Волейбол

Проф. д-р Асен Златаров“ Университет гр. Бургас
РЕФЕРАТ

ТЕМА: Волейбол

Студент: Юмер Местан II курс
Специалност: Компютърни мрежи Пр. Златка Дичева
Факултетски номер: КМ14 Група: 13 ………………………..

Волейболът (на : volleyball от volley – воле, удар по летяща топка или просто летяща топка преди да докосне земята и ball – топка) е вид колективна игра с топка, по време на която два отбора се състезават на специална площадка, разделена с мрежа, като насочват топката в полето на противника така, че тя да падне на земята или противникът да допусне грешка. При това за организация на атака са допустими само три удара на топката.
Официалните варианти са два:
Класически – правилата на играта са описани по-долу. Обикновено се играе в зали или картови игрища.
Плажен – игрището е 16 на 8 метра. Отборите са по двама души. Геймовете са до 21 точки. Играе се върху пясък.

Училищен волейболен мач (класически)

Плажен волейбол
Освен това съществуват и други спортове основаващи се на волейбола като джитбол, боса бал и др.
Волейболът е изключително активен спорт, свързан с големи натоварвания, тъй като повечето нападателни и защитни действия се извършват по време на вертикален отскок, високо над мрежата.
Волейболът намира широко разпространение, особено в
ИСТОРИЯ
Волейболът е създаден в на г. от . Той поставил мрежа за тенис на височина 197 см и неговите ученици започнали да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не бил ограничен, а също така началният удар се изпълнявал с една ръка на един крак. Морган нарекъл играта „Минтонет“. След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд играта получава своето име „волейбол“ по предложение на професор Алфред Т. Халстед.
През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола.
Първият за мъже е през г., а за жени през г.
Международната федерация по волейбол () е основана през г. и включва 218 национални федерации (2002 г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след (МОК).
Европейската конфедерация по волейбол () е основана на , базирана е в и включва 54 федерации от .
Волейболът е спорт от година. Приет е на заседанието на в София.
През година се въвежда системата грешка-точка за петия гейм, а от тя се въвежда за всички геймове, като точките за победа се увеличават от 15 на 25, с изключение на петия гейм, където остават 15.

Волейболът в България
За първи път играта волейбол е показана в Руското техническо училище в София през 1922 г. През 1924 г. дружество Сила включва волейбола в своята програма за спортна подготовка, а през 1925 се организира и първото официално състезание по волейбол в на II-ра мъжка гимназия в София. Победител в това състезание става VII д клас.
През 1926 г. волейболът се разпространява и в Русе, Казанлък, Борисовград /дн. Първомай/, Бургас, Пловдив, Перник, Пазарджик.
България е една от първите държави, в които се слага начало на организирано волейболно движение. Първите опити за това са през 1928 г. когато се решава, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол.
През 1941 г., е създаден СИРТ /Съюз за игрите с ръчна топка/, който обединява волейбола и баскетбола в рамките на БНСФ /Българска национална спортна федерация/.
През 1942 г. е проведено първото национално първенство по волейбол като участват отбори от София, Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България за мъже е отборът на „Раковски”, в състав : Р. Шаханов, Л. Петров, Б. Караиванов, Б. Стоилков, К. Томов и И. Живодеров. При жените първенец е съставът на АС-23, в състав: Балакчиева, Кирякова, Божилова, Игнатова, Иванова и Дермонска.
Първата официална международна проява на българският волейбол е на първата Балканиада в Букурещ-1946 г. България заема 3-о място за мъже и жени, след Румъния и Югославия.
Българската федерация по волейбол е втората в света след Чехословашката. Тя е се отделя от КИРВ (комитет за игрите с ръчна топка) през есента 1947 г. с името Централен комитет по волейбол. През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в РСВ /Републиканска секция по волейбол/. с учредително събрание проведено през м. юли. Същата година България е приета за член на ФИВБ.
В края на месец септември 1957 г. се провежда 53-ата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски” се организира демонстративен турнир по волейбол. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на ФИВБ Пол Либо /Франция/. Благодарение на този турнир, организиран в България, волейболът се приема за олимпийски спорт.
и общо имат 2 сребърни и 1 бронзов медал от Олимпийски игри; 1 сребърен и 4 бронзови медала от световни първенства; 1 златно, 1 сребърно и 5 бронзови отличия от европейски първенства.
Предпоследният медал (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор на Световното първенство в през под ръководството на . Българският национален отбор по волейбол е с олимпийска квота за игрите в Пекин 2008. Извоювана на Световната купа в Япония 2007.
Последният медал (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор на Европейското първенство в през под ръководството на .
През 2012 година на Олимпийските игри в Лондон, мъжкият национален отбор на България се класира на четвърто място.
През 2015 година на първите Европейски Олимпийски игри мъжкият национален отбор взима сребърен медал.

Правила
Игрище

Игрище за волейбол
Игрището във волейбола е с размери 9 на 18 метра, като е разделено на две части от 9 по 9 метра от мрежа, издигната на определена височина (2,43 м за мъжете и 2,24 м за жените). Успоредно на мрежата на 3 м. разстояние отляво и отдясно са нанесени две линии, които определят зоната за атака (т.н. първа линия).
Всички линии трябва да са с ширина 5 см., те трябва да са светли и да се различават по цвят от всички други линии върху игрището.
Самото то се разделя условно на шест зони:

при всяко спечелване на начален удар, играчите трябва да сменят позицията си, като се преместват по посока на часовниковата стрелка и да отидат в съседната зона. Например играчът от зона 2 отива в зона 1, а играчът от зона 1 отива в зона 6. Играчите нямат право да нарушават зоните си до нанасяне на удар по топката за изпълнение на начален удар.
Играчи
Отборите се състоят от 12 играчи, един треньор, един помощник-треньор и лекар. Един от играчите е капитан на отбора и неговото име трябва да се отбележи в протокола. Либерото не може да бъде капитан.
Играчите трябва да са облечени с еднакви екипи с номера на гърба и отпред на гърдите. Номерата могат да бъдат произволни, но не могат да се повтарят. Те трябва да бъдат с контрастен цвят и яркост спрямо цвета на фланелката. Екипите се състоят от фланелка, гащета, чорапи и спортни обувки. Те трябва да са с еднакъв дизайн и цвят, с изключение на тези на либерото.

Първият съдия
Първият съдия може да разреши на играчите да играят боси, да сменят екипа между геймовете, ако е със същите дизайн, цвят и номер, и да играят с анцузи, при условие че и те са номерирани.
Забранени са предмети, които могат да доведат до травми или да дадат изкуствено предимство на играча. По изключение се допуска игра с очила.
В игра влизат 6 играчи, а останалите 6 са резерви. В един гейм могат да бъдат извършени до 6 смени, като сменен играч не може да замести друг освен сменилия го. Затова се казва, че могат да бъдат извършени 6 нормални или 3 пълни смени. Когато някой от играчите се контузи и отборът е изчерпал смените си, той може да бъде заменен по изключение с всеки друг играч. Ако играч бъде изгонен и отборът е изчерпал смените си, той губи гейма.

Игра
Отборът печели точка при:
успешно приземяване на топката в противниковото игрище
когато отборът на противника извърши грешка
когато отборът на противника получи наказание
Когато отбор събере 25 точки с предимство от 2 точки, той печели гейма (с изключение на 5 гейм, където трябва да събере 15 точки с предимство от 2 точки). Ако резултатът е 24 на 24 (14 на 14) точки, играта продължава до получаване на преимущество от 2 точки, например 27 на 25(17 на 15). Победител в срещата е отборът, който спечели първи 3 гейма.
Грешки са:
когато играч не се намира в своята зона;
когато играч не се премести в следваща зона при завъртане;
когато топката докосне терена или друг предмет извън очертанията на игрището след игра с нея.;
когато топката се задържи повече от един удар или се удари два пъти последователно от един играч. Изключение е блокадата, която не се брои за пипане, и посрещане на нападение, където може да се разделят ръцете, но това се брои за един удар;
когато топката се удари повече от три пъти от един отбор, преди да се върне на противника. Отново блокадата не се брои за удар;
когато ударът се осъществи при подръжка или подпиране на играча от друг;
когато играч докосне мрежата по време на игра;
когато играч проникне в противниковото игрище когато това влияе на играта. За проникване се счита подпиране или престъпване с цялото стъпало зад средната линия;
когато играч докосне топката в противниковото игрище, преди да е осъществен нападащ удар;
когато се извърши начален удар без подхвърляне на топката;
когато при извършване на начален удар топката се подхвърли и се хване;
когато началният удар не се извърши до 8 секунди след разрешението на съдията;
когато при изпълнение на начален удар играчът е извън зоната за изпълнение или навлезе в игрището
когато играч от втора линия (зони 1,6,5) при нападение настъпи линията на 3 метър или нейното продължение;
когато играч от втора линия направи блокада;
когато се блокира начален удар на съперника;
когато либерото вдига с две ръце отгоре от първа линия;
когато либерото прехвърли в противниковото поле топка, която се намира над височината на мрежата.
Прекъсвания на играта
Технически – когато водещият отбор достигне 8-ма и 16-та точка в геймовете от 1 до 4. Времетраене 60 сек. В петия гейм, няма техническо прекъсване.
Треньорски – всеки треньор има право на 2 прекъсвания на гейм. Капитана също има право да вземе прекъсване. Времетраене 30 сек По време на прекъсване състезателите трябва да бъдат в свободната зона близо до отборната скамейка.
След всеки гейм – за смяна на игралното поле. Времетраене: 3 мин.

Елементи на играта и умения
Играчите на волейбол трябва да притежават следните умения: изпълнение на начален удар, пас, вдигане, атака, блокада, поемане (защита). Поради правилото, че всеки един играч трябва да премине през всички зони на полето, всеки един от играчите трябва да притежава базовите умения.
Изпълнение на начален удар

Начален удар с отскок

Етапи на начален удар с отскок
С изпълнението на начален удар започва играта. Началният удар е първата атака на отбора и доброто му изпълнение е от важно значение за развитието на отиграването. Различават се няколко начина на изпълнение на начален удар:

начален удар отгоре (горен лицев начален удар) – топката се удря с ръката, с която се пише; първо кракът, противоположен на ръката, с която се пише, се изнася напред; топката се хваща с ръката, която отговаря на изнесения крак, така че когато се пусне, да падне точно до (но не върху) изнесения крак; първоначално ръката, с която се пише, е изнесена над главата и е леко отпусната; топката се хвърля над главата, така че да не отиде зад играча и се удря с другата ръка, но при удара топката се удря с цялата ръка a не с юмрук. В зависимост от начина на удар по топката, може да се получи силов начален удар, въртелив начален удар и планиращ начален удар.

начален удар с отскок – топката се подхвърля високо на около 1-2 м напред, отскача се и се напада както при нападение. Получава се много мощен начален удар, но е много труден за изпълнение.

Пас

Пас с две ръце отдолу
Пасовете служат за предаване на топката от един играч на друг. Различават се следните видове пасове:
пас с две ръце отдолу – лявата ръка се свива в юмрук, а дясната обхваща юмрука (или обратното). Ръцете се насочват на 45 градуса надолу и се изпъват максимално. Топката трябва да попадне между китките и лакътя. При посрещане на силни удари,