Физична география на континентите

1 Физичнагеографиянаконтинентите
Главапърва
Въведение
Предметнафизичнатагеография
Физичнатагеографияпредставлявасистемаотнауки
изучаващиприроднатасреда.Обкръжаващатаниприрода,
географскасреда,представляваобективносъществуваща,единна,
закономернаматериалнасистема,вкоятовсичкикомпонентии
явлениясавзаимносвързаниивзаимнообусловени,влияятси
помеждусиисенамиратвсъстояниенанепрекъснато,постоянно
развитие.Географскатасредаесдостасложенстроеж.Обхваща
т.н.външнигеосферинаЗемята,аименно:литосфера-твърдата
скалнаобвивка,хидросфера-воднатаобвивка,атмосфера-
газоватаобвивкаибиосфера–пространствотообитаваноот
организмовиясвят.Всичкитезисферисенамиратвтесенконтакт,
взаимнопроникватеднавдругаинепосредственоси
взаимодействатприактивнотоучастиенаслънчеватаенергия.
Тяхнотовзаимодействиепораждат.н.външни(екзогенни)земни
сили,чиетопротивоборствосвътрешните(ендогенни)земни
сили(вулкани,земетресения,тектонскидвиженияназемнатакора
идр.)саосновнитефакторизаизгражданетонавъншнияобликна
Земята-релефа,кактоинавсичкиявленияпроизхождащиотнего.
Компонентитенагеографскатасредасапредметнаизучаванеот
редицаприроднинаукикато:геоморфология-науказарелефа,
хидрология-науказаводите,климатология-науказаклиматаи
климатообразуването,почвознание-науказапочвитеи
почвообразуването,фитогеографияизоогеография-наукиза
географскоторазпространениенаорганизмитеидр.Но,макари
изучаваниотразличнинауки,компонентитенагеографскатасреда
садотолковавзаимносвързанииобусловени,чеизменениетона
койтоидаеоттяхнеизбежноводидопромянатанавсички
останали.Оттукследванеобходимосттаотизучаванена
природнатасредаведнъжкатоедноцяло,атакасъщоина
различнитенейниместниподразделения:природнизони,области,
местности,райониидр.Всякотаковаподразделениепредставлява
генетичноцялостно,закономерноединствонапредметииявления,
притежаващоиндивидуалничерти,носъщевременноичастот
географскатасредакатоцяло.

2 Подразделяненафизичнатагеография
Географиятазанимаващасесизучаваненафизикогеографската
средаизаконитенанейноторазвитиевпределитенацялатаземна
повърхностсенаричаобщафизичнагеография.
Географиятаизучаващастроежаиразвитиетонаотделни
конкретнитериториалниединици,отличаващисепомеждусипо
определенииндивидуалнипризнаци,сенаричафизичнагеография
наконтинентите.Можедасекаже,чефизичнатагеографияна
континентитепредставлявапоредицафизикогеографскиобзории
характеристикинаотделнитеконтиненти,териториалнии
акваториалниединици.
Физичнатагеографияетясносвързанаиползваданнинаредица
другинаучнидисциплиникато:астрономия,геология,
метеорология,геодезия,топография,картография.Особеносилнае
връзкатамеждугеографиятаикартографията.Географскитеи
топографскитекартипредставляватпървичнидокументи,
предаващиосновнитечертинагеографскияландшафт.
ОбщисведениязаЗемята
Земятавсветовнотопространство.
ЗемятаепланетаотСлънчеватасистема.Вцентъранатази
системасенамираСлънцето,представляващосамопосебеси
звезда,катомилиониподобни,пръснатипоцялатаВселена.Това
огромноогненокълбосесъстоиотсвръхнагорещенигазове,чиято
температуранаповърхносттадостига6000,авъввътрешността
многократноповечеградуси.ОбемътнаСлънцетое1 300000пъти
по-голямотземния,анеговиятдиаметър-109пъти.ЗаЗемята,
Слънцетосеявяваколосаленизточникнатоплинаисветлина,
коитосаиедниотнай-важнитепредпоставкизавъзникванетона
живота.
ОколоСлънцетосевъртят8големипланети(Меркурий,Венера,
Земя,Марс,Юпитер,Сатурн,УраниНептун)иоколо15000малки
небеснитела,наречениастероиди.КъмСлънчеватасистема
принадлежатсъщоикометите,наричаниоще”опашатизвезди”,
представляващителасогромниразмери,нискаплътности
разтеглениорбитинадвижение.СаматаСлънчевасистема
съставляванищожномалкачастотВселената.Съвременната
наукадаваяснидоказателствазаграндиозносттанаВселената,

3 единствотонаелементите,изграждащиматерията,кактоиза
повсеместнатавалидностнаприроднитезакони.
Повечетоотпланетитеиматспътници,коитоседвижатоколо
тях.ЛунатаеспътникнаЗемята,следващяпридвижениетои
околоСлънцето.Лунатасенамиранаоколо380000кмотнашата
планета.Тяизвършвавъртеливодвижениеоколосвоятаоси
околоЗемята,притовазаединисъщпериодотвреме-271/3
денонощия.ТоваепричинатаЛунатадаеобърнатавинагиседнаи
същастранакъмЗемята.Въпрекимногократнопо-малкатасимаса,
ЛунатасъщооказвапритегателновъздействиевърхуЗемята.Като
последствиеоттоваможемдапосочимприливите,прикоитона
местанивотонаокеанасеповишавадо18м.Статистические
доказананейнатароляипривъзникванетоназеметресения
(изследваниянаНовбългарскиуниверситет).
Форма.ИзучаванетонаформатанаЗемятаимамноговековна
история.Бездаотчитаместарите,наивниипогрешнипредстави,
познаниятазаформатанаЗемятамогатдабъдатразделенинатри
периода:
-докраяна17в.,когатоЗемятаеопределянакатотялос
правилнакълбовиднаформа;
-откраяна17в.доначалотона19в.,когатоформатана
Земятаеопределянакатоправиленсфероид;
-съвремененпериод-убедителнинаучниизследвания
доказаха,чеЗемятапредставляватялоснеправилнаформа,
близкадосфероида,научноопределенакатогеоид(за
въображаемапредстава-понякоиавтори-“ротационен
кардиоид”,илиощепо-просто-сформанаябълка)
Размери.Общатаплощназемнатаповърхносте510 000 000км².
Оттяхсушатазаема148 900 000км²,асветовниятокеан
361 100 000км².,иликатосъотношение-29,2%сушаи70,8%вода.
ПорадиособенатаформанаЗемятаразстояниетоотцентърадо
повърхносттасеотчитаподваземнирадиуса–голям(посока
екватора,а=6378,2км)ималък(посокаполюсите,б=6356,9
км).Катосреденрадиуссеприемаразстояниетоот6371км.
Среднополярносвиване-α=—— =1:298,3.Екваториална
изпъкналост-1:30000.
Движение.Осово(денонощно)Земятаизвършвавъртеливо
движениеоколосвоятаосвпосокаотзападнаизток,правейки
единпъленоборотза23часа56мин.и4сек.Привсекипълен

4 оборотнаЗемятаоколосвоятаос,всякаточкаотземната
повърхностописваокръжност,съответноспо-малкиилипо-
големиразмериисамодветочкиотземнатаповърхност–едната
отсевернатастрана,адругатаотюжнатаоставатнаедноисъщо
място.Тезиточкисенаричатполюсиипрезтяхминава
въображаематаоснавъртененаЗемята.Линията,прокарана
мисленооколоземнотокълбо,наравниразстоянияотполюситеи
делящаземнотокълбонадверавниполукълба(северноиюжно)
сенаричаЕкватор.
Линиите,опасващимисленоземнотокълбо,преминаващиипрез
дватаполюса,сенаричатмеридиани.Началниятилит.н.нулев
меридианоткоготосеотчитаградуснотоотстояниесъответнона
изтокилиназападразделяземнотокълбонадвеполукълба
(източноизападно)Приетоезанулев(начален)меридиандасе
считамеридианът,преминаващпрезстараастрономическа
обсерваториявГринуич,предградиенаЛондон(Гринуички
меридиан)
Мисленитекръговилинии,прекараниоколоЗемята,успореднона
Екватора,наразличниразстоянияотнего,впосокикъмсевери
къмюг,сенаричатпаралели.Дватакивапаралелникръга,
прокараниотдветестранинаЕкваторанаразстояние23ºи27´се
наричаттропици,всевернотополукълбо–Северентропик(
“Тропикнарака”),авюжнотополукълбо–Южентропик(“Тропик
накозирога”).
Такивапаралелнинаекваторакръгове,прокараниотнегона
разстояние66ºи33´насеверинаюгсенаричатполярникръгове
(северениюжен).Тебележатиграницитенаплощитеотземната
повърхност,разположениоколополюсите.Тезиграници
определятзонитенанепрекъснатияполяренденинепрекъснатата
полярнанощ(22юнии22декември),сменяйкисепериодично,през
6месецанадватаполюса.Продължителносттананепрекъснатия
поляренденинепрекъснататаполярнанощсеувеличават
съответноотединден-наполярнатаокръжност,до6месеца-на
самияполюс.
ГодишнодвижениенаЗемята.Едновременносвъртеливото
движениеоколосвоятаос,Земятаизвършваидвижениеоколо
Слънцето,съсскоростоколо30км/сек.Пътят,покоитоЗемята
извършвасвоетодвижениеоколоСлънцето,представлява
затворенакрива,имащаформанаелипсаисенаричаземнаорбита.
Дължинатанаорбитатаеоколо934 000 000км,коитоЗемята
изминаваза365дни,5часа,48минутии46секунди.

5 Географскикоординати.Ъгловитеразстояниянакоядаеточка
отземнатаповърхностдоглавнитекръгове–ЕкватораиНулевия
меридиансенаричатгеографскикоординати.Екваторътинулевия
меридиансаосновнитеориентировъчнилинииназемната
повърхност,каторазстояниетонададенаточкаспрямоЕкватора
наричаменейнагеографскаширина,аразстояниетонаточкатадо
началниямеридиан–географскадължина.Взависимостоттовав
коеполукълбо-севернотоилиюжнотосенамирададенаточка
ширинатабивасевернаилиюжна.Нейнатастойностсеизразявав
частиотокръжността,т.евградусиотдъгатанамеридиана.
Отчитанетонаградуситеставаполиниятанамеридианаот
Екватора(0º)дополюсите(90º).Севернаташиринаобозначаваме
съсзнакплюс(+),аюжнатасъсзнакминус(-).Отчитанетона
градусовоторазстояниенадължинатасеизвършваотначалния
меридианвпосоканаизтокиназапад.Градусовоторазстояниеот
0ºдо180ºнаизтоксенаричаизточнадължина(бележисесъс
знак“+”),аот0ºдо180ºназапад–западнадължина(бележимсъс
знак“-“).
Третатаосновнакоординатанаричамегеографскависочина.
Приетоезанулевадасесчитависочинатанаокеанскотониво.
Положениетонакоядаеточкаотземнатаповърхностспрямо
нивотонаокеана(нула)сенаричанейнаабсолютнависочина.Ако
точкаталежинаднивотонаокеана,тонейнатаабсолютна
височинаеположителна,ааконивотоиеподтованаокеана,тотя
есотрицателнависочина.
МорфографскиособеностинарелефанаЗемята
Релеф.Съвкупносттаотформите,изграждащиграницата
междуземнатакораиатмосфератаилиземнатакораиводната
обвивка,наричамерелеф.Най-значителнитенеравностиот
повърхносттаназемнатакора,обуславятразпределениетомежду
сушатаиводата.Сушатаиводатасаразпределеникрайно
неравномерно–всевернотополукълбо,сушатазаема39%,докато
вюжното-само19%.РелефътнаЗемятаподеляменасушевили
континентален(материков)инаподводенилиокеански.Сушатапо
земнотокълбоепредставенаотняколкоогромнимасиваи
значителенбройпо-малкиучастъци,всичкитезаобиколениот
воднибасейни.Огромнитемасивинаричамеконтиненти
(материци),апо-малкитеучастъци–острови.Различаватсешест
огромнимасивапоземнотокълбо:

6 -Евразия(ЕвропаиАзия),т.н.суперконтинент-сплощ50,7млн
кm²;
-Африка-сплощ29,2млнкm²;
-СевернаАмерика-сплощ20млнкm²;
-ЮжнаАмерика-сплощ17,6млнкm²;
-Австралия-сплощ7,6млнкm²;
-Антарктида-сплощ14млнкm².
Общатаплощнавсичкиконтинентие139,1млнкм²,докато
общатаплощнавсички(хилядинаброй)островие9,9млнкм².По-
големиоттяхса:
-Гренландия-сплощ2 175 600кm²;
-НоваГвинея–сплощ785 000кm²;
-Калимантан(Борнео)-сплощ735 000кm²;
-Бафиноваземя-сплощ606 000кm²;
-Мадагаскар–сплощ585 500кm²;
-Суматра–сплощ410 000кm²;
-Великобритания-сплощ229 840кm².
Посоченитепо-горецифридаватпредставазаплощните
различиямеждуконтинентииострови,нотрябвадаотбележим,че
еднатакаваподялбаетвърдеусловнаинеточна,особеноако
сравнимплощитенанай-големияинай-малкияконтинентстезина
най-големияостров.
Островитепопроизходсеподелятна:континентални,
вулканичниикоралови.Континенталните(материкови)острови
представляватчастотконтиненталнатасуша,чиитосвързващги
участъксконтинента,порадиразличнипричиниепотъналпод
воднотониво.Вулканичнитеостровисавъзникналиврезултатна
вулканичнадейност,проявиласенадънотонаводниябасейн.
Притежаватхарактернатазацентралниятипвулканиконусовидна
формаинерядкосеотличаватсъсзначителнатасивисочина.
Кораловитеостровисаобразуваниврезултатнажизнената
дейностнаморскиколониалниорганизми-кораловиполипи,
изграждащискелетоткалциевкарбонат(CaCO3).Кораловите
островниобразуваниясеподелятнатритипа-бреговирифове,
бариернирифовеиатоли-островиспръстеновиднаформа.
Релефнасушата.Земнитеформигрупиранивпространството
образуватразличнитиповерелеф.Различавамепланински,
котловинни,равнинни,пустинниидр.комплексиСъставничасти
напланинскитекомплексисапланинскитехребети–значителни
повисочинаизпъкналостинарелефасдобреизразенисклоновеи
линейноиздълженипланинскиподножия.Попротежениетона

7 хребетитеоттяхсеиздигатотделнивърховеразделениот
понижения–седловини.
Значителнипоплощучастъциотсушатасплоскаилислабо
хълмистаповърхностнамиращисенависочинанад500м.от
морскоторавнищесенаричатплоскогория.
Обширнипоплощучастъциотземнатаповърхност,коитов
пределитенавидимияхоризонтсаравниилислабовълнообразни
сенаричатравнини.
Участъциотземнатаповърхностснадморскависочинадо200мсе
наричатнизини.Когатоповърхносттананизинитесенамирапод
океанскоторавнищетесенаричатпадини.
Бреговазона.Ивицатавкоятосеосъществяватнай-
интензивнитевзаимодействиямеждуводатаисушатанаричаме
бреговазона.Тясесъстоиотподводнаинадводначаст.
Подводнатачастсъставляваприбрежнатаивица,подложенана
релефообразуващатаисортиращадейностнаморскатавода
(шелфовазона).Надводнатачастнаричамеморскибряг.Той
представлявасъвкупностотформиобразуваниподпрякото
въздействиенаморскатавода–плаж,пясъчникоси,дюни,лагу