Реферат на тема Модифициране на данни в SQL Server

Имена на проверяващия:
ЮЗУ „Неофит Рилски“
oИнформационни системи и технологии
oФакултетен номер: 20251421006
oИлия Ангелов Попов
РЕФЕРАТ
по
СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
БАЗИ ОТ ДАННИ
ТЕМА 12
Модифициране на данни в SQL Server
Природо математически факултет
19.12.2021г.

Страница 1


Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ ............................................................................................................................................. 2
ВМЪКВАНЕ НА ДАННИ С КОМАНДА INSERT ......................................................................................... 5
ОБНОВЯВАНЕ НА ДАННИ С КОМАНДА UPDATE ................................................................................... 7
ИЗТРИВАНЕ НА ДАННИ С КОМАНДА DELETE ....................................................................................... 8
ОБЕДИНЯВАНЕ НА ДАННИ С КОМАНДАТА MERGE.............................................................................. 9
ВРЪЩАНЕ НА МОДИФИЦИРАНИ ДАННИ ........................................................................................... 13
Литература ........................................................................................................................................... 16

Страница 2


ВЪВЕДЕНИЕ

Преди да използваме операциите Inserting data(вмъкване на данни), Updating Data(Актуализиране
на данни), Deleting Data(Изтриване на данни), Merging Data(Обединяване на данни), Returning Modified
Data(връщане на модифицирани данни) в езика SQL трябва да разберете какво представляват
релационните база данни. Ще предложа бързо и кратко обяснение на понятието и ще покажа за какво се
използват релационните база данни и тяхната манипулация чрез езика SQL.
 Какво представлява релационната база данни?
База данни е структурирано множество от постоянна информация, съхранявана от
компютърна програма. Терминът постоянен означава, че данните продължават да
съществуват и след прекратяването на програмата или потребителска сесия, която ги е
създала. Релационна база данни е съвкупност от информация съхранявана в двумерни
таблици. Могат да се използват и други структури но релационният подход е доказал
своето предимство и в момента е индустриалният стандарт. Релационния модел е
реализиран през седемдесетте години от Тед Код. Един лесен начин да опишем
релационна база от данни е да си представим една адресна книга. Книгата съдържа
много записи като всеки отделен запис съответства на адреса на определен човек. За
всеки човек може да съществуват няколко отделни вида информация, например име,
телефонен номер и адрес. Да предположим, че трябва да форматираме информацията в
адресната книга така че да се представи в табличен вид с редове и колони. На всеки ред
ще съответства определен човек, а всяка колона ще съдържа стойностите за определен
тип данни като име, телефонен номер или адрес. Ако това е адресна книга на клиентите,
то тя може да бъде представена както е в таблица 1.1.




При този начин на представяне възниква един проблем представете си че може да има двама
души с името Георги Живков. Ако обсъждаме за кръга от вашите приятели, подобна ситуация едва ли ще
възникне, но базите данни често нараства до хиляди и до милиони записи, така че това е реален проблем.
Може би ще предложите такова разрешение да разглеждаме редовете в зависимост от тяхната подредба в
таблицата. Но каква подредба да използваме? Последователността на тяхното въвеждане? Това е
произволна последователност. Последователността на съхранението им във файловата система на
компютъра? Това е също произволна последователност. По добре би било да сме независими от
подредбата. Тази независимост е една от силните страни на релационния подход. Редовете на таблицата,
по дефиниция не са подредени в определена последователност което способства за поддържане на
максимална гъвкавост. В това отношение базата данни се отличава от обикновената адресна книга.
Записите в адресната книга се подреждат по азбучен ред. Системите за управление на релационни база
данни предоставят на потребителите възможност да подреждат информацията при нейното извличане
така както им трябва. За да изпълним това, трябва да присвоим на всеки човек уникален идентификатор
стойност почти винаги число което ще бъде различно за всеки човек. Числото може да е асоциирано с
човека например единият граждански номер или специално да бъде зададен. Това число трябва да бъде
уникално за всеки човек в таблицата с данни то се нарича първичен ключ(primary key). В една база данни
всяка таблица която проектираме трябва да има първичен ключ, служещ за логическа идентификация на
отделните редове но в някои случаи може да има изключение. Ще разгледаме таблица Clients 1.2 клиенти
с добавена колона за първичен ключ който задава уникален номер на всеки клиент.

фигура 1. Екранна снимка на таблица 1.1
фигура 2. Екранна снимка на таблица Clients 1.2

Страница 3


 Необходимостта от втора таблица
Какво ще се случи ако на един ред от дадена колона може логически да има няколко
стойности? Нека да предположим че се налага да добавим колона с телефонни номера
към таблица Clients като се има изпредвит че повечето хора имат поне два телефонни
номера домашен и служебен но могат да имат и други например факс, телефон във
вилата. Една от основните възможности на релационния модел е неделимостта
съществува една единствена стойност за всеки ред от дадена колона. Дори и да запишем
повече от една стойност СУБД ще ги третира като една стойност. Решението е да
създадем втора таблица която ще съдържа следните колони:
 Идентификатор – който ще съдържа стойността на първичния ключ от таблица
Clients.
 Телефонен номер(Phone)- ще съдържа домашния, служебния или друг номер.
 Типът на телефония номер(Type) – ще съдържа типът на телефония номер
например домашен, служебен.
Таблица ClientPhone 1.3 илюстрира връзка която сочи към първичния ключ на
външна таблица Clients тази връзка се реализира с родителски ключ. Ако всички
стойности на външния ключ от таблица ClientPhone действително съществува като
стойности на първичния ключ в таблица Clients, то базата данни се намира в
състояние на цялост на връзките(referential integrity).



 Език за заявки SQL
SQL е език ориентиран конкретно към релационните база данни. Използването му
спестява много от работата, която би се наложило да се свърши ако се използва
програмен език с общо предназначение като например С. SQL обаче ни спестява време и
ресурси като използваме командите традиционно наричани (конструкции) които могат
да оперират върху цели таблици като отделни обекти, а също и да третират като отделна
единица произволно количество информация, извлечена от таблиците или получена след
тях.
Форми на SQL в известен смисъл съществуват три SQL това са:
 Интерактивният се използва за директно опериране върху дадена база данни,
при което се получава разбираем резултат. При тази форма на SQL въведената
конструкция се изпълнява веднага и може незабавно да видим резултата ако има
такъв.
 Статичният SQL се състои от SQL конструкции, твърдо кодирани като част от
приложението или модула с код. От тази форма на SQL най често се среща
вградения(Embedded SQL) при него SQL кодът се внедрява в първичния код на
програма написана предимно на друг програмен език например C или Delphi.
Възможността други програмни технологии да използват структурите на SQL и
неговия начин за управление на данните изисква някои разширения спрямо
интерактивния SQL. При вграденият SQL изходните данни от SQL
конструкциите се предават чрез променливи или параметри така те могат да
бъдат използвани от програмата в която кодът се вгражда.
 динамичният SQL също е част от приложение или модул с код, но конкретния
SQL код, който трябва да се изпълни се генерира по време на работата на
програмата, вместо да бъде вграден предварително. Изискват се някои
разширения спрямо статичния SQL за да стане това възможно.

фигура 3.Екранна снимка на таблица ClientPhone 1.3

Страница 4



Езикът SQL се базира на команди, групирани в следните категории според
функционалността, която включват:
 Език за дефиниране на данни(Data Definition Language-DDL) използва се за
създаване, модифициране или изтриване на таблици и други обекти в базата
от данни. Освен таблиците, обектите в базата от данни са също изгледите,
тригерите, процедурите, функциите и др.
 Език за манипулиране на данни (Data Manipulation Language DML) използва
се за извличане, обновяване, вмъкване или изтриване на данни от таблиците
в СУБД.
 Език за контролиране на данни (Data Control Language DCL) използва се за
контролиране на достъпа на потребители или група от потребители да
данните и обектите в базата от данни.









След като вече се запознахме с какво представляват релационните база данни и
разгледахме езика за заявки SQL както и командите групирани в категории по функционалността която
включват в следващите раздели ще разгледаме езика за манипулиране на данни DML.

Grant
Revoke
DCL
DML DDL
CREATE
ALTER
DROP
INSERT
UPDATE
DELETE
SELECT
Фигура 1 са представени командите в езика SQL и категориите, към които
принадлежат.

Страница 5


ВМЪКВАНЕ НА ДАННИ С КОМАНДА INSERT

Вмъкване на данни в таблица става посредством командата Insert. Командата Insert в
своята най проста форма се състои от:
 Ключовите думи INSERT INTO, последвани от
 Името на таблицата, например Salespeople, последвано от
 ключовата дума VALUES, последвана от
 израз с конкретните стойности.
Така например за да въведете един ред в таблицата продавачи (Salespeople), можете да
използвате следната конструкция:




При вмъкване на данни в таблицата Salespeople се създава нов ред(кортеж), като
стойностите на всеки атрибут се въвеждат в указания ред, така че първата указана стойност
автоматично отива в атрибут 1, втората отива в атрибут 2 и така до
. Списъкът от атрибути
може да не включва всички атрибути от таблицата като в тези случаи за кортежа се създават
стойности по подразбиране за липсващите атрибути. Това са стойностите, указани след
ключовата дума DEFAULT при създаване на таблицата ако не са указани с NULL. Въвеждането на
стойност NULL се реализира както при всяка друга стойност. Например незнаем каква трябва да
бъде стойността в колона city за продавача Petar. Тогава можем да въведем на реда със
стойност NULL в това поле като в следния пример:

Фигура 3. Екрана снимка от DB Browser for SQLite на който е показана примерната конструкция.
Освен разгледаните примери в най проста форма за вмъкване на данни може да използваме и
разширена форма която се състои от:
 Ключовите думи INSERT INTO, последвани от
 Името на таблицата, например Salespeople, последвано от
 Списък от атрибути за таблицата, оградени със скоби (), последван от
 ключовата дума VALUES, последвана от
 израз с конкретните стойности.
Така въведена конструкцията придобива следния вид:

фигура 4. Екрана снимка от DB Browser for SQLite на който е пока