What you do today can improve all your tomorrows

Предмет и задачи на езикознанието.
Дялове.

Най-общо казано, езикознанието (лингвистиката) е наука за чо-
вешкия език въобще и за всички езици по света като индивидуални не-
гови представители. Научното изучаване на езика за разлика от практи-
ческото има за цел изследването, систематизирането и обясняването на
конкретните езикови факти. Тези езикови факти обаче могат да бъдат

разглеждани от различни гледни точки. Във връзка с това езикознани-
ето като цяло в зависимост от аспекта и акцента на изследване бива ня-
колко вида.
Най-напред разграничаваме общо и описателно езикознание
(дескриптивна лингвистика). Общото езикознание
има за обект на изс-
ледване езика въобще. Основни негови проблеми са: същността на
езика, неговото взаимоотношение с обществото и мисленето, строежът
на езика, неговият произход и развой в зависимост от движещите сили
и закономерности. Общото езикознание разработва и методите на изс-
ледване на езиците. В рамките на общото езикознание
се определя ти-
пологическото езикознание, което чрез съпоставянето на различните
езици открива и формулира езиковите универсалии, т. е. положения
действителни за всички езици по света (абсолютни универсалии) или за
преобладаващата част от езиците (статистически универсалии).
Абсолютни универсалии например са следните твърдения: 1.) във всич-
ки езици съществуват гласни и съгласни; 2.) на всички
езици хората об-
щуват с изречения; 3.) във всички езици има собствени имена; 4.) ако в
даден език има различие по род, то задължително има и различие по
число. Пример за статистична универсалия е твърдението, че в почти
всички езици при местоименията се различават най-малко две числа
(изключение: явански език). Описателното
езикознание
има за обект
на изследване конкретния език или група езици. То е тясно свързано с
общото езикознание. От една страна общото езикознание обезпечава
описателното езикознание с необходимите езиковедски категории и
понятия, чрез които то описва конкретните езици. От друга страна дес-
криптивната лингвистика дава необходимите данни, които потвържда-
ват или
отхвърлят дадени постановки на общото езикознание.
Например, общото езикознание може да формулира хипотеза, че във
всички езици има глаголи и съществителни. Дескриптивната линг-
вистика обаче може да опровергае това твърдение с конкретни

примери, доказващи, че има поне един език, където това противопоста-
вяне не съществува. Но, преди да отхвърля или да потвърждава дадена
хипотеза на общото езикознание, дескриптивната лингвистика първо
трябва да оперира с определени понятия за “глагол” и “съществител-
но”, които са и предоставени от общото езикознание.
От друга страна, езиковите
факти могат да бъдат разглеждани във
времето, т. е. в диахрония (от гр. dia - през, chronos - време) или по ост-
та на едновременността - в синхрония (от гр. synchronos -
едновременно). Във връзка с това различаваме историческо (диах-
роннно) езикознание, проследяващо развитието на конкретен език или
на група родствени езици в определен отрязък от време или
изясняващо
чрез сравняването на родствените езици тяхното историческо минало, и
неисторическо (синхронно) езикознание, описващо езиковите факти в
определен момент на езиковата история (най-често - фактите на съвре-
менния език). Към синхронното езикознание се отнася например
науката за старобългарския език, а към диахронното - историческата
граматика на старобългарския език, а също и
сравнителната граматика
на славянските зици.
На трето място разграничаваме теоретично и приложно
езикознание. Теоретичното езикознание изучава езика въобще и
езиците, тяхната структура и функции без оглед на практическото
приложение, което това изучаване може да има. Приложното езикозна-
ние решава задачи, касаещи както конкретния език, така и принципно
приложими към всеки
един език, например: обучаването на четене, пи-
сане и култура на речта, чуждоезиковото обучение; създаването на
системи за автоматичен превод, автоматичното търсене и обработване
на информация. Терминът теоретично езикознание по обема на своето
съдържание не съвпада с термина общо езикознание. Теоретичното ези-
кознание разработва теоретичните проблеми и на конкретния език
(
напр. български). Що се отнася до приложното езикознание, то се съ-
отнася както с въпросите на общото, така и на описателното
езикознание.
Четвъртото разграничаване е в завимост от широтата на подхода
към езика като обект на изследването. Няма общоприета терминология
за разграничаване на “по-широкия” и “по-тесния” подход. Някои (
напр.
J. Lyons) наричат “по-тесния” подход микролингвистика, а “по-широ-
кия” макролингвистика. Mикролингвистиката концентрира внимани-
ето си върху езика и само върху него в духа на изказването на Сосюр,
че “лингвистиката има за единствен и истински обект езика, разглеж-

дан в себе си и за себе си”. Микролингвистичният подход към езика не
взема под внимание такива въпроси като: как езикът се съхранява в па-
метта и как функционира в речта, съществува ли взаимовръзка между
език и култура, как езикът фунционира в социума. Тези въпроси се раз-
глеждат от макролингвистиката, която
в зависимост от ъгъла, от който
изследва езиковите факти, бива психолингвистика,
социолингвистика,
етнолингвистика, стилистика и др.

Психолингвистиката е наука, изучаваща процесите на съз-
даване и възприемане на речта в тяхното отношение със система-
та на езика. Разработвайки моделите на речева дейност, психолинг-
вистиката ги проверява по пътя на психологическите експерименти.
Така по предмета на своето изследване тя е близка на лингвистиката, а
по методите си - на психологията.
В психолингвистиката се използват
такива експериментални методи като асоциативният експеримент
,
методът на “семантичния диференциал” и др.
Психолингвистиката е възникнала във връзка с необходимостта
от теоретическо осмисляне на ред практически задачи, за решаването
на които чисто езиковият подход, свързан с анализ на текста, а не на го-
ворещия човек, се е оказал недостатъчен. Такива задачи са: усвояване-
то на родния език в детска възраст, чуждоезиковото
обучение и разра-
ботването на ефективна методика, диагностиката и лечението на
афазията, изследването на речевото въздействие в пропагандата и в
дейността на средствата за масова информация, авиационната и косми-
ческата психология, съдебната психология и криминалистика.

Социолингвистиката изучава проблемите във връзка със
социалната пирода на езика, механизмите на въздействие на
социалните фактори върху езика. Един от основните роблеми на
социолингвистиката е проблемът за социалната диференциация на
езика на всчки равнища на неговата структура. Социолингвистиката
изучава формите на съществуване на езика в тяхната обусловеност от
обществото: книжовния език,
от една страна, и социалните и
териториалните диалекти - от друга. Социолонгвистиката изучава и
въпросите на езиковите контакти.

Етнолингвистиката изучава езика в неговото отношение
към културата, взаимодейсвието на езиковите, етнокултурните и
етнопсихологическите фактори във функционирането и еволюцията
на езика.

Така разгледани дяловете на езикознанието се припокриват, те не
са със строго обособени граници и поради това не образуват единна
логическа система.
В структурно отношение, в зависимост от проучвания конкретен
езиков материал можем да определим и други дялове на езикознанието,
които не допълват, а покриват разгледаните дотук: фонетика и
фонология
, лексикология (фразеология), граматика (морфология и
синтаксис), словоообразуване, семантика. Това делене е напълно
условно. Така например, разграничаването на поддяловете морфология
и синтаксис съществува само в тези езици, където думата се члени на
морфи. В изолиращите езици, какъвто е например китайски,
граматиката може да бъде изцяло сведена до синтаксиса.
Това структурно
деление на езикознанието може да бъде както в
рамките на общото, така и на описателното езикознание, както в
историческото, така и в синхронното езикознание.
Задачата на курса Увод в езикознанието е да подготви студентите
за изучаването на другите специални езиковедски дисциплини като ги
запознае с основните езиковедски понятия и терминология.
Курсът има
за задача да научи студентите да възприемат и анализират езиковите
факти в тяхната взаимовръзка като елементи от функциониращата
система на езика.