анорексия и булиммия

РЕФЕРАТ

Разстройства на хранителното поведение. Анорексия и Булимия невроза

Ключови думи:
Хранителни разстройства; преяждане; глад; Анорексия; Булимия;

Хранителни разстройства

Това са мултидетерминирани състояния, резултат от действието на редица биологични, психологични и социално-културни фактори. В различни комбинации те играят ролята на предразполагащи, отключващи и поддържащи разстройството. За появата на хранително разстройство има значение генетичният компонент; конституционалната предразположеност на личността чрез особеностите на темперамента, телесната конструкция, тегловата хомеостаза и др.; особеностите на пубертетния процес в неговия биологичен, психологичен и социален аспект и на личностовите ресурси за адаптация към собственото биологично съзряване; дефицити в аз-концепцията. Същервеменно хранителните разстройства са социо-културален феномен на урбанизираните общества, където съществува изобилие от храна, нетолерантност към затлъстяване, идеализиране на слабото тяло и превръщането му в критерий за лична компетентност.
Връзката между соматично и психично може да бъде проследена чрез разглеждане на центровете и системите, свързани с храненето.
Информациите за хранителното състояние се интегрират в хипоталамуса, за концентрацията на хранителни вещества и хормони и се преобразуват в комплексни поведенчески диспозиции.
Хранителните нарушения по дефиниция са душевни или психични разстройства, които са предимно под формата на необичайно хранително поведение. Нарушеното хранително поведение може да се характеризира с различни модели на поведение: ограничаване и преяждане. Ограничаване означава, че за да намалят телесното си тегло или да предотвратят повишаването му, засегнатите съзнателно приемат по-малко количество храна. В зависимост от конкретността на клиничната картина, хранителните разстройства се обособяват като: Anorexia nervosa и Bulimia nervosa.

Anorexia nervosa
В миналото причините за анорексията са мислени по-често като биологично обосновани, докато през последните години при диагностиката на заболяването соматичните предпоставки се изместват в полза на социалните. Налице са публикувани в края на XX век данни за увеличената честота на хранителните разстройства, което съвпада с актуализиращата се фиксация върху и идеализация на слабостта. Очевидно телата ни са не само природно и биологично предпоставени, но и конструирани от културните идеали за красота, които, променяйки се с течение на времето, се разпространяват с помощта на медиите. Затова и редица изследователи посочват масмедийните съобщения с техните постоянство и повтаряемост като фактори, потенциално стимулиращи развитието на хранителите разстройства.
Причините за хранителните разстройства понастоящем се търсят в идеализацията на слабото тяло, инициирана от индустрията и осъществена от медиите, използващи като проводник на идеите си уважавани в обществото женски персони. В нашия западен културен контекст наднорменото тегло се разглежда като външен знак на пренебрежение към тялото, а слабостта е видяна като добродетел, изискваща почти обсесивно внимание и самоконтрол. Пълните жени са в нарушение на тяхната социална роля, тъй като наднорменото тегло се мисли не само като медицински проблем, но и като оскърбление към женствеността. Така жените чувстват, че телата им се провалят на изпита за красота, а индустрията извлича неимоверно дивиденти от това, като непрекъснато подхранва женската несигурност, обещавайки естетическо съвършенство чрез закупуване на продукти.
Хранителните разстройства влизат по отделна рубрика F-50 в МКБ-10 честотата им в общата популация е значителна, а протичането понякога твърде продължително и тежко.
В исторически план отделни описания на нервната анорексия са направени отдавна, но отграничаването й в отделно заболяване се свързва с името на Lasegue (1873) и Gull(1872). Известно време се дискутира връзката й с хипофизарната кахексия на Simmonds и се търси нейният предимно ендокринен произход. С разпространението на идеите за психосоматиката заболяването започва да се изучава по-комплексно. Разкри се ролята на психосоциалните фактори с което се промени и представата за възможностите на терапията и нейните принципни задачи.
Дефиницията Anorexia nervosa съгласно МКБ-10 гласи: разстройството се състои в предумишлено намаляване на телесното тегло, което се предизвиква и поддържа от самия пациент. Редукцията на тегло се извършва преди всичко чрез волево налагане на гладуване, което е пълно или с изключване на определени храни, но също и с прекомерни физически упражнения, различни способи за елиминиране на евентуално приета храна (предизвикване на повръщане, приемане на лаксативни средства), обезводняване чрез диуретици. От характеристиката на симптома става ясно, че всъщност, особено в началото, няма изобщо безапетитие, което фигурира в названието на разстройството. Ограничаването на храната е волево и прекият мотив за абнормно волево поведение е стремежът към отслабване.
В началото Anorexia nervosa се е смятала за привилегия на младите момичета (около втората фаза на пубертета 14-18 години). Днес както половото, така и възрастовото разпределение на случаите претърпяват промяна. Заболяването, макар и по-рядко се среща от предпубертета (9-10г.) до зряла възраст. Засягат се и момчета, въпреки че съотношението момичета - момчета е 9:1. Все пак това показва, че Anorexia nervosa не може да се свърже само с половата принадлежност. Изследванията показват че има значителна скрита болестност и за лечение се явяват само тежките случаи, със застрашаващо намаляване на телесното тегло – повече от 15%. Честотата на разстройството варира в различните страни. В Англия където болестността е стигнала до своето плато и вече се задържа постоянна се изчислява на 10.8 на 100 000 за жените.
Етиологията и патогенезата на Anorexia nervosa днес се смятат за особено комплексни, като се отдава роля на личностните и конституционалните особености на заболелите, както и на социокултурните фактори. Значителният брой соматични симптоми, който се наблюдават в протичането на заболяването се приемат от повечето автори за вторични-резултат от ексесивното гладуване и отслабване. От социокултурните фактори се отдава значение на възприетите в съвременното общество естетични еталони за красива фигура, широкото разпространение на диети от различен вид, практикувани от жените в развитите страни с цел постигане и запазване на естетични пропорции на тялото. От личностовите фактори, които се търсят чрез многобройните изследвания за личностовата характеристика на засегнатите, несъмнено се срещат с по-голяма честота някой черти без те да могат да се определят като облигатни. Момичетата са най-ресто интелигентни и свръхмерно амбициозни по отношение на високи духовни и интелектуални постижения. Те отричат настъпващите пубертетни телесни промени сексуалните пориви и представите за бъдещите сексуални роли на зрялата жена. Осъзнато или неосъзнато те възприемат и се придържат към един аскетичен идеал за „безполовност“.
Абнормното хранително поведение започва в началото незабелязано за околните, тъй като гладуването нарочно се прикрива. Повод за началото могат да послужат неуместни забележки за пълна фигура направени от значима за заболелия личност. Самоналоженият хранителен режим постепенно става все по-рестриктивен и от храната се изключват пре повече видове хранителни продукти. Отстраняват се тестените произведения, захарта, картофите, маслото, сосовете и пр. Засегнатите започват много активно да изучават калорийното съдържание на хранителните продукти. Скрито изхвърлят закуските си. Наред с това си налагат продължаващи до изтощение физически упражнения. Постигнатото намаление на теглото все не ги задоволява. Всяко поемане на храна ги води до напрежение, страх и чувство, че са натрупало тлъстини. Сравнително рано в процеса на гладуването, или след постигане на значително намаление на телесната маса, мензисът при жените спира. Това рядко тревожи пациентките, някои дори са доволни от този резултат на „постигната безполовост“ или връщане към безполовия възрастов период т.е. – детството. В учението продължават да са амбициозни и старателни до момента, в който извънредното отслабване и свързаната неминуемо с него астения довеждат и до нарушение на интелектуалното функциониране и поради невъзможност за продължителна концентрация на вниманието и не на последно място – поради изключителната ангажираност с проблема за хранителния режим. По това време редукцията на теглото е катастрофална – кожата е суха, лющи се, косата оредява, могат да се появят „гладни отоци“ по краката. Болните продължават да твърдят че са дебели изследванията показват, че те действително имат нарушена преценка за своето тяло. Това е един от съществените симптоми за дълбоко психопатичната същност на разстройството. Достигнат е развитият стадий на заболяването, през който, ако не се вземат мерки, съществува опасност за живота на болните.
Често лечението започва едва в онзи етап и то предимно с мерки за насилствено захранване в болнична обстановка. При постигане на известен резултат в захранването, твърде скоро може да започне нов рецидив на гладуване.
Най-напредналият стадий от продължителната еволюция на страданието, гладуването може да започне да се прекъсва от няколкочасови „пробиви“ с неконтролирано свръхмерно поглъщане на храна. Тогава се предпочитат сладки храни, висококалорийни и обемни. Почти веднага след преяждането болните са обхванати от силна тревога и търсят начин да се освободят от погълнатото голямо количество храна. Обикновено го постигат чрез самопредизвикано повръщане. Болните стават депресирани и мрачни изживяват се за победени в борбата срещу естествения нагон за хранене, отстъпили в непреклонната си воля.
Съзнанието на болните става изцяло обзето от проблема за хранене, дори когато декларират, че са напълно категорични колко това е мъчително и до каква степен пречи на нормалното им съществуване. Те губят представа колко трябва да яде нормалният човек, още повече, че вследствие на продължителното гладуване изпитват тежест в стомаха при нахранване. Цялото семейство се ангажира с проблема за диетите. Често едва тогава не само родителите но и лекарите осъзнават, че проблемът не е само соматичен но и психичен.
При хронифициране на разстройството, с навлизането в младежка възраст може да се добави алкохолна злоупотреба, дори посягане към опиати, трайна депресия, опити за самоубийство.
Лечението на заболяването трябва да бъде комплексно. Първата наложителна задача е животоспасяващото захранване. Наред с него започва психотерапевтичната работа със степенувани задачи: Нормализиране представата за собственото тяло; подобряване на личностното узряване; възприемане на налаганите от живота и развитието нови социални роли; подобряване на уменията за междуличностно общуване в семейството и с връстниците и пр.
При тежки случаи захранването трябва да става в болнична обстановка, независимо дали тя е педиатрична, специализирана по проблемите на храненето или психиатрична. Наред със захранването започват и психотерапевтичните програми за промяна на отношението към проблема хранене и на представата за слабост на тялото.
След постигане на известно повишаване на теглото (бързото наддаване обикновено води болните до паника) и при завръщане в дома връзката с психотерапевта не бива да се прекъсва. Психотерапията в този етап е насочена към стимулиране на личностното узряване, готовност за приемане на нови социални роли и изработване на умения за нов стил на междуличностно общуване.

Bulimia nervosa
Това е сравнително ново поведенческо разстройство в широк смисъл и хранително разстройство в по-тесния смисъл. Основна проява е пристъпното приемане на големи количества лесна за поглъщане храна. Пристъпът трае час или няколко часа. Болните могат предварително да подготвят големи количества лесна за поглъщане храна или поемат всичко което може да се намери в хладилника или в съдовете. Пристъпът завършва със спонтанно или самопредизвикано повръщане. След него болният