Римско частно право

ВЪПРОСНИК ПО РИМСКО ЧАСТНО ПРАВО
1) Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.
2) Източници
на правото. Системи на действащото право.
3) Основни периоди в р
азвитието на римската юриспруденция.
4) Царски период. Република. Архаично и предкласическо право.
5) Принципат. Класическо римско право.
6) Доминат. Следкласическо право. Вулгаризация.
7) Юстинианова компилация.
8) Правен континюитет на Източната римска империя.
9) Рецепция на римското право в съвременните частноправни системи.
10) Развитие на науката за римското право.
11) Статус на лицата. Свободни и роби. Римски граждани и чужденц
и.
12) Юридически лица.
13) Римската фамилия.
14) Пекулий
и прекарий.
15) Настойничество и попечителство.
16) Брак и развод. Годеж. Зестра.
17) Брачни реформи на Октавиан Август. Промени в семейното право, повлияни от християнството.
18) Основни пон
ятия на римския граждански процес - акция, литисконтестация.
19) Легисакционен процес. Фази на процеса. Легисакции. Принудително изпълнение.
20) Формуларен процес. Елементи на формулата. Фази на процеса.
21) Формуларен процес. Принудително изпълнение.
22) Особени преторски производства.
23) Служебен когнитивен процес.
24) Понятие за вещно право. Класификация на вещите по римското право.
25) Владение. Същност и елементи. Придобиване и изгубване на владението.
26) Видове владение. Правно значение. Защ
ита на владението.
27) Право на собственост. Същност. Съдържание.
28) Видове собственост по римското право.
29) Защита на правото на собственост. Акции. Други правни средства.
30) Съсобственост. Публичноправни ограничения на правото на собственост.
31
) Първични (оригинерни) способи за придобиване на право на собственост.
32) Вторични (деривативни) способи за придобиване на право на собственост.
33) Вещни права върху чужда вещ. (сервитути)
34) Право на строеж (суперфиция). Поземлени аренди.
35) Прав
ният акт. Волеизявление. Унищожаемост и нищожност.
36) Същност, източници и класификация на облигациите по римското право.
37) Престация. Понятие и класифиционни критерии.
38) Промяна на страните на облигационното отношение.
Въпрос 06: Доминат. Следкласичес
ко
право. Вулгаризация 1) Доминат - от края на III в. до 564 г. За начало на Домината се приема управлението на Диоклетиан (293-305) >> До Домината
с
е стига след
като започва: - масово разоряване на своб
о
дните средни и дребни
земевладелци; - борби между претенде
н
тите за престола; - анархия в римската държава; - римската д
ъ
ржава се превръща в абсолютна монархия
(
след Септими Север), която се опира на своята во
е
нна мощ и в чийто апарат пр
о
никват все повече представители на провинциалното р
о
бовладение. >> По своя характер Доминатът е: - открита робовладе
л
ска диктатура; - неограничена робовладелск
а
монархия с бюрократично управление. >> Характерни особености
и р
а
звитие на Домината: 
-
републиканските магис
т
ратури изчез
ват; - сена
т
ът запазва донякъде облика си, но не

и реалната си власт; - жителите н
а
римската държава се делят на съсловия, които все повече се ограничават едно от друго; - римс
к
ият император с
е превръща в неограничен монарх-господар (dominus); облича се

в златотъкани пурпурни одежди, носи диадема, особата му в езическо време е била
о
божествявана още приживе; - начело на управлението стоят още:
н
ачалникът на императорската канцелария (magister

officiorum), императорският ковчежни
к
(comes sacrarum largitionum), н
а
чалникът на управлението на императорските имения (comes rerum privata
r
um), министърът на правосъдието (questor sacri palatii); - начело на про
в
инциалното управление са били поставени ч
етирима преторианск
и
префекти (prafecti praetorio), които са оглавя
в
али четирите префектури, на които е раздел
е
на Римската империя; - по-малките административни поделения са били

диоцезите, начело на които са поставяни викарии; - диоцезите са се делял
и
н
а провинции, начело на които са стояли губернатори; - Римската империя
с
е разделя на две части: 1) Източна Римска империя и 2) Западна Римска импер
и
я, а императорската власт се е поделила между

двама императори. Основните причини за това са иконо
м
ически:
източната част на империята е успяла да преодолее к
р
изиса на робовладението и да просперира в следствие на успешните си стоп
а
нски връзки и обмени и да се превърне в една успе
ш
на феодална държава, то западната част е загинала под

ВВъпрос 14: Пекулий и прека
рий
1) Пекулий (peculium) Собственик на пекулия бил домовладелецът. Той отговарял за сключените от подвластния сделки. Pater familias отговарял за сде
л
ките на подв
ластния, за които е дал съгласие, ограничен
о
- до размерите на пек
улия или до размера на обогатяването
(
за сделките, за които не е дал съгласие). Исковете, които били

предоставяни от трети лица срещу pater
f
amilias, били actio quod iussu, actio de peculio

et de in rem verso, actio t
r
ibutoria. Пекулият е такъв имот на робовладелеца,

който той предоставял на някого от своите роби да го стопанисва и у
п
равлява. Обикновено уговорката е била робът

да предава определена част от прихода от него на господаря, а ос
тан
а
лото да прибира за се
б
е си. Робовладелецът о
с
тавал собств
еник на пеку
л
ия и винаги можел да го отнеме от ро
б
а. И двамата имали интерес от пеку
л
ия - робът да прибира част от изработеното за себе си, а робовладелецът - да увеличава пекулия

и имуществото с
и. >> Свободно управление на пекулия - libera administratio

peculii - робът може да се разпорежда с пекулия, да отчуждава имотите му, да пое
м
а задължения, без да е нужно да иска съгласието на господаря, т
о
й пък отговарял до размера на пекулия; искът, ко
й
то трето лице можело да предявява ср
е
щу робовладелецът е actio de pec
u
lio et de in rem verso. И тук можело да се използва иска actio tributо
r
ia, по силата на който ако пекулият е недостатъчен да се плати на всички
к
редитори, господарят трябвало да го разде
ли съразмерно между

тях. 2) Прекарий (добавка от atanassoff, ко
й
то не садист и не иска да гледа как студен
т
ите страдат, защото не могат да учат за римския прекарий  INCLUDEPI
C
TURE "http://legaltheory.web.data.bg/phpbb/images/smiles/icon_lol.gif" \*

ME
RGEFORMATINET 
) Прекариумът представлява предоставяне на един имот,

за да бъде ползван от т.нар. прекарист до поискване. Още в най-отдалечените

времена на римската история на богатите и зна
т
ни римляни, които имали под свое покровителство бедн
и
зависим
и хора, клиенти, давали на тези свои клиенти извест
н
и имущества в прекариум. Извършвайки този акт, патронът не поемал риск,
з
ащото всеки момент е могъл да отнеме онова, което

е дал. Докато прекаристът бил лице, което се ползва с
eb.
data.bg/phpbb/viewtopic.php?t=648&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=" Въпрос 21:Формуларен процес. Принудително изпълнение(фаза 3)
Формуларен

процес. Прин
удително изпълнение(фаза 3) 1. Фаза 1 - П
р
оизводство in iure - п
ред магистрата ( вж. въпрос 20) 2.
Ф
аза 2 - Производство пред заклетия съдия ( apud iudicem ) 3.

Фаза 3 - Принудително изпълнение Ако с
л
ед издаденото решение на заклетия съдия ответник
а
отказвал да се издължи, то
г
ава се прибягвало до принудително изпълнение. То се

осъществявало чрез actio iudicati , която се давала на кредитора, в

чиято полза било издадено осъдителното реше
н
ие. Това представлявала една заповед за изпълнение, която билФор
мул
а
рен процес. Принудите
л
но изпълнение(фаза 3)
Производств
о
in iure - пред магистрата ( вж. въп
р
ос 20) 2. Фаза 2 - Производство
п
ред заклетия съдия ( apud iudicem ) 3. Фаза 3 - Принудително изпълнение Ако след издаденото

решение на закл
етия съдия ответника отказвал да се издължи, тогава се прибяг
в
ало до принудително изпълнение. То се осъществявало чрез actio iudicati , която
с
е давала на кредитора, в чиято полза било издадено осъдителното

решение. Това представлявала една заповед за изп
ъ
лнение, която била 2 вида: а/ Върху

личността на ответника : прилаг
а
ла се реално, само когато той нямал никакво имущество. Ответникът се о
т
веждал в личния затвор на кредитора, където бил оковаван,докато не изплат
и
/ изработи дълга. Не се допускало убиване
или продаване на д
л
ъжника. б/ Върху имуществото на длъжника: Кре
д
иторите се въвеждали в имота на длъжника.
Т
е имали за задача да изпълняват ефикасен надзор ( да ги пазят от увр
е
ждане или разхищение) над тях и да направят обявления за разгласяване на
д
оп
уснатата missio (това не ми е ясно, може ли някой да обясни този израз?
)
с цел 1. да подканят останалите кредитори да се присъединят и 2. да уведом
я
т близките на длъжника, които, ако искат, мож
е
ли да изплатят дълга му. След изтичането на определе
н
срок (
15/30 дни ) , ако дългът не бил изплатен, длъжникът

се обявявал за безчестен и между кредиторите се избирал един (magister b
o
norum) , който да ръководи публичния търг. Плащан
е
то и наддаването от купувачите в търга било в процент

ВВъпрос 29: Защита на правото
на
собственост. Акции. Други правни средства 1) Ревандикационен иск >> Вещен иск, предявяван от лишения от владението на вещта цивилен собственик срещ
у
владеещия в
момента несобственик, с който се е търсело

възвръщане на отнетото
владение. - Ищецът е трябвало да до
к
аже, че е собственик според правилата за първично или деривати
в
но придобиване. Ответникът от своя стра
н
а гарантирал чрез поръчители, които да гарантира
т
, че ще предаде вещта добро
в
олно. - По отношение на всякакви вещи, без провинц
и
ални земи. - В архаичното и предкласическото право не се е присъжд
а
ла вещта на спечелилата страна, а нейната п
а
рична равностойност. 2) Публициев иск >> Иск, чиято формула п
ред
п
исвала на заклетия съ
д
ия да реши спора за со
б
ствеността н
а спорната в
е
щ така, както би го решил, ако в пол
з
а на ищеца беше изтекла придобивна

давност, дори такава давност да не съществувала. Тя защитавала всички владелци, намиращи се в
у
зукапионно влад
ение, които след изтичане на давностния срок ще станат собств
е
ници на вещта. - По отношение на бонитарната собственост. 3) Негаторен иск >
>
Този иск пазел правото на собственост чрез претенции за наличи
е
на ограничени вещни права върху чужда вещ или п
р
и фактически дейст