Учебник - ЗЕМЕДЕЛСКИ МАШИНИ

Доц. д-р инж. АНГЕЛ ТРИФОНОВ








ЗЕМЕДЕЛСКИ
МАШИНИ




Учебник за студентите от Аграрния университет – Пловдив

















Издание на катедра „Механизация на земеделието” на Аграрния университет
Пловдив, 2015

2

АНОТАЦИЯ
Механизацията на процесите в земеделието увеличава производителността на труда,
снижава относителните разходи за извършване на технологичните операции, подобрява
условията на труда на работниците и повишава качеството на работата.
Целта на курса ЗЕМЕДЕЛСКИ МАШИНИ е да запознае студентите със специализираната
техника в растениевъдството, с отделните й възли и агрегати, с начините й за регулиране и
нагласяване за подходящ режим, осигуряващ качествена работа при съблюдаване на всички
изисквания за опазване на околната среда.
Обект на лекциите са теоретичните основи на работа на органите на машините и на
машините като цяло, с които се изяснява работния процес, основите на правилното им
нагласяване и регулиране, за да се постигне необходимото качество с минимален разход на
енергия. Прави се класификация на машините, дават се тенденциите на развитие на земеделските
машини в съответствие с технологиите за механизирано производство у нас и в света.
Изучават се особеностите в конструкцията на отделните елементи, които изграждат
машините, регулирането на техниката, нагласяването й за подходящ режим на работа,
изпълняване на изискванията за качествена работа и начините за извършване на контрол на
земеделските операции.



© Ангел Трифонов, 2015
© Академично издателство на Аграрния университет-Пловдив, 2015






АНГЕЛ ТРИФОНОВ

ЗЕМЕДЕЛСКИ МАШИНИ













Издание на катедра „Механизация на земеделието” на Аграрния университет
Пловдив, 2015

3
ВЪВЕДЕНИЕ В ДИСЦИПЛИ НАТА

1. Понятие за механизация и автоматизация на земеделието
Механизацията на производството във всяка една сфера на човешкия труд (включително и в
земеделието) води до замяна на ръчния труд с машини и механизми, използващи различни
видове енергия. Основните цели на механизацията на производството са увеличаване на
производителността на труда и освобождаване на хората от тежки ръчни практики, отнемащи
много време и сили.
Механизацията на производството допринася за рационално и икономично използване на
суровините и енергията, намаляване на разходите и подобряване на качеството на
произвежданите продукти. Наред с подобряването и модернизирането на техническо оборудване,
механизацията на производството е неразделно свързана с по-високи нива на умения на
работниците и с подобрена организация на труда.
Към техническите средства за механизация на производството се отнасят:
 работни машини – с тях се извършват пряко технологичните операции (напр. в
земеделието това са плугове за извършване на оран, сеялки за извършване на сеитба,
пръскачки за извършване на растителнозащитни практики и др.);
 енергетични машини – с тях се задвижват работните машини (напр. в земеделието това
са тракторите при извършване на работа на полето, електродвигателите и двигателите с
вътрешно горене при извършване на стационарна работа на площадка и др.);
 спомагателни машини и механизми – те не са пряко ангажирани в работните операции,
но са необходими за процеса на производство (напр. вентилаторни и помпени установки и
др.).

Механизация на производството е едно от основните направления на техническия прогрес. В
зависимост от нивото на оборудване на производствените процеси с технически средства
механизацията на производството протича в три стадия:
 частична механизация;
 комплексна механизация;
 автоматизация.
Първите две нива на механизацията са подготвителни етапи към автоматизацията.

При частичната механизация се механизират отделни производствени операции или видове
работа, обикновено най-трудоемките, като същевременно се запазва значителен дял и на ръчния
труд.

На по-високо ниво е комплексната механизация на производството. При нея ръчния труд
се заменя от машинен както за всички основни работни операции, така и за спомагателните
операции на производствения процес. Комплексната механизация на производството се основава
на правилен избор на работни машини и друго оборудване, съгласувани по производителност,
като се гарантира качествено и бързо изпълнение на работния процес. Ръчен труд за
комплексната механизация може да се използва в отделни операции, които не са трудоемки,
механизацията на които не е от съществено значение за облекчаване на работата и е
икономически неоправдана. За човека остава само функцията да управлява процесите на
производството, да ги наблюдава и да ги контролира.

При пълната автоматизация всички работни процеси и управлението се извършват от
машини. Ролята на човека се свежда до намеса само в аварийни режими за отстраняване на
евентуални повреди по механизмите и автоматите.
Внедряването на механизация в селското стопанство е един от основните начини за
подобряване на ефективността на производството и подобряване на условията на труд.
Продуктивността в земеделието се определя от селекцията, химизацията и напояването, но
голяма роля играе и степента на механизиране на производствените процеси. При някои
земеделски практики като почвообработка, сеитба, засаждане, торене с изкуствени торове,

4
растителнозащитно пръскане с химикали, прибиране на зърнени култури, прибиране на зелени
фуражи и др. е постигната висока степен на механизация и ръчния труд е сведен до минимум.
Земеделските стопанства се оборудват с мощни трактори, с високопроизводителни
зърнокомбайни, с комбинирани машини изпълняващи няколко операции с едно минаване, с
широкозахватни машини с висока производителност и др.

2. Класификация на земеделските машини
Земеделските машини се класифицират по предназначение и по начин на агрегатиране с
енергетичната машина.

В зависимост от работните процеси машините се разделят на шест групи – за основна
обработка на почвата, за предсеитбена обработка на почвата, за сеитба (или садене), за
отглеждане на културите, за прибиране на културите и за обработка на продукцията след
прибиране.

По начин на агрегатиране (свързване към енергетичната машина). Земеделските машини
се делят на мобилни и стационарни. Агрегатират се и двата вида. За целта е необходимо те да се
присъединят към съответен енергиен източник - трактор, автомобил, самоходно шаси, двигател с
вътрешно горене, електродвигател. В зависимост от начина на това присъединяване мобилните
машини биват прикачни, навесни, полунавесни и самоходни.
Прикачните машини имат собствена ходова система и по време на транспорт се носят от нея.
Тези машини се свързват с трактора в една точка чрез теглич. Спрямо тази точка земеделската
машина може да се завърта във всички посоки в определени граници.
Навесните машини нямат собствена ходова система и по време на транспорт се носят изцяло
от трактора. Те се свързват към трактора чрез навесни системи, които осигуряват връзка в две
или в три точки. Навесната система на трактора налага известни ограничения върху машината.
Полунавесните машини по време на транспорт се носят както следва: задната им част от
собствена ходова система, а предната - от трактора. За целта в предната част тези машини има
навесно устройство.
Самоходните машини имат както собствена ходова система за придвижване, така и собствен
двигател (енергетичен източник) и предавателни механизми.
Стационарните машини се задвижват от електродвигатели или от двигатели с вътрешно
горене.

3. Класификация на органите на машините

Те биват два вида - работни и спомагателни.

Работни органи са онези, които контактуват непосредствено с обработваемия материал
осъществявайки работния процес. Обработваемият материал може да бъде почва, семена,
разсад, торове, вода, растения и др.

Спомагателни органи са всички останали органи, които не участват в работния процес. Те
само създават условия (помагат) на работните органи. Такива са рамата, тегличът (навесното
устройство), ходовата част, предавателни, повдигателни, регулиращи и други механизми.

5
Раздел I. МАШИНИ ЗА ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА

Машините за обработка на почвата трябва да доведат обработваемия материал - почвата до
степен на годност за осъществяване на следващи работни процеси, като сеитба, садене, торене и
др. Обработването на почвата е най-старата операция в земеделието, поради което машините за
обработване имат най-дълъг път на развитие и най-голямо разнообразие на видове и типове.

ТЕМА 1. Почвата като обработваем материал. Видове механична
обработка на почвата. Обща класификация на почвообработващите
машини

1. Почвата като обработваем материал

Характеристика на почвата. Почвата е една сложна съвкупност от различни елементи с
нееднороден строеж. Свойствата й се променят във всеки един момент. По нейната повърхност
се намират много остатъци от растителен и животински произход.
Стопанското значение на почвата се определя от нейната обобщена характеристика –
плодородието, което представлява способността й да задоволява растенията с необходимите
хранителни вещества, вода и въздух. Най-високо плодородие почвата придобива при определена
плътност и влажност. Затова при отглеждането на културите стремежът е стойностите на
плътността и влажността на почвата да се поддържат в оптималните им граници.
Основен начин за изменение на плътността на почвата е механичната й обработка. Чрез тази
обработка се унищожава плевелната растителност, заравят се растителните остатъци, изравнява
се повърхността полето, хомогенизира се почвения слой и др.
За да се разбере физическата същност на процесите, протичащи в почвата при механичната й
обработката е необходимо да се изучат структурата, механичния състав и технологичните й
свойства.

Технологични свойства на почвата
Това са онези физични свойства на почвата, които се проявяват при механичната обработка
на почвата и оказват влияние върху закономерностите и характера на протичане на работния
процес. Те са твърдост, пластичност, триене, лепливост и абразивност.
Твърдост е свойството на почвата да се съпротивлява при навлизане в нея на твърдо тяло.
Това свойство предопределя задълбаването на органите на земеделските машини в нея.
Следователно твърдостта на почвата е една от основните й характе