Традиционно женско облекло

тема 21 Традиционно женско облекло.
Основна дреха в женското облекло е ризата, изработена от грубо домашно ленено или конопено платно, винаги с бял цвят. Стара традиция е туникообразната кройка на ризата със задължителна шевица около врата, ръкавите и полите на ризата. Друг общобългарски елемент в облеклото е тъканият пояс, който се носи от мъже и жени. Еднаквост се наблюдава и при обуването на краката, като навсякъде са известни ръчно изработените цървули, наречени опинки, опинци и пр.За женското облекло е характерна и предната престилка, която представлява неделима част от народните носии.
Женското народно облекло включва четири типа носии: двупрестилчена, сукманена, саичена /саяна/ и еднопрестилчена.
Двупрестилчената носия е разпространена в цяла днешна Северна България. В основния състав на носията влизат риза и две престилки. Ризата е предимно с набори около отвора на врата и в краищата на ръкавите, откъдето идва и нейното название бърчанка. Докато при предната престилка не се наблюдава голямо разнообразие в кройката, цветовете и названията, при задната престилка са налице многобройни варианти. В Северозападна България тя е набрана, къса и пъстра и се нарича вълненик, тъкменик, бръчник. В Средна Северна България се нарича пещемал, кърлянка. В Североизточна България задната престилка се изравнява с предната по дължина, тя е едноцветна и се нарича окрел / Преславско/, завешка /Провадийско/.
Сукманената носия е разпространена на юг от двупрестилчената. Тя обхваща Стара планина, Средногорието, Витоша, Рила, Тракийската равнина, като там границата е по течението на р. Марица. Сукманът е характерен и за отделни места в Средните Родопи. Сукманената носия включва дълга туникообразна риза, върху която се облича сукман, препасан с пояс и престилка. Сукманът е предимно вълнен, като повтаря туникобразната кройка на ризата.
Саяната /саичената/ носия обхваща най-южните райони на българската етнична територия – Тракия на юг и запад от течението на р. Марица и Македония. Връхната дреха, т.е. саята, повтаря кройката на сукмана, с тази разлика, че е отворена отпред. Най-старинна е бялата сая, съхранена в културата на населението от Пиринския край.
Еднопрестилчената носия представлява разновидност на двупрестилчената носия. Състои се от дълга риза и върху нея запасана една престилка, която обхваща цялата долна част на женското тяло.
Традиционното народно облекло битува най-късно до средата на ХХ в. Много елементи от неговия състав са характерни и за облеклото на останалите балкански народи. Например двупрестилченото женско облекло от Дунавска България и от долината на р. Сава в Северна Сърбия е почти еднотипно, както и сукманеното облекло от Западна България и това от Източна Сърбия. Еднакво е също женското двурого забраждане, което се среща сред сърби, българи и хървати.