Закон за висшето образование

Русенски университет „Ангел Кънчев”
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
По Административно право
Тема:
Закон за висшето образование
доц. д-р Е.Коларов
Русе 2015
Постоянно нарастващата роля на образованието е една от важните
закономерности на XXI век. В дълбоката си същност просперитетът на

икономиката и развитието на образованието са неделими един от друг
компоненти.
Тази истина, потвърдена от досегашния опит на развитите в
икономическо
отношение страни, придобива особена актуалност в условията на
изострена конкуренция, когато надпреварата при осъществяване на идеи в
различните сфери на живота на хората, е средата, която осигурява
свободата на икономическите действия и създава възможност за
компромиси при решаването на противоречия между отделните частни
интереси.
Когато се поставя въпросът за необходимостта от реформа във
висшето
образование, не трябва да се подценява обстоятелството, че в тази област
по принцип са заложени големи възможности за постигането на значими
резултати. По начало всички въпроси на образователната сфера съдържат
такива възможности, защото акумулират изключително ценна
информация, която има широко въздействие. Известно е, че в исторически
аспект образованието е
един от най-мощните фактори за развитието на човека и напредъка на
обществото. Големият въпрос е как да се използва този фактор, как
съдържащата се в него полезна информация се превръща в средство за
въздействие върху човека и обществото.
До 1944г. в България има осем висши учебни заведения.
Образователните степени са три : начално, средно и висше образование.
Регламентирането на висшето образование със закон става през лятото на
1947г. като той напълно унифицира висшите училища и ги подчинява на
общи положения спрямо целта, устройството, управлението,
преподавателите, студентите и процеса на обучение. На 5-ти юли 1947г. в
бр. 153 е обнародван първия общообхватен закон, посветен на висшето
образование. Законът за висшето образование търпи множество промени и
допълнения докато стигне до актуалния си вид – обнародван в Държавен
вестник бр.112 от 27.12. 1995г., който с някои изменения е публикуван и на
сайта на МОН в сила от и ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г.
Законът е разделен на 12 глави, които се състоят от различни на брой
членове обединени на тематичен принцип. След тях са изредени
допълнителните разпоредби и изменения на закона от последните години.
Крайната цел на висшето учебно заведение е успешното дипломиране и
производство на качествени специалисти в конкретна специалност и сфера
на подготовка.
В текста на закона са описани правилата, задълженията и начина на
функциониране, финансиране и управление на университетите в България.
В първа глава т.н. общи приложения се посочва, че висшето светско
образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини.
2

Висше образование може да се придобие само в акредитирани ВУЗ-ове.
Висшето училище издава диплома за завършина образователно-
квалификационна степен и др. документи, определени с наредба от МС.
Втора глава от ЗВО се отнася до функциите на държавата в
управлението на висшето образование чрез Народното събрание и
Министерския съвет. Изпълнителната власт на министерския съвет
отговаря за ежегодната бюджетна субсидия, а министърът на образованието
участва в утвърждаване на предложенията на държавните и частни висши
училища, размера на таксите за кандидатстване, броя на студентите,
докторантите и т.н.
Министерският съвет утвърждава условията и реда за предоставяне на
стипендии в държавните висши училища, ползване на общежития и т.н.
Една от по-важните функции на МС е, че представлява интересите на
българското образование пред другите международни държави и
организации.
Министърът на образованието и науката осъществява координация
между ВУЗ-овете и държавата, организира поддържане на
информационната система, одобрява предложения на ВУЗ-овете пред МС и
др.
Трета глава от ЗВО засяга видовете висши училища, откриването,
преобразуването и закриването им. Четвърта глава се отнася за
академичната автономия на ВУЗ-овете. Академичният състав се състои от
членовете на академичния състав, студентите, докторантите и
специализантите. Академичната свобода се изразява в свобода на
преподаване, научни изследвания, творчески прояви, обучение, съвместна
учебна дейност и т.н.
Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред
държавните органи е съветът на ректорите на висшите училища.
Структурата на висшето училище включва основните звена (факултети,
департаменти, институти и колежи) , обслужващи звена (центрове,
библиотеки и т.н.) и филиали.
Органите за управление на факултета са общото събрание, факултетният
съвет и деканът.
Системата за оценяване и придобиване на образователна степен е
кредитна, а кредитите се формират от хорариум лекции, самостоятелни
работи, изпити, участие в практики, защита на курсова или дипломна
работа и др. Обучението по получаване на степен “бакалавър” или
“магистър” завършва с държавен изпит или със защита на дипломна
работа.
Във ВУЗ-овете се обучават студенти, докторанти и специализанти.
Органи за защита на общите интереси на обучаващите се е студентският
съвет.
3

Акредитация на вишите училища е институционална и програмна.
Единадесета глава от ЗВО се отнася за имуществото и финансите на
висшите училища. В приходната част на бюджета на висшето училище
постъпват: субсидии от държавния бюджет; финансова помощ от
общините; дарения, завещания, наследства, спонсорство; собствени
приходи от научноизследователска и експертно-консултантска дейност;
такси за кандидатстване, административни услуги и др. дейности свързани
с учебния процес. 11гл., чл.91, ал2,т.1. : Субсидията за издръжка на
обучението се определя въз основа на 1.диференцирани
нормативопрофесионални направления определяни от МС и 2. броя на
приетите в рамките на броя по чл.9, ал.3, т.6, буква “а” студенти и
докторанти.
От последните цитирани параграфи и точки в ЗВО става ясно без
много необходим анализ, че финансирането на висшите учебни заведения в
България зависи в голяма степен от показателя БРОЙ, вместо от създадени
обективни критерии за качество, което говори за обективна законна
предпоставка за сваляне на критериите на финансиране на качеството на
образование за сметка на броя на обучаващите се. Това пък създава
предпоставка за липса на реална конкуренция между университетите и
тяхната до голяма степен финансова зависимост от броя на обучаващите
се.
ЗВО завършва с допълнителни, преходни и заключителни разпоредби за
специфични положения и случаи, допълвани в закона в периода
от 2007г до 2011г.
В ЗВО е предвидена освен задължителна акредитация на висшето
учебно заведение и възможности и препоръки за оценяване, формиране на
рейтинг на висшите учебни училища на базата на различни обективни
показатели. В последните години се издават различни брошури, списания и
др. с т.н. рейтинг (престижност) и показатели за успеваемост и реализация
от ВУЗ-овете с цел по-добрата ориентация на кандидат-студенти, студенти,
академичен състав в системата на висшето образование в България в
различни професионални направления.
Държавата създава условия за свободно развитие на висшето
образование, както и условия за достъп до висше образование и упражнява
функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното
събрание и Министерския съвет. Въз основа на предложения на
Министерския съвет, Народното събрание има власт да създава, променя и
затваря образователните организации.
През последните четири години мрежата от институции във висшето
образование беше предмет на някои важни изменения. Понастоящем,
системата на висше образование съдържа университети, специализирани
висши училища (академии, институти) и колежи. Университетите са тези
4

висши учебни институции, осигуряващи обучение в широк спектър от
специалности, най-малко по три от четирите значителни научни сфери
(хуманитарни, естествени, обществени и технически науки).
Университетите притежават собствен изследователски потенциал и
оборудване и с техния труд, допринасят за напредъка в основните области
на науката и културата. Тези висши образователни институции имат право
да обучават студенти за всички степени. Специализираните висши
образователни институции се занимават с обучение и научни изследвания в
значителна сфера (сфери) на науката, изкуството, спорта и отбраната.
Името на специализираното висше училище показва специалностите,
застъпени в неговия процес на обучение. Този вид висши образователни
институции също имат право да извършват обучение за всички степени.
Колежите предлагат относително по-краткосрочно професионално-
ориентирано обучение. Това са предишните полу-висши институти, които
бяха предмет на различни промени. Всъщност, те са главно, част от
университетите и използват тяхното оборудване. Съществуват и някои
независими колежи, които притежават необходимите академични и
материални условия да бъдат такива. Квалификациите, придобити от
висшите военни училища удовлетворяват всички изисквания на обучението
в цивилните заведения за висше образование. Освен наименованието на
военната специалност, квалификацията съдържа и име, отговарящо на
гражданската такава.
Държавен орган за осъществяване на националната политика във
висшето образование е министърът на образованието и науката. Народното
събрание утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за
оценяване и акредитация по предложение на акредитационня съвет.
Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява
следакредитационно наблюдение и контрол.
Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна
документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни
характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните
дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Системата на висшето
образование организира обучение след завършено средно образование и се
състои от следните степени: бакалавър, магистър и доктор.
Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища
са:
·за хабилитирани преподаватели – доцент и професор;
·за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и
главен асистент.
Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред
държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища. Той може
5

да дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето
образование и науката, да изразява мнение по проекта на държавен бюджет
в частта му за висшето образование и науката, също да изразява мнение по
проекта на Класификатора на областите на висше образование и
професионалните направления и да дава становища по критериите за
присъждане на научни степени и научни звания. Представлява се от избран
от него председател. Орган за вътрешен контрол върху дейността на
висшето училище е Контролният съвет, a Стопанският съвет е орган за
управление на финансовата и стопанска дейност на ВУЗ-а.
Основни органи на управление във висшите училища са:
·Общо събрание – включва представители от всички равнища на
общността – студенти , учители, лектори и т.н.; то съставя
правилника, избира ректор и др.;
·Академичен съвет – ръководи учебната и научната дейност на
висшето училище;
·ректор – едноличен орган на управление, който се подпомага от
заместник-ректори (помощни органи, но не могат да взимат
решения).
Тази схема на ръководни органи се повтаря и в отделните факултети:
·Общо събрание;
·Факултетен съвет – състои се от не по-малко от 25 членове и включва
представители на академичния състав на основен трудов договор,
студенти и докторанти; не по-малко от три четвърти от членовете на
Факултетния съвет са хабилитирани лица;
·Декан – едноличен орган на управление;
·Декански съвет – помощен орган на декана, който не може да взема
решения, а само ги обсъжда.
Органите за управление на висшите училища се избират с
четиригодишен мандат. Мандатът им не се прекъсва при провеждане