Теми по планиране и прогнозиране

ТЕМА 1: Управленски функции.
Целеполагане
Това е стратегическа управленска функция. Изразява желания резултат или бъдещото състояние към което се стреми фирмата. Определянето на целите е началото на осъществяване на управленските функции.
Планиране
То касае изграждането на стратегии и други планове, програми и структури. Планът е съвкупност от предварително набелязани мероприятия, дейности и ресурсно осигуряване за постигането им. То е сърцевината на фирменото управление, всички други функции произтичат от него. Планирането служи за
Разкриване на перспективите за развитие на фирмата
Определяне на целите и стратегиите за постигането им
Установяване на критерии за контрол и оценка на работата на структурните звена
Организиране
Процес, характеризиращ реда в елементите и връзките на икономическата система. Вземане на решения за най-доброто групиране и използване на ресурсите на фирмата. Тази функция може да се разгледа като:
Определяне на основните елементи на производствените и управленските функции
Формиране на организационната структура
Организиране и управление на дейността на хората
Контрол
Чрез тази функция се следи за качеството и срочното изпълнение на поставените цели. Областите на контрол са:
Контрол върху качеството на технологичния процес
Контрол върху основните средства и оборудване
Върху човешките ресурси на фирмата
Фази и етапи на контрола:
Формиране на стандартни изисквания
Измерване и отчитане на дейността
Сравнения и измервания на стандартите
Установяване на отклонения от нормите
Определяне на стратегии за справяне с отклоненията
Посочване на алтернативи за преодоляване на проблемните ситуации възникнали във звената на фирмата.

ТЕМА 2: Предназначение и същност на планирането.

Планирането е основна функция на мениджмънта. То е сърцевината на фирменото управление, защото всички други управленски функции водят своето начало от него. Планирането е ориентирано към бъдещето на фирмата и има за цел да я приспособи към промените на външната и вътрешната среда, да определи какво трябва да се прави – кога, как и от кого да се свърши. Планирането служи за:
Разкриването на перспективите за развитие на фирмата, рисковете и опасностите, които я заплашват, препятствията пред нея;
Определянето на целите и стратегиите за постигането им;
Оценка, подготовка и осъществяване на необходимите иновации и промени във фирмата;
Установяване на критерии за контрол и оценка на работата в структурните звена
Планирането е непрекъснат. Широко обхватен процес, който не свършва и не се изчерпва със съставянето на плановете, а продължава с тяхното изпълнение, анализ на постигнатите резултати.

1. Видове планове
I. Според управленското ниво
- стратегически – общи и дългосрочни цели; инструмент на стратегическия мениджмънт
- тактически – разработват се от по-ниските нива на управление на фирмата
- оперативен план – за определени дейности
II. Според обекта на оперативна дейност
- комплексни
- функционални
III. според периода, който обхващат
- дългосрочни – 5-10г.
- средносрочни – 1-3г.
- краткосрочни – до 1г.
IV. Бизнес-планове
- инвестиционен – за да се отговори на изискванията на съответните банки
- информационен – информационен източник на спонсори
- оценъчен
V. Проекти, програми и бюджети
Много често плановете се отъждествяват с проектите, но между тях има няколко съществени разлики:
Проектът е поредица от дейности, които са логически свързани по между си, извършват се в рамките на определен период, изискват съответните ресурси и са посочени към постигането на уникални, но ясно подчертани крайни резултати. Имат конкретни проблеми
Програмата е инструмент за координация на широка мрежа от дейности. Съвкупност е от основни задачи;
Бюджет – техника за разпределение на необходимите ресурси за изпълнение на проект, програма или план.

2. Принципи на фирмено планиране
А) принцип за непрекъснатост – постоянно се следят и контролират измененията на предпоставките и условията на външната среда и резултатите от изпълнението на плана
Б) принцип на холизма – подчиняване на частите на цялото. Координацията на плана (по хоризонтала) и интеграцията на плановете ( по вертикала).

ТЕМА 3: Еволюция на фирменото планиране.
1. Етапи в еволюцията
Първоначален етап
В периода на 30те години на ХХ в, и след Втората световна война с приоритет е бюджетното планиране, което се характеризира с:
Обхваща основните икономически показатели на фирмата, които отразяват приходи, разходи, печалба, ликвидност и др. Акцент се поставя върху формирането и разхода на парични средства;
Главна цел на фирмата е да се използват максимално натрупания опит и разполагаемите ресурси;
Установяване на проявилите се тенденции в миналото, оценка на факторите на растежа – формиране на планове

Пазарно ориентирано (маркетингово) планиране
Продължение на бюджетното планиране. Мениджмънта започва да прави опити за обвързване на вътрешно движещите фактори и сили с потребности на пазара.

Стратегическо планиране
– 60-те години и днес е преобладаващо в големите компании
Идва в отговор на настъпващите сложни и динамични промени в околната среда на фирмите, нарастването на несигурността, изострящата се конкурентна борба. На преден план излизат продукти и технологии, нови форми на дистрибуция, нови организационни структури;
Стратегическият мениджмънт се стреми към постигане, в дългосрочен план, на равновесие и приспособимост на фирмата и нейните възможности от една страна спрямо околната среда, а от друга на интегративното съгласуване на целите и ресурсите на фирмата, нейните интереси.
За да служи стратегическото планиране възможно най-обективно на фирмата, трябва да бъдат създадени структурни, организационни, информационни и технически предпоставки межди които:
Системата на планиране да бъде органично вплетена в системата на управление и превърната в задължение и отговорност на първо място на ръководителите, а след това на професионалните плановици;
Информационната система да осигури цялостно потребностите на плановия процес, както за външните, така и за вътрешните фактори;
Целево обучение на мениджърите за усвояване и прилагане на съвременните методи на стратегическо управление на планиране.

ТЕМА 4: Характеристика на стратегическото планиране
Особености
Възниква през 60-те години, широкоразпространено е и днес в големите компании. Идва в отговор на настъпващите сложни и динамични промени в околната среда на фирмите, нарастването на несигурността, изострящата се конкурентна борба. На преден план излизат продукти и технологии, нови форми на дистрибуция, нови организационни структури;
Съдържа в себе си стратегиите на фирмата, атрибутите на стратегическия мениджмънт и е насочено към постигане на стратегически цели и разработване на стратегически проблеми.
Няколко определения за стратегия:
Стратегията е целенасочен подход в управлението на цялостната дейност на фирмата за реализиране на мисията и дългосрочните й цели;
Оценка на алтернативните пътища и избор на най-добрия начин за постигане на основните дългосрочни цели на фирмата
Тя е определяне на решаващото направление в дейността на фирмата, което води до нейния успех;
Стратегията е способност да се предвидят възможностите и рисковете пред фирмата.
В следствие на определенията за „стратегия“, могат да бъдат формулирани основните характеристики на стратегическото планиране:
Сложен комплексен процес с целева дългосрочна ориентация
Избор на няколко алтернативи в условията на неопределеност
Осигуряване на баланс между възможностите на фирмата, конкурентите и обхвата на потребителските изисквания.
ОБЕКТ на стратегическото планиране
Онези проблеми от дейността на фирмата, които
Непосредствено са свързани с главните цели на фирмата
Имат дългосрочна ориентация
Изискват иновационни решения и крупни инвестиции
Могат да увеличат доходите
ХАРАКТЕРИСТИКИ на стратегическото планиране
Зависи главно от степента на неопределеност на външната среда в корелация с потребността от вътрешни промени във фирмата
Малка неопределеност и малка потребност – прилага се адаптивно планиране (характеризира се с намиране на решения на набор от вътрешни фирмени проблеми в отговор на измененията на външната среда)
Малка неопределеност и голяма потребност – използва се комплексно интегрирано планиране
Голяма неопределеност и малка потребност – във фирмата усилията се насочват към анализ на събраната информация за външната среда.

№5 Съдържание на стратегията. Програмно-целеви подход в планирането и прогнозирането. Дърво на целите.
Стратегия
Стратегията е интегративен, гъвкав и целенасочен подход в управлението на цялостната дейност на фирмата за реализиране на нейната мисия и дългосрочни цели. Чрез нея се оценяват алтернативните пътища и избор на най-добрия начин за постигане на дългосрочните основни цели на фирмата. Стратегията определяне решаващото направление в дейността на фирмата, което води до нейния успех. Представлява изкуство за най-целесъобразно използване на потенциала и ресурсите на фирмата. Тя е продължение на първоначално избраният път на развитие в съответствие с постоянно променящите се условия. Стратегията е способност да се предвидят възможностите на фирмата и рисковете, да се реагира изпреварващо на предизвикателствата на околната среда, да се осъществяват “маневри”. Тя означава изкуство, умение за разкриване на логиката, посоката и обхвата на дейност на фирмата към постигане на целите.
Програмно целеви подход
Възниква в САЩ през 60-те години на ХХ век. Най-общо може да се определи като система за планиране, програмиране и бюджетиране. Програмно-целевият подход се изгражда върху тезата, че потенциалът на дадена система се използва значително по-добре, ако предварително се определят съответни цели. Този подход може да се определи като система с три звена, която се състои от следните части:
Цели- планиране, прогнозиране на определен резултат или желано състояние на организацията, което тя трябва да постигне през определен период от време.
Програма- тя представлява съвкупност от мероприятия, които са свързани с конкретни изпълнители и са разпределени във времето във връзка с постигането на набелязаната цел (цели).
Програмно-целева структура- тя се свързва с матричната структура и използването на нейните предимства е от решаващо значение за реализирането на подхода.
Прилагането на програмно-целевия подход има място при съвременното управление и съдейства за повишаване ефективността на управленския процес.
Дърво на целите
Дърво на целите се нарича структурирана, йерархично построена съвкупност от цели. Концепцията за дърво на целите за първи път е предложена от Ч. Чърчмън и Р. Акоф