Субекти на правото

Съдържание

Историческо развитие на субектите на правото………….2

Понятие и видове………………………………………………….3

Правни субекти……………………………………………………4

Индивидуални правни субекти………………………………5
1. Физически лица

Колективни правни субекти……………………………6
1.Юридически лица
2.Държавата като субект на правото
3. Международните организации като субекти на правото

Източници на информация…………………………………12

Историческо развитие на субектите на правото

Исторически погледнато в развитието на субектите на правото съществуват противоречиви тенденции. От една страна субектите на правото от малка част от хората днес в съвременните цивилизовани държави са вече всички хора. От друга страна от признаването в миналото за субекти на правото на различен род явления от обективната действителност (хора, животни, богове и пр.) днес се признават от правото за субекти на правото само хората и някои от техните общности.

Методологически по-правилно е субектите на правото да се определят като вид "явление от обективната действителност", а не просто като "хора и техни общности", защото така се позволява да се обхванат от дефиницията за субект на правото и другите евентуални разумни същества - изкуствения интелект и извънземните братя по разум, - явяващи се също потенциални бъдещи субекти на правото. Теоретично няма пречки тези други разумни същества да се превърнат в субекти на правото, стига да има обществена необходимост от това. Същевременно се решава още един проблем - трудността да се определи що е човешко същество в светлината на достиженията на науката и техниката (най-вече на генната инженерия, медицината и на биокомпютърната техника).

Понятие и видове

Терминът „субект на правото” („правен субект”) е доктринален, докато законодателството и юриспруденцията ползват „лице” – съответно „физически лица” и „юридически лица” (гражданско право) и „наказателно отговорни лица”(наказателно право). Неотделими от правни субекти са срещаните в теорията и практиката термини като „притежатели”, „носители” и „ползватели” на права и задължения.
От времето на „раждането” на правото за основни носители на права и задължения се признават отделната човешка личност и обединения от хора, към които римското право причислява колегиите,държавата и общините като носители на права и задължения, без да ги счита за правен субект,различен от своите членове.
Несъмнен принос в правната теория е постулатът на бележития наш правник от средата на 20в. професор Венелин Ганев: „ Правни субекти и носители на права и задължения са и могат да бъдат само човешки личности и организации на човешките личности”. Като изключително сложен феномен на земната цивилизация правото е неотделимо от отделната човешка личност и създадените от хората общности (сдружения със стопанска и нестопанска цел, държава, община, народ и други образувания.) – носители на юридически права и задължения. Тяхното функциониране в социалния мир обаче, императивно изисква признаване (легализиране) от правото – вътрешно (национално),международно публично и регионално (на ЕС).
Колкото юристи – толкова определения за правни субекти. В прагматичен план и в най-общ вид субект на правото е всяка човешка личност или общност, признати от правото за носители на юридически права и задължения. Тази твърде обхватна дефиниция дава практическа и теоретична възможност за инкорпориране на всички съществуващи субекти на правото: физически лица, юридически лица, неперсонифицирани образувания – народ и гражданско общество.
Правни субекти

Правните субекти – човекът и създадените от него общности са основен предмет на общата теория на правото и всички правни отрасли. Доктрината ги разделя на индивидуални и колективни правни субекти, основни и неосновни правни субекти,на субекти на вътрешното (националното) и международното, на публичното и частното право.
В прагматичен план субектите на правото се подразделят на:
а) всяка човешка личност (индивид), която правото назовава „физическо лице
б) общности (от хора, имущество или дейност):
- юридическо лице (политически партии, обществени организации, фондации, учреждения, търговски дружества, държава, общини, международни организация и др;
- народ (нация) и гражданско общество
- неперсонифицирани и други образувания

Индивидуални правни субекти

1. Физически лица

Физическото лице е вид субект на правото,чрез който правния ред признава на всяка човешка личност правото за участие в правния живот и защита на характерните за нея неимуществени права.Като членове на обществото човешките същества притежават качеството „личност“,което е психо-социална характеристика,а като субекти на правото притежават качеството „лице“,което е юридическо и изразява юридическа персоналност -наличието на изискуемото от правния ред емпирично качество,за да бъдат носители на субективни права и задължения.Човешките индивиди придобиват качеството правосубектност от момента на раждането си (изключение има в римското право,където се приема,че в някои случаи и заченатият се счита за роден).Всяка човешка личност притежава емпирично единство-да действа съгласувано,разумно и последователно в правния живот-поради това правния ред не изисква други допълнителни условия,преди да я признае за субект на правото.По правило правосубектността на физическото лице възниква,променя се и се прекратява на основата на юридически събития-раждане,навършване на определена възраст,смърт.Юридическите последици настъпват “ex lege” без да е необходимо изрично волеизявление.Човешките индивиди загубват качеството субект на правото в два случая:при смърт и при продължително безвестно отсъствие (в българското законодателство то е 5 г.).Конституционните права и свободи са адресирани преди всичко за физическите лица и поради това са характерна черта на този вид субекти на правото.Те са неимуществени,макар това да не е тяхната най-важна черта. Правосубектността на физическите лица е съставена от правоспособност,дееспособност и деликтоспособност.Единствено при физическите лица може да се получи това относително разкъсване на правоспособността от дееспособността,тъй като дееспособността се обвързва с настъпването на съответна степен на духовна зрялост на човешкия индивид.

1.1.Правна индивидуализация на физическите лица

Всяко човешко същество притежава редица индивидуализиращи белези.Те са или биологични(пол,раса) или социални (народност,религия) или резултат от индивидуалния начин на живот(местоживеене,семейно положение). Чрез тези белези отделната човешка личност бива индивидуализирана в обществото.Една част от белезите се използват от правото като индивидуализиращи белези на физическите лица(име,дата и място на раждане;пол;гражданство;единен граждански номер). Съвкупността от всички подлежащи за вписване данни за едно физическо лице образуват неговата гражданска регистрация.Тези данни индивидуализират и отличават физическото лице от другите лица в обществото и семейството му в качеството на носител на субективни права.Всяко физическо лице подлежи на гражданска регистрация, а неговите индивидуализиращи белези(данни) се вписват в специален личен регистрационен картон.

1.2.Видове физически лица

Гражданството е политическа и правна връзка между физическите лица и държавата,изразяваща се в конкретни права за двете страни,която има определяща роля за правния статут на физическото лице.
Съобразно със своето гражданство физическите лице се разграничават на:
български граждани;
чужденци;
лица без гражданство;
бежанци;

Колективни правни субекти

1.Юридически лица
Юридическото лице е рожба на буржоазното устройство на обществото,на свободата на индивидите да развиват собствена стопанска дейност,която е различна от индивидуалния живот на отделното физическо лице. Най-важното за юридическото лице е това,че то е създадено по силата на позитивното право. Затова всъщност се нарича юридическо лице,за да се подчертае връзката му с правото,докато за физическите лица се подчертава връзката с природата на нещата. Юридическото лице е вид субект на правото,който има признати от правния ред персонализация и право за участие в правния живот на основата на обособеност на неговото имущество. Сред цивилистите преобладава мнението,че персонализацията на юридическото лице се постига чрез установяване на организирано единство;управлението и представителството му дават възможност да действа като едно цяло.Според други организационното единство се създава с приемането на устройствен акт,чрез който се установява предметът(целта) на юридическото лице и мрежата от правоотношения. Имуществото на юридическото лице се състои от права и задължения, които имат имуществен характер:вещни,облигационни,авторски и т.н. Имуществената отговорност е ограничена-до размера на притежаваното от него имущество.

1.2 Правна индивидуализация на юридическите лица
Тя обхваща само тези белези,които според правния ред са необходими, за да може юридическото лице да бъде различавано от другите субекти на правото,преди всичко от другите юридически лица-наименование;седалище и адрес;националност на юридическото лице.
Образуването,преобразуването,обявяването в ликвидация и прекратяването на юридическите лица,правната индивидуализация,както и други обстоятелства, засягащи юридическите лица,се вписват в нарочни регистри за вписванията.
1.3. Видове юридически лица
1.3.1.Юридически лица на публичното право - те се създават с цел да стопанисват имуществото на държавен орган или недържавна организация при изпълнение на техните публични функции.
а) юридически лица на държавни органи-те биват образувани по властнически начин (обикновено чрез закон) и обслужват публични интереси;получават имущество от държавата при своето образуване и са на бюджетна издръжка;
б)юридически лица на недържавни публични организации-осъществяват публични функции,но извън държавата-политически партии;синдикалните организации и организациите на работодателите;религиозните общности;и юридически лица с нестопанска цел-такива които извършват общественополезна дейност и такива,които работят в частна полза.

1.3.2. Юридически лица на частното право - действат в сферата на гражданското и търговското право.В търговското право юридически лица са търговските дружества и кооперациите;освен тях такива са спортните клубове,ЖСК и редица други,регламентирани от специални закони.
*Възможно е възникването на юридически лица,които представляват субекти едновременно на публичното и на частното право(например частните училища и университети,някои професионални сдружения и др.)

1.3.3.В зависимост от своята цел се разграничават:

а) Юридически лица със стопанска цел-тяхната дейност е насочена към извличането на печалба или доход;
б) Юридически лица с нестопанска цел-имат за основен пр