Сбогуването с авторитаризма - ИСПАНСКИЯТ УРОК

7ССПИАН
Договорът и неговите предпоставки
З
а оптимален вариант на трансформация на ав
торитарен режим е прието да се смята т.нар.
до

го вор на елитите. Представата, че подобен до
говор е най-безболезнен за икономиката и за
обществото преход от авторитаризъм към де мо
кра ция, е особено по пулярна сред ръ ководните
лица на руското ли берално обществено мнение
през годините на Путиновото управление. Един
такъв договор се разглежда изключително като ва
риант на съглашение между различни групи сред
управляващите елити, което е призвано да оси
гури постепенно „омекване” на авторитарния ре
жим и неговата поетапна транс фор мация, кон
тро лирана „отгоре”, без да се губи управ ляемостта
на процеса и без излизане на раз рушителни со
циални сили на повърхността. Както и преди, ши
ро ко разпространено е виждането, че в Русия
успешни политически и икономически ре фор
ми може да бъдат осъществени само „отгоре”. Ва
риантът за изход от авторитаризма „отдолу” – чрез
разрушаването му в резултат от собствената му
несъстоятелност и под напора на обществените
сили – еднозначно е приравняван към насилствена
революция, която може, по всеобщо убеждение,
да доведе само до разпадането на държавата и об
ществото и до социално-политически регрес. Тези
представи се запазват и в „следкримска” Русия,
въпреки засилването на репресивния, персони
фициран характер на авторитарния режим, както
сбогуването с авторитаризма :
ИСПАНСКИЯТ УРОК
Татяна В орожейкина
Татяна Ворожейкина – специа
лист по сравнителен анализ на
политическите системи, препо
давател във Висшата школа за
социални и икономически науки в
Москва.

8Со. 3/4 ? фия. xx
аилафо
и на икономическия произвол и неприкритата ко рупция сред държавните
чиновници, носеща особено демонстративен и нагъл характер на фона на
икономическата криза и спадането на жизненото равнище. Нещо повече,
ситуацията придобива характера на сурова екзистен циална дилема: или
постепенна трансформация на режима „отвътре”, извършена от „про глед
налата” под влияние на кризата част от управляващите елити, или вземане
на властта от радикалните националисти и кървав хаос
1
.
Христоматиен пример за успешен „договор на елитите”, осигурил поета
пен преход от авторитаризъм към демокрация, според руската либерална пуб
лицистика е Пактът от Монклоа в Испания. Наистина Пактът (по-точно пак
товете, тъй като те бяха два – политически и икономически), подписан на 25
октомври 1977 г. в мадридския дворец Монклоа, резиденция на министър-пред
седателя, между правителството на Испания, оглавявано от Адолфо Суарес, и
ръководителите на политическите партии, влезли в парламента след първите
за последните 40 години демократични избори от 15 юни 1977 г., се превърна в
изключително важен етап в процеса на прехода към демокрация. Обаче самият
преход (La Transición), който се разглежда в транзитологичната литература като
моделен, повлиял в една или друга степен върху опита в други страни, поели по-
късно по същия път, съвсем не се свежда до Пакта от Монклоа. Всъщност този
преход от авторитарна диктатура към демокрация отне на Испания 7 години:
от деня на смъртта на Франко на 20 ноември 1975 г. до парламентарните избори
от 28 октомври 1982 г., които бяха спечелени от опозиционната Испанска
социалистическа работническа партия (ИСРП) и така обозначиха най-важния
рубеж в консолидацията на демокрацията: мирното предаване на властта от
една политическа сила на друга.
Задачата на тази статия е да се обособят основните моменти на успешната
демократична трансформация в Испания и да се направи опит да се разбере
кои от уроците на испанския „моделен” преход запазват своята значимост за
бъдещата демократизация на други страни.
Всъщност промените в испанското общество, облекчили прехода от
авторитаризъм към демокрация, започнаха далеч преди смъртта на Франко.
От края на 1950-те години неговата диктатура се отказа от продължаване
на икономическата политика на автархия, която следваше в продължение
на 20 години след края на Гражданската война
2
. В резултат на успешната
модернизация на икономиката през 1960–1970-те години Испания в кратък
исторически срок се превърна от страна с традиционна аграрна икономика
и преобладаващо селско население в предимно градска страна с развита
промишленост и развит сектор на услугите. Това беше съпътствано от
дълбоки и много бързи, вместили се в живота на едно поколение, демографски
промени: от 1960 г. до 1975 г. 6,5 милиона испанци се преселиха от селата, в
които нямаше работа, в градовете и така около 20% от населението на страната
се премести от селски местности в най-урбанизираните райони – Мадрид,

9Саопти
Барселона, Страната на баските. Дeлът на селското население намаля от 40%
през 1950 г. до 25% през 1970 г. и до 14% през 1987 г., като в същото време делът
на заетите в обслужващия сектор нарасна от 27% от населението през 1940 г.
до 37% през 1970 г. и 46% през 1987 година.
Превръщането на Испания в туристическа страна, от една страна, и раз
пространението на телевизията, от друга, доведоха до демонстрационен ефект,
който беше много важен след 20 години изолация. Испанците за първи път
видяха представителите на европейската средна класа като туристи в своите
курорти, както и телевизионни филми, които отразяваха начина на живот,
поведение и потребление, характерни за по-развити общества. В същата посока
действаха взривното нарастване на образователното равнище на испанското
общество и започналата от 1960-те години негова фактическа секуларизация,
вървяща независимо от факта, че католическата църква и особено католическата
организация „Opus Dei” оставаха най-важните идеологически опори на ав
торитарния режим. Секуларизацията се изразяваше в рязкото падане на ни
вото на раждаемост, в масовото излизане на жените на пазара на труда, в
демократизацията на семейните отношения, в скъсването с традиционните
поколенски ролеви модели. Процесите на социална, психологическа и културна
модернизация на испанското общество протичаха много бързо. Отварящата се
за Европа и за света страна се опитваше да преодолее натрупаното изоставане
и да навакса загубеното време.
Успешното икономическо развитие през 1960-те години (икономиката
нарастваше средно с 6% годишно) и процесите на социална модернизация
влошаваха положението на тези традиционалистки социални групи, които бяха
опора на режима на Франко: крупните земевладелци, дребните предприемачи,
търговци и занаятчии и рентиерската буржоазия. Либерализацията на
икономиката разрушаваше властта на крупните земевладелци и на тяхно място
дойде съвременната аграрна буржоазия, дребните селски собственици масово
се преселваха в градовете, инфлацията изяждаше доходите на рентиерите. По
същото време в Испания се формира динамична и съвременна средна класа,
като този процес течеше изключително бързо: от 1965 г. до 1984 г. дeлът на
заетите в обслужващия сектор, на техническия и административния персонал,
на управленците, търговците и предприемачите, неизползващи наемен труд,
както и на самонаетите нарасна с 35% до 52%, в същото време дeлът на ръчния
и на селскостопанския труд намаля от 65% до 46%
3
.
По мнение на много испански социолози социалните и културните
промени през 1960-те години подготвиха почвата за превръщането на
страната в демокрация след смъртта на Франко. За 40 години диктатура в
страната се смениха две поколения (през 1975 г. дeлът на испанците, родени
преди Гражданската война, беше само 5%) и мнозинството от младежите
според обществените проучвания все повече подкрепяше демократичните
възгледи. Въпреки че политическият режим през 1960–1970-те години

10Со. 3/4 ? фия. xx
аилафо
радикално отличаваше Испания от съвременните общества, за мнозинството
от младите хора политическите промени бяха просто въпрос на време
4
. Това
не означава обаче, че превръщането на Испания в демокрация след смъртта
на Франко е станало автоматично. Напротив, този процес имаше крайно
сложен и драматичен характер и неговият успех въобще не беше предрешен.
Негова най-важна част беше появата на широко антифранкистко движение
в Испания, в което участваха представители на различни групи: студенти,
работници, пацифисти, младежи, граждани. Без нарастващия от началото на
1970-те години натиск на социалните и демократичните движения, без тяхното
излизане на улицата и постепенното
ѝ завоюване, въпреки тоталните забрани
и жестоки репресии, не е възможно да се обясни окончателното пречупване на
диктатурата в края на десетилетието.
Натискът „отдолу”
Работническото движение имаше в този процес водеща роля. Неговият по
дем през 1970-те години беше в значителна степен свързан със специфичните
условия, в които го беше поставил авторитарният политически режим. Стачките
в Испания бяха забранени до самия крах на франкизма, въпреки че от 1965 г. На
казателният кодекс престана да ги квалифицира като метеж, тъй като във всеки
трудов конфликт се виждаха политически проблем и нарушение. Твърдата ин
ституционална структура на франкизма не оставяше място за легално отстоя
ване на правата на трудещите се: тя не допускаше нито правото на стачка, нито
правото за създаване на собствени организации. Типичният отговор на бизнеса
спрямо исканията на работниците беше прилагането на франкисткото трудово
законодателство, предоставящо на предприемачите широки права за наказване
на „нарушителите на трудовата дисциплина”. Репресиите от страна на властите
също бяха неизбежни, тъй като те виждаха във всеки трудов конфликт полити
чески проблем и нарушение на обществения ред. През 1969 г. и 1971 г. във връз
ка с подема на независимото работническо движение в Испания беше въведено
извънредно положение, а през 1973 г. беше организиран т.нар. Процес 1001, на
който бяха съдени ръководителите на нелегалните независими профсъюзи – Ра
ботническите комисии
5
.
В съответствие с корпоративистките принципи вертикалните фран кист
ки профсъю зи бяха единствената легализирана форма на обединение на ра бот
ниците. Член ството в официалните профсъюзи беше задължително за ра бот
ниците във всички предприятия. Затова борбата за свобода на профсъюзите се
оформи като основно направление в дейността на независимото работническо
движение, което през 1973–1974 г. излезе на повърхността и стана един от основ
ните фактори, формиращи политическата обстановка в Испания. Главният ло
зунг на движението в пика на неговия подем през 1976–1977 г. (именно когато се
определяха съдържанието и направлението на процеса на прехода към демокра

11Саопти
ция в Испания) беше „Свобода. Работа. Амнистия”. В периода на късния франки
зъм в Испания съществуваха няколко независими профсъюзни конфедерации,
най-влиятелни от които бяха Работническите комисии, действащи под ръковод
ството на нелегалната Испанска комунистическа партия (ИКП), и Всеобщият
съюз на трудещите се, свързан със също така нелегалната ИСРП. Работнически
те комисии бяха най-организираната социално-политическа сила на испанското
работническо движение, тяхното влияние се разпространяваше върху най-голям
брой предприятия по цялата територия на страната. Именно те оглавиха борбата
за социални права на трудещите се, която в периода на най-големия си подем
стана едновременно с това и политическа борба за демокрация. Исканията за по
литическа и профсъюзна свобода, разривът (ruptura) с вертикалните франкистки
организации и с франкизма като политическа и институционална система бяха
централен лозунг на работническото движение в Испания. Като цяло работниче
ското движение и неговата мобилизация помогнаха на борбата за демокрация и
за ускоряване на промените повече от всяка друга антифранкистка организация
или социално движение
6
. Силата и влиянието на профсъюзите им позволиха да
станат реални участници в социалния пакт, който в онзи период се оформяше
в Испания, въпреки че те не се оказаха достатъчни, за да може работническото
движение да наложи своята линия в този пакт.
Независимото студентско движение се появи в Испания още по-рано, през
1950-те години.