Синдром на Даун - курсов проект

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ПО ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ - СОФИЯ






К А З У С



По Биология



Тема: Хромозомни нарушения– Синдром на Даун





Оля Тодорова Борисова, фак. № F44634




София, 2009

За всеки един от нас най-важни са животът и здравето на децата ни. За
много от рисковете в съвременната среда, в която живеем, ние сме информирани,
чели сме, знаем как да предпазим нас и нашите деца. За други сме чували, но не
знаем достатъчно поради липса на добре поднесена и ясна информация или пък
поради пренебрегване на дадения проблем. Надали има родител, който да не се
е молил детенцето му да се роди живо и здраво. С напредването на медицината и
технологиите ние сме по-спокойни, когато бременността на майката се следи,
правят се ултразвукови прегледи, изследвания на кръв и урина. За съжаление,
обаче, с вродени аномалии годишно у нас се раждат от 3-5% от новородените
(около 3700 деца ). От 35 до 70% от хоспитализираните болни са със заболявания,
в които генетичният фактор е определящ. Проблемът съществува и не бива да
закриваме очи, молейки се да не се случи на нас. От нас, от Вас и най-вече от
медицинските специалисти, в чиито ръце поверяваме нашето здраве и живота на
децата си, зависи популяризацията на този проблем и особено на възможностите
за профилактика на вродените аномалии. В България се провежда национална
програма за диагностика и профилактика на наследствените болести, вродените
аномалии и предразположения. СБАЛАГ Майчин дом е национален център по
изпълнение на генетичната програма.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ГЕНЕТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Генетичните заболявания най - общо се свеждат до три групи:
1. Хромозомни заболявания - включващи липса, промени в броя или
аномалия в строежа на една или повече хромозоми, което води до излишък
или дефицит на генетичен материал.
2. Унаследяване на заболяването по закона на Менден, или моногенни
наследствени заболявания - те са детерминирани главно от един мутантен
ген. При тези заболявания се проявяват типове унаследяване, които могат
да бъдат класифицирани като автозомно - доминантни , автозомно -
рецесивни и Х свързани.
3. Многофакторни заболявания, причинени от взаимодействието между
множество гени и множество екзогенни фактори или фактори на околната
среда. Въпреки че много от тези многофакторни заболявания, като
например есенциалната хипертония вродената цепка на горната устна на
небцето се считат за фамилни, типът на унаследяване е комплексен и
2

рискът за роднините е по-малък, отколкото при моногенните (по законите на
Мендел) заболявания.
Всяка от тези групи поставя различни проблеми по отношение на етиологея,
профилактика, диагноза, генетична консултация и лечение.

ХРОМОЗОМНИ БОЛЕСТИ


Под хромозомни болести разбираме вродените аномалии, при които могат
да се открият под микроскоп промени в броя или структурата на хромозомите. С
хромозомни болести у нас се раждат около 420 деца годишно. Независимо, че
броят на хромозомните болести е над 400 вида 5 от тях заемат 90-95% от
случаите. При 50% от болните се намира болест на Даун (тризомия 21 или три 21-
ви хромозоми). Останалите 45% от болните са с: тризомия 13, тризомия 18 и
полово свързаните аномалии - синдром на Turner (45,Х0), синдром на Klinefelter
(47,XXY) и допълнителна У (47,ХУУ) или допълнителни Х+У (48ХХУУ) хромозома.

ЗА ХРОМОЗОМНИТЕ БОЛЕСТИ Е ХАРАКТЕРНО:

1. В 95% от случаите (регулярни форми) рискът за повторение е сравнително
нисък - около 1%. При останалите 4 - 5% (транслокационни форми) рискът
е много висок и достига до 100% при всяка следваща бременност.
2. Наблюдава се значимо повишаване на риска, в зависимост от възрастта на
бременната. Например, при бременна на възраст 20 - 24 години (към датата
на раждането) рискът за раждане на дете с болестта на Даун е 1 : 1 400,
докато при бременна на възраст 36 години рискът е 1 : 275, толкова е и
рискът от амниоцентезата.
3. При 40 - 50% от спонтанните аборти до втори месец на бременността се
намират хромозомни аномалии.
Кариотипа на индивида (броят на структурата на хромозомите) може да
бъде установен за лесно достъпни тъкани материали като например лимфоцити
от периферна кръв или кожа. Те се отглеждат в тъкани култури до поява на
активна клетъчна пролиферация и след това се приготвят единични клетки за
изследване хромозомите под микроскоп. Всяка индивидуална хромозома може да
3

бъде идентифицирана чрез специално оцветяване. Например някои хромозоми
сегменти, имащи афинитет към флуоресцентни багрила (като кинакрин
хидрохлорит), могат да се визуализират при флуоресцентна микроскопия или при
третиране със специални багрила (Гимза) и протеолитични ензими (трипсин). При
тези техники се получава характерно за всяка хромозома лентово оцветяване.
Броят на хромозомите в нормалните индивиди е 46, от които 44 са 22 - та
чифта афтозоми, а останалите две са полове хромозоми. Жените имат две Х
хромозоми (ХХ), а мъжете имат една Х и една Y хромозома (XY). Всяка от 22 - те
двойки автозоми и от двете полови хромозоми може да бъде разпозната по
размерите й, разположението на центромерои от индивидуалното лентово
оцветяване. Относителната дължина на рамената и мястото на центромера се
използват по - нататък като критерии за разпределяне на човешките хромозоми в
седем групи (обозначени от А доG).
Ако гамета с една излишна хромозома (n + 1 ) бъде оплодена от нормална
хаплоидна гамета (n), ще се получи зигота, а от нея – индивид, в чийто кариотип
ще има една хомологна тройка хромозоми (2n + 1). Такова увеличаване на броя
на хромозомите се нарича тризомия, а индивидите с такива кариотипове –
тризомици.
Процентно заболеваемостта е следната: 0.5 до 0.7% от новородените имат
хромозомно заболяване, 0.3% имат риск за умствена изостаналост в резултат на
някакво хромозомно заболяване. От тях 80% се дължи на синдрома на Даун; 4.5%-
на други тризомии; 9% - на аномалии на половите хромозоми и 6.5% - на други
дефекти. Всички заболявания на автозомните хромозоми и само някои на
половите водят до умствено изоставане.
Хромозомни разстройства /нарушения в кариотипа/ се дължат на промени в
структурата на хромозомите ( хромозомни мутации) или в броя на хромозомите
(геномни мутации). Прието е при тях да се използва термина „синдром” –
комплекс от характерни за съответното заболяване признаци (симптоми). Като
правило болните са безплодни, ако доживеят въобще полова зрялост. Това се
дължи на първично нарушение в структурата на половите органи или нарушено
образуване на гаметите по време на мейозата.




4

ХРОМОЗОМНИТЕ МУТАЦИИ МОГАТ ДА БЪДАТ НЯКОЛКО ТИПА:

Делеция: Делецията е мутация, при която се губи фрагмент от
хромозомата. Тя е вътрешна, когато е резултат от две разкъсвания, свързване на
крайния фрагмент и елиминиране на междинния. Ако откъснатия фрагмент е
открая на хромозомата делецията е терминална (дефишънс). Тя е резултат от
едно разкъсване, при което се получава фрагмент от хромозомата. Фрагментът
без центромера не може да се залови за нишките на делителното вретено и при
деленето се губи.
Големите треминални делеции в хомозиготно състояние са летални. Фенотипният
ефект на делецията се дължи на отпадане на гени, на количествени промени в
наследствения материал и на нарушаване на генния баланс.
Дупликация: Това е мутация при която даден фрагмент от хромозомата,
съдържащ един или няколко гена, е повторен два или повече пъти в резултат на
грешна репликация. Големите дупликации нарушават генния баланс, при което
жизнеспособността и плодовитостта на индивидите намалява.
Инверсия: Структурно изменение, при което даден участък от хромозомата
се завърта на 180, при което се нарушава последователността на гените в
хромозомата. Тя е резултат от две разкъсвания в хромозомата, при което
средният участък е свързан със страничните два в обратна позиция. В единия
случай обърнатият участък включва центромерата и това може да промени
морфологията на хромозомата. В другия случай обърнатият участък не включва
центромерата ( засяга едното рамо на хромозомата). Генният баланс при
инверсиите се запазва, но се променя мястото на част от гените. Инверсиите
повлияват размножителните способности на индивидите, защото пренареждането
на гените влияе на нормалното протичане на мейозата. Те потискат кросинговъра
и увеличават мутациите, свързани с промяната в броя на хромозомите.
Геномните мутации могат да бъдат кратни промени в броя на хромозомите
(полиплоидии) – например 3n, 4n, 5n и т.н. (вместо 2n), които най-често са
нежизнеспособни и приключват с аборт в най-ранните срокове на бременността.
По-честият вид геномни мутации са некратните промени в хромозомния брой
(анеуплоидии) – наличието на 1 (тризомия), 2 (тетразомия) или повече добавъчни
хромозоми, или липса на една от двете хомоложни хромозоми в хромозомната
двойка – монозомия. Във всички случаи се нарушава нормалното взаимодействие
5

или балансът между гените в генома. Анеуплоидията може да засегне както
автозомите, така и половите хромозоми.

ДИАГНОСТИКА НА ХРОМОЗОМНИТЕ БОЛЕСТИ

Единствената възможност за поставяне на точна диагноза при
хромозомните болести е цитогенетичният анализ под микроскоп на изолираните
от кръвни клетки хромозоми. В редки случай се налага молекулярно-
цитогенетичен анализ, който в момента се извършва само в Катедрата по
медицинска генетика в Майчин дом - София. Диагностичен хромозомен анализ у
нас може да се извърши в цитогенетичните лаборатории на Майчин дом и
цитогенетичните лаборатории на университетските болници в Пловдив, Плевен,
Варна и Стара Загора. Продължителността на анализа е около 1 седмица .
Цитогенетичното изследване е задължително да се провежда при всички
пациенти с клинични данни за хромозомно заболяване, а в случаите на
транслокации се изследват и родителите.

ПОКАЗАНИЯ ЗА ХРОМОЗОМНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Хромозомно изследване се назначава само при определени клинични
данни за наличие на хромозомна болест:
1. Множествени малформации.
2. Неизяснено умствено изоставане.
3. Два или повече спонтанни аборти или мъртви раждания.
4. Неизяснени репродуктивни проблеми.
Разбира се има и други показания, като, например, клинични данни за
хромозомна болест, но те могат да се определят само от висококомпетентен
клиничен генетик.

СИНДРОМ НА ДАУН

През 1864 г. английският лекар Джон Даун пръв описва в детайли
6

симптомите на заболяването, наричано по тава време ,,монголоидна” идиотия.
Синдромът на Даун е една от най-често срещаните аномалии и е едно от н