Апоптоза-некроза

Апоптоза-некроза
Проф д-р Г. Бекярова, д.м.н.
Катедра Патофизиология
МУ-Варна

Апоптоза
Днес се приема, че некрозата
представлява краен стадий на
дегенерация на клетки, а апоптозата е
програмиран процес на активно
саморазрушаване.

Апоптоза
Произхожда от гръцката дума
означаваща „отстраняване, падане
надолу” и първоначално е употребявана
да разкрие нова форма на клетъчна
смърт, отличаваща се от некрозата в
ранната 1970 г.

АПОПТОЗА
Клетките в една тъкан, която
подлежи на този тип загиване
постепенно и на различни места
отпадат като изсъхнали листа на
дърветата.
Оттук идва и името на този процес-
апоптоза.

Апоптоза
Във всяка клетка на по-висшите
многоклетъчни организми е вграден
физиологичан саморазрушаващ се
механизъм. Това дава възможност на
живия организъм да се пригоди към
неизбежните промени на жизнените
условия чрез селекция и еволюция.

Апоптоза при физиологични
ситуации
Апоптозата е отличителна черта на ембрионалното
развитие (емвриогенезата)
Хормон зависима инволуция във възрастния (
ендометриум яйчници)
Атрофични процеси –простатна атрофия след
кастрация
Елиминиране авто агресивните Т –лимфоцити
(делеция).
Клетъчна смърт индуцирана от цитоксичните Т клетки,
защитен механизъм за елиминиране на вирус-
инфектираните и туморни клетки.

Апоптоза при патологични
ситуации
Клетъчна смърт предизвикана от инфекциозни
стимули
Клетъчна смърт при вирусни инфекции
Клетъчна смърт при тумори
Патологична обструкция в паранхимни органи
след дуктална обструкция

Апоптоза при патологични
ситуации
Апоптозата може да бъде стимулирана от
оксидативен стрес (радиация , хипоксия
топлина и др.в средни размери, докато
при високи дози на тези стимули може да
настъпи некроза.

Апоптоза се дефинира като
програмирана клетъчна смърт
Апоптозата е пътя към клетъчната смърт, която
се индуцира от строго регулирана
вътреклетъчна програма по която клетките
предопределени да умрат активират ензими,
които деградират собствените ДНК на клетките
и ядрата и цитоплазмените протеини.
Този процес представлява селективно
отстраняване на клетки без нарушаване в
структурата и функцията на съседните клетки.

Сaspases -основните играчи при
апоптоза
Централна роля при апоптозата играят
ензими-активираните caspases.
Cаspasesса протеази, които се отделят в
неактивно състояние и могат да бъдат
активирани чрез специфично разцепване от
други саspases, но и автокаталитично.
Процесът на апоптоза протича в две фази –
инициираща фаза, по време на която саspases
стават активни в екзекутивна фаза при която
тези ензими предизвикат клетъчна смърт.

Патогенеза на апоптозата

Сaspases -основните играчи при
апоптоза
Активираните саspasesдействат върху много клетъчни
компоненти.
разцепват протеини на цитоскелета и ядрените
матриксни протеини (ламин) и това предизвиква
реорганизиране на цитоскелета и разрушаване на
ядрената ламина.
активират ендонуклеазите и презизвикват ДНК
фрагментация.
настъпва експресия на фосфатидилсерин ( РС) във
външната мембранен бислой на апоптичната клетка ,
позволяващо разпознаването и от макрофагите.
Активират специфични таргетни протеини и подготвя
клетките за пълно прекъсване на метаболитните
функции.

Промени, които настъпват при
апоптоза
Тези промени определят цитоплазматичните и
нуклеарни увреждания наблюдавани в апоптичната
клетка. Те се изразяват със
Свиване на цитоплазмата и загуба на вода
Клетъчна и нуклеарна фрагментация
Кондензация на хроматина и маргинацията му,
Фрагментация на клетката в малки апоптични телца,
(съставени от цитоплазма, тесни пакетирани органели с
или без ядрени фрагменти),
Мембраната и органелите интактни
Прекъсване на контакта с други клетки.
Апоптичните телца фагоцитирани от съседни клетки

Участие на апоптозата при
патология
Хиперактивация на апоптозата
Потискане на апоптозата

Хиперактивация на
апоптозата при патология
Невродегенеративните заболявания
(Болестта на Алцхаймер, Паркинсоновата
болест),
Исхемия /реперфузия (сърдечно-съдови
заболявания),
Захарен диабет,
Имунодефицитни състояния (AIDS).

Апоптозата е потисната при:
Ракови заболявания специално при
тумори с р 53 мутации, или хормон-
зависими тумори ( простата ,
яйчниции гърдата)
Автоимунни заболявания при които
автоагресивността на Т-
лимфоцитите не е елиминирана

Апоптозата и некрозата са две различни
форми на клетъчна смърт.

Некроза vs апоптоза
Има два вида клетъчна смърт некроза и
апоптоза, които се различават по техния
механизъм, морфология, биохимия и ролята им
във физиологията и патологията.
Докато некрозата е винаги патологичен процес,
апоптозата се среща при физиологични
ситуации, поддържа много физиологични
функции и не е непрменно свързана с
увреждане на клетката.

Некроза vs апоптоза
Въпреки съществените разлики между
некрозата и апоптозата се застъпват
припокриват донякъде.
Някои видове стимули могат да
предизвикат или некроза или апоптоза, в
зависимост интензитета и времето на
действие на стимула

Некроза vs апоптоза
За разлика от апоптозата клетките, умиращи
от некроза отделят вещества, които могат да
увредят съседни тъкани.
Некротизиралата клетка е неспособна да
поддържа своя интегритет и тяхното
съдържание изтича извън клетките. Това
може да предизвика възпаление в съседните
тъкани

Некроза vs апоптоза
Апоптозата е специална форма на клетъчна
смърт и активен процес, а некрозата
неподредена клетъчна смърт, с характеристика
на пасивен процес.
2. апоптозата настъпва в отговор на меки
увреждание, некрозата настъпва в отговор на
по-тежки увреждания
3. Апотозата е координиран и детерминиран
процес, докато некрозата е резултат от
адитивния ефект на редица независими
биохимични процеси целящи изтощаване на
енергийните запаси на клетката.

Некроза vs апоптоза
4.Апоптозата е контролиран
енергозависим вид клетъчна смърт, без
възпаление, докато некрозата е
традиционно свързана с възпаление.
5. некрозата трудно може да се
предотварати, докато апоптичните
пътища могат да бъдат модулирани за
съхраняване на жизнеността на клетката.