Същност и основни понятия на медецинската педагогика. Връзка на медицинската пед

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ.Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ“ – ВАРНА
КАТЕДРА „ЗДРАВНИ ГИРИЖИ“
УС „УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВНИТЕ ГРИЖИ И ЛОГОПЕДИЯ“

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:

Същност и основни понятия на медецинската педагогика. Връзка на медицинската педагогика с други науки.

ВАРНА, 2017

Педагогиката възниква в определен етап от развитието на човешкото общество. Появява се необходимостта от обединяване на знания и умения, които са свързани с възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Педагогиката възниква като час от психологията. По - късно се формира като самостоятелна наука.
Бързо напредващите иновационни процеси в сферата на медицината, налагат необходимостта от обучаването и формирането на съответните здравни специалисти. Те трябва да получат необходимите теоритични и практични знания. Професионалната подготовка на тези специалисти се осъществява във висшите медицински училища. Преподавателите са хората, който предават съответните знания и умения на студентите. Науката, която се занимава с учебно – възпитателния процес във висшите медицински училища е медицинската педагогика.
Медицинската педагогика е част от педагогиката. Тя се обособява като относително самостоятелна наука. Медицинската педагогика изучава закономерностите на обучението, възпитанието и образованието в медицинските училища. Тя има приложен, социален и перспективен характер. Науката обединява в себе си и много други науки като психология, философия, социална медицина, андрагогия и други. Научният статус на медицинската педагогика е пряко свързан с този на педагогиката. По професионален признак медицинската пегагогика е клон на педагогиката.
Писателката Д. Батоева акцентира въху някой основни черти на медицинската педагогика. Медицинската педагогика обединява в себе си научните знания на медицината и педагогиката. Това я прави интерградивна наука. Тя е тясно свързана с формирането на здравни специалисти, според нуждите на обществото, което я прави хуманитарна и социална наука. Медицинската педагогика е гранична наука – нейното изследователско поле е разположено върху медицината и педагогиката. Тя е творчека наука. Учебно – възпитателният – процес се извършва в реална болнична среда и се изискава добро педагогическо майсторство за ефективното му реализиране. Медицинската педагогика е динамична и непрекъснато развиваща се наука. Тя е поведенческа наука, В процеса на обучение се формира професионално поведение и мислене.
Като относително самостоятелна наука медицинската педагогика има своите обект, предмет и задачи. Нейн обект са възпитанието, обучението и образованието във висшите медицински училища, като процеси, а не здравните специалисти. Предмет на науката са закономерностите на организацията, технологията на медицинското образование, възпитанието и обучението на студентите. Обекът и предметът образуват задачите на медицинската педагогика. Някой от основните и задачи са разработване на нови стратегии, изучаване на закономерностите, изграждане на професионално мислене и поведение, изучаване на практическия опит.
Медицинската педагогика има свои понятия, които разкриват нейното съдържание. Те я характеризират, детерминират и разграничават от другите науки. Един от многоуважаваните български пегдагози Д. Цветков предлага три основни групи понятия в медицинската педагогика. Това са глобални понятия, понятия – категории, произлизащи от общата педагогика и частнопедагогически понятия. Друг автор, Б. Лихачев смята, че към освовните педагогически понятия трябва да бъдат причислени и понятията педагогическо действие, цялостен педагогичен процес, възпитателна ценност. Практиката и теорията на педагогиката извежда три основни понятия – възпитание, обучение и образование. Като наука, произлизаща от педагогиката, медицинската педагогика използва същите основни понятия.(2)
Първото основно понятие в медицинската педагогика е Възпитание. Възпитанието е социален феномен. То възниква в началото на развитието на цивилизованото общество. Свързано е с появата на труда като средство за общуване. Възпитанието служи за предаване на трудов опит, разбирания, морални норми и нравствени ценностти, религиозни вярвания и традиции. То има преднамерен и целенасочен характер. Възпитанието се осъществява във възпитателни институции, ръкововдено от обучени специалисти в тази сфера.(1)
Второто основно понятие в медицинската педагогика е Обучение. Обучението се появява по - късно от възпитанието и също като него е обществено явление. Свързано е с историческото развитие на обществото. Обучението обединява с себе си две основни дейности – преподаване и учене. То има двустранен характер. От едната страна стой преподавателят в ролята на обучаващ, а от другата – студентът в ролята на обучаващ се. Обучението има свой цели, принципи, форми и методи. Важна характеристика на обучението е, че в различните възрастови групи се провежда по различен начин и с различни методи. Обучението е водеща категория в дидактиката.
Третото основно педагогическо понятие е Образование. Образованието има значение не само в индивидуален, а и в обществен план. Чрез него се предават и културни ценности. То е свързано с обществения живот и отговаря на обществените потребности. Включва в себе си възпитанието и обучението. Чрез образованието се придобиват различни знания и умения. То е и основа на стремежа на човек към непрестанно натрупване на нови знания и умения в различни сфери. Образованието засяга изцяло личността, културата и социалното положение на човека. То формира познавателни интереси и социални позиции. Завършването на определена образователна степен води до придобиването на образователен ценз. Образователния ценз изразява достигнатото равнище на усвоените знания и умения. Той се удостоверява със съответния документ и дава възможност за практикуване на определената професия. Медицинското образование е резултат от овладяването на медицински знания, умения, и навици. Чрез него здравните специалисти придобиват способности и компетенции да упражняват медицинската професия.(2)
При разглеждането на мястото в педагогиката в системата на другите науки се има впредвид, че тя е относително самостоятелна наука. Нейната проблематика постоянно се обогатява и разширява. Основно място в научния и статус заемат образованието на здравните специалисти и възпитателните функции на медицинското образование. Медицинската педагогика граничи с много други науки, който спомагат за изпълнението на целите и. Медицинската педагогика има тясна връзка с дидактиката. Заедно двете науки изследват педагогическият процес във висшите медицински училища. Свързана е с психологията – използва голяма част от нейният понетиен апарат. Психологията изследва психическата дейност и развитието на личността. Тези два процеса са изключително важни за медицинската педагогика. Науката се базира на данните на физиологията относно особеностите на и развитието на висшата нервна дейност. Медицинската педагогика цели да формира нравстеност и поведение – тя граничи и с етиката. За решаването на различни проблеми използва и данни от социологията. Освен гореспоменатите, медицинската педагогика е в тясна връзка и науките андрагогия, социална медицина, анатомия, философия и други.(3)
В заключение можем да кажем, че медицинската педагогика е основна част от медицинското образование. Тя ръководи учебно – възпитателния процес във висшите медицински заведения. С нейна помощ се формират висококвалифицирани здравни специалисти, необходими за обществото.

Използвана литература:
Грудева М., „Основни проблеми на педагогиката и андрагогията“, Варна 2010, изд. „МООРЕА“.
Попов Т., П. Балканска, Б. Торн ьова, Г. Петрова, Н. Петрова, Ж. Христов, Л. Чакърова, М. Александрова, С. Младенова, „Медицинска педагогика“, Габрово 2011, изд. „ЕКС – ПРЕС“.
http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=2394:-1-&catid=82:2011-03-24-21-06-18&Itemid=116