Семиотиката и нейното развитие в България

Слайд 1

Семиотика
и нейното развитие в България
Маргаритка Пепова Петрова-Юсуфоолу
МП „ОБЕЛСУ – неспециалисти“, задочно
Фак. Номер 990513

Слайд 2

Съществуват различни форми на „език“, но всички те се основават върху знаци.

Знакът е субститут на предмет или идея, който улеснява символичното боравене с този предмет.

Дисциплината, която покрива тази съвкупност, е семиотиката

Обект на науката е знакът, а той е навсякъде: откриваме го във ветеринарната медицина, в тайните кодове, метеорологията, паричните знаци, морзовата азбука и къде ли не

Слайд 3

Семиотиката е дисциплина, призната в полето на хуманитарните науки. Нейното основно разпространение започва едва през шейсетте години на ХХ век.
Тя се явява завъшек на поредица от много по-стари търсения. Защото ако отбележим, че тя изучава общото между всички езици, с които разполагат хората и дори животните, ще я причислим към съвкупността от разсъждения, проведени под егидата на философията на езика. Семиотиката идва от Античността и произтича от стремежа да се установят основните правила, които ръководят общуването между хората в обществото. Това означава, че тя се вписва и в традицията на реториката и на философията, както и на рефлексията за социалните взаимоотношения. Но тя е длъжница и на антропологията, психологията, социологията, логиката.
Ето защо се води за интердисциплинарна наука.
Семиотика

Слайд 4

Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913)
Първия основоположник на семиотиката е швейцарският лингвист Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913)
Благодарение на Сосюр, науката за езика преодолява старомодното си увлечение да изчерпва интересите си със сравнителното изучаване на възможно най-голям брой естествени езици и (без да се отказва от постиженията в посочената област) насочва вниманието си към условията за самото функциониране на езика като такъв и към структурната взаимозависимост на съставящите го елементи.

Слайд 5

Сосюр я дефинира като дисциплина, изучаваща „живота на знаците в лоното на социалния живот“

Сосюр не е създал семиотиката, но:

1) дефинира с голяма точност с какво тя трябва да се занимава;

2) определя метода й на изследване. Важното е да се разбере от къде тръгва въпросната характерна и отличителна черта на семиотиката, която я прави толкова модерна, интердисциплинарна и обхващаща целя спектър на хуманитарните дисциплини през последните десетилетия.

Слайд 6

Първа дистракция
СЕМИОЛОГИЯ е дисциплината, която покрива всички типове езици, а СЕМИОТИКАТА – един от обектите, с които може да се занимава тази дисциплина, т.е. един от тези езици. Например езикът е семиотика, каквито са и пиктограмите, миризмите на града, камбанният звън, облеклото, езикът на глухонемите, мебелировката и пр. Всяка от тези семиотики е част към общата дисциплина – семиологията.

Втора дистракция
Тук терминът СЕМИОТИКА се явява по-общ. В тази дихотомия СЕМИОЛОГИЯТА е изучаването на функционирането на някои нарочно изработени техники за социално общуване. Функционирането на пиктограмите, на военните сигнали и отличителни знаци, жестовете от „езика на знаците“ при глухите съставляват обектите на семиологията.
-Но миризмите, облеклото, мебелировката, които не са създадени за комуникация, не се вписват в тази дисциплина, макар че крият някакъв смисъл. Тази наука, която да изучава тези обекти, доколкото имат смисъл, е семиотиката и неин обект е начинът на функциониране на смисъла при хората.

СЕМИОЛОГИЯ ИЛИ СЕМИОТИКА?

Слайд 7

Имаме две различни концепции за дисциплината.
Първият набляга върху човешкия аспект на знаците и ролята им при общуването и вписва дисциплината в полето на социалните науки;
Вторият подчертава нейния когнитивен и логическибнм аспект и я вписва по-скоро в полето на философските дисциплини.

Фактът, че семиологията и семиотиката се различават по този начин и че в тях се влагат толкова различни съдържания, дава да се разбере, че няма единодушие относно дефиницията на дисциплината: всеки учен ѝ приписва различни обекти и поради това изработва различни методологии за тяхното характеризиране.

!!!! Една дисциплина никога не се дефинира от своя обект, а от своята методология. Няма научна дисциплина, която да се занимава с моята химикалка като такава. Като тяло този предмет има маса; тогава физиката може да се занимава с него и ще изработи метод, за да го третира като маса. Химията също би могла да се намеси, но от различна гледна точка. Социологията също: тя ще направи връзка между принадлежността към някои социални класи и употребата на някои видове химикалки. И ако някой ден се роди наука под името „химикалкология“, тя ще трябва да си изгради методология за работа

Слайд 8

Така става ясно, че семиологията (или семиотиката) няма собствен обект, както впрочем социологията или психологията, а че представлява особена методология за анализ на някои феномени. Тя подхожда към тези феномени, поставяйки един въпрос, в който се крие нейното своеобразие: какъв е техният смисъл?
Терминът „СЕМИОТИКА“ има тенденция да се употребява най-често и именно него откриваме в названието на Международната асоциация по семиотика, която никога не е формулирала рестриктивна дефиниция на своя обект (да отбележим, че английското наименование на асоциацията – International Association for Semiotic Studies – набляга повече от френското върху разнородността на нейната област).

Изучаването на различни видове знаци води до въпроси от най-общ характер, като „що е смисъл?“.

Слайд 9

Формално разделяме СЕМИОТИКА на 3 дяла:

Семантика: занимава се с отношението между знаците и техните означаеми (референти, денотати, номинати);

Синтактика: занимава се с отношението между самите знаци и правилата, които ги управляват (свързват);

Прагматика: занимава се с отношението между дадени знаци и интенцията (намерението) на използващия ги
.

Разделяне на семиотиката

Слайд 10

Видове семиотични изследвания

Семиотика на дизайна и продуктите (продуктова семиотика)
Урбанистична (архитектурна) семиотика
Семиопедагогика – семиотика на педагогическата комуникация
Психосемиотика
Биосемиотика –изследват как организмите, независимо колко големи или малки са те, правят предположения за своята семиотична ниша в света и как се приспособяват към нея Семиотиката теоретизира на най-общо ниво за знаците, а с изучаването на обмена на информация в живите организми се занимава биосемиотиката.

Литературна семиотика – занимава се със семиотика на литературния текст
Визуална семиотика – семиотика на визуалната комуникация
Когнитивна семиотика
Компютърна семиотика
Културна семиотика
Музикална семиология
Социална семиотика
Структурализъм и пост-структурализъм
Театрална семиотика

Слайд 11

Семиотиката в България
Историята на семиотиката в България започва още в началото на 30-те години на 20 век, когато философът Иван Саръилиев въвежда прагматиката на Чарлз Пиърс още преди издаването на събраните съчинения на Пиърс. През 60-те и 70-те Александър Люцканов прави семиотични изследвания в своята лингвистична лаборатория във връзка с работата си в областта на машинния превод. Пак през 60-те със семиотика се занимават Мирослав Янакиев, Атанас Славов, Иван Добрев, Цанко Младенов.
През 80-те години заклети семиотици стават Ивайло Знеполски, който се занимава със семиотика на киното, и Добрин Добрев – областта на литературната семиотика и семиотиката на цветовете.
В началото на 90-те години популяризатори на семиотиката в България са Иван Младенов и Мирослав Дачев.

Слайд 12

Департамент по семиотика
След 1993 г. в Нов български университет се разкрива Департамент по семиотика с магистърски и докторантски курсове и програми по семиотика. Ръководител на департамента е проф. Мария Попова
В началото на 90-те години на ХХ век, първо се създава Българско семиотично дружество, а след това е създаден Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания в Нов български университет [НБУ] с директор проф. Мария Попова, който всяка година провежда Лятна школа по семиотика в Созопол с участието на български и чужди преподаватели и студенти, като част от мрежа от над 30 университета. След 2007 г. ръководител на Центъра и на Школата е проф. Кристиян Банков.
През септември 2014 г. Нов български университет е домакин на 12. световен конгрес на Международната семиотична асоциация на тема „Нова семиотика: Между традиция и иновация“.

Слайд 13

Проф. Мария Попова

Проф. Мария Попова е основател на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания. От 2000 г. е председател на Българско семиотично дружество.
Проф. Мария Попова е автор на монографията „За семиотиката. Свидетелства, разкази, есета“. Монографията съдържа текстове, посветени на взаимоотношенията между смисъл и комуникация, реалност и истина, разбиране и текст, структура на мисленето и познанието за света.
В книгата са представени и класиците в световната семиотична наука – Михаил Бахтин, Владимир Проп, Ролан Барт, Умберто Еко, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева и още много други.
Публикува редица изследвания, сред които е и тази нова монография, която дава отговора на въпроса: „Какво е семиотика?“.
„Различните направления в семиотиката са чист прагматизъм“, обясни проф. Попова, когато проф. Михаил Неделчев я пита дали съществуват множество семиотики.

Слайд 14

Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания в Нов български университет [НБУ]
Центърът е основан през 1998 г. от:
Почетния председател на Настоятелството проф. Богдан Богданов,
Почетния доктор на НБУ проф. Томас Сибиък, оказа международна полдкрепа
проф. Мария Попова – по онова време декан и пръв директор на Центъра, по семиотика.
*Проф. Богданов и проф. Попова са членове на Изпълнителния комитет на Международната асоциация за семиотични изследвания от българска страна.

Интересите на ЮИЕЦСИ са фокусирани както върху традиционните теоретични изследвания, така и върху приложната семиотика. От 1995 г. насам ЮИЕЦСИ ежегодно организира Ранноесенна школа по семиотика (EFSS). През последните двадесет години в нея преподават над сто световноизвестни учени, а повече от триста чуждестранни и също толкова български студенти участват в провежданите по време на Школата лекции, семинари и уъркшопи.
От 2007 г. до днес директор на ЮИЕСЦИ е проф. д-р Кристиан Банков.

Слайд 15

Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания в Нов български университет [НБУ]
Центърът вече за осма година има успешна и много търсена магистърска програма, ориентирана основно към семиотика на маркетинга – „Реклама и бранд мениджмънт“ с две специализации: „Бранд мениджмънт“ и „Реклама и стилове на живот“, през която са преминали над 350 студенти. От 2010 г. отваря врати и лаборатория по социосемиотика, в която студенти и докторанти участват в конкретни количествени и качествени семиотични изследвания.
В периода между 2009 г. и 2012 г. ЮИЕЦСИ в партньорство с три университета от чужбина и с учени от Естония, Италия и Финландия разработва първата международна докторска програма “The European Mind: Doctoral Studies in Semiotics for a Knowledge and Value Based Society” (www.semknow.eu). В рамките на НБУ Центърът има и своя докторска програма „Семиотика“, в която се обучават и водят обучение повече от 15 души.
Основният интерес в изследователските семинари на Центъра е насочен към социосемиотиката, тексуалната семиотика и Пърсианските изследвания, а основната област на приложната семиотика са новите медии, маркетинговите комуникации, консумативната и кулинарната култура, както и семиотиката на образованието

Слайд 16

проф. д-р Кристиан Банков
От декември 1995 г. той започва да преподава семиотика като хоноруван преподавател в Нов български университет. След защитата на дисертацията си в Хелзинкския университет продължава преподавателската си и изследователска работа в НБУ и през март 2006 г. му е присъдено научно звание доцент по съвременни философски учения (семиотика). През октомври 2011 г. печели конкурс за назначаване на академична длъжност професор по семиотика в Нов български университет.
Кристиан Банков е избран за главен секретар на Международната асоциация за семиотични изследвания (IASS/AIS) през септември 2014 г., а от 2005 г. е представител на Балканската асоциация за семиотични изследвания (BASS) в разширения съвет на Международната асоциация за семиотични изследвания (IASS).
Научни интереси
Основните му интереси са в областта на теоретичната семиотика, социосемиотиката, консумативното общество и новите медии. Има четири публикувани книги и множество статии на български, английски, италиански и френски

Слайд 17

Библиография
http://ebox.nbu.bg/semiotika/semiotic/start.htm

https://kultura.bg/web/%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/

https://bnr.bg/post/101042537

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

https://semiotics.nbu.bg/bg/rykovoditel-na-centyra

Слайд 18

Благодаря за вниманието!

Регистрирайте се за пълен достъп