Запознаване с Библията

ЗЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТ
А

ЗА ЕВАНГЕЛИЕТ
О

ЗЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

бъдващ в непристъпна слава. Иисус
Христос ни дава ново понятие за Бога като за близък нам, милосърден и любящ Отец. “Който е видял Мене, видял е Отца” - казва Иисус Христос на съвременниците си (Иоан. 14:9). Действително целият облик на Христа, всяка негова дума и жест били проникнати от състрадание към падналия човек. Той бил Лекар сред болни. Хората чувствали Неговата любов и хиляди били привлечени към Него. Никому не било отказано. Христос помагал на всички: събуждал съвестта на грешниците, изцелявал слепи и разслабени, утешавал отчаяни, освобождавал от бесове. На Неговото всемогъщо слово се подчинявали природата и самата смърт.
а
то за близък нам, милосърден и любящ Отец. “Който е видял Мене, видял е Отца” - казва Иисус Христос на съвременниците си (Иоан. 14:9). Действително целият облик на Христа, всяка негова дума и жест били проникнати от състрадание към падналия човек. Той бил Лекар сред
б
о
л
ни. Хората чувствали Неговата
любов и хиляди били привлечени към Него. Никому не било отказано. Христос помагал на всички: събуждал съвестта на грешниците, изцелявал слепи и разслабени, утешавал отчаяни, освобождавал от бесове. На Неговото всемогъщо слово се подчинявали природата и самата смърт.

ИСТОРИЯ НА ЕВАНГЕЛСКИЯ ТЕКСТ

али колкото повече четем Еван
г
елието, толкова по-сигурно усвояваме и правилния начин на мислене. Придобивайки личен духовен опит, започваме да се убеждаваме в реалната близост на нашия Спасител. Ние чувстваме, че Той е Добрият Пастир, Който ежедневно ни избавя от беди и ръководи живота ни.

ИСТОРИЯ НА ЕВАНГЕЛСКИЯ ТЕКСТ

ни
я
, че над изправяне на текста в
ръкописите много са През нашия век, когато хората слушат и четат толкова противоречиви, често неправилни сведения, би следвало Евангелието да бъде за нас настолна книга. Докато всички останали книги съдържат мисли и мнения на хора, от Евангелието чуваме безсмъртните слова на Самия Бог!

ИСТОРИЯ НА ЕВАНГЕЛСКИЯ ТЕКСТ

ИИСТОРИЯ НА ЕВАНГЕЛСКИЯ ТЕКСТ

ко наречие, на народен гръц
ки език, т. нар. “кини диалектос”, който бил говорим или в краен случай разбираем от всички културни обитатели на източната и западната част на тогавашната Римска империя. Той бил езикът на всички образовани хора от онова време. евангелистите писали на този език новозаветните свещени книги, за да бъдат те достъпни за четене и разбираеми от всички образовани граждани.
о се в резултат на сравнение на близо 900 ръкописа на Новия Завет.
ези добросъвестни и критични трудове и особено непрестанната грижа на Църквата, в която пре При писане били употребявани само големите букви от гръцката азбука, без препинателни знаци и дори без да се отделят думите една от друга. Малки букви започнали да се употребяват едва от IХ век, също оттогава е и отделянето на думите. Препинателните знаци са въведени чак след изобретяването на книгопечатането през ХV век. Днешното разделяне на глави било направено на Запад от кардинал Гугон през ХIII век, а разделянето на стихове - от парижкия типограф Роберт Стефан през ХVI век.
да с
е отбележат като образцови трудовете на
Т
ишендорф - издание, явило се в резултат на сравнение на близо 900 ръкописа на Новия Завет.
е
т
ски, и Лукиан, през
витер Антиохийски. С изобретяване на книгопечатането започнало да се следи за това новозаветните книги да се печатат само по най-добрите и най-древни ръкописи. През първата четвърт на ХVI век се появили почти едновременно две печатни издания на новозаветния гръцки текст: т. нар. Комплютенска полиглота в Испания и изданието на Еразъм Ротердамски в Базел. През миналото столетие следва да се отбележат като образцови трудовете на Тишендорф - издание, явило се в резултат на сравнение на близо 900 ръкописа на Новия Завет.

КОГА СА НАПИСАНИ ЕВАНГЕЛИЯТА

те са написа
ни през I век.
р., а св. Иоан Бого
слов написал своето Евангелие най-късно от всички, в края на I век, бидейки вече в дълбока старост, както някои предполагат, около 96 година. Малко по-рано той написал Апокалипсис. Книгата Деяния на Светите Апостоли е написана наскоро след Евангелие от Лука, понеже както се вижда от предговора є, тя се явява негово продължение.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

КОГА СА НАПИС
АНИ ЕВАНГЕЛИЯТА

я Завет не може да бъде определено с безусловна През втората половина на IХ-о столетие новозаветните свещени
книги били преведени от славянските просветители, равноапостолните бр
атя Кирил и Методий на “славянски език”, до някаква степен общия и разбираем за всички славянски племена старобългарски език, на който се говорело в околностите на гр. Солун, родното място на светите братя. Най-древният паметник на славянския превод, достигнал до наши дни, е запазен в Русия - това е известното “Остромирово Евангелие”, наречено така, защото било написано за новгородския управител Остромир от дякон Григорий през 1056-1057 г.

КОГА СА НАПИСАНИ ЕВАНГЕЛИЯТА

ност и от сис
тематично изложение на земното житие на Господа Иисуса Христа и Н
е
го
вите ученици. Какт
о и да се опитва т. нар. “отрицателна критика” да разколебае новозаветните свещени книги, отнасяйки появата им към значително по-късно време (напр. Бауер и неговата школа), най-новите открития из областта на патристическата литература с цялата си убедителност свидетелстват, че всички те са написани през I век.

ККОГА СА НАПИСАНИ ЕВАНГЕЛИЯТА

а на Светите Апостоли
по повод необходимостта да бъдат утвърдени във вярата новооснованите християнски общини; но скоро се явила потребност и от систематично изложение на земното житие на Господа Иисуса Христа и Неговите ученици. Както и да се опитва т. нар. “отрицателна критика” да разколебае новозаветните свещени книги, отнасяйки появата им към значително по-късно време (напр. Бауер и неговата школа), най-новите открития из областта на патристическата литература с цялата си убедителност свидетелстват, че всички те са написани през I век.
е от Матея е написано на
й-рано от всички и не по-късно от 50-60 г. след Р. Хр. Евангелията от Марко и Лука са написани малко по-късно, но във всеки случай преди разрушаването на Иерусалим, т. е. преди 70 година след Р. Хр., а св. Иоан Богослов написал своето Евангелие най-късно от всички, в
края на I век, би
дейки вече в дълбока старост, както някои предполагат, около 96 година. Малко по-рано той написал Апокалипсис. Книгата Деяния на Светите Апостоли е написана наскоро след Евангелие от Лука, понеже както се вижда от предговора є, тя се явява негово продължение.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

нгелие от Лука, понеже както се вижда от предговора є, тя се явява нег
ово продължение.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

ствената коле
т цяла редица съображен
и
я

може да се закл
ю
чи, че Евангелие от Матея е написано най-рано от всички и не по-късно от 50-60 г. след Р. Хр. Евангелията от Марко и Лука са написани малко по-късно, но във всеки случай преди разрушаването на Иерусалим, т. е. преди 70 година след Р. Хр., а св. Иоан Богослов написал своето Евангелие най-късно от всички, в края на I век, бидейки вече в дълбока старост, както някои предполагат, около 96 година. Малко по-рано той написал Апокалипсис. Книгата Деяния на Светите Апостоли е написана наскоро след Евангелие от Лука, понеже както се вижда от предговора
є, тя се явява негово продължение.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

е
ни книги. Те съдържат в себе си изкривени и съмнителни повествования. Към тези апокрифни евангелия се отнасят “Първоевангелие от Иаков”, “История на дърводелеца Иосиф”, “Евангелие от Тома”, “Евангелие от Никодим” и други. В тях между другото за първи път са писани ле
г
е
н
ди, отнасящи се към детството
на Господа Иисуса Христа.

СЪГЛАСУВАНЕ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

ЗЗНАЧЕНИЕ НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

СЪГЛАСУВАНЕ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

и отнася към списъка “апокриф
н
и” - т. е. отречени книги. Те съдържат в себе си изкривени и съмнителни повествования. Към тези апокрифни евангелия се отнасят “Първоевангелие от Иаков”, “История на дърводелеца Иосиф”, “Евангелие от Тома”, “Евангелие от Никодим” и други. В тях между другото за първи път са писани легенди, отнасящи се към детството на Господа Иисуса Христа.

СЪГЛАСУВАНЕ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

СЪГЛАСУВАНЕ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

от
н
ошение, значително различавайки
се от първите три както по излагания в него материал, така и със стила си и формата на изложение.
горницата,
ССЪГЛАСУВАНЕ Н
А ЕВАНГЕЛИЯТА

браз”. Макар и първите три Евангелия да са твърде близки помежду си и
по план, и по съдържание, всяко от тях има, разбира се, и своите особености.
ателн
о четене лесно е да се намерят ясни приз
н
аци на съгласие между синоптиците и свети Иоан. Така св. Иоан разказва малко за галилейското служение на Господа, но той несъмнено знае за нееднократното му продължително пребиваване в Галилея; синоптиците не представят нищо относно ранната дейност на Господ в Иудея и в самия Иерусалим, но у тях се срещат често намеци за тази дейност. Така и според тяхното свидетелство Господ имал в Иерусалим приятели, ученици и последователи, както например притежателя на горницата, където станала Тайната вечеря, и Иосиф Ариматейски. Особено важни в това отношение са думите, привеждани от синоптиците: “Иерусалиме, Иерусалиме!... колко пъти съм искал да събера чедата ти” - израз, който явно предполага многократно пребиваване на Господ в Иерусалим.
н
и
признаци на съглас
ие между синоптиците и свети Иоан. Така св. Иоан разказва малко за галилейското служение на Господа, но той несъмнено знае за нееднократното му продължително пребиваване в Галилея; синоптиците не представят нищо относно ранната дейност на Господ в Иудея и в самия Иерусалим, но у тях се срещат често намеци за тази дейност. Така и според тяхното свидетелство Господ имал в Иерусалим приятели, ученици и последователи, както например притежателя на горницата, където станала Тайната вечеря, и Иосиф Ариматейски. Особено важни в това отношение са думите, привеждани от синоптиците: “Иерусалиме, Иерусалиме!... колко пъти съм искал да събера чедата ти” - израз, който явно предполага многократно пребиваване на Господ в Иерусалим.

ХАРАКТЕР НА ВСЯКО ОТ ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

в зависимос
т от личните свойства на характера на всеки от евангелистите; различават се по строежа на речта, слога, някои особени изрази, различават се помежду си и вследствие на обстоятелствата и условията, при които били написани и в зависимост от целта, която си е поставил всеки от четиримата евангелис
ти.
оброто тълкуване и разбиране на Евангелията е необходимо по-отблизо да се запознаем с личността, характера и живота на всеки от четиримата евангелисти и с обстоятелствата, при които е било написано всяко от четирите Евангелия.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ

Иоан - човешката. Син Човечески у синоптиците е и Син Божи, Комуто е даден
а всяка власт на небето