Атмосферно налягане и вятър

Атмосферно налягане.Вятър.
Годишните стойности на налягането в България , приведени към морското равнище са между 1015-180 hPA.Стойностите са малко по-високи от нормалното атмосферно налягане при температура 0 градуса.Причиниа за това са антициклоналните синоптични обстановки , които преобладават за нашата страна.С увеличаване на надморскат височина , налягането намалява.На вр.Мусала е средно 712 hPa.
Годишният режим на атмосферното налягане е слабо изразен.В равнинно-хълмистите райони максимумът е през декември-януари , а минимумът – юли.Във височина максимумът се измества от зимата към есента , а минимумът – от лято към пролет.В планините годишния ход е обратен на този в равнините – максимумът е през август , а минимумът – през януари.Най-голяма годишна амплитуда е установена за град Варна (72 hPa) , а най-малки амплитуди са характерни за високите части на планините – 40 hPa.
При големи различия в атмосферното налягане в близки райони се образува вятър.Той се характеризира с посока и скорост.През зимата има значително влияние на Сибирския максимум , но най-общо за България преобладава западен-северозападен пренос.За Източна България и долините на реките Струма и Места преобладават северозападните и северните ветрове.Във високите планини , освен западни преобладават и югозападни.През пролетта намалява влиянието на баричните центрове.Увеличават се северните и североизточните ветрове.По Черноморието през пролетта се активизира бризовата циркулация.Лятото преобладават северозападните ветрове , малко по-високи са стойностите на североизточните ветрове.
Скорост на вятъра
В сравнение със Западна и Централна Европа средногодишната скорост на вятъра е по-малка.Силните ветрове в извънпланинските части могат да се от 5 до 20 дни, а най-малък брой ветрове с по-значителна скорост има в котловините.Средногодишната скорост за повечето райони е от 1 до 3 m/s , само по върховете на планините е между 8-10 m/s , като за връх Мусала , Ботев , броя на такива дни със силен вятър е над 100.
Тихото време е с най-малък процент високо в планините и с най-голям в котловините , по река Места и по-малките реки в Родопите.
От местните ветрове най-характерен е бризът , който се проявява по Черноморското крайбрежие.През деня вятърът духа от морето към сушата , а през нощта – обратно.Скоростта на бриза е между 3-5 m/s.Характерен е за топлото полугодие.Прониква от 5 до 40 км. навътре в страната.
Планинско-долинни ветрове (Долняк и Горняк).Долнякът е характерен за деня , като въздушния поток е от ниските към високите части.Скоростта му е 1-2 m/s.Горнякът е характерен за нощта , като въздушния поток е от високите към ниските части.Скоростта му е 2-3 m/s.
Фьонът се свързва със средиземноморските циклони.Представлява горещ и сух вятър.Най-голям ефект има през студеното полугодие, когато бързо стопява снега.Характерен е за планините Витоша , Люлин , северните склонове на Стара планина.Средната му скорост е 10-40 m/s.
Студени падащи ветрове (бороподобни) – спускане на по-тежък въздух основно по южното подножие на Стара планина и Задбалканските котловини.
За да се характеризира климата , от гледна точка на веровете, се изготвят рози на ветровете.