Анатомия на сакроилиачната става. Активни и пасивни стабилизатори

Слайд 1

Анатомия на сакроилиачната става. Активни и пасивни стабилизатори
Изготвила: Десислава Гугалова
Специалност: Кинезитерапия
Ф.номер: 22500321010

Слайд 2

Анатомия
Сакролиалната става (art sacroiliaca) се формира от съединението на сакрумът с кръстосаните костни израстъци чрез фиброзна хрящова тъкан. Тази става е синдесмозна (връзка чрез влакнести тъкани) и се характеризира с ограничена подвижност. Ако ставата се счита за хипомобилна (липса на физиологично движение), се счита, че е по-вероятно да генерира сакроилиачна болка. Същото важи и за хипермобилна става, тоест такава, която се движи повече от необходимото.

Слайд 3

Структура:
Сакрум: Този треугълен костен масив е притежава вертикални отвори в които образуват сакрални канали, през които минават нерви и кръвоносни съдове.
Илеи (костни крила): Двете илеи се срещат в средата на таза, където образуват сакроилиачната става.

Слайд 4

Сакроилиачната става има важна роля в поддържането на стабилността на таза и преноса на тежестта от горната част на тялото. Промените в тазовата област или дисфункция на сакроилиачната става могат да доведат до болки в областта на кръста и таза. Тези проблеми се третират от физиотерапевти, рехабилитатори или други здравни специалисти.

Слайд 5

Активни стабилизатори на сакроилиачната става:
Мускулите на корема и гръбнака: Различни мускулни групи в областта на корема и гръбнака, като например мускулите на лумбалния дял, мултифидус, и обемните мускули на корема (като transversus abdominis), действат като активни стабилизатори. Тези мускули се контрахират, за да поддържат стабилността на сакроилиачната става по време на движение и натоварване.

Мускулите на таза и бедрата: Мускулите в тазобедрената област, като например мускулите на страничните и задните части на бедрата, участват в активната стабилизация на сакроилиачната става. Те помагат при контрола на движенията на таза и предотвратяването на излишни натоварвания в областта на ставата.

Слайд 6

Пасивни стабилизатори на сакроилиачната става:
Сакроилиачни лигаменти: Лигаментите, които свързват сакрума с илеите, предоставят пасивна стабилност на сакроилиачната става. Тези лигаменти включват сакроилиачния хръщ , които съединява сакрума и илеите, както и други свързващи лигаменти в областта.

Слайд 7

Фасции и меки тъкани: Различни фасции и меки тъкани в тазобедрената област, като например тазовата фасция, служат като пасивни стабилизатори. Те поддържат интегритета на структурите около сакроилиачната става и предпазват от излишни движения.

Слайд 8

Хръщови дискове и чашки: В случай на наличие на хръщови дискове или чашки в сакроилиачната област, те могат да действат като пасивни стабилизатори, предпазвайки ставата и осигурявайки подходящо разпределение на тежестта.

Слайд 9

Обобщение
Общо взето, комбинацията от активни и пасивни стабилизатори в сакроилиачната област работи заедно, за да поддържа стабилността и функционалността на таза и гръбначния стълб. Балансът между тях е от съществено значение за предотвратяване на наранявания и поддържане на оптимално здраве на сакроилиачната става.

Регистрирайте се за пълен достъп