Организационна и управленска структура на застрахователното дружество

Организационна и управленска структура
на
застрахователното дружество

васил костурков
докторант в катедра „труд и социална защита“
общоикономически факултет

научен ръководител: доц. д-р г. димитрова

УВОД

Застраховането е специфична част от мира на икономическите дейности в една страна. От една страна застрахователните дружества представляват в най-голямата си част регулярни търговски дружества, подчиняващи се на регламентите в Търговския закон и Общностното европейско право, а от друга на постулатите на специфичния регулаторен нормативен акт – Кодек за застраховане.
В наши дни въпросът с правното и функционално организиране на дейността на застрахователните дружества е обект на редица специализирани и интердисциплинарни изследвания, насочени към търсенето на оптималната форма – форма даваща възможност за повишаване ефективността и намаляването на специфичните рискове за дружеството. Застраховането е една от малкото икономически дейности, подлежаща на специфично регламентиране, контрол и организация, предвид предмета на дейността – предоставянето на решения за покриване на различни рискове в стопанския и личен живот на ползвателите на застрахователни услуги. Това налага и по-конкретна организация свързана с определени нива на отчетност, както и наличието на редица звена (функции), неспецифични за нормалните дружества от другите сектори на икономическия живот, като например функцията по отговорник за риска или по инвестициите.
Настоящето експозе има за цел да представи различните аспекти на организационната и управленска структура, прилагани в застрахователното дружество, съгласно действащата нормативна база и теория. Засегнати чрез описание на теоретичните постановки и прилагането на различни практически примери ще са понятието за организационната структура на застрахователното дружество, видовете застрахователни дружества според организационно правната им структура, видовете управленски системи, приложими за застрахователно дружество и тяхното реално проявление, свързаните с това органи на управление и прилаганите от тях стилове.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Понятие за организационна структура в застраховането

В теорията се срещат редица определения за това какво е точно “структура” – дали е строеж, дали е система от свързани звена и процеси или е концепция за общи, организирани по определен принцип дейности, даващи определен резултат.
При извеждането на това каква е организационната структура в застраховането следва да очертаем ясно разликата между от понятията “система” и “строеж”.
Системата се определя преди всичко като цялостна съвкупност от взаимно обуславящи се, свързани помежду си и взаимодействащи си елементи, докато строежът се свежда най-вече до самото разполагане на елементите. В застраховането понятието „структура“ може да се приеме като динамично разполагане на елементите участващи в него – застрахователи, посредници и ползватели на застрахователни услуги, формиращи дадено цяло в пространството и времето, и взаимовръзката и взаимоотношенията помежду им свързани с рисковете, тяхното разпределение и управление, определящи се в зависимост от условията и законите, действащи в дадена система – Търговски закон, Кодекс за застраховането, Кодекс за социално осигуряване и др.
Между понятията “структура” и “система” по отношение на застраховането съществува взаимно обусловена зависимост:
извън системата на застрахователния пазар с неговите участници, застрахователното дружество, ограничено в предмета на дейността си, като специфична структурата не може да съществува;
застрахователното дружество, като организационна структурата е определяща характеристика на системата на застрахователния пазар;
всяко застрахователно дружество, като организация представлява система от процеси и хора, която притежава свои особености;
структурата, под формата на застрахователен пазар и неговата нормативна рамка, определя границите и устойчивостта на системата, каквато представлява застрахователното дружество;
Най-общо описано и отнесено към застраховането, организационната структура се свързва с органите на управление на различните йерархически равнища и правите и обратните връзки между управляващите и управляваните участници. Или казано иначе –
организационната структурата в застраховането е съвкупност от отделни елементи (звена на даденото дружество – със специфични застрахователни и незастрахователни функции), които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената цел – реализирането на печалба.
фиг. 1 Примерно представяне на организационната структура в застрахованетоСхематично бихме могли да представим организационната структура на едно застрахователно дружество най-общо така:
Основните елементи, които изграждат съдържанието на организационната структура, са:
Власт – разпределена между различни участници, а дори в днешното време на международни компании опериращи в пазар на свобода на предоставяне на услуги, разпределена и в различни страни.
Органи на управление – различни по име и структура, различни по местонахождение, различни по правомощия, но винаги свързани с точно определена йерархична подреденост и описание на контролно-отчетните връзки с останалите звена в застрахователното дружество.
Управленските органи могат да се опишат най-общо като организационно обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. То разполага с необходимите технически средства за изпълнение на управленска функция (функции). Те са обединени от обща власт, формираща необходимото поведение за постигане на общата поставена цел – предоставяне на дадена услуга на вътрешни или външни клиенти, на определена застрахователна услуга и/или реализирането на печалба. Макар и да са елемент на организационно-управленската структура, управленските органи са относително самостоятелни. Тяхната самостоятелност е продиктувана от кръга права, задължения и отговорности, които са необходими за осъществяването на управленските функции. Съществува голямо разнообразие на управленски органи. То е необходимо да се знае при проектирането, внедряването и прилагането на организационно-управленската структура. Класификацията на управленските органи може да се осъществява въз основа на различни критерии.
Връзки (комуникационни канали) – определени и описани стриктно във вътрешния нормативен мир на всяко едно дружество, те могат да са преки и непреки, като следва да се отчетат и комуникационните канали с външните за застрахователното дружество участници в средата – ползвателите на застрахователни услуги.
Комуникационните канали съединяват управленските органи. Нещо повече, чрез тях се осъществява взаимодействието между тях. В организационно-управленските структури съществуват многообразни комуникационни канали. Обобщавайки, ще отбележим, че взаимодействието между управленските органи се осъществява с помощта на комуникационни канали. Тяхната съвкупност изгражда съдържанието на комуникационната структура на организацията. Известни са различни комуникационни структури.
Йерархична подреденост на органите в структурата.

‌‌Видове застрахователни дружества според организационно-правната структура

Видът, под който едно дружество, предлагащо застрахователни продукти на пазара може да е различен, но той винаги зависи пот определени критерии свързани с особеностите на предлаганата „стока“ и разписани в съответните нормативни актове. При избора на правната форма на едно застрахователно дружество основно въздействие имат някои от следните фактори (не единствено):
Останалите стопански единици, опериращи на пазара – влиянието на останалите “играчи“ е от основно значение за едно новосъздаващо се и дори вече функциониращо дружество, т.к. единичността дава конкурентно спокойствие и равни права на участниците на пазара, дотолкова, доколкото една различна от останалите форма би довела до различни вътрешни процеси и евентуални проблеми по отношение на предоставените услуги.
Местоположението на застрахователното дружество – при създаването на структурата на дружеството и избора на правната му форма, следва да се вземе предвид и географското местоположение на пазара, на който ще оперира, както и спецификите на съответното законодателство. В днешното време на свободно придвижване и свобода на предоставянето на услуги, както и на либерализиран застрахователен пазар, намалява влиянието на този фактор, предоставяйки възможност за специфични режими на регистрация, като например под формата на клон на чуждестранно лице – практика даваща свобода в отчетността и разпределението на печалбата, но осигуряваща и предоставянето на услуги, различни по качество и естество от такива предлагани от „местни“ застрахователи.
Застрахователната политика (на ниво страна и на ниво дружество) – важно е да се отбележи каква политика се прилага на пазарно ниво – дали се касае за пазар с основно държавно-управлявано застраховане или за либерализиран такъв, както и това дали дела на задължителните застраховки е по-голям или малък от този на доброволните. Един такъв анализ би дал на застрахователното дружество информация как да формира капитала си и какви продукти да продава, как да организира пласментната си политика и най-вече какъв ресурс да задели за обезщетяване.
Начин на финансиране – от собствени или външни капитали – както бе посочено и по-горе в условията на динамичен пазар голяма част от застрахователните са основно с външни капитали и то с произход от чужди юридически лица, но все пак има и част, които разчитан на своя собствен капитал, като например ЗК „Лев Инс“, които са едни от малкото все още със собствен капитал и изцяло с български произход. Външното финансиране би могло да се осигури и посредством “листване“ акции на дружеството на фондовите борси, но на нашия пазар за момента все още няма такива застрахователи, освен „Евроинс“ АД.
Съгласно действащите разпоредби на българското и общностно право застрахователните дружества могат да бъдат, съгласно правно-организационната си форма:
Акционерни дружества (АД, ЕАД);
Към края на м. август 2022 г. разпределението на 32-те застрахователни дружества опериращи на българския застрахователен пазар е както следва – 78% са регистрирани като АД (25 бр.), а 22% - като ЕАД (7 бр.)

При създаването на АД и ЕАД, разликата е свързана единствено с нивото на отговорност, но винаги акционерите, участващи с дялове в Дружеството, са отговорни за дейността му до размера на акциите, които притежават. Следва да се направи разграничението, че тук не говорим за “ограничена имуществена отговорност“, а за размера на поетия риск при загуби или фалит на дружеството. В България акционерните дружества се създават съгласно действащия Търговски закон, както при създаването на застрахователно акционерно дружество