Типология на архиви в Средновековна Европа

Типология на архиви в Средновековна Европа
(архиви на християнската цивилизация)
От историческа гледна точка понятието Европа първоначално се отъждествява само с политическото и културно пространство на тогавашния германо-романския свят на бившите римски територии, наследството на античен Рим и нашествието на германите. Още към края на Xв., обаче границите на тази зона значително се разширяват, включвайки редица нови центрове на Западната християнска цивилизация. Известно е, че по същото време са покръстени Полша, Унгария, Дания, Норвегия и Швеция, а германите насочват завоеванията си към земите по р. Елба. В резултат на настъпилите промени се очертават границите на бъдещите европейски монархии, като едновременно се полагат основите на културното и стопанско единство на региона през разглежданият период. Първоначално средновековието не носи големи промени в документите - те отново са ръкописи, писмовния материал в Европа е пергамент, в повечето случаи административните документи са свитъчни с печати. Не се променя статутът на архивите (сбирки с документи), но сега вместо храмовите архиви се появяват архиви на Римската и Източна църква . По същия начин архивите са притежание на създателите им (владетел, църква) т.е. те не са широкодостъпни. Статутът тук се определя от притежанието на земя. През ранното средновековие 5 – 10 ти век, то е резултат от функциите на новите държавни образувания, създадени в хода на инвазията на германските племена от 2 ри век. С промяната на стандарта и начина на живот нараства и нуждата от архивиране – съществуването на големи държави и империи, които на практика вече няма как да се управляват без солидна документация. Добър пример за това е най-големият архив през ранното Средновековие – този на Карл Велики (император на Франкската империя, а 800 г. коронясан и за Римски император). Той се състоял предимно от законодателни текстове, укази на владетеля, нравствени грамоти.
Формирането на типологията на владетелските архиви.
Най-ранните средновековни архиви в Западна Европа са свързани с административните и политическите функции на споменатите държавни образувания на отделните германски племена. В началото на на Vв. В Галия ( дн. Франция) се създава кралството на бургундите и вестготите. По същото време вестготите са съюзници на римляните в борбата им срещу другите германски племена, които на няколко пъти нападат и ограбват Рим. В исторически аспект най – дълготрайно и успешно от посочените кралства е кралството на франките, създадено от Хлюдвиг (482-511). В последствие кралството на франките подчинява вестготи, боргунди, алемани и други. Най-успешният владетел е Карл Велики (742-814г). Поради липса на собствени административни традиции и култура отделните владетелски канцеларии през разглеждания период в Западна Европа са организирани изцяло по подобие на късноантичните римски канцеларии. Обяснимо е, че поради културният сблъсък с варварските племена, първите писмени закони в Средновековието съчетават правилата на обичайното германско право и остатъците от римското право и така се създават кодексите на Алларих, кодекса на Гомбет ( владетел на боргундите), Едиктът на остогорския крал Теодорих. Освен това, въпреки посочените нашествия и политически промени в много от градовете на територията на Италия до Xl в. продължили да функционират предишните “ нотарии” (градски съдилища), и “ табуларии” (градски архиви). Най – големият владетски архив в региона се формира при управлението на Карл Велики, владетел на Франското кралство. През 800г. той е коронясън от римският папа Лъв lll ( 795 – 816г.) за Император на Свещенната Римска империя. Извършения символичен акт е символ на засилващите се претенции на папския теократизъм за господство в християнския свят.
Архивът на Карл Велики се съхранява в дворцовата капела в Аахен, където е и негована официална капела. Там се концентрират всички документи , свързани с управлението му – законодателни актове, владетелски укази, кореспондеции, дарствени грамоти и др. В Западна Европа след ХІІІ век завършва процеса на утвърждаване на владетелските архиви, който стават държавни. Там се съдържат документите, касаещи управляващата династия и родовите й връзки. В тези архиви доминира политическата документация, отношенията, църквата, данъчните списъци, привилегията на короната. Изключителна важност придобиват наследствените документи - патримониално право. По силата, на което, земята е разделяна на феоди, собственост на т.нар “сеньори” (годподари), които имали власт на насеслението, което живеело в неговото владение. В политическо отношение сеньорите по принцип са васали на своя владетел. Административните документи, удостоверяващи тяхната наследствена поземлена собственост и привилегии, както и документация, отнасяща се до управлението на съответният феод, а също и взаимоотношенията им с короната, връзката с другите владетели и сеньори, са част от тяхната неприкосновенна собственост.
Сред документите, които с течение на времето се концентрират около короната в отделни средновековни монархии в Западна Европа, преобладават юридически и политичиски актове. Най- важно значение съответно имат документите от вида на брачни договори, завещания, официална кореспонденция, договори с други владетели и т.н. Посочениете документи за по сигурно се събирали и пазели в хазната на владетеля, официалния архив и се наричали архивна – съкровищница.
Изключително ценен и значителен по обем е архивът на френските крале, известен днес като „Съкровищница на хартите“, началото на който е поставено още през Xlll в. По същото време започва да се пази и пълната папска кореспонденция, като преди да се оставят за съхранение всички входящи и изходящи писма се превеждат на латински. Появява се и нов термин – т.нар. архиви-регистратури, които могат да се оприличат на днешния канцеларски дневник. През късното Средновековие започва и производството на хартия, което прави книгата по-евтина и достъпна.
С оглед на политическата и обществена обстановка тогава, изпълнена с войни и преврати, постепенно човекът осъзнава значението на старите архиви. На тях вече се гледа като на средство за деклариране на права и политическо оръжие, което ги прави и важна част от военната плячка. Достъпът до тях започва да се ограничава и възниква термина „секретен архив“, които на практика бил недостъпен за поданиците в отделните монархи, извън кръга на най- доверените служители на короната или църквата. Систематизирането и описанието на средновековните документи значително се улеснява с въвеждането на “регистрите ” или “дневниците” в тогавашните канцеларии. Повсеместното им разпространяване е свързано с формирането на т. нар “архивни - регистратури”. Първите регистри се появвяват още през XII- XIII в. в папските канцеларии и редица градски общини в Италия. В тях били записани последователно текстовете на всички получавани и изпращани документи в дадена канцелария. Масовото използване на споменатите регистри в западноевропейските канцеларии през разглеждания период е следствие от появата и разпространяването на хартията като писмовен материал. Евтината суровина ленени парцали, които се слепвали и обработвали с избелващи вществава. Тяхното пройзводство било в сравнително големи количества и бързо се налага като алтернативен писмовен материал. Хартията е основен материал главно за печатните книги. С тях вече се снабдяват, както библиотеките на съществуващите университети, така и доста широк кръг от читатели. Причината е, че те са много по-евтини в сравнение с предишните богато украсени ръкописни пергаментни кодекси, достъпни единствено за владетелите, аристокрацията и църквата.

Архиви в Римската църква през Средновековието
С провъзгласяването и утвърждаването на християнството за официална религия, църквата, като негова организационна форма, обосновава в религиозен и правов аспект ролята на съществуващия императорски институт, както в рамките на Източиния, така и на Западния държавен модел през средновековието. Именно Римската църква се стреми да бъде център на християнската общност.
За издигането на достойнството на Ватиканската църква допринася обстоятелството, че нейното създаване в историчиски аспек се свързва с деянията на апостолите св. Петър и св. Павел. Оттук следват нейната претенция, че тя единствено съхранява чистотата на християнската вяра.
Архивите на Ватикана са едно от най-добре охраняваните документални хранилища в света. Не би било преувеличено да твърдим, че съдържанието им е с по-голяма потенциална стойност за световната история и политика, отколкото които и да е златен трезор или оръжейна технология, познати ни днес и в миналото.

Ватиканът е най-влиятелната политическа и религиозна институция, която светът е познавал. Това влияние е в абсолютна сила и днес в началото на 21 век. В своите архиви тази малка на пръв поглед държава съхранява тайни документи, събирани хиляди години и много от тези документи все още имат реална юридическа сила.
Достъпът до документалните свидетелства на Римокатолическата църква в Тайният архивна на Ватикана, обаче още от самото начало е строго ограничен . Архивът можел да се ползва само с разрешение на папата от неговия личен секретар или от други църковни служители, които изпълняват задачи, изискващи справки по конкретни документи. Нищо не може да се сравнява с него. Четирийсет километра рафтове. Десетки хиляди тома, твърде тежки,за да ги вдигне сам човек. Въпросът какво все пак се крие в архивите и защо има такова интересно ограничение по отношение на достъпa до определени документи остава неизяснен. Друг интересен факт е, че личният архив на всеки папа се държи в категория строго секретно цели 75 години след смъртта му.

В административно отношение Римокатолическата църква наподобява устройството на средновековните европейски бюрократични монархии, но йеархията на структурите и служителите и се определят от принципите на утвърдената през 1588г. Конституция. Тези структури включват съответно конгрерации (отдели), трибуни (съдилища), и канцеларии (секретариати), начело на които се назначават кардинали. През понтификат на папа Сикст IV (1471-1484) се извършва редица реформи, повлияни в значителна степен от идеите на хуманизма и ренесансовата атмосфера в тогавашното западноевропейско културно пространство. В този дух е и основането на папски докумен - була, съдържаст разпоредби, една от който е създаването на Аполистическата библиотека – коята трябва да бъде едновременно в услуга както на католическата вяра, така и на учените. Ето защо библиотеката е организирана по модела на манастирските книгохранилища, които по това време са тясно свързани със средновековните университети. Датата на основаването на ватиканската библиотека официално се счита 15 юни 1475 г. Но даденото утвърждение съвсем не отговаря на реалността. До тогава, папската библиотека вече имала отдавнашна и богата на събития история. Във Ватикана са се пазели колекции от древни ръкописи, събрани от предшествениците на Сикст IV. Към 1481 г. в библиотеката на Ватикана се наброявали 3,5 хиляди оригинални ръкописа. Съдържанието на огромен брой трудове било увековечено за следващите поколения от несметен брой писари. Събраната за този период колекция включвала не само свещени книги и теологични трудове, но и философски трактати, класически произведения на гръцката, латинската, древноеврейската, древноперсийската, коптската и арабската литература, а така също трудове по история, изкуство, архитектура и музика. Фондовете на Аполистическата библиотеката на Ватикана продължават да се попълват и днес. В нея се пазят 1.600.000 печатни издания, 8.300 първопечатни книги (65 от които отпечатани на пергамент), 150.000 ръкописа и архивни томове, 300.000 монети и медали, а така също повече от 100.000 гравюри. Легендите гласят, че в библиотеката на римско-католическата църква има тайни стаи, за които знаят само посветените. И че много папи, прекарали целия си живот във Ватикана, даже не са подозирали за тяхното съществуване. Именно там се пазят безценните ръкописи хвърлящи светлина в