Учебник

ТЕМА 1. ПРИСТАНИЩА – СЪЩНОСТ,1 СТАТУТ, ОСОБЕНОСТИ, ВИДОВЕ Лекция 1. ПРИСТАНИЩА СПОРЕД ПРИЛОЖИМАТА НОРМАТИВНА УРЕДБА НА Р. БЪЛГАРИЯ. СЪЩНОСТ. ОСОБЕНОСТИ. Общи постановки и приложима нормативна уредба Настоящата лекция е разработена като „стъпва” на определенията и ползва философията на действащия Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България (ЗМПВВППРБ) вариант от 18 март 2014 г. и на съпътстващите го наредби. Този закон и последващото множество от нормативни документи, произтичащи и свързани с него, цялостно промениха сващанията за ролята и функциите на пристанищата в Р. България. През 1999 г. министърът на транспорта създаде работна група, която разработи и представи проект на Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България (ЗМПВВППРБ). Проектът беше обсъждан на различни открити срещи с морската общественост на България. Беше внесен в Народното събрание, приет и обнародван в ДВ. бр.12 от 11.02.2000 г. Законът даде възможност за стартиране на пристанищната реформа в Р. България и внедряване на европейския пристанищен опит у нас. Към момента специалистите от транспортния сектор нямат единно мнение за действащия закон. Член от екипа на сборника е участвал в целия процес от разработването до приемането на Закона и в настоящия материал се защитава мнение, че този най-важен нормативен документ за развитието на пристанищния сектор е нужен и той е добрият катализатор, който доведе до стартирането на пристанищната реформа в Р. България. До момента законът е актуализиран десетки пъти (34 пъти), но това не доказва, че не е добър. Всички промени са в посока доразвиване на европейските идеи и тяхното адаптиране в български условия. Философията на закона изискваше при всяка промяна в сектора (поява на нов пристанищен терминал или промяна в техния статут) да се променя и Приложение 1 и Приложение 2 от закона, което изискваше неговото обсъждане и промяна в Народното събрание. През този период в ЕС се появиха допълнителни изисквания към околната среда, което също налагаше промени .... Мнението на авторите е, че ЗМПВВППРБ е синхронизиран с европейското законодателство и позволи стартирането и извършването на пристанищната реформа в Р. България. Този процес е в приключваща фаза, но това ще се коментира в други теми. ЗМПВВППРБ предизвика разработването и влизането в действие на нови наредби, пряко свързани с функционирането на пристанищата и пристанищния сектор. По-долу са посочени основните наредби, свързани със Димитракиев, Д., К. Донев, Я. Ганчева. Пристанища. Варна: Е-литера Софт, 2014, стр. 5. закона и отнасящи се до развитието и експлоатацията на пристанищния сектор: Наредба № 7 от 23.05.2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега, посл. изм. и доп. ДВ. бр. 83 от 30.10.2012 г. Наредба № 9 от 17.10.2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти, обн. ДВ. бр. 96 от 05.11.2013 г. Наредба № 10 от 31.03.2014 г. за обхвата и съдържанието, изработването, одобряването и изменението на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт, обн. ДВ. бр. 32 от 8.04.2014 г. Наредба № 12 от 16.12.2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол, посл. изм. и доп. в сила от 20.08.2013 г. Наредба № 15 от 28.09.2004 г. за предаване и приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари, посл. изм. и доп. ДВ. бр. 101 от 18.12.2012 г. Наредба № 16 от 20.06.2006 г. за обработка и превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и на опасни товари по вътрешни водни пътища, посл. доп. ДВ. бр. 67 от 30.07.2013 г. Наредба № 18 от 3.12.2004 г. за регистрация на пристанищните оператори в Р. България, посл. изм. и доп. ДВ. бр. 15 от 21.02.2014 г. Наредба № 19 от 9.12.2004 г. за регистрация на пристанищата на Р. България, посл. изм. и доп. ДВ. бр. 26 от 21.03.2014 г Наредба № 53 за условията и реда за постигане на сигурността на корабите и пристанищата, изм. ДВ. бр.70 от 28.08.2007г. НАРЕДБА № 919 от 8.12.2000 г. за събиране на статистическа информация за дейността на пристанищните оператори и собствениците на пристанища и пристанищни съоръжения в Р. България, посл. изм. бр.53 от 13.07.2012 г. Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Р. България, обн. ДВ. бр. 76 от 20.09.2005 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 24 от 23.03.2012 г. Наредба за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Р. България, обслужващи кораби от международно плаване, посл. изм. и доп., ДВ, бр. 37 от 29.04.2014 г. Правила за речния надзор по река Дунав, ДВ. бр. 35 от 12.04.2013 г. Наредба за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Р. България обн., ДВ, бр. 3 от 11.01 2008 г., в сила от 23.10.2009 г. Димитракиев, Д., К. Донев, Я. Ганчева. Пристанища. Варна: Е-литера Софт, 2014, стр. 6. Задължителни правила за морските пристанища на Р. България и Разпореждане № 678 на директора на дирекция „Морска администрация” - Варна, Задължителни правила Разпореждане №678 на директора на ДМА – Варна Задължителни правила за българските пристанища по река Дунав и Разпорежданe №8 на директора на Д "МА" - Русе и Разпореждане № 1 на директора на дирекция "Морска администрация" - Лом Задължителни правила, Разпореждане № 8 на директора на Д „МА” – Русе. Пристанището според ЗМПВВППРБ е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р. Дунав, островите и каналите, разположено е на територията на една или повече общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби. Пристанищата свързват водните пространства на Р. България със сухоземната пътна и/или железопътна транспортна мрежа. На фиг. 1.1 е посочен графично логистичен модел, на който пристанището създава възможност и свързва морския транспорт (кораб) с железопътния (вагон), автомобилния транспорт (автомобил) и въздушния транспорт (самолет). Димитракиев, Д., К. Донев, Я. Ганчева. Пристанища. Варна: Е-литера Софт, 2014, стр. 7. На фиг. 1.2 също графично е показан модел, в който пристанището създава възможност за преминаване на товара от морския транспорт (кораба) и на системи за непрекъснат транспорт (гумено-лентови транспортьори и тръбопроводи). За всички пристанища без военните, се води регистър съгласно Наредба №18. В регистъра се вписват: регистровият код, наименованието и видът на пристанището; собственикът; идентификаторите на пристанищните имоти по кадастралната карта; координатите на граничните точки и площта на оперативната акватория, зоната за маневриране на корабите и зоната за подхождане; пристанищните дейности и услуги, които се предоставят, за извършването на които се изисква ползването на пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения; операторът или операторите, получили достъп до пазара на пристанищни дейности и услуги; номерът и датата на издаване на удостоверението за експлоатационна годност (УЕГ); основните параметри - обща дължина на кейовия фронт; проектни дълбочини в оперативната акватория; обща площ на складовете и общ обем на складовете за течни товари; регистровият код, наименованието, предназначението, координатите на граничните точки и площта на територията, както и данните за всеки от терминалите на пристанището, в т.ч. за зоните в пристанище за обществен транспорт, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на яхтени, рибарски и пристанища със специално предназначение). Димитракиев, Д., К. Донев, Я. Ганчева. Пристанища. Варна: Е-литера Софт, 2014, стр. 8. Акваторията на пристанищата в Р. България е изключителна държавна собственост. Пристанищната територия и инфраструктура могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица. Р. България е сред малкото държави в света, където е позволено частно юридическо или физическо лице да притежава пристанище при спазване на всички съществуващи законови изисквания. Видове пристанища Днес в Р. България в съответствие със ЗМПВВППРБ има пристанища: за обществен транспорт - независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик; рибарски; яхтени; със специално предназначение; военни, включително граничнополицейски. Тази лекция е разработена с цел изясняване на същността и особеностите на пристанищата за обществен транспорт, където единствено могат да се обработват кораби, товари и да се обслужват пътници. Пристанище за обществен транспорт (ПОТ) е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари. Пристанищен терминал - ЗМПВВППРБ дефинира и важното понятие пристанищен терминал като териториално обособена зона от пристанище за обществен транспорт (ПОТ), която осигурява завършен процес по приемане, обработка, съхраняване и експедиране на определен тип товари и/или поща по определена технология или за обслужване на пътници. Под тип товар се разбира съвкупност от различни по вид товари, които се обработват по съпоставими технологии: насипни, наливни, газообразни, контейнерни, генерални, РО-РО, и др. (тежки товари и извънгабаритни товари, оборудване). ПОТ трябва да разполагат най-малко със следните природни, изкуствено създадени и организационни условия: акватория; безопасни рейдове, кейове или съоръжения за акостиране, които позволяват оставането на котва, приближаването и швартоването на кораби, за да могат да извършват своите операции при необходимите условия за безопасност; оперативна зона, предназначена за извършване на товарно- разтоварните услуги; железопътни и/или автомобилни подходи, които осигуряват връзка с пътната мрежа и железопътната инфраструктура; - Димитракиев, Д., К. Донев, Я. Ганчева. Пристанища. Варна: Е-литера Софт, 2014, стр. 9. организация, която позволява ефективно обслужване на корабите и техните екипажи; план за приемане и обработване на отпадъци, включително и възможността за сключване на договори с доставчици на услуги за приемане на отпадъци от корабоплавателна дейност, както и подходящи пристанищни приемни съоръжения. Територията на ПОТ включва един или повече терминали и може да включва зони за извършване на съпътстващи дейности (развива се в следващата лекция), както и имоти за разширяване и развитие на пристанището. Територията на ПОТ, които обслужват кораби от международно плаване, включва задължително и зона за извършване на проверки и контроли. Пристанищните терминали включват оперативна зона, която е съоръжена в съответствие с предназначението на терминала и технологията на обработка на съответния тип товари. Според технологията на обработка на съответния тип товари и предназначението на терминала той може да включва зона за съхр