Организация на счетоводството при текущо отчитане в малки и средни предприятия

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
гр. Велико Търново

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

Дисциплина: Счетоводство на малки и средни предприятия

Курсова Работа

Тема: Организация на счетоводството при текущо отчитане в малки и средни предприятия

Изготвил: Ръководител:
Биляна Николаева Колева гл.ас. д-р Райна Петрова
Фак.№ 507
Специалност: Счетоводство и контрол

ВЕЛИКО ТЪРНОВО
2016г.

СЪДЪРЖАНИЕ:
Увод.
Организацията с счетоводството е съвкупност от предварително създадени предпоставки като основни изисквания правила технически средства и други подобни за подготвяне и провеждане на процеса на отчитане в съответствие с нуждите на потребителите на счетоводната информация. Тя създава съвместимост между финансовите отчети на отделните предприятия. Организацията на счетоводството предопределя методиката въз основа на която се осъществява счетоводното отчитане на стопанските процеси и операции. Тя има функционален и технологичен аспект. Функционалният аспект се отнася до устройството на счетоводната работа в предприятието. Всяко предприятие има свой подход в това отношение, който зависи от обема на дейността му. От обема на счетоводната работа, от нейната цена т.е. от това какви са разходите за създаването на счетоводната информация. В зависимост от това то може да избере дали да я осъществява в самото предприятие, чрез собствен екип или да я възложи чрез външни услуги на специализирано предприятие за счетоводни услуги. Технологичният аспект на организацията на счетоводството е организацията му като технологичен аспект. Много аспекти на този технологичен аспект на счетоводната работа са нормативно регламентирани и това им предава задължителен характер. Същевременно в съвременните условия се даде възможност на ръководствата на предприятията да изграждат своя вътрешна организация съобразена както с конкретните условия на собствена им дейност така и с външната среда. Тази възможност се основава на избора от страна на ръководството на предприятието, на варианти от елементи на задължителната регламентация както и конкретни негови решения вън от тази регламентация които отразяват спецификата на предприятието. Именно вътрешната организация на счетоводството на предприятието е израз на неговата счетоводна политика която то трябва да оповестява успоредна с публикуването на финансовия си отчет. Законът за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти изискват това оповестяване за да могат външните потребители на счетоводната информация да се ориентират за конкретните подходи на предприятието при създаването на счетоводната информация.
Същност на малкото предприятие
Законът за малки и средни предприятия , определя критериите по които се класифицират предприятията:
1. средно списъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на
активите, която не превишава 84 000 000 лв.
От предприятията малки предприятия са тези, които имат:
1.средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и
2.годишен оборот, който и.. превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
Микропредприятия са тези, които имат:
1.средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и
2.годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
Съгласно тези критерии предприятията влизащи в тези категории трябва по избор да извършват счетоводната си дейност по Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия или Международните счетоводни стандарти.
Годишните финансови отчети се изготвят и представят на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия от предприятията, които най-малко за една от двете предходни години не надвишават показателите на два от следните критерии:
1. балансова стойност на активите към 31 декември - 8 млн. лв.;
2. нетни приходи от продажби за годината - 15 млн. лв.;
3. средна численост на персонала за годината - 250 души.
Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия са приети от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености в България.
За новообразуваните предприятия разпоредбата е да изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия за годината на възникването им и за следващата година. Предприятията, прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет.
Съгласно общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти за финансова отчетност на малки и средни предприятия, с оглед на правилното и еднакво прилагане на разпоредбите на счетоводното законодателство са определени някои счетоводни понятия и едно от тях е понятието ”Малки предприятия” - предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност съгласно Закона за счетоводството.
Организация на счетоводното отчитане на малките и средни предприятия
3.1 Организация на дейността в малкото предприятие
За счетоводното отчитане в малките и средни предприятия са създадени Национални счетоводни стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия . Прилагането на тези стандарти осигурява организационно и методологично единство при осъществяването на счетоводното отчитане текущо и периодично на дейността на предприятията. Спазва се и Закона за счетоводството с цел вярно и честно представяне на имущественото и финансовото им състояние в годишните им финансови отчети. Постига се
- завършеност на националното счетоводно законодателство при условията на пазарна икономика;
- унифицирано прилагане на възприетата международна счетоводна терминология;
- съответствие с изискванията на нормативните актове на Европейския съюз в областта на счетоводството и на Международните счетоводни стандарти;
- пълно обхващане на счетоводните обекти;
- законосъобразност при мотивирането, разработването и осъществяването на възприетата от ръководството на предприятието счетоводна политика;
- единна концепция за капитала на предприятието и за неговото поддържане.
Счетоводството трябва да се осъществява, като се прилага концепцията за поддържане на финансовия капитал. Предприятието поддържа собствения си капитал, когато неговият стойностен размер в края на отчетния период е най-малко равен на размера му в началото на отчетния период, след приспадане на: вложения капитал от собствениците през периода; сумите, разпределени между собствениците, преоценката, отразена в собствения капитал. Поддържането се измерва в номинални парични единици. С оглед на правилното и еднакво прилагане на разпоредбите на счетоводното законодателство се определят основни счетоводни понятия .
Активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода.
Пасивът е съществуващо задължение на предприятието, от минали събития и чието уреждане ще доведе до изтичане на ресурси - носители на икономическа изгода.
Собствен капитал е остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви.
Приход е нарастването на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
Разход е намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
Финансов резултат (печалба или загуба) е стойностен израз на крайния икономически резултат от определена сделка или от дейността на предприятието за определен отчетен период.
Печалба/загуба от обичайната дейност е крайният икономически резултат от съпоставянето на приходите и разходите от обичайната дейност.
Счетоводна печалба/загуба е печалбата/загубата преди начисляване на разходите за данъци.
Балансова печалба/загуба - печалбата/загубата след начисляване на разходите за данъци.
Контрол е възможността да се насочва (ръководи) финансово-оперативната дейност на друго предприятие поради притежаването пряко или косвено на повече от половината от акциите, от дяловите вноски, от гласовете или от членовете на органите на управление.
Малки предприятия са предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност съгласно Закона за счетоводството.
Едноличният търговец или упълномощеният ръководител на събирателното дружество са задължени да осигурят водене на счетоводство на дейността на предприятието при две възможности: воденето на счетоводни книги може да се упражнява от участниците на предприятието или от упълномощено или съответно упълномощени лица. Втората възможност произтича от разпоредбата на чл. 50 на ЗС, където изрично се посочва, че предприятията могат да възлагат с договор осъществяването на счетоводството на външни юридически и физически лица като:
-Възлагането на воденето на счетоводството трябва да стане с договор.
-Изпълнител по договора за водене на счетоводството на малкото предприятие може да бъде външно юридическо лице и физическо лице - лице, което притежава необходимата подготовка за водене на счетоводството;
-С договора ръководителят, респективно собственикът може да установи трудови правоотношения, като назначава счетоводители, които да бъдат негови работници. Може да сключи и граждански договор за завеждането на счетоводството.
-Целесъобразно е в договора да се запишат точно правомощията на водещия счетоводството. Може да се възложи завеждането само на установените книги и други подобни регистри, а самото документиране на операциите, сключването на договори с контрагентите, разплащанията с тях и т.н. да извършва собственикът или предоставяне на широк кръг пълномощия от страна на ръководителя. Дали ще се възприеме едната или другата форма на обхват на договорни отношения -това решава ръководителят или собственикът. В първия случай отговорността за законосъобразност е на ръководителя, а във втория –съобразно клаузите в договора, тя вече пада върху упълномощения.
3.2.Организация на дейността при едностранно счетоводно записване.
Характеризирано най-общо, едностранното счетоводно записване се изразява в дейностите: имуществото на предприятието и възникващите в него стопански операции (по снабдяването, производството, реализацията, по възникването, протичането и прекратяването на стопанско-