Владимир Димитров - Майстора

Владимир Димитров –
Майстора


1882-1960

135 години от рождението

Биографични данни

Роден на 1 февруари 1882 година в с. Флорош, Дупнишка околия.
Родителите - бежанци от Македония, преселили се в България
след Освободителната руско-турска война.
През 1889 г. семейството се мести в Кюстендил. По това време
Владимир постъпва в училище и успява да завърши основно и
прогимназиално училище.
На 10 октомври 1903 г. Владимир Димитров постъпва в
Рисувателното училище в София като извънреден ученик.
Рисуване учи при проф. Петко Клисуров, моделиране при проф.
Жеко Спиридонов, а история на изкуството при проф. Антон
Митов. Животът му в училище е изпълнен с непрекъсната работа и
благородно съревнование. Той е постъпил вече в специалния клас
по живопис при проф. Иван Мърквичка, редовно участва в
студентските конкурси, чиито награди печели непрекъснато.
Негови съкурсници са се оттегляли, когато са узнавали, че той ще
учасвува. По това време другарите му започнали да го наричат
„Майстора”. С течение на времето това прозвище се налага и
остава като негово второ име.

Творчество
“Ако искате да ме разберете, елате с
мен в една ранна пролетна утрин...”
Чуйте как жуженето на пчелите се
надпява с игривите припеви на
копачките! Вижте как ябълковите
дървета сияят с розовите си усмивки.
Как цялата земя ликува.
Не ви ли харесва!”
Владимир Димитров - Майстора

Творчество
Като творец Майстора се отделя от всички наши
художници със своя ярко изразен личен стил, със
своята нова форма и нови колоритни решения.
Търсените от художника нови изразни средства не са
повлияни от чужди източници. Те са рожба на един
самобитен творец, който вижда света по свой начин.
Творчеството на Майстора е много широко по своя
тематичен, сюжетен и жанров обхват. В неговите
творби е постигната изумителна художествена
прелест и точност на душевното състояние. Те
остават едни от най-хубавите в нашето изкуство.
Особено голямо е майсторството на Владимир
Димитров в областта на графиката и по-специално в
областта на рисунката с туш и перо. Той остава
ненадминат по смели положения и верен щрих,
напоен с много чувство и изразителност.

Ранно творчество
От този период е картината
„Размисъл” 1912 – една от
най-хубавите работи в ранния
период на Майстора, която
без каквито и да било
технически ефекти, е
предадено вярно и
непретенциозно едно
дълбоко вълнуващо
състояние на жената,
последица от човешка драма
която я е сполетяла.
Социалното положение е
разкрито чрез скромната и
бедна обстановка.

Серия портрети
Във всички свои ранни творби Владимир
Димитров се изявява като портретист, който
не се задоволява с умението си да скрепи
само физиономичните черти на модела, а
търси и трудно доловимите особености на
неговия душевен живот, неповторим характер
и психология. „Баща ми”, „Майка ми”,
„Вуйчо ми”, „Автопортрет”, „Портрет на
Чехларов”, „Циганка ” и др. се нареждат
сред най-значителните портретни достижения
в тая епоха.

Портрети
“Майка ми” “Баща ми”

Автопортрети

Портрети
“Портрет на Чехларов” “Циганка”

Военно творчество
Към ранното творчество на Майстора се отнасят
графичните рисунки с туш и перо от Балканската и
Първата световна война. В серията рисунки от този
период вниманието е насочено върху жертвите на
войната – обикновените войници, тежките им
страдания и живот, движещ се по ръба на смъртта.
Навсякъде лъха силата на човешкото страдание,
умора и чувство за ред и дисциплина. Тези рисунки
разкриват неоспоримия талант на художника в
областта на графиката: вярно око, точна ръка и
сигурна рисунка. Такива са: „Поход”; „Почивка”;
„Инвалиди”; „Родна песен”; „Ранени”; „Убити”;
„Обозлия”; „На фронта на река Струма” и др.

“Войник от обоза” 1912 “Родна песен” 1915

“На фронта на река
Струма” 1917
“Ранени” 1917
“Убит”

“Поход”

Зряло творчество
Независимо от десетките портретни образи
не може да се каже, че портретната живопис
е главното творческо амплоа на Майстора.
Основното в неговата тематика е селският
бит и многообразието му. Художникът
изобразява живота в българското село такъв,
за какъвто мечтае, какъвто трябва да бъде.
Хората в неговите картини са чисти,
непокварени, очите на селските моми и
момци гледат открито, отразили чистотата на
утринната роса. Техните образи излъчват
безпределна човечност и мъдрост.

Серия “Жътва”
Момент от селския живот, на който
Майсторът отделя голямо място в своето
творчество, е жътвата. Този любим негов
сюжет му дава възможност да възпее
трудолюбието на народа. Неговите
многобройни „Жътви” са населени със
стройни фигури на младите жътварки.
Техните образи са живи, изградени на
платното под непосредственото впечатление
на моделите. Художникът следва жътварите в
полето и по цели дни прекарва там,
„жънейки” с четката, изучавайки движенията,
пейзажа, багрите, пречупвайки ги през своето
виждане и разбиране.

“Пеещи жътварки” “Копачки”

“Жътвар”
“Жътвар”

“Завръщане от жътва” “Жътварка на нивата”

Образа на българката в
творчеството на Владимир
Димитров -Майстора
Много са платната, в които Майстора отразява образите на
жената. Художникът създава редица портрети на млади моми,
съхранили най-ценните качества на българката. Едни от тях са
откроени на чист или условен фон, други на фона на плодове, а
трети на фона на цъфтящи дървета. От образите лъха
благородство, красота и богат духовен живот. Народните носии,
в които са облечени момите и невестите, с тяхната богата
багрена и орнаментална украса художникът ги отразява смело,
уверено, опростено, като запазва тяхната специфика,
етнографска точност и подробност.
Женските образи са прости по композиция, както е прост, чист и
без фалш целият техен живот – една простота, велика по своята
човечност.

“Мома от с. Шишковци” “Мома от Калотинци”

Композиция “Девойки” “Девойка”

В “Брат и сестра”
Майстора създава
прекрасни образи
на селската
младеж, наситена
с буйната сила и
твърдата воля на
момъка и
сдържаната
нежност на
девойката.

В творчеството на Владимир Димитров
– Майстора от селския бит намира
място не само трудът, но и веселието –
на мегдана, в почивка или сватба,
видяна с ритуалите й, които народът
през вековете е създал.

“Моми белят платно” “Почивка”

Цикълът “Сватба”
Цели 4-ри години художникът работи над голямата композиция
„Сватба” с трите й най-важни момента: „Невеста повежда хорото”,
„Ръкоцелуването” и „Трапеза”.

“Ръкоцелуване” “Невеста повежда хорото”