Старобългарски прилагателни имена

Старобългарският език е притежавал две форми на прилагателните имена – проста и сложна (кратка и дълга). Простите форми ( малъ, ништь) са се скланяли по модела на съществителните имена от продуктивните o-, jo-, и ja-основи. Склонението на сложните прилагателни ( мал1и, н
ишт
ии) е било комбинация от склонението на простите форми и на анафоричното местоимение. Сложните форми са изразявали определ
еност, а в
старобългарските писмени паметници с тях често се превеждат гръцки чл
енувани п
ри
лаг
ателни.
Най-важната промяна с прилагателните
имена е изме
стването на сложните от простите форми. Причините са свързани непосредствено с появата на членните форми в българския език. Създаването на такава форма, обща като модел за всички имена и за някои местоимения, е лишила сложн
ите
форми от тяхната специална служба и те постепенно са се
изгубили. Този процес не е намер
ил добро отражение в писмените паметници от среднобългарски период.
Новите членни форми на прилагателните имена са възникнали чрез прибавяне на показателни местоимени
я
към ст
арите сложни форми - нов1итъ, новаята,ново3то.
Част от тези форми са били променени в резулатат от ранното изпадане на интервокалния j: новаята, новаата, новата; но
в
о3т
о, новоото,новото. По тази причина днес схващаме членуваните прилагателни от ж.р. и ср.р. като образувани чрез прибавяне на опр
еделител
н
ия член (от сла
б
о
старо показатлено местоимение) направо към простата форма.
В среднобългарските пис
ме
н
и паметници са отразени някои промени със сложнит
е
форми на прилагателните имена преди тяхното изчезване, които са резулат на влияние от страна на местоименното склонение. Макар и рядко, примери се срещат още в старобългарски, напр. живого вм жив
аго
, жива3го; благовэрномоу вм. благовэрьноумоу, благовэрьноу3моу. В по-късните паметници примерите се увеличават. Така окончанието за местен падеж единствено число на прилагателните от мъжки род –э3мь се измества от –омь, окончанието за дат. пад. ед.ч. на прил
агателните от ж.р. -эи се измества от -о
и
Най-важната промяна с прилагателн
ите
имена е изместването на сложните от
простите
форми. Причините са свързани непосредствено с появата на членните форми в български
я ези
к
. Създаването на