Възникване, организация и функции на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)

Възникване
, организация и функции на Европейския съд по правата на човека
(
ЕСПЧ)
1.
Въведение
Правата
на човека, както и неговата защита съществуват от римското право, но намират
приложение
едва значително покъсно, отколкото самозащитата. Чрез правото се изравнява
неравнопоставеността
, затова е необходима правната защита която непрекъснато се учеличава
поради
промените в общественото развитие. Правната защита изразява правно установените
способи
на засегнатия, като се обръща към компетентните за това органи при засягане или
опасност
от засягане на едно лично право или това е съдебната защита на личните права. С цел да
се
разгърне обществения живот във всичките си посоки е необходим правен елемент от които се
очаква
, че членовете на обществото в поголямата си част ще се придържат в поведението си към
повелите
на справедливостта. Елементът на властта успешно определя ясно и точно правните
норми
, които са в съответствие на исканията и задълженията на лицата, а също и с нормирането
на
обществения живот, чрез определяне на границата на свободата на действие за всеки един
поотделно
, според изискванията на справедливостта. Правните норми ограничават свободата на
действие
, когато се нарушава общественото равновесие.Съотношението между претенциите и
задълженията
на лицата, са съобразно естественоправните изисквания на справедливостта, където
именно
тази система от задължителни норми, които властта създава представлява правния ред на
обществото
, неговото действащо или ощепозитивноправо. Въпреки, че системата от норми на
позитивното
право е сложна, обикновения гражданин се ориентира във всичките негови заповеди
или
забрани, и все пак позитивното право е абсолютно необходимо за живота на обществото.
Всеки
има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода освен в
случаите
в съответствие с процедури, предвидени от закона като законно лишаване от свобода на
лице
по силата на постановена от компетентен съд присъда, законен арест или лишаване от
свобода
на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на
изпълнението
на задължение, предписано от закона, законен арест или лишаване от свобода на
лице
с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение
за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да
се
предотврати извършване на престъпление или укриване на престъпление, лишаване от свобода
на
непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна
цел
.Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието
на
каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане
на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
1

закона
. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат
отстранявани
по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността,
обществената
и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от
интересите
на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или ако
съдът
счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства
публичността
би нанесла вреда на интересите на правосъдието.
секи
, чиито права и свободи,Β
провъзгласени
в Конвенцията, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната
защита
пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица,
действащи
при упражняване на служебни функции.
Всеки
гражданин има право на правна защита
независимо
в коя страна живее, пребивава или работи затова много често се налага тези който не
намират
правна защита в страната която живеят или работят да не намерят правата си и затова те
се
обръщат към ЕС
Европейския
съд по правата на човека
(
ЕСПЧ)

за защита на свойте права.
2.
Възникване на Европейския съд по правата на човека
(
ЕСПЧ)
Европейският
съюз (ЕС) има своя собствена правна система, чиито основни правила и
принципи
са определени с учредителните договори, може да приема законодателни актове, които
държавите
членки трябва да спазват и да прилагат.
Основан
е като междуправителствена
организация и
разполага със собствена правосубектност, в която членуват 27 държави, като
Съюзът
се развива на основата на три отделни междуправителствени организации (МПО),
основани
през петдесетте години на ХХ в. с компетентност в областите на енергийната сигурност
и
свободната търговия (известни под общото наименование „Европейски общности“).
Европейското
законодателство предоставя права и налага задължения не само на държавите
членки
, но и на гражданите и предприятията, спрямо които известен брой правила се прилагат
пряко
. Европейското право е неразделна част от правната система на държавитечленки, които
отговарят
преди всичко за въвеждането и правилното прилагане на неговите разпоредби. Ето защо
вие
сте в правото си да очаквате от националните органи в целия Европейски съюз да прилагат
правилно
вашите права на европейски граждани.
Съществува
тясна връзка между правото на ЕС и
ЕКЗПЧОС
, където всички държавичленки на ЕС са се присъединили към ЕКЗПЧОС. СЕО
използва
ЕКЗПЧОС като ориентир, когато определя обхвата на правото на ЕС за защита правата
на
човека.
Европейски
съд по правата на човека е създаден за
защита
на гарантираните от
Европейската
конвенция права, където в нея е предвиден международен механизъм за контрол –
Европейският
съд по правата на човека, чиято задача е да разглежда жалби относно твърдяни
нарушения
на разпоредбите на конвенцията. Хартата на основните права отразява (макар да не
2

изчерпва
) кръга от права, закрепени в ЕКЗПЧОС. Аналогично, правото на ЕС съответства в
голяма
степен на ЕКЗПЧОС, въпреки че Съюзът не е страна по конвенцията, но ако обаче
физически
лица желаят да подадат жалба срещу ЕС за негарантиране на правата на човека от
страна
на Съюза, те нямат право да насочат пряко претенциите си срещу ЕС пред ЕСПЧ.
ЕКЗПЧОС
въвежда правно задължение за страните по конвенцията да
гарантират
на всички лица
под
тяхната юрисдикция (а не само на своите граждани) зачитането на определени права на
човека
.Прилагането на ЕКЗПЧОС се контролира от Европейския съд по правата на човека (чиято
работа
първоначално е била подпомагана от Комисия).Вместо това те могат да подадат жалба
пред
националните съдилища, които след това да отнесат случая за разглеждане пред СЕО
посредством
производството за постановяване на преюдициално заключение, или да предявят
непряк
иск срещу ЕС в рамките на заведено пред ЕСПЧ дело срещу държавачленка.Съветът на
Европа
(СЕ) е междуправителствена организация (МПО), създадена след Втората световна война с
цел
да насърчава, наред с други, правовата държава, демокрацията, правата на човека и
социалното
развитие (вж. преамбюла и член 1 от Статута на Съвета на Европа).Този съд разглежда
дела
, заведени срещу държавитечленки. Към настоящия момент в Съвета на Европа членуват 47
държави
, като всяка държава, която желае да се присъедини към Съвета на Европа, трябва да се
присъедини
и към ЕКЗПЧОС.От приемането й през 1950 г. ЕКЗПЧОС е изменяна и допълвана
посредством
т. нар. „протоколи“. Найсъществената процесуална промяна на ЕКЗПЧОС е
Протокол
№ 11 (1994 г.), по силата на който Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) става
постоянно
действащ орган, а Комисията е закрита. Този протокол е разработен с цел повишаване
на
капацитета на механизмите по ЕКЗПЧОС за разглеждане на нарастващия брой дела, заведени
от
граждани на държавите в Източна Европа, присъединили се към Съвета на Европа след
падането
на Берлинската стена и разпадането на бившия Съветски съюз.
Съдебният
надзор от
страна
на Съда в Страсбург се задейства основно чрез индивидуална жалба, която може да бъде
подадена
от всеки индивид или юридическо лице, попадащи под юрисдикцията на дадена държава

страна по Конвенцията. Ето защо съвкупността от потенциални жалбоподатели е много широка:
в
добавка към 800те милиона жители на голяма Европа и гражданите на други държави, живеещи
или
транзитно пребиваващи там, съществуват милиони сдружения, фондации, политически
партии
, компании и други подобни (без да споменаваме лицата, които попадат под юрисдикцията
на
държавите – страни по Конвенцията поради извънтериториални действия, извършени от тези
държави
отвъд техните граници).
3

Всеобщата
декларация за правата на човека се приема от общото събрание на ООН с
резолюция
и въпреки че формално не е договор, а декларация с незадължителен характер, на
практика
се спазва като договор. Всеобщата декларация за правата на човека /ВДПЧ/ е с огромно
значение
, защото в нея за пръв път се посочват какви са различните видове права на човека
граждански
, политически, икономически, социални и културни права.В Всеобщата декларация за
правата
на човека /ВДПЧ/ се изброяват гражданските и политически права, който са: право на
живот
, свобода и лична неприкосновеност, забрана на робството, забрана на изтезанията и
жестокото
, нечовешко и унизително третиране, забрана на произволния арест, право на справедлив
съдебен
процес, презумпцията за
невиновност
или право на обвиняемия да бъде считан за невинен
до
доказване на противното, забрана за придаване обратна сила на наказателния закон, свобода на
словото
и вероизповеданията, свобода на събранията, свобода на придвижване, право на
собственост
, право на политическо убежище, право на участие в управлението на държавата,
право
на достъп до общинските и държавни служби. Посочват се и икономическите и социални
права
, които са: право на работа, закрила срещу безработица. право на равно възнаграждение за
равен
труд, право на почивка и отдих, включително периодичен платен отпуск, право на всеки
човек
на жизнено равнище, необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и
благосъстояние
, право на образование. Културните права са: право на всеки да участва в
културния
живот на своята държава, право на всеки гражданин да ползва достиженията на
науката
.
След

Всеобщата
декларация за правата на човека /ВДПЧ/
се
създават
международноправни
инструменти

за защита правата на човека:
Международен
пакт за
икономически
, социални и културни права
, Международен
пакт за граждански и политически
права

, Конвенция
против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително
отнасяне
или наказание
, Международна
конвенция за премахване на всички форми на расова
дискриминация

, Конвенция
за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на
жените

, Конвенция
за правата на детето.
3.
Пленарен състав на Европейския съд по правата на човека
ЕСПЧ
Създаден
по силата на Конвенцията с нейните изменения, Европейският съд по
правата
на човека, се състои от определен брой съдии, равен на
броя
на Договарящите страни
(
към днешна дата те са четиридесет и един . Няма
никакво
ограничение по отношение броя на
съдиите
от една и съща
националност
. Парламентарната Асамблея на Съвета на
Европа
избира
съдиите

за
срок от по шест години, но мандатът на половината от
съдиите
избрани по време
на
първоначалните избори изтича в срок от три
години
с цел да може да се извършва
4

възобновяване
на мандата на половината
от
съдиите всеки три години.
За
да се осигури спазването
на
задълженията, поети от високодоговарящите страни съгласно Европейската конвенция за
правата
на човека и протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека,
наричан
още "съдът" и той е постоянно действащ. Броят на съдиите в съда е равен на броя на
високодоговарящите
страни.За да отговарят на
заеманата
длъжност
съдиите
трябва да
притежават
високи морални качества и да отговарят на условията, изисквани за заемане на висши
съдебни
длъжности, или да са юристи с призната компетентност и да участват в работата на съда
в
лично качество.Пленарният състав на Съда из