Юридическите лица - правен феномен с безпрецедентно значение

КУРСОВА РАБОТА
по
Основи на правото
Тема:
Юридическите лица - правен феномен с безпрецедентно значение

Изготвил: Илиян Пенков Пеев Преподавател Проф. Д-р Георги Стефанов Иванов
Специалност: Стопанско управление
ОКС: Бакалавър
Факултетен номер: 141433220041
1 курс, 1 семестър

Велико Търново
-2015-

Съдържание:
1. Увод
2. Историческо развитие
3. Юридическо лице - правна уредба и същност.
4. Литература
1. Увод.
Най-общата класификация на правните субекти е на физически и юридически лица.
В гражданското право юридическото лице е правна категория, чието съществуване е
предизвикано от разрастването на гражданския оборот. За утвърждаване на категорията
“юридическо лице” най-съществен принос имат трудовете на канонистите, които

използват достиженията на Римското право и развиват теорията за юридическото
лице.Основна причина за възникването и развитието на юридическото лице е
необходимостта от обединяване на средства, труд, възможности за постигане на цели и
интереси, които физическите лица не могат сами да удовлетворят. Терминът юридическо
лице обозначава всички правни субекти, които не се отнасят към строго определени
човешки личности, а са или обществени групировки, или други подобни обществени, или
правни дадености.
2. Историческо развитие.
Понятието “юридическо лице” не е познато на Римското право. Макар по това
време в Рим да са били познати корпорациите, последните са били правоспособни само в
имущественото право и като изключение са имали право на име/могли са да бъдат
патрони на освободените от тях роби. В Римското право корпорацията е възниквала с
постигане на съгласие на поне трима членове-учредители за създаването й.
Фондацията се е появила чак по време на Християнството. През Средновековието
първите юридически лица възникват като религиозни, занаятчийски или търговски
сдружения.
Едва през XIX век юридическото лице се утвърждава и получава правна уредба, която
първоначално се формира във връзка с правния режим на юридическите лица.
Юридическите лица стават легални именно с признаването качеството “юридическо лице”
на търговските дружества. В последствие възникват и юридическите лица с идеална цел,
като понятието “юридическо лице”, заедно с понятията “субективно право” и
“правоотношение” е един от основните китове на днешната цивилистика.
В началото на ХХ в. В Русия се появяват т.наречените отрицателни теории.
Привържениците им смятат, че не е необходимо да се дава обяснение за съществуване на
ЮЛ, а разкриването на тяхната същност принадлежи на философията.
3. Юридическо лице - правна уредба и същност.
Юридическото лице е организация на физически или други юридически лица със
свое имущество и самостоятелна имуществена отговорност. По силата на закона това
правомерно правно явление е признато за субект на правото. За разлика от физическите
лица, които имат обективно съществуване, юридическите лица са творение на правото,

правно-техническа конструкция. Обективното право определя кое обществено
образувание е юридическо лице. езпрецедентната социална същност на юридическото
лице като правно явление се разкрива чрез неговото материално и персонално
съдържание. Материалното съдържание на юридическото лице е неговото имущество.
Първоначално то се предоставя от лицата, които го създават, а след това търпи
промени в зависимост от дейността му. Личното (персоналното) съдържание са правните
субекти, които се включват в органите му. Като органи на юридическото лице могат да
действат само отделни физически лица или групи от такива лица.
Като правен феномен, юридическото лице е равнопоставен участник в гражданския
оборот наред с физическите лица. Той е самостоятелен правен субект и като страна в
граждански правоотношения е носител на субективни граждански права и задължения.
В българското законодателство няма легална дефиниция за юридическо лице,
поради което същността му става ясно от правната теория. Третира се най-вече
разпоредбата на чл.131 ЗЛС, според която юридическите лица са носители на права и
задължения, които те придобиват чрез своите органи.
Проф. Мария Павлова разглежда подробно същността на понятието за юридическо
лице,като излага основните му характеристики. Според нея, юридическото лице е
социално образувание, което не е естествен организъм, а се създава от човешки същества
въз основа на закона, на обективното право. То се намира в зависимост от правните норми
както с оглед на възникването си, така и на правното си положение през цялото време на
своето съществуване. Юридическото лице е правомерно правно явление, защото може да
възникне и съществува само доколкото са спазени изискванията, които законът поставя.
Проф.Филип Рачев определя юридическото лице като социална ораганизация със
свои органи за самоуправление, имущество и самостоятелна гражданска отговорност,
която е призната от гражданското право за самостоятелен гражданскоправен или
търговскоправен субект. Юридическото лице възниква, за да бъде носител на права и
задължения и евентуална страна по правоотношение. Това означава, че то е обособен
правен субект, различен от физическите лица, които го създават.Така възникват и се
реализират правоотношения между ЮЛ и другите правни субекти.
ЮЛ е изкуствено създадено социално образувание, което изисква наличието на
организационно устройство и свои естествени органи, допълнителни атрибути.Според

проф.Радев с тях ЮЛ се характеризира в правната действителност.Такива атрибути са
представителство, седалище, устав, търговси знаци и марки.
Като органи на юридическо лице могат да действат само отделни физически лица
или групи от такива лица. Чрез организационното устройство се формират такива лица
или състави от лица, с които се свързват определени правомощия. Когато юридическото
лице има два или повече органа, те се поставят в определени взаимоотношения помежду
си.
Проф. Рачев изяснява, че не всяка организация на ФЛ или други ЮЛ е юридическо
лице, т.е. гражданскоправен субект, посочвайки като пример гражданското дружество по
чл. 357-364 от ЗЗД, бригадата , факултетът и други подобни на тези организации не са
юридически лица.
ЮЛ е такова само когато е обявено от закона за такова, за сомостоятелен субект на
гражданското право.Изрично обявени от закона като такива в българското
законодателство са ЮЛНЦ, търговските дружество, кооперациите и други организации.
ЮЛ е правна конструкция , определена от закона като такава, поради което носи
наименованието правнолице(ЮЛ). Като самостоятелен носител на субективни
имуществени граждански права юридическото лице притежава имущество, което е
съставено от права, задължения и фактически състояния с икономическа стойност, което е
отделено от това на неговите учредители и членове.Поради тази причина юридическото
лице отговаря само за изпълнението на правните си задължения и за неблагоприятните
последици от неизпълнението им – носи самостоятелна имуществена гражданска
отговорност.Изключение от случая е налице при някои видове търговски дружества като
събирателното и командитното.За разлика от ФЛ, то от момента на създаването си
притежава комплексна правосубектност, съставена от гражданска правоспособност и
дееспособност.Юридическото лице се отличава от държавата като гражданскоправен
субект с особен статут по това, че то не е носител на властнически правомощия.Според
проф.В. Таджер държавта е уникален, неповторим правен субект, поради което не следва
да се определя като вид юридическо лице.
Винаги разглеждаме ЮЛ и като правен феномен. Най характерния правен феномен
е самата дейност на юридическите лица, която е строго регламентирана от закона. Под
дейност се има предврид всички процедури, свързани с създаването, развитието,
регулацията и пр. на юридическите лица.

Юридическите лица се образуват и реорганизират и прекратяват по няколко
начина. Основните системи за образуване на юридически лица са нормативна,
разпоредителна, разрешителна.
При нормативната система всяко юридическо лице възниква по силата на закона,
щом са налице два елемента съгласие на учредителите и регистрация в съда, при която се
преценява законосъобразността на образуването, реорганизирането и прекратяването. По
този начин възникват търговските дружества, кооперациите и др. При разпоре-дителната
система юридическите лица се образуват, реорганизират и прекратяват въз основа на
разпореждане (закон, индивидуален адми-нистративен акт) на съответния държавен орган.
Тази система се прилага предимно за юридически лица на публичното право, като
например държавните учреждения. При нормативно разрешителната система
фактическият състав включва съгласие на учредителите, съдебна регистрация и
разрешение за извършване на определена дейност. Тази система се прилага например за
банките, застрахователните дружества, сдруженията, които осъществяват дейност,
присъща на изповедание и др.
Органът на юридическото лице представлява едно или повече физически лица,
които са овластени и обвързани според закона и вътрешния устойствен акт да образуват и
изявяват волята на юридическото лице. Управлението на юридическите лица се
осъществява от техните органи за упавление.Управлението се състои във вземане на
решения за организацията и ръководството на дейността на юридическото лице, в
действия по контрола и санкциониране на нарушителите, както и дейността по формиране
на волята на юридическото лице във връзка с извършване на правни действия спрямо
други правни субекти и самото извършване на такива действия. Представителните органи
са овластени да из-вършват правни действия спрямо правни субекти, извън състава на
юридическото лице от името на юри-дическото лице и с правни последици за него. По
съображения за сигурност определянето на представителния орган не е предоставено на
самите юридически лица, а по правило се определя за отделните видове юридически лица
от специални правни норми. Например представителен орган на дружество с ограничена
отговорност е неговият управител, а на висше учебно заведение неговият ректор.
Държавата също може да се разглежда като юридическо лице. Като политическа
организация на обществото, държавата е субект на международното публично право и на
вътрешното публично право. Държавата е субект и на гражданското право. Като страна в

граждански правоотношения тя не е носител на власт, а е равнопоставена на останалите
гражданскоправни субекти, без това да заличава съществените различия между нея и
другите субекти на гражданското право. Държа