Акцизи – обекти, субекти и тарифи на акцизно облагане

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ФИНАНСОВО–СЧЕТОВОДЕН ФАКУЛТЕТ
Р Е Ф Е Р А Т
по
Митнически контрол
ТЕМА: „Акцизи – обекти, субекти и тарифи на акцизно облагане”
на
София
03.10.2013 Г.
Акцизи
I. Същност на акцизите
Съществува единомислие сред икономистите по отношение на същността на
акциза. Всички приемат, че това е косвен данък, че той е еднофазен и изпълнява
различни функции.
Акцизите са една от най-старите форми на облагане с косвени данъци.
Въведени още през XVII век те представляват надбавка към цената на стоката,
която потребителят заплаща при покупката.
Известни са 4 основни начина (форми) за облагане с акцизи:
•Облагане на земеделски площи, които са засяти с култури, служещи за
производство на т.нар акцизни стоки – тютюн, захарно цвекло, лозя и т.н.
•Облагане на инсталациите и съораженията, чрез които се произвеждат и
добиват акцизните стоки, като например рафинериите на захарните
заводи, инсталации за за дестилация н алкохол, петролни рафинерии и
т.н.
•Облагане на суровините и материалите, от които се произвеждат
акцизните стоки. Типична в това отношение е практиката в България от
близкото минало, когато са се облагали джибрите, преди да е отточено

виното или дестилирана разкията.
•Облагане на крайните готови стоки и услуги, което и съвременния начин
на облагане.
Облагаето на акцизните стоки има следните конкретни задачи:
•Да се намали и ограничи потреблението на стоки, които се считат за
вредни за здравето на човека – алкохол, цигари, горива, които замърсяват
природата.
•Държавата да използва целево приходите от акцизи, като финансира
такива мероприятия и публични услуги, които коригират негативните
ефекти от потреблението на вредните стоки – например провеждане на
кампании срещу тютюнопушенем, профилактични прегледи, по-добри
здравни услуги, опазване на околната среда и др.
•Част от акцизите върху горивата горивата следва да се изразходват за
подобряване на пътищата и изграждане на инфраструктура
До 1885г. В България е съществувал акциз върху тютюна, вината и спиртните
напитки. Акцизът върху суровия тютюн ( мурурис ), акциз върху абрикувания
тютюн ( бандерол ) и патент за правата на продаване.
През декември 1894 г. Се приема Общ закон за акцизите. За пръв път се
въвежда данък върху акцизите. Сред мотивите са отбелязани „две основни цели:
първо, да комепнсира намаляването на приходите в бюджета от намалението на
постъпленията от основния земеделски данък и така да се постигне
уравновесяване на бюджета. Второ, да се постигне справедливо данъчно
облагане на населението,” стр.66. През периода 1894-1899 г. приходите от
акцизи нараснали от 1 196 000 до 7 172 000 лв., с което те се нареждат на трето
място от косвените данъци след митата и бандерола. С акцизи се облагат захар и
захарни изделия, шоколадови изделия от него, кафе, кибрит, петрол и неговите
деривати, спермацетови и други свещи, дървено масло за ядене и неговите
сурогати, чай, хайвер, хранителни консерви, карти за игра, спирт и спиртни
напитки. Начинът на определяне на митническата стойност се променя от
адвалорен на специфичен.
Акцизите са наричани още „данъци на греха” . Впоследствие с увеличаване
на потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-широк кръг
от стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен данък. След
появата на оборотните данъци акцизите отново се възраждат със старото си
класическо предназначение.
През 1948 г. акцизът е отменен като самостоятелна форма и е включен в
състава на данъла върху оборота.
През 1987 г. се приема тарифа за акцизите и от 01.01.1988 г. акцизът се
възстановява и отново е самостоятелно държавно вземане. Прилага се обща
законова уредба заедно с данъка върху оборота (ЗДОА). Издадена е наредба
номер едно за прилагане на Закона за данък върху оборота и акцизите. При този
закон стоките обложени с акциз не се облагат с данък върху оборота. На
облагане подлежат следните стоки:
•Стоки, които се облагат със 70 на сто:
• Уиски, водки, подсладени, маркови и специални спиртни напитки
• Бижутерия от благородни метали
•Стоки и услуги, които се облагат с 60 на сто:
2.1. Входни билети за барове, вариетета, телепатични сеанси и други
подобни спектакли.
2.2. Оборотите от хазартни игри, ротативни машини, рулетки и подобни.
2.3. Тютюневи изделия.
2.4. Въздухоплавателни транспортни средства за лично ползване, скутери,

ветроходни и други морски съдове за лична нестопанска дейност.
2.5. Парфюмерийно – козметични стоки и аерозолни опаковки,
съдържащи газ фреон.
3. Стоки и услуги, които се облагат с 50 на сто:
3.1. Ракии обикновенни.
3.2. Кожени и кожухарски облекла от естествени кожи без работни и
специално облекла
3.3 Лотарии, томболи и други игри на щастие.
4. Стоки, които се облагат с 40 на сто:
4.1. Вина – всички видове
4.2. Пиво – всички видове, с изключение на безалкохолната бира.
4.3. Кафе и вносен чай.
4.4 Карти за игра, табла, моникс, кегелбан и други подобни.
4.5 Парфюмерии.
4.6. Видеоуредби, компакдискове, касети, и друга подобна аудио-визуална
техника.
4.7. Кибрит и запалки.
5. Вина и ракии, прозивеждани от физически лица от плодове –
собствено производство:
5.1. Вина – 1 лв. На литър
5.2. Ракии – по 0.10 ст. На алкохолен градус
6. Течни горива, процент към цената на дребно:
6.1. Автомобилен бензин – 50
6.2. Дизелово гориво – 30
6.3. Газ „Пропан – бутан” – 10
7. Леки автомобили, внасяни от физически и юридически лица:
7.1. До 1800 куб. см включително – без акциз.
7.2. От 1801 куб. см до 2500 куб. см включително – 10 на сто.
7.3. Над 2500 куб. см – 30 на сто
От 1 април 1994 г. са в сила 2 самостоялтени закона – Закон за акцизите и
Закон за ДДС. При тях акцизните стоки се облагат и с ДДС.
От 1 януари 2006 г. Законът за акцизите е заменен с новия Закон за
акцизите и данъчните складове.
Действащите към момента акцизни ставки са по-ниски от миналите нива за
общността. В хода на преговорите с ЕС България е поела ангажимент
постепенно да увеличава акцизните ставки с оглед достигане на
минималните нива за Общността, към датата й на присъединяване, с
изключение на случаите, в които са поискани и договорени преходни
периоди. Поетите с изпълнени с ангажименти по приемането на принципите
на европейското законодателство в областта на акцизите по години са, както
следва :
2004 година
•Преминаване от облагане на лева за тон към лева за 1000 л. При
температура 15С за бензина, газьола и керосина; трансформиране на
пътната и еко такса върху горивата в акциз;
•Уеднакваване на дефинициите за тютюневи изделия в българското
законодателство с тези за европейското и повишаване размера на акциза

върху цигарите, като общия размер на акциза върху продажната цена на
най-продаваната марка цигари достигне 48,7 %, но не по-ниско от 37 лева
за 1000 къса.
2005 година
•Преминаване от пбалгане в лева за алкохолен градус към лева за
хектолитър чист алкохол за спиртните напитки и повишаване размера на
акциза от 0,05 лева за алкохолен градус на 750 лева за хектолитър чист
алкохол (0,075 лева за алкохолен градус); повишаване размера на акциза
върху пивото от 1,05 на 1.5 за хектолитър градус Плато и достигане на
минималния размер на акциза за Общността.
2006 година
Повишаване размера на акциза върху цигарите и въвеждане на единна ставка
за цигарите с филтър и цигарите без филтър, като общия размер на
акциза върху продажната цена на наи-продаваната марка цигари да
достигне 52,3%, но не по-ниско от 50 лева за 1000 къса; въвеждане
функционирането на системата от акцизни складове за производство,
складиране, движение и контрол върху акцизните стоки под режим на
отложено плащане за акциза не по-късно от 01.10.2006;
Въвеждане маркиране на газьола и керосина, обект на облагане със ставки
по-ниски от стандартната ставка (за индустриални цели и за отопление)
2007 година
Повишаване размера на акциза върху етиловия алкохол (спиртните напитки)
и достигане минималния за Общността от 750 лева за хектолитър чист
алкохол (0,75 лева за алкохолен градус) на 1100 лева за хектолитър чист
алкохол (0,11 лева за алкохолен градус);
Повишаване размера на акциза върху безоловние бензин и достигане на
минималния за Обшността – 570 лева за 1000 литра;
Повишаване размера на акциза върху дизела и достигане на минималния за
Общността – 480 лева за 1000 литра;
Повишаване размера на акциза върху керосина и достигане на минималния
за Общността – 480 лева за 1000 литра; пълна хармонизация на
българското с европейското законодателство в областта на акцизите по
отношение на:
Освобождаване от акциз; правила за производство, складиране,
транспортиране на акцизни стоки между държавите членки и контрол
върху акцизните стоки под режим отложени плащане на акциз
С присъединяването ни към ЕС България прие законодателството на Общността.
Основните директиви на ЕС в областта на акцизите са:
Хоризонтална (системна) директива 92/12/ЕЕС – това е основна
директива, която регламентира общите правила за производство,
складиране, движение и контрол върху акцизните стоки под режим
отложено плащане на акциз. Тази директива представлява обща рамка
и съдържа принципите и правилата за свободно движение на
акцизните стоки на територията на Европейската общност при
упражняване на адекватен административен контрол.
Структурни директиви – тези директиви дефинират продуктите и ги
разделят в категории за целите на обалгането с акциз:
Относно тютюневите изделия;
Относно енергийните продукти и електрическата енергия;ю
Относно алкохола и алкохолните напитки.

В съотвествие с основната директива на ЕС в областта на акцизите – Директива
92/12/ЕЕС, акцизните стоки подлежат на облагане с акциз от момента на тяхното
производство на територията на страната или момента на внасянето им на тази
територия освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз. Това е
същественото различие от предишния режим, при който данъчното задължение за
произведените в страната акцизни стоки възниква от момента на тяхната
реализация.
Новият закон за акцизите и данъчните складове отговаря на изискванията на
законодателството на Общността.
II. Специфични особености на контрола върху акцизите
Акцизни стоки
На облагане с акциз подлежат:
Алкохолът и алкохолните напитки;
Тютюневи изделия;
Енергийни напитки и електрическа енергия;
Автомобилите.
Акцизните стоки са изрично упоменати по нормативните актове и тяхното добавяне
или премахване става само със закон. Той определя както задължителните за всички
страни-членки на ЕС тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки и енергийни
продукти, така и произтичащите от националната политика за облагане с акциз –
автомобили.
В закона е отредно особено място на дефинирането на акцизните стоки и
разделянето им в категории, което е в пълно съответствие с директивите на ЕС.
Така например по отношение на групата алкохол и алкохолни напитки изчерпателно
са дефинирани със своите характеристики и кодове по Комбинираната
номенклатура (КН) на Република България отделните акцизни стоки – бира, тихи
вина, шумяши вина, други ферментирали напитки, междинни продукти и етилов
алкохол. Групата на тютюневите изделия се подразделя на три подгрупи, а именно:
„пури и пурети”, „цигари” и „тютюн за пушене”. „Автомобили” са новите и
употрбявани пътнически, товаропътнически и състезателни автомобили за
транспорт до 9 лица, включително водача, с мощност на двигателя, превишаваща
120 киловата по система DIN или 126 киловата по система SAE.
III. Данъчно задължени лица
Данъчно задължени лица (ДЗЛ), наричани още субекти на акцизното
облагане, са:
Лицензирани складодържатели и регистрирани по закон лиза;
Лицата, за които е възникнало задължение по митническо законодателство по
отношение на акцизни стоки;
Лицата, които в нарушение на нормативе акт са произвели акцизни стоки извън
данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил
заплатен акциз;
Освободени от акциз крайни потребители и нерегистрирани търгови използвани
за селско и горско стопанство, за овощарски и рибовъдни дейности, както и
за стаци