Разследващи органи

Самостоятелна работа
дисциплина: Наказателно процесуално право
тема 17: Разследващи органи
София
2016
I. Увод

В българското наказателно процесуално право, разследването е установено като
единна, унифицирана форма за осъществяване на досъдебна дейност. Тя се означава
като “разследване” и се извършва по правила, независимо дали се извършва от
следовател или друг разследващ орган. Нейното главно предназначение е събирането и
проверка на доказателствени материали, както и подготовка на обвинението.
До 1979г. разследващите органи са били две категории: следователи и дознатели.
Следователите са били две категории: следователи на прокуратурата и към
Министерство на вътрешните работи. През 1979г. с Указ за създаване на единен
следствен апарат при МРВ е бил образуван такъв и всички следователи отишли към
МВР, с изключение на военните следователи. След 1991г. с оглед независимостта на
съдебната власт, следственият апарат излезнал от системата на МВР и била образувана
Национална следствена служба. С промените на ЗСВ от 1001г. са се възстановили
Националната следствена служба на мястото на Специализираната следствена служба.
С влизането в сила на новия НПК за пръв път и легално се сочат стадиите на
досъдебното производство - разследване и действия на прокурора след приключване на
разследването, което е самостоятелен стадий на досъдебното производство.
“Разследващи органи” е обобщаващ термин, въведен в НПК, чрез който се
означават следователите и дознателите. Следователите са органи на съдебната власт,
както и съдилищата и прокурорите, по силата на КРБ - чл. 117, ал. 2, във вр. с чл. 128.
Дознателите не са орган на съдебната власт, а длъжностни лица в сферата на
изпълнителната власт.
Разследващите органи са изцяло подчинени на прокурора. На него е оставено
правомощието да извършва цялостното разследване, както и отделните действия по
разследването и други процесуални действия, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 2 НПК.
Прокурорът може да извършва разследване по всяко дело, независимо дало това трябва
да се проведе от следовател или друг разследващ орган.
Съгласно чл. 127, т. 2 и т. 3 от Конституцията, конституционните правомощия на
прокурора са очертани с имеративни разпоредби. А именно: да ръководи разследването
и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, да повежда към
отговорност лицата, които са извършили престъпления и да поддържа обвинението
пред съда.
II. Статут на разследващите органи
1.Следователи
Следователите са органи на съдебната власт. Те се назначават, понижават,
повишават и освобождават от слъжност с решение на Висшия съдебен съвет - чл. 160,
ЗСВ. Следователите в следствените отдели на окръжните и специализираните
прокуратурси са подчинени на административния ръководител на съответната
прокуратура.
2. Разследващи полицаи
Статусът на разследващите полицаи е регламентиран в Закона за
Министерството на вътрешните работи. Разследващи полицаи са органите на Главна
дирекция „Национална полиция“, Дирекция „Миграция“ и органите на съответните им
звена в областните дирекции, органите на Главна дирекция (ГД) „Борба с
организираната престъпност“, ГД „Гранична полиция“, на Дирекция „Вътрешна
сигурност“, Специализирания отряд за борба с тероризма и звената „Общинска
полиция“, назначени на длъжности за разследващи полицаи.

Разследващият полицай е държавен служител на МВР и отговаря на общите
изисквания - да бъде дееспособно ФЛ и тези, визирани в чл. 179, ЗМВР. За тях са
предвидени и допълнителни изисквания - да имат висше юридическо образование или
бакалавърска степен от Академията на МВР.
Разследващите органи могат да извършват само разследвания по НПК и не могат
да им се възлагат други дейности.
3. Разследващ митнически инспектор
Статутът на разследващия митнически инспектор е уреден в ЗМ (Закона за
митниците). Той е митнически служител, отговаря на същите условия за заемането на
тази длъжност, както и всеки друг служител от Агенция “Митници”. За назначаването
му обаче са предвидени две допълнителни условия - да има юридическо образование и
към момента на назначаването му на тази длъжност да не е обвиняем или подсъдим за
умишлено престъпление от общ характер.
Разследващият митнически инспектор има статута на митнически орган от
специализираната администрация на Агенция “Митници”. На него могат да се възлагат
само дейности по разследване на престъпления. Извършва само разследвания в
случаите при условията и по реда на НПК.
III. Разлики в обема на предметната дейност на разследващите органи
1. Разследването се провежда от следовател – чл. 194, ал. 1 от НПК – за
престъпления от общ характер по чл. 95 – 110, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419а НК; за
престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии,
прокурори и следователи или от държавни служители в МВР или в ДА „Национална
сигурност“, както и от служители на Агенция „Митници“ в качеството им на
разследващи органи; за престъпления, извършени в чужбина; с фактическа и правна
сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна
прокуратура.
След изменението от 2009г., бг. 33 ДВ на чл. 52, ал. 2 НПК - предметната
компетентност на следователите се разшири. Получиха права, които имат прокурорите
по чл. 46, ал. 2, т. 2 НПК, а именно - да извършват “разследване или отделни действия
по разследването и други процесуални действия”. Изменението цели подобряване на
качеството на разследването, което е в пряка връзка с юридическото образование и
големия опит на следователите. Въвежда се и т. 4 на чл. 194, ал. 1 НПК с ДВ, бр. 32, с
която следователите придобиха компетентност да извършват разследване по всяко дело,
възложено от административния ръководител на съответната прокуратура. С
допълнение на т. 2, чл. 194, ал. 1 НПК - разследването се провежда от следовател и за
престъпления, извършени от служители на Агенция “Митници” в качеството им на
разследващ орган.
2. По дела за престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 НК, разследването се
провежда от разследващ митнически инспектор. Когато в извършването на такова
престъпление е участвал служител от Агенция “Митници”, разследването се провежда
от разследващ полицай.
Разследването от следовател е задължително за разследването на
престъпленията, изброени в чл. 194, ал. 1, т. 1-3 НПК. Недопустимо е разследването да
бъде извършено от друг разследващ орган, защото предметната дейност на
следователите е абсолютна. В случай че разследването бъде извършено от друг
разследващ орган, то предприетите действия няма да имат процесуална стойност.

Разследването от разследващ полицай или разследващ митнически инспектор не
е задължително, защото тяхната компетентност не е абсолютна. Следователите
разследват и дела с фактическа и правна сложност, които са им възложени от
административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.
Разследването от следовател в следствения отдел на специализираната
прокуратура и от разследващ полицай, определени със заповед на министъра на
вътрешните работи, и разследващи митнически инспектори, определени със заповед на
министъра на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници”, е
задължителна форма за разследване.
Компетентността по чл. 194, ал. 2 НПК не е изключитела. Уредбата предвижда
изключение, когато “в извършване на престъплението е участвал служител от Агенция
“Митници”. Разследването на тези престъпления може да се осъществи вместо от
разследващ митнически инспектор - от разследващ полицай. Премахната е
възможността в рамките на митническата администрация да се извършва разследване
срещи един неин служител от друг неин служител. Предметната компетентност се
разпределя по следната схема:
1.за престъпления, извършени от служител на Агенция “Митници” в качеството
му на разследващ орган - компетентен да осъществи разследването е следовател
2.когато при извършване на престъпление по чл. 234, 242, 242а и 251 НК е
участвал служител от Агенция “Митници” - компетентен е разследващ полицай
3. По-ограничена компетентност имат полицейските органи в МВР и в
митническите органи на Агенция “Митници”. Не могат да извършват цялостно
разследване, а само неотложни действия или такива, възложени им от прокурор или от
разследващ полицай, както и от друг разследващ митнически инспектор. Не могат да
извършват други процесуални действия освен действията по разследването.
Полицейските органи на МВР могат да извършват и действията по чл. 212, ал. 2
НПК, които са оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване, разпит на
свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране на
доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и реда на чл. 164 НПК.
Те могат да извършват и действия по разследването, възложени им от прокурор,
следовател или от разследващ полицай.
Митническите органи в Агенция “Митници” също могат да извършват
действията по чл. 212, ал. 2 НПК, но само в случаи на престъпления по чл. 234, 242,
242а и 251 НК.
Компетентността на специализираните следователи е абсолютна. Във връзка с
особените правила за разглеждане на дела, подсъдни на специализираните наказателни
съдилища, се прилага правилото на чл. 194, ал. 1, т. 4 НПК, след като не са предвидени
особени правила (чл. 411е НПК). Няма пречка административният ръководител по дела
с фактическа и правна сложност да възложи разследването на следовател в следствения
отдел на специализираната прокуратура, независимо от предвидената компетентност на
специализиран разследващ полицай или митнически инспектор. За следователя в
следствения отдел на специализираната прокуратура, остава важимо правилото по чл.
46, ал. 2 НПК. Той може да извършва разследване по всяко дело от компетентността на
специализираните наказателни съдилища, независимо от предвидената компетентност
на специализиран разследващ полицай или митнически инспектор.
Предметната компетентност на военните следователи и военните разследващи
полицаи по реда на особените правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните
съдилища - също е задължителна форма на разследване. Ако разследването е извършено
от друг разследващ орган, предприетите действия нямат процесуална стойност и

събраните доказателства не могат да се използват от съда. Но и в тези случаи остава
правилото по чл. 203, ал. 3 НПК важимо, след като не са предвидени особени правила
по смисъла на чл. 411е НПК. Ако разследването е започнало от разследващ орган, а в
последствие се установи, че престъплението е подсъдно на военните съдилища, то
разследващият орган трябва да се замени с военен, а изв