влиянието на средата върху приспособителните възможности на организма.Екологията на популациите изучава структурните и функционални особености на популациите.Екологията на съобществата се нарича биоценология и изучава съобществата и екосистемите.В зависимост от направлението има функционална,количественаи еволюционна екология.Важен дял е приложната екология,която се отнася към опазването на средата.Екологичните изследвания се провеждат в природата или в лаборатории.Полевите методи дават възможност да се изучат екологичните закономерности в реална обстановка.Експерименталните методи се прилагат в лабораторна обстановка.Използват се методи и от други науки-систематика,физиология,зоология. Моделът на абстрактно описание на реално съществуваща система-словесно,графично или с математически средства.Методът на пробните площи изучава състава и структурата на популациите и на ценозите. Екологията е част от ботаниката,зоологията,генетиката. 2.Жизнена среда.Понятие за жизнена среда.Типове жизнени среди.Фактори на средата и екологични фактори.Насоки на въздействие на екологичните фактори върху организмите. Класификация на екологичните фактори. Жизнената среда включва цялото обкръжение на организмите.Типовете жизнени среди са: водна, наземно-въздушна и почва.Водната среда има висока плътност.Важно свойство на водата като жизнена среда е нейната топлопроводимост.От значение са и минералното и газовото съдържание на водата.Наземно-въздушната среда има особености,които са причина за разнообразните приспособления у сухоземните видове.Ниската плътност на въздуха благоприятства летенето и разпространението на семената.Влажността и валежите са най-важните фактори на климата.От тях зависи денонощната активност,поведението на животните и растенията и разпространението им. Ветровете и въздушните течения пренасят организмите или части от тях на големи разстояния. Светлинния режим се определя от движението на Земята около Слънцето и около оста си. Релефа на местността и особеностите на почвата са важни за растенията.Критерии за екологична класификация са начинът на хранене,отношението на организмите към факторите на средата. Екологичните фактори са тези качества на средата,които оказват пряко влияние върху организмите. 3.Физикохимични(абиотични)фактори.Температура,светлина и вода.Атмосферни газове, въздушни и водни течения,нлягане.Класификация на организмите в зависимост от отношението им към лимитиращите екологични фактори. Въздействието на абиотичните фактори зависи от характера и дозата.Температурата е важен елемент на климата.Физиологичното й въздействие се изразява в промени на общата обмяна, дишането,поведението,растежа,развитието,размножаването и др.Приспособяването към температурните промени зависи от механизмите за терморегулация ,поведението,способностите за избор на оптимална температура.Организмите се разделят на топлокръвни и студенокръвни; хомотермни,пойкилотермни,ендотермни и екзотермни.В зависимост от отношението на организмите към ниските и високите температури се различават студенолюбиви и топлолюбиви, в зависимост от биокинетичната температура се разделят на стенотермни и евритермни.Дължината на вълната на светлината оказва влияние върху цветното виждане на организмите, фотосинтезата, а интензивността на светлината управлява цялата екосистема.При растенията се различават три групи по отношение на светлината-на късия ден,на дългия ден и неутрални.Според отношението им към светлината растенията се разделят на светлолюбиви,сенколюбиви и сенкоиздръжливи,а животните-светлолюбиви и тъмнолюбиви.Като лимитиращ фактор водата участва във формирането на климата.Екологичното значение на влажността регулира активността на организмите.В зависимост от диапазона на колебание на влажността организмите са еврихигробионти и стенохигробионти.От атмосферните газове лимитиращи за организмите са кислорода и въглеродния диоксид. 4.Почвата като екологичен фактор.Орографски фактор.Класификация по жизнени форми при растенията и животните. Почвата е важен екологичен фактор с особено значение за растенията.Според връзката на организмите с нея се разделят на геобионти-обитават постоянно почвата,геофили-част от живота им протича в почвата,геоксени-изпозват почвата за укритие.Орографския фактор се определя от особеностите на релефа.От релефа зависят и почвените хоризонти.Физичните фактори определят какви организми могат да живеят на дадено място.Съществуват 6 жизнени форми при растенията: епифити-растения без корени в почвата,залавят се за други растения; фанерофити-надземни растения;хамефити-ниски тревисти растения;хемикриптофити-ниски тревисти растения,на които надземните части отмират през зимата;криптофити-многогодишни тревисти растения. Класификацията по жизнени форми при животните е:плаващи форми-водни(нектон,планктон, бентос),полуводни(потапящи се,непотапящи се,само добиващи храна във водата); риещи форми- абсолютно почвени(постоянно са под земята)и относително почвени(живеят под земята,но излизат и на повърхността);сухоземни форми-неправещи дупки(бягащи,скачащи,пълзящи), правещи дупки (бягащи,скачащи,животни по скалите). 5.Популации.Обща характеристика на популациите.Свойства на популациите.Методи за определяне на плътността на природните популации.Описателни статистики. Популацията е група от индивиди,населяващи определено пространство дълго време.В природата индивидите обикновено не съществуват изолирани.Най-малко през размножителния си период те формират групи,в които съществуват определени взаимоотношения.Обикновено видовете съществуват в природата с повече от една популация.Популациите притежават две основни групи свойства:биологични и групови.Биологичните свойства характеризират жизнения цикъл на популацията,а груповите смъртността,възрастовата структура и генетичната приспособеност. Индивидуалните изменения могат да повлияят на генетичния състав на популацията. Плътността на популацията е количествен показател за броя на индивидите на единица площ.С понятието екологична пластичност се означава плътността на организмите на единица обитаемо пространство.Методите за оценка на плътността са в две групи:преки-за осъществяването им е необходим визуален контакт с изследваните индивиди;косвени-за присъствието на индивиди се съди по оставените от тях следи. 6.Особености на популациите при домашните животни. Изкуствено поддържаната популация при домашните животни е различна от другите популации на същия вид.Числеността и плътността при породата не се регулира от естествени механизми. Човека,полагайки грижи може да повиши плътността на популацията.Възрастовия състав на популациите включва пререпродуктивни,репродуктивни и пострепродуктивни животни. Младите животни в селското стопанство се отглеждат отделно,а пострепродуктивните се бракуват.При домашните животни стадото се формира съобразно производствените принципи,докато при дивите животни има йерархия.Биологичната продуктивност при домашните и селскостопанските животни е подобрена.При домашните животни се внася енергия под формата на отопление, осветление,вентилация.Смъртността е намалена чрез профилактита,зоохигиена,хранене. 7.Биоценози(съобщества).Типове ценози.Състав и структура на ценозите.Свойства на биоценозите.Основни биотични индекси и коефициенти. Популацията от различни видове,които обитават един и същ биотоп,образуват биоценоза. Типове ценози:биоценоза-система растителни и животински популации,характерни за даден биотоп; синузия-екологично и пространствено обособена част;биом-комплект от биотопи;екотон- биоценозата на границата на сва съседни биома;консорция-групировки от организми,които са тясно свързани;климаксови съобщества-ценози в състояние на относителна стабилност. Изучаването на биоценозите започва с техния видов състав.Обикновено ценозите се характеризират с малко видове растения или животни,които са най-много или най-едри.Когато биоценозата е достатъчно голяма или стабилна в нея се наблюдава определена структура: слънцепродуцентиконсументиредуцентиизточник на хранителни вещества продуценти. Основните елементи в структурата на екосистемите са хранителните вериги.Има 3 типа хранителни вериги:1-започва от продуцентите-зелените растения(биомасата,изградена от тях преминава в дребни растителноядни животни);2-в началото са също продуценти,на второ ниво са едри консументи;3-започва от мъртва биомаса. 8.Биотични фактори.Конкуренция.Хищничество.Паразитизъм.Мутуализъм. Конкуренцията е взаимодействие между два организма,стремящи се към едно и също нещо. Наблюдава се когато даден ресурс се потребява от даден организъм и така намалява достъпа на други организми до този ресурс.Конкуренцията може да бъде вътревидова и междувидова. Хищничеството е взаимодействие между две поопулации и се отразява отрицателно върху растежа и преживяването на една популация и благоприятно върху друга.Хищничеството е главен механизъм,който осигурява движението на енергията и веществата в екосистемата.Паразитът е организъм,който получава хранителни вещества от друг организъм,който се нарича гостоприемник.Паразитите и останалите причинители на болести,означавани общо като патогенни, са важна група организми,тъй като засягат милиони хора и животни всяка година. Голяма част от организмите на земята са паразити или причинители на болести.Паразитите се отличават от свободнодвижещите се форми и по това,че местообитанията на паразите са живи организми.Като такива те не остават непроменени,тъй като могат да растат,да се развиват,да реагират на промени в средата.Важна реакция на гостоприемника,по отношение на паразита, е развитието на имунитет.Мутуализмът е взаймодействие между организмите от два вида,което е от взаимна полза.Това означава,че индивидите от всяка популация мутуалисти,преживяват по-добре в присъствието на индивиди от другия вид.По биологията си мутуалистите се отличават съществено от паразитите и от свободноживеещите организми.Жизнения цикъл на мутуалистите за разлика от този на паразитите е много прост.Независимо,че всеки от партньорите при мутуализма има изгода,това не е приятелска взаимопомощ.Всеки вид действа егоистично. 13.Сухоземни биоми.Хоризонтална зоналност на сухоземните биоми.Вертикална зоналност на биосферата. На сушата има разнообразни комплекси от биотопи,обусловени от климатични,топографски и други условия.В зависимост от това се наблюдава определена зоналност в разпространението на растенията и животните на сушата,която се разделя на студени пустини,тундри,умерени и тропически зони.Подобна на хоризонталната зоналност е вертикалната зоналност наблюдавана във високите планини.В хоризонталната зоналност на сушата студените пустини са островите на северния ледовит океан и Антрактида.Тундрите са с ниски температури,оскъдни валежи,почвата е замръзнала през по-голямата част от годината.Умерената зона е с ясно изразени годишни сезони, обилни и равномерни през годината валежи.В сухите пустини валежите са сравнително слаби и са лимитиращ фактор.Степите са зони на сушата във вътрешните области на континенталните блокове.Субтропичните зони са с добре разпределени валежи,без температурни различия по сезони.Тропичните зони са около екватора с обилни валежи.От вертикалната зоналност на сушата полярната зона съответства на студените пустини.Умерената зона е аналогична на субарктичната. Вертикалната зоналност варира в различните географски ширини,като към екватора се измества във височина. 14.Основни водни биоми и екосистеми.Главни местообитания в хидросферата. В хидросферата трудно се говори за биоми,защото липсват граници между подразделенията въ