списание Психология 2016 г.

2016
брой 1- 4
ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР
НА ПСИХОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ
2016
https://bpsmembers.wordpress.com/isco-bgrp/bgrp-2016/
1-
4/2016

Главен редактор
Татяна Янчева
Зам. главен редактор
Йоланда Зографова
Редакционна колегия
Сава Джонев
Пламен Калчев
Павлина Петкова
Росица Георгиева
Светлана Димитрова
Снежана Илиева
Никола Атанасов
Маргарита Бакрачева
Адрес на редакцията:
София 1606
ул. Люлин планина №14
office@psychology-bg.org
Предпечатна подготовка
и печат: Продуцентски
център ЛМ Плюс ЕООД


ISSN 0861 - 7813
БЪЛГАРСКО
СПИСАНИЕ
ПО ПСИХОЛОГИЯ
ИЗДАНИЕ
НА ДРУЖЕСТВОТО
НА ПСИХОЛОЗИТЕ
В БЪЛГАРИЯ






Интернет-страница
на списанието:
http://BJoP.wordpress.com
Брой 1-4, 2016

Съдържание
3
СЪДЪРЖАНИЕ
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГРУПАТА
ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА
НА УПРАВЛЕНСКОТО УЧЕНЕ – УЧЕНЕ ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ .......................... 5
Александър Пожарлиев
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОГРАМАТА, ОРГАНИЗАЦИЯТА И
ОЦЕНЯВАНЕТО НА СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ТРЕНИНГ . ........ 27
Стойко Иванов
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО, КОНСУЛТАНТЪТ
ДА СТОИ В ”СЛЯПОТО ПЕТНО” НА КЛИЕНТА“ – УЪРКШОП ................. 47
Елена Евстатиева, Емилиян Крумов
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОВРЪЗКИTE МЕЖДУ ДОМИНИРАЩИТЕ
УПРАВЛЕНСКИ СТИЛОВЕ И ОРГАНИЗАЦИОННАТА К УЛТУРА,
ДОМИНИРАЩИТЕ МО ЗА КРИСТИНА ГОЦЕВА И ТИВИ
И ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КЛИМАТ В МВР ..................................................... 65
Полина Гудева
МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ОТНОШЕНИЯ
И ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ОРГАНИЗАЦИЯТА ............. 87
Стойка Калчева
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СОЦИОНИКАТА
В КОНСУЛТИРАНЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО
НА СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ .................................... 99
Нели Бояджиева
ПРЕДИКТОРИ НА ГОТОВНОСТТА
ЗА ПЛАНИРАНА ОРГАНИЗАЦИОННА ПРОМЯНА .................................... 117
Рени Велчева
ТЕОРИИ ЗА МЕНТАЛНИЯ СВЯТ И АНАЛОГИИ ПРИ ДЕЦАТА .............. 145
Кристина Гоцева-Българанова, Милена Мутафчиева
МОТИВАЦИЯ ЗА УЧЕНЕ
И ПРЕДПОЧИТАНИЕ НА СРЕДА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ..................................... 171
Маргарита Бакрачева, Диана Бакалова, Йоана Омарчевска
МОДИФИКАЦИЯ НА ТЕСТА НА СТРУП
ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ПРИТЕСНЕНИЯ, СВЪРЗАНИ
С ХРАНА И ФОРМАТА НА ТЯЛОТО ЗА БЪЛГАРСКА ИЗВАДКА ........... 193
Валентина Николова

Българско списание по психология, 2016, бр.1-4
4
ИНИЦИИРАНЕ НА ГРУПА ЗА ВЗАИМОПОМОЩ
НА РОДИТЕЛИ И БЛИЗКИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ
ЧРЕЗ АРТ-ТЕРАПЕВТИЧНА МЕТОДИК А ..................................................... 203
Вяра Границка
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ
ЗА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ
НА ПРЕЖИВЕЛИТЕ ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ ПАЦИЕНТИ ......... 215
Силвия Цветкова
ПРЕДСТАВА ЗА СЕМЕЙСТВОТО
ПРИ ЗАВИСИМИ ОТ ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА ................................ 229
Жаклина Андонова
РЕД НА РАЖДАНЕ НА ДЕЦАТА В СЕМЕЙСТВОТО И ЗАВИСИМОСТ
КЪМ ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА: ЕМПИРИЧНО ИЗС ЛЕДВАНЕ ....... 239
Петър Вълков
ПСИХОТЕРАПИЯТА –
МЕЖДУ КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА И ПОЛИТИКАТА .............................. 2 49
Цветелина Йосифова
ЗАЩО ПСИХОАНАЛИЗА,ЗАЩО ЛАКАНИАНСКА ПСИХОАНАЛИЗА? .... 263
Евгений Генчев

СОЦИАЛНО ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ
НА ЗДРАВНАТА ТРЕВОЖНОСТ В БЪЛГАРИЯ ............................................... 277
Ирина Лазарова, Поли Нанева
МОМЧЕТО, КОЕТО СЕ ОПИТВАШЕ ДА НЕ СЕ ЗАБРАВИ........................ 287
Биляна Мечкунова
МОМИЧЕТО С КОЛИТЕ –
СРЕЩА И ПРИДРУЖАВАНЕ НА ОБИКНОВЕНА ПСИХОЗ А. ................... 295
Цветелина Иванова
НАГРАДЕНИ ЕСЕТА
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОРТР ЕТ НА БЪЛГАРИЯ 2014, 2015 .................... 301
М
АГДАЛЕНА ГАРВАНОВА ....................................................................................... 302
Х
РИСТО ДАВИДОВ .................................................................................................. 304
В
ИКТОРИЯ БАЕВА .................................................................................................. 309
П
ЕТЯ ВЪЛЧЕВА-СТЕФАНОВА ................................................................................. 313
ПРОФЕСИОНАЛНИ СТАНДА РИ
EВРОПЕЙСКИ СЕРТИФИКАТ ПО ПСИХОЛОГИЯ . .................................... 315
ПРАВИЛНИК НА ЕВРОПЕЙСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ
НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ АСОЦИАЦИИ (EFPA)
ЗА EUROPSY И ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ НЕГО. ................................................ 315

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГРУПАТ А
ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕ КТИВНОСТТА
НА УПРАВЛЕНСКОТО УЧЕНЕ – УЧЕНЕ ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ
Александър Пожарлиев
Резюме: Докладът представя опит за приложение на метода учене чрез действие
във формални програми за обучение в български университет. В рамките на
определени управленски курсове са създадени групи за учене чрез действие, които в
определен период от време се срещат регулярно, за да се подпомагат в
разрешаването на реални организационни или лични проблеми. Обобщен е опитът
от пилотното приложение на метода като примерите от работата на
участниците и направените изводи разкриват потенциала му за създаване на
условия за по- ефективно управленско учене с помощта на група от колеги.
Обсъждат се възможностите на метода за усъвършенстване на обучението и по-
тясното му свързване с практиката, за осъществяване на трансформиращо учене и
подготовка на участниците за управление в динамична бизнес среда.
USING THE GROUP TO ENHANCE EFECTIVENESS OF
MANAGEMENT LEARNING - ACTION LEARNING
Alexander Pojarliev
Abstract: The report presents an attempt of application of action learning approach in
formal educational programs in Bulgarian university. In specific management courses are
set up action learning sets and the groups meet regularly for support in the solving of real
organizational or personal problems. Main outcomes of the pilot application of the method
are summarized. Some examples of the work of the participants and the conclusions that
are made reveal the potential of the method for creating conditions to enhance effectiveness
of management learning with the help of group of colleagues. The report discusses the
opportunities to improve training and connect it more closely with practice, to implement
transformative learning and to prepare the participants to manage and work effectively in a
turbulent business environment.
Въведение
Съвременната среда на работа и учене се характеризира с
повишаваща се динамика, сложност, непредсказуемост и несигурност.
Тя създава условия и натиск за непрекъснати промени и за съществено
съкращаване и интензифициране на циклите на развитие, изисквайки от
хората и организациите да действат и учат едновременно. Работата и
управлението в такава бизнес среда поставят пред мениджърите и
лидерите нови и нови предизвикателства, които все по-трудно могат да
бъдат разрешавани чрез прилагане на готови и проверени отговори. От
гледна точка на възможностите за тяхната подготовка отдавна наболял
проблем е несъответствието на процесите на учене в традиционните

Българско списание по психология, 2016, бр.1-4
6
учебни институции с потребностите на бизнеса. Той засяга както
университетите, така и множество частни или публични учебни
центрове и организации, предлагащи под една или друга форма
обучение или тренинг на хора с повече или по-малко опит. От една
страна несъответствието може да се изразява в плана на съдържанието,
където участниците често се оказват в ситуация да учат знания, умения
и нагласи от миналото във вид неприложим в бъдещето или да получат
„доза експертност“ несвързана с тяхната практическа ситуация или
заявка. От друга страна може да отсъстват подходящи процеси на учене,
които да адресират новите проблеми и предизвикателства, да позволяват
индивидуализиране на подхода и да формират необходимите нови
начини на мислене и компетенции за справяне с тях. Културата на
относително пасивно и зависимо учене е все още характерна за немалка
част от учебния процес, особено в университетите. В контраст с нея,
водещите организации в бизнеса се опитват да изграждат организаци-
онна култура, насърчаваща инициативността и творчеството, на
овластяване и максимално ангажиране на служителите, прилагайки все
по-широко специфични форми на индивидуално развитие и на групова
работа и учене.
Промените в средата и потребностите на организациите създават
силен натиск за развитие на подходите на обучение, проектиране на нови
форми и препроектиране на процесите на учене. Съществуват ясно
очертани и предпочитани подходи в обучението на хора с опит в
границите на конструктивистката парадигма като учене чрез опита, учене
чрез проекти, трансформиращо учене, учене чрез действие и др. Някои от
тях са познати и възприети и в българската обучителна практика. Ученето
чрез опит и свързаните с него интерактивни методи и работа в малки
групи са отличителни характеристики на тренинг формите на обучение,
предлагани от консултантски и обучителни организации, работещи с
бизнеса. До известна степен елементи от тези подходи се възприемат и в
отделни университетски програми и курсове, правейки възможно
надмогването на традиционните лекционни практики.
Въпреки това използването на групата като съществен ресурс в
процеса на обучение е бяло петно в академичната практика. Често
груповия опит не отива по-далеч от съвместна работа върху задача,
дискутиране на казуси или обсъждане на преживявания от определен
интерактивен метод или игра. По какви още начини обаче може да се
използва груповия опит, за да добави стойност в процеса на обучение и
развитие? Възможно ли е това да стане и в консервативната среда на
формалното академично обучение?

А. Пожарлиев – Използване на групата за повишаване на ефективността …
7
В изложението по-нататък е представено пилотно осъществяване
на групи за учене чрез действие като иновативен подход, свързан с
усъвършенстването на учебния процес в курсове от професионални и
магистърски програми за обучение по мениджмънт на Нов български
университет.
Стойността на груповия опит
Не е необходимо да се аргументират предимствата на работа и
учене в група. По- скоро е важно да се диференцират различните начини,
чрез които групата може да повиши дълбочината и качеството на учене.
От тази гледна точка могат да съществуват множество различни видове
групи: учебни и тренинг групи (Т-групи), групи за собствен опит,
самоподпомагащи се групи, учещи общности, групи за подкрепа,
саморазвиващи се групи; в бизнеса: групи за подобрения, кръгове за
качество и т.н. От една страна целите и подходите на групова работа
определят различията между тях, но от друга страна съществуват
широки общи области. Интересът към проучването на човешкото
поведение в ситуации на промяна води до създаването на понятието
„групова динамика“ от К. Левин и фокусиране върху развиващата
функция на системата от поведения, отношения и психични процеси в
малката група. Отначало възникнали по-скоро като изследователски
метод, Т-групите бързо се превръщат в мощен обучителен и развитиен
подход, намиращ различни форми на проявление при работа с хора
извън територията на груповия опит в терапевтичната и клинична
практика, но изпитващ мощното му влияние. Така малката група се
превръща в лаборатория за учене на участниците за себе си и за
отношенията с другите, представляващи сърцевината на всяко
управленско решение, действие и взаимодействие в работната и
социалната среда. Основните средства в тази ла