Съкратени теми по Микробиология

Тема № 1: „Предмет и задачи на микробиологията. Основни етапи
в нейното развитие.”

Предмет на микробиологията е изучаването на всички микроорганизми в природата –
както свободно живеещите в условията на външната среда, така и на микробите, паразитиращи в
многоклетъчните животински и растителни организми.
Предмет на медицинската микробиология са микроорганизмите, които са се
приспособили за паразитиране в човешкия организъм и предизвикват в него болестни промени.
Задачите на микробиологията са да изучи морфологията, структурата и физиологията на
микроорганизмите и тяхното взаимодействие с външната среда, т.е. значението им за икономиката
в природата и за патологията на човека, животните и растенията.
Пръв Хипократ в редица свои книги изказва мисълта, че епидемиите са резултат на
болестотворни изпарения – миазми, получени от почвата, въздуха и водата. Едновременно с това
възниква и мисълта за живата природа на причинителите на заразните заболявания. Историята
на микробиологията може да се раздели условно на три периода:
1. Морфологичен – свързан с развитие на оптика, механика, математика и др. Открития:
 Х. и З. Янсен, Р. Хуук – откриване на микроскопа и описване на растителна клетка;
 А. ван Льовенхук – откриване на бактериите; баща на микробиологията;
 Откриване причинителите на мускаридината, фавуса, трихофитията, антраксния бацил.
2. Физиологичен период – обобщаване на откритията в единна научна доктрина.
 Луи Пастьор – поставя научните основи на микробиологията като самостоятелна
бииологична дисциплина; изяснява специфичността и анаеробизма на ферментационния
процес; създава метода пастьоаризация; отхвърля окончателно теоргията за спонтанното
самозараждане на живота; открива стафилококите и стрептококите в гной от рани; през
1878 г. поставя основите на мед. микробиология.
 Създаване на първата жива ваксина (за кокошата холера) и втората (за антракса) от
Пастьор – разработва се принципа на атенюация на микробите;
 Създаване на противобясната ваксина – утвърждава се принципа на специфичната
ваксинопрофилактика; поставят се основите на експерименталната и приложна
имунология;
 Дж. Листер – разработва се метода на антисептиката – обработката на раните в
операционната с карболова киселина, прелом в работата на хирурга;
 Р. Кох – изучаване на антраксния бацил и способността му за спорообразуване; въвежда
твърдите хранителни среди при изолиране и култивиране на микробите; открива
туберкулозния бактерий и причинителя на холерата.
3. Етиологичен период – изясняване етиологията на повечето инфекциозни заболявания.
 И. Мечников – създава фагоцитната теория на имунитета;
 П. Ерлих – хуморална теория за имунитета;
 Откриване на дифтерийния токсин, тетаничния бацил, серотерапия- и профилактика
 Д. Ивановски – открива вирусите (тютюнева мозайка); откриват се вирусите на шапа,
жълтата треска, полиомиелита и др.; Обособява се самостоятелен раздел – вирусология
 Откриване на сулфонамидите, пеницилина (А. Флеминг), стрептомицина; започва ерата на
антибиотиците;
 Ендерс, Уелер, Робинс – метод на клетъчните култури;
 Изясняване струкурата и ролята на бактериофага;
 Уотсън, Крик – модел на ДНК, разшифроване на генетичния код;
 Кльолер, Милщайн – получават моноклонални антитела чрез хибридомна техника.
Редица патогени, като вирусът на СПИН, хепатитните вируси, херпесните вируси, причинителите
на лаймска болест, ентероколити (C. coli, C. jejuni), хр. гастрит и гастродуоденални язви (H.
pylori), са открити в последните 2-3 десетилетия, т.е. етиологичният период продължава и днес!

Тема № 2: „Таксономия на бактериите.”

Бактериите принадлежат към царството на прокариотите. Те са едноклетъчни, които
се размножават чрез просто делене. В зависимост от мястото за това се делят на облигатни
извънклетъчни (стафилококи, стрептококи и т.н.), факултативни вътреклетъчни (тифни,
туберкулозни и др.), а трети са облигатни вътреклетъчни (хламидии, рикетсии).
Класификация. Сред по-важните патогени за човешкия организъм са:
I Грам-отрицателни бактерии с клетъчна стена
1. Спирохети:
 Treponema – T. pallidum (луес);
 Borrelia – B. recurentis (възвратен тиф), B. burgdorferi (Лаймска болест)
 Leptospira – L. interogans (лептоспирози).
2. Аеробни (микроаерофилни), извити Грам (-) бактерии:
 Campilobacter – C. jejuni (гастроентерит);
 Hellicobacter – H. pylori (пептична язва на стомаха и дуоденума, хроничен гастрит).
3. Грам (-) аеробни пръчки и коки:
 Neisseria – N. meningitidis (епидемичен менингит), N. gonorrhoeae (гонорея);
 Legionella – L. pneumophilia (пневмония – легионерска болест);
 Pseudomonas – P. aeruginosa (опортюнистични инфекции);
 Bordatella – B. pertussis (коклюш);
 Francisella – F. tularensis (туларемия);
 Brucella – B. melitensis, B. abortuss (бруцелоза).
4. Факултативни анаеробни Грам-отрицателни пръчки: (сем. Еnterobactericeae)
 Escherichia – E. coli (нормален обитател в червата, екзогенни интестинални инфекции,
опортюнистични инфекции, инфекции на уринарния тракт, ВБИ);
 Salmonella – S. typhi (коремен тиф), S. paratyphi A, B, C (паратиф), S. enteritidis
(хранителни отравяния);
 Shigella – S. dysenteriae, S. flexneri и др. (дизенетрия - шигелоза);
 Yersinia – Y. pestis (чума), Y. enterocolitica (гастроентерит);
 Proteus – P. vulgaris, P. mirabilis (сапрофити във външната среда, обитатели на чревния
тракт, опортюнистични инфекции, ВБИ – отнася се и за Providencia, Morganella);
 Providencia – P. stuartii;
 Morganella – M. morganii;
 Klebsiella – K. pneumoniae (опортюнистични инфекции);
 Vibio – V. cholerae (холера);
 Haemophilus – H. influenzae (нормален обитател на ГДП, усложнения след вирусни и
бактериални инфекции – менингити, пневмонии).
5. Грам-отрицателни анаеробни прави, извити и спираловидни пръчици:
 Bacteroides – B. fragilis, B. ureolyticus, B. gracilis, B. coagulans и др. (нормални
обитатели на чревния тракт, устната кухина, зъбни плаки и джобове, ГДП, сами или в
симбиоза с други участват във възникване на възпалителни процеси, некрози и др.);
Аналогично за родове Porphyromonas, Fusobacterium, Prevotella, Bilophila
6. Анаеробни Грам-отрицателни коки:
 Veillonella – V. parvula, V. rodentium (нормални обитатели на лигавицата на устаната
кухина и храносмилателния тракт, играят роля при формиране на зъбната плака и
кариеса);
7. Рикетсии и хламидии:
 Rickettsia – R. prowazekii (епидемичен петнист тиф), R. conori (марсилска треска);

 Coxiella – C. burnetii (Ку-треска);
 Chlamidia – C. trachomatis (трахома, урогенитални инфекции), C. psittaci (орнитози).

II Грам-положителни бактерии с клетъчна стена
1. Грам-положителни коки:
 Staphylococcus – S. aureus (обитатели на лигавици, локални и системни инфекции), S.
epidermidis, S. saprophyticus (обитатели на лигавици и кожа, опортюнистични
инфекции, инфекции на уринарния тракт);
 Streptococcus – S. pyogenes, S. pneumoniae (нормални обитатели на устната кухина,
ГДП, сепсиси, менингити, пневмонии и др.) + S. mutans, S. salivarius (обитатели на
устната кухина);
 Enterococcus – E. faecalis (обитатели на ГИТ и уринарния тракт);
 Peptococcus – P. niger (нормални обитатели в устната кухина, чревния тракт и др.,
опортюнистични инфекции);
 Peptosteptococcus – P. anaerobicus, P. asaccharolyticus (като Peptococcus).
2. Грам-положителни пръчки и коки, образуващи ендоспори:
 Bacillus – B. anthracis (антракс);
 Clostridium – C. tetani (тетанус), C. botulinum (ботулизъм), C. perfringens (газова
гангрена), C. difficile (псевдомембранозен колит).
3. Правилни, неспорообразуващи Грам-положителни пръчици:
 Listeria – L. monocytogenes, L. ivanovii (менингит, сепсис).
4. Неправилни, Грам-положителни неспорообразуващи пръчици:
 Corynebacterium – C. diphtheriae (дифтерия), C. xerosis, C. urealyticum (обитатели на
кожа и лигавици, опортюнистични инфекции и инфекции на уринарния тракт);
 Actinomyces – A. israelli, A. bovis (актиномикоза), A. odontolyticus (в зъбната плака).
5. Микобактерии:
 Mycobacterium – M. tuberculosis, M. bovis, M. africanum (туберкулоза), M. leprae
(проказа).

III Еубактерии без клетъчна стена:
 Mycoplasma – M. pneumoniae (атипична пневмония), M. hominis (пиелонефрит), M.
genitalium (уретрит), M. orale, M. salivarium (обитатели на ГДП);
 Ureaplasma – U. urealyticum (уретрит).

Тема № 3: „Класификация и номенклатура на вирусите.”

I РНК ВИРУСИ:
1. Семейство Picornaviridae:
 Enterovirus – Polioviruses 1-2 (плоиомиелит), Coxsackie viruses A, B (асептичен менингит,
диарии при деца, инфекции на ГДП, хеморагичен конюнктивит), Echoviruses (асептичен
менингит, енцефалит, респираторни), Enteroviruses (полиомиелитоподобни, заболявания, остър
епидемичен конюнктивит, температурни състояния);
 Hepatovirus – HAV (инфекциозен хепатит А);
 Cardiovirus – Encephalomyocarditis virus (фебрилни състояния);
 Rhinovirus – (хрема, бронхит, бронхопневмония);
 Aphtovirus – (шап).
2. Семейство Caliciviridae:
 Calicivirus – (епидемичен вирусен гастроентерит);
 Herpevirus – HEV (ендемичен хепатит Е).
3. Семейство Reoviridae: Orthoreovirus 1-3 – (реовирусни инфекции); Rotavirus – (остър гастроентерит
при деца); Orbivirus – (хеморагична треска); Coltivirus – (енцефалит);
4. Семейство Togaviridae:
 Alphavirus – арбовирус група А (треска, обрив, артрит, конски енцефалит);
 Rubivirus – Rubeolla virus (рубеола);
5. Семейство Flaviviridae:
 Flavavirus – (жълта треска, денга); с преносители комари – японски енцефалит, с преносители
кърлежи – руски пролетно-летен енцефалит;
 Hepacavirus – HCV (хепатит С), HGV (хепатит G).
6. Семейство Arenaviridae: Arenavirus (лимфоцитарен хориоменингит, хеморагични трески);
7. Семейство Coronaviridae: Coronavirus (заболявания на ГДП и ГИТ);
8. Семейство Rhabdoviridae: Lyssavirus – Rabies virus (бяс); Vesiculovirus (VSV) – автозен стоматит.
9. Семейство Filoviridae (Filovirus, Ebola virus): хеморагична треска Марбург/Ебола;
10. Семейство Retroviridae: Oncornavirus (РНК-онкогенни вируси), Spumavirus (пенещи вируси),
Lentivirus (HIV1, HIV 2 - СПИН);
11. Семейство Orthomyxoviridae: Influenzavirus A, B, C – грип А, В и С.
12. Семейство Paramyxovirus:
 Paramyxovirus – (параинфлуенца, паротит, орхит, менингоенцефалит);
 Morbillivirus – (морбили, хронична дегенерация на ЦНС);
 Pneumovirus – (хрема, пневмония, бронхопневмония у деца).
13. Cystoviridae: Deltavirus – хепатит D.

II ДНК ВИРУСИ
1. Семейство Poxviridae: Variola major (вариола);
2. Семейство Herpesviridae:
 Simplex virus – HHSV 1, 2 (херпес у човека);
 Varicellovirus – HHV3 (варицела и херпес зостер);
 Cytomegalovirus – HHV5 (жълтеница, хепатоспленомегалия, мозъчни увреждания);
 Други херпесни – HHV 6 (шеста болест, синдром на хроничната умора);
 Epstein-Bar virus (HHV 4) – инфекциозна мононуклеоза, лимфома на Бъркит, назофарингеален
карцином; HHV 8 – саркома на Капоши.
3. Adenoviridae (Mastadenovirus): остри респираторни заболявания, фарингити, уроинфекции и др.
4. Hepadnaviridae (Orthohepadnavirus): Hepatitis B virus – HBV – остър и хроничен хепатит В;
5. Papoviridae (Papillomavirus):
 HPV (генитални брадавици, рак на цервикса);
 Polyomavirus (в урина след бъбречна трансплантация, мултиплена прогресивна енцефалопатия)
6. Parvoviridae (Parvovirus): Human parvovirus B19 (erythema infectiosum – пета болест).

Тема № 4: „Морфология на бактериите - форма, големина,
съществени и несъществени клетъчни органели, основни различия
между прокариотни и еукариотни клетки. Методи за изследване
на морфологията на бактериите.”

Морфологията на бактериите – форма, големи, взаимно разположение, наличие на
ресни, капсули, спори и т.н. се изучава със светлинен микроскоп (нативно или в оцветено
състояния). Така напр. оцветяването по Грам дава инфромация за строежа на клетъчната
стена, по Цил-Нилсен – наличие на киселинноустойчиви форми, по Найсер – волутинови
телца, по Мьолер и Пешков – спори, Гинс Клет – капсули и т.н.