Юридически факти

Великотърновски университет
„Св. Св. Кирил и Методий“

Юридически факултет
Курсова работа
по Обща теория на правото
тема:Юридически факти- обща характеристика.Теории
Изготвил: Веси Галева Тодорова Научен ръководител: проф.Димитрина
Милкова
Първи курс, 3-та група Рецензент: ас.Росица Динева-Карабаджакова
Фак.№: Ю-2336

Май, 2015 г., Велико Търново

Съдържание

1. Въведение....................................................................................................2
2.Обща характеристика...................................................................................3
3.Понятие и същност на юридическите факти..............................................4
4.Значение на
законодателството……………………………………………………………..7
5.Теории за юридическите
факти………………………………………………………………8
6.Класификации на юридическите факти……………………………………………….…9
7.Фактически
състав……………………………………………………………………………………10
8.Заключение………………………………………………………………………..
……………………12

1.Въведение
Терминът „юридически факт“ се използва само от континенталната правна
доктрина.Като негов синоним се употребява терминът „правнорелевантен факт“, а в
българското законодателство се използва и терминът „факт с правно
значение“.Използваният термин на френски език е fait juridique , на немски- Tatbestand,
на руски-юридический факт.Терминът „нормативен факт“ се използва като синоним на
„юридически факт“.Неговата употреба все още не е утвърдена.Този термин е по-
точен,защото означава обстоятелството, че фактът се намира в правната норма и по този
начин се избягва възможността той да бъде смесен с конкретните житейски
факти.Терминът „житейски факт“ означава конкретен факт от емпиричната
(житейската) действителност,който бива преценяван от гледна точка на юридическия
(нормативния факт).
Понятието „юридически факт“ е употребявано и дефинирано от В. Савини в
труда му „Система на съвременното римско право“.Това понятие има ключова роля в
континенталното правно мислене, което е по своята природа дедуктивно и използва
като отправна точка за решаването на съдебните казуси т.нар. юридически силогизъм.С
помощта на юридическия силогизъм решението на делото се получава, като
конкретните факти по казуса се „подвеждат“ под общото правило, установено в
правната норма.Правната норма и юридическият факт следователно са двете изходни
опорни точки, на които се опира веригата от юридически съждения и умозаключения на
континенталния юрист.Това мислене обикновено е наричано „формално“ или
„догматично“.
В прецедентните правни системи терминът и понятието „юридически факт“ не
се използват.В английските и американските юридически речници се дефинира
понятието „факт“ като обстоятелство, което подлежи на доказване чрез доказателства,
допустими от закона.Това е обаче дефиниция на т.нар. житейски факт, който е различен
от юридическия.Прецедентното юридическо мислене е по своята природа аналогично, а
не дедуктивно.За разлика от континенталните юристи ,които представят правото като
„изведено“ от правните норми,прецедентните юристи го представят като съществуващо
в правните принципи и съдебните прецеденти.Изходните понятия за построяване на
веригата от съждения на прецедентния юрист са правният принцип и съдебният
прецедент.Прецедентната правна теория обаче отделя значително внимание на
правните актове (които всъщност представляват основният и най-важен вид
юридически факти).
1
2.Обща характеристика
1 Ташев,Р.Обща теория на правото.4.изд.София,Сиби.2010.с.228

Нашата дейност, от гледището на правните науки,е насочена към придобиване на
права и към запазване, видоизменение и погасяване на придобити вече права.Може би,
придобиването на права, тяхното запазване, видоизменение и погасяване не съставя
крайната и върховна цел на нашата обществена,стопанска или етическа дейност,а само
средство към постигането на по-върховни цели.Пораждането на права и тяхното
видоизменение е правно-етически въпрос и се намира в зависимост преди всичко от
наличността на съответна правна норма, от съответна воля на законодателя,от
обективното право.Правната норма установява,запазва, видоизменя и погасява права
чрез правните последици, определени от нея.Но правната норма, веднъж установена,
съставя инертния елемент на правното явление.Тя както и правните последици,указани
от нея,придобиват активно значение,само при наличността на определени
факти,събития или отношения в обществения живот,мотивиращи етически
приложението на правната норма и проявлението на правните последици.Тези
факти,събития и отношения в обществения живот са юридическите факти.
Юридическите факти са едни от основните двигатели в динамиката на обществено-
правния живот.
2
Непрекъснато около нас, вътре в нас се реализират най-различни
юридически факти.Но не всички имат значение за правото.Фактите от реалната
действителност,които нямата значения за правото, са ирелевантни по своята природа
факти.Фактите, които имат значение за правото, са релевантни за правото факти или
юридически факти.
3
Няма обаче такива факти и обстоятелства ,които според естеството
си винаги по необходимост да са юридически или такива,които да не могат да се
окачествят като юридически.Кои факти от обективната действителност да бъдат
въздигнати в юридически и какви последици да бъдат свързани с тях, се определя от
законодателя в зависимост от обществено-икономическите отношения, върху които се
изгражда съответната правна система.Юридическите факти трябва да се различават от
субективните права и задължения, тъй като винаги едното е причина или следствие на
другото.Юридическите факти се различават и от доказателствените средства за тях.
Доказателствените средства представляват източници на сведения за подлежащи на
доказване факти.
4
2Ганев,В.Учебник по обща теория на правото.2.изд.София,7М ГРАФИК,1990.с.24.
3 Милкова,Д.Обща теория на правото.2.изд.София,Албатрос,2007.с.128.
4 Бъчварова,М.Основи на правото.1.изд.Варна,Наука и икономика,2007.с.24

3.Понятие и същност на юридическите факти
Юридическите факти представляват конкретните обстоятелства от реалната
действителност(природна или социална), с осъществяването на които действащото
право свързва настъпването на определени правни последици.Правноквалифицираната
преценка за това дали фактът от реалната действителност ще бъде релевантен или-не,се
прави преди всичко въз основа на природата на самите факти и от тяхната значимост за
индивида и обществото през съответния етап от социалната еволюция.Но върху
плоскостта на Общата теория на правото се предпоставят определени изисквания по
отношение на фактите от реалната действителност, за да се конструират те като
юридически.Тези изисквания които извежда Общата теория на правото,имат своето
основание преди всичко в природата на самите факти.Те са: юридическите факти следва
реално да съществуват в действителността, а не да са илюзорни факти; те следва да
бъдат сетивно възприемани, и то въз основа на сетивата на нормално развито човешко
съзнание; те трябва да са значими за правото.Но в крайна сметка
правноквалифицираната оценка, решението винаги следва да се вземе от действащото
право и преди всичко от законодателя.
5
Еднаквото и безспорно възприемане от
множество субекти на правото е основна характеристика на един факт от
действителността, за да може той да придобие качеството „юридически
факт“.Юридическите факти са еднакви и безспорни, защото или се случват(или
извършват) в момента на възприемането им (сключване на сделка при свидетели), или
оставят трайна и безспорна материална следа(извършване на подправка на
документи).Нямат качеството на факти от действителността процеси и събития, които
не са обективирани, нито оставят трайна следа в материалната
действителност,например субективни ментални състояния като сънища,мечти,желания
и проекти без външна изява.Юридически са само тези факти от действителността
които са установени в хипотезата на правната норма.Голяма част от нашето ежедневие
се състои от правно ирелевантни факти.Когато четем книга в библиотеката или
разговаряме с приятели,когато спортуваме или общуваме в семейството със съпрузите и
децата си, ние не извършваме правнорелевантни действия.Един факт от
действителността придобива качеството „юридически“ от момента на неговото
включване от законодателя в хипотезата на правната норма.Обратното,след като един
юридически факт бъде изключен от хипотезата на правната норма, той губи качеството
си „ юридически“ и се превръща в обикновен факт от действителността.Така например
в миналото имуществото, придобивано по време на брака, е ставало собственост на
съпруга,на чието име е придобивано.В сега действащото българско семейно право няма
юридическо значение(не представлява юридически факт) на чие име се придобива
имуществото по време на брака- то става( с отделни изключения) семейна имуществена
5 Милкова,Д.Цит.съч.,с.128.

общност на двама съпрузи.Законодателят „създава“ юридическите факти, като включва
факти от действителността в хипотезата на правната норма.Юридическите факти обаче
не представляват пряк запис в правната норма на факти от
действителността.Юридическият факт се създава от законодателя чрез логическо
обобщение на група аналогични житейски факти и извеждане на техните общи и
постоянни белези.Юридическият факт ,веднъж създаден,притежава степен на
абстрактност , която позволява чрез него да бъдат преценявани всички конкретни
житейски факти,които законодателят има намерение да регулира в
бъдеще.Юридическият факт и правилото за поведение са двете съставни части на
правната норма.Всяка от тях има абстрактен характер,поради което абстрактен характер
има и правната норма като цяло.Включени като част от правните норми,юридическите
факти придобиват обективност и нормативност,характерни за правния ред като
цяло.Юридическите факти са част от правните норми,част от нормативната
действителност.Обективното право включва в себе си и юридическите факти и в този
смисъл говорим за обективност на юридическите факти.От гледна точка на правото
действителността се разделя на две части: нормативна и фактическа.Въпреки че носят
наименованието „факти“ юридическите факти представляват част от нормативната
действителност, а не от фактическата действителност.Те са всъщност „нормативни
факти“.Терминът „нормативни факти“ дава възможност много по-ясно и по-определено
да бъдат разграничени “нормативната действителност“,от една страна,и „фактическата
действителност“-от друга.Фактическата действителност се състои от конкретните
житейски факти на отделните житейски казуси.При разглеждането на съдебните
спорове житейските факти се преценяват от съда през призмата на нормативните
факти.Нерядко обаче в текстовете,посветени на юридическите факти,включително и
много авторитетни, се забелязва тенденцията нормативните факти да се смесват с
житейските факти.Твърди се например,че юридическите факти са „факти,събития и
обществени отношения“, които трябва „да се проявят предварително“, за да настъпят
правните последици. Юридическите факти като част от правните норми имат действие
„erga omnes”,те са общовалидни, по отношение на тях се прилага презумпцията,че са
известни на всички правни субекти и не се доказват.
Правната роля на юридическите факти се състои в тяхното действие.Действието
на юридическия факт се проявява в две насоки.Първата е ,че юридическият факт служи
като нормативен критерий за преценка на постоянно протичащите в социалната
действителност житейски факти и събития.Преценката е дали конкретното житейско
събитие или факт от социалната действителност е юридически релевантен- дали може
да бъде квалифициран като конкретен юридически факт.Когато съдията разглежда една
фактическа ситуация, при която А получава от В сумата от 100 лева, той преценява дали
тази фактическа ситуация отговаря на юридическия факт-сключване на договор за
заем,или пък има друго значение- например плащане на съществуващ дълг.Разбира се,
във всеки конкретен случай житейските факти са строго индивидуални.Втората насока
е