Безработица и заетост

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“
ФАКУЛТЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ НАУКИ

К У Р С О В А Р А Б О Т А
По Икономика на труда

Тема: Безработица и заетост – равнище, политики и ефекти

Изготвил: Светла Маринова
Фак. Номер:
Специалност: Икономика и бизнес

РЕЗЮМЕ
Един от основните проблеми на обществото ни засягащи новата икономическа история са свързани с безработицата и заетостта. От една страна са свързани с основните източници на икономически състояния, но от друга в условията на пазарно стопанство, където са поставени в центъра на системата, заедно с останалите фактори, пораждат редица социални, икономически и други проблеми. От това дали отделният индивид е зает и безработен зависят както доходите, така и социалното му положение, реализацията, обществени и семейни отношения, начин на живот и пр.
За тази курсова работа избрах да развия темата за „Безработицата и заетостта“, тъй като смятам, че те са изключително актуални, както към днешна дата, така и назад във времето. Ще обърна внимание на няколко базови точки свързани с видовете заетост и безработица; активна работна сила – към която спадат заети и безработни; теории и политики използвани в борбата с тях.

I. Безработица
1. Същност на безработицата
Безработни са всички тези лица, които са включени в групата на активната работна сила, но по една или друга причина са лишени от работа. Най-силно засегнати от този „феномен“ са възрастовите групи в диапазона 16-29г., или така наречените „младежи“. Нарастването на нивата на безработицата се отразяват в равнището на БВП, което от своя страна рефлектира и върху жизненото равнище на населението – спада нивото на инвестиционния поток, също и производството. За третото тримесечие на 2021г. е измерен коефициент на безработица 4.5%.
Всяка страна сама определя конкретните показатели, спрямо които може да причисли едно лице към групата на безработните. През 1982г. в Женева е проведена XIII Международна конференция по статистика, на която се приема, че в обхвата на безработните лица могат да се включат хора над и до определена възрастова граница, които в продължение на определен период не са имали работа и съответно не им се е заплащало, но търсят работа и са способни за да бъдат наети. За международната организация на труда, тези три фактора са от изключително значение, за да може даден индивид да бъде обявен за безработен. Търсенето на работа от съответното лице може да бъде изразено в най-различни измерения, като: регистриране на бюрото по труда; попълване на молби за назначаване в различни фирми; кандидатстване по обяви и т.н. Според стандартите в България едно лице се приема за безработно, когато отговаря на следните условия:
Лицето „Х“ е в трудоспособно и в трудоспособна възраст;
Не е заето – не упражнява каквато и да е професия срещу заплащане;
Лицето активно търси работа и има възможност да започне на предложената му длъжност.
За да бъде определено нивото на безработица в дадена държава, под внимание се взимат данните за състоянието на трудовия пазар, като в голям брой случай сме способни да твърдим, че тя е вследствие на нарушено равновесие на даден пазар, т.е. търсенето на този пазар е много по-високо от предлагането. Основните показатели, измерващи нивото на безработицата са:
Абсолютен размер на безработните лица
Равнище/норма на безработицата

2. Причини за възникване на безработицата
Едни от основните спорове между икономистите са свързани именно с темата за появата на безработицата, т.е. факторите и причините влияещи върху появата й.
Томас Малтус твърди, че населението се увеличава изцяло в геометрична прогресия, а средствата за съществуване и оцеляване на индивидите в аритметична. Така той заключва извода, че с течение на времето започват да се падат все по-малко количество предмети за потребление на глава от населението.
Карл Маркс защитава позицията си, че в следствие на постоянното нарастване на органическия капитал, намалява относителният дял на променливия капитал, важен за определянето броя работници, които могат да бъдат заети.
За разлика от Малтус, който представя безработицата като константно явление, Дж. М. Кейнс я разглежда като нещо временно. Според него се поражда от ограниченото търсене на стоки за лично потребление, което е породено от спестовността на населението. Кейнс посочва и недостатъчното търсене не блага, като с това намалява и желанието за инвестиции, което обуславя ниското производство и повишаването на безработицата. Той смята, че чрез „инвестиционния мултипликатор“, може да бъде увеличено търсенето и да се осигури пълна заетост на трудовите ресурси. Това може да бъде осъществено изцяло с помощта на държавата.
Неокласиците отхвърлят вижданията на Кейнс. Те търсят причините в неравновесието на пазара на труда предизвикано от високото равнище на заплатите. Според тях количеството на заетите трябва да бъде обратнопропорционално на работната заплата; по-голяма заплата води до по-голямо ниво на безработица.
Факторите влияещи на динамиката на безработицата у нас, по своята същност и интензитет на въздействие са разнородни. Тя може да се свърже изцяло с несъответствието между търсенето и предлагането на труд. Има и косвени причини с индиректно ниво на въздействие - слабото икономическо развитие, липсва на инвестиции в областта на труда, социалните дейности, образованието. Безработицата е неизменна част от ежедневието ни, дори при съвременните условия на развитата икономика. Актуални причини за големия брой безработни са: повишаване на изискванията за квалификация на работниците; необходим опит за дадена позиция; възрастови бариери и т.н.
Друг изключително важен аспект, който оказва силно влияние върху безработицата е изчезването на голяма част професии в следствие на автоматизацията, която се наблюдава у нас, а и в целия свят през последните 5 години. Примери за такива професии са: вестникари, пощальони, обущари, библиотекари, занаятчии, стругари, часовникари, дори туристически агенти.

3. Ниво на бeзработица и справяне с нея
Според Международната организация по труда COVID-19 пандемията има изключително „разрушителен“ характер, в световен мащаб, върху нивото на заетост. През период 2020-2021г. много хора са загубили работните си места, защото работодателите отчитаха все по-ниски приходи, поради несправянето и развитието на бизнеса с наложените епидемиологични мерки в световен мащаб. Данните на организацията показват, че много от младите се сблъскват с редица трудности за продължаване на обучението си, намиране на ново работно място и дори самото навлизане на пазара на труда.
Зависимостта на българската икономика от международната конюнктура, глобалната икономическа активност и промените в международната търговия, до голяма степен е в основата на повишените нива на безработицата при влошаването на всички икономически връзки, ограниченията за преминаване на границите и свитото търсене на стоки в ЕС.
В лятната си прогноза за 2020г. Европейската комисия заявява, че очаква 8,3% спад на икономиката, което се бележи като най-дълбоката рецесия в историята на ЕС. Една от мерките, която комисията предприема за справяне с безработицата е насочена към младите. А именно Комисията иска страните в ЕС да засилят подкрепата си за младите хора и предлага средства в плана за възстановяване и бюджета на ЕС за 2021-2027г. държавите членки трябва да инвестират поне 22 млрд. евро за младежка заетост.
Фиг. 1: Безработица в ЕС по месеци, в %
От статистика виждаме, че в резултат на пандемията, безработицата отново е започнала да повишава своя темп на, в целия ЕС. Страните членки на ЕС са отговори за провеждането на политика по отношение на безработицата и социалното подпомагане. Ролята на ЕС е да допълва и координира техните действия и да насърчава споделянето на добрите практики. Европейският социален фонд е основният инструмент на ЕС за гарантиране на по-добри възможности за работа за всеки гражданин на Европа.
Създаден е нов фонд, който ще обхваща периода 2021-2027г. под името Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+), който разполага с бюджет от 88 млрд. евро и ще бъде изцяло съсредоточен върху образованието през целия живот, равноправния достъп до работни места, социално приобщаване на хората и борба с бедността.
ЕСФ+ обединява в себе си няколко вече съществуващи фондове и програми, част от които са:
Програма за заетост и социални иновации – подкрепя създаването на социални и Микро предприятия от уязвими хора;
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица – подпомага с храна и материални помощи хора в тежко положение;
Инициатива за младежка заетост;
Разработват се нови предприятия и се откриват все повече работни места. ЕК залага най-големи надежди това да се случи в секторите на здравеопазването; информационните и комуникационните системи. Допълнителните работни места, които ЕС очаква да бъдат открити през идното десетилетие са с размер от 7 млн. и се очаква да бъдат точно в тези сектори.
Фиг. 2: съпоставка на безработните и трудово заетите през 2021г. – по седмици
Безработицата се получава и от структурен недостиг на квалифицирани кадри със средно образование и структурен излишък от заети лица с основно и по-ниско и висше образование. Поради технологичното изоставане на икономиката, структурата на заетостта по икономически дейности е такава, че преобладаващата част от заетите лица са ангажирани в икономически дейности: преработваща промишленост; търговия; строителство. Една от основните мисии на ЕС е квалифицирането на повече хора. Разработват се различни програми, чрез които това да бъде осъществено. Една от тези програми е ЕРАЗЪМ +, която предоставя на все повече млади хора да развиват своите умения и да се развиват. Също така ЕК прие Стратегия за правата на хората с увреждания
По време на пандемията от COVID-19, за да не се повиши нивото на безработицата и с оглед на това да не губят сигурния си персонал, много фирми предприеха работен процес известен под името „home office”.
В България се наблюдава тенденцията все повече хора да напускат страната, защото заплатите не са достатъчно високи за да им осигурят нормален начин на живот. Държавата и работодателите трябва да осигуряват справедливи работни заплати, за да може да се намали безработицата и да бъде задържано населението на страната тук. Минималната работна заплата трябва да бъде изчислявана въз основа на националните традиции, чрез колективно договаряне или законодателни разпоредби

II. Заетост
1. Същност на заетостта
В това понятие се включват всички тези, които имат работа в рамките на законодателно определения минимум за труд, така и частично заетите. Заетостта е показател за степента на използване на трудовите ресурси в една страна. Към групата на заетите се отнасят всички тези лица, които са навършили определена възраст и:
Извършват работа за производство на стоки и услуги поне един час, срещу заплащане или друг доход;
Не работят, но имат