Биологично земеделие - лекционен курс

1
EL/04B/F/PP-148258









ALTERNATIVE FORMS OF OCCUPATION –CONTINUING
VOCATIONAL TRAINING IN AGRICULTURAL REGIONS




БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

/УЧЕБЕН МОДУЛ/

2
EL/04B/F/PP-148258


СЪДЪРЖАНИЕ

1. ЩО Е БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ?
2. ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА БИОЛОГИЧНОТО ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО .
3. РЕЧНИК КЛЮЧОВИ ДУМИ.
4. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА БИОЛОГИЧНОТО ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО .
4.1. ТОРЕНЕ С ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ.
4.2. ИЗГРАЖДАНЕ НА БАЛАНСИРАНИ СЕИТБООБРЪЩЕНИЯ .
4.3. СТИМУЛИРАНЕ НА РАСТЕНИЯТА
5. СРЕДСТВА ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА, ИЗПОЛЗВАНИ В БИОЛОГИЧНОТО
ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО .
6. ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ КУЛТУРИ И АГРОТЕХНИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА
БОРБА С БОЛЕСТИ
И НЕПРИЯТЕЛИ, ТРЕТИРАНЕ С ПРЕПАРАТИ НА РАСТИТЕЛНА ОСНОВА.
7. БИБЛИОГРАФИЯ .
8. ГЛАСНОСТ.
9. ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ.
10. БАЗА ДАННИ С АДРЕСИ ЗА КОНТАКТИ НА ФИРМИ, ЗАНИМАВАЩИ СЕ С БИОЗЕМЕДЕЛИЕ
В БЪЛГАРИЯ

3
EL/04B/F/PP-148258


1. СЪЩНОСТ НА БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
“Биологичното (органичното, екологичното) земеделие” е практическо използване
на екологията в селскостопанското производство.
Пълната дефиниция на Министерство на земеделието в САЩ е: “Биологичното
земеделие е система за производство с намалено или изключено прилагане на
синтетични минерални торове, пестициди, регулатори на растежа и стимулатори в
животновъдството”, което
зависи от сеитбообръщенията, оползотворяването на
растителните остатъци, отглеждането на легуминозни култури, зеленото торене и
провеждането на биологична борба с вредителите, болестите и плевелите.
Употребява се и кратка дефиниция в чисто екологичен аспект: Биологичното
(органичното) земеделие е агрономия плюс приложна екология плюс опазване на
околната среда.

2. ОСНОВНА ЦЕЛ НА БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Целта на биологичното производство на зеленчуци е по възможност да се съхранят
и разширят естествените взаимоотношения в системата почва-растение-животно-човек,
така че да станат излишни замърсяващите околната среда изкуствени торове и
растително -защитни средства.

3. РЕЧНИК НА КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ
• агроклимат – почвени
и климатични условия на района
• адаптиране – приспособяване
• аерация – количеството на въздуха в почвата
• балансирани сеитбообръщения – най-доброто редуване на културите в
пространството и времето
• биомаса – производството на междинни фуражни култури между две основни.
Културите не се прибират, а се внасят в почвата за подобряване на
плодородието й
.
• биологична активност – активиране на почвата чрез зелено торене
• биологични отпадъци – отпадъци от домакинството
• вертицилно увяхване – заболяване при доматите
• продуктови бактерии – фиксират атмосферния азот и живеят в симбиоза с
корените на бобовите култури
• естествен ландшафт – стимулиране и развитие на полезните насекоми чрез
съхраняване на естествената им
среда на живот
• естествен растителен екстракт –извлек от растение
• зелено торене (сидерация) – заораване на някои растения в зелен вид
• индикатор – уред, който служи за някакво измерване
• компост – тор, който се получава като смес от отпадъци от растителен,
минерален и животински произход с пръст или торф
• монокултура
– обработване на растение, което е получило особено голямо
преобладание в севооборота на стопанството на някой район или страна
• микробиологична активност – активиране на микроорганизмите в почвата

4
EL/04B/F/PP-148258

• мулч – повърхностен тънък слой от растителни отпадъци, който води до
постоянно стимулиране на микробиологичния живот в почвата
• оборски тор – тор от животински фекалии
• органична материя – растителни отпадъци от реколтата и листата; кухненски
отпадъци
• почвено плодородие – количеството селскостопанска продукция, произведено
от единица площ
• растителна асоциация – съвместно
засяване на няколко култури с цел борба с
болестите и неприятелите. Вредителите не нападат културата, поради
несъвместимост с миризмата на другата култура
• растителна защита - стимулиране на почвата чрез смесени посеви на две, три и
повече култури
• растително семейство – растения, които принадлежат към едно семейство
• растителна устойчивост – сортове,
устойчиви срещу болести
• симбиоза – съжителство на два организма, при което те и двата взаимно
извличат полза един от друг
• уплътнено сеитбообръщение – целогодишно покритие на почвата с култури
• хранителни нужди на растението – нужда от микро и макроелементи, внесени
директно с тор
С реколтата ние изнасяме определено количество хранителни
вещества, които
трябва впоследствие да възстановим:

- С внасянето на лесно разтворими синтетични хранителни торове.
- С внасянето на органични торове, каквито са оборския тор, торовата течност,
зеленото торене /сидерация/, компоста и др.

5
EL/04B/F/PP-148258

4. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В БИОЛОГИЧНОТО ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО
В биологичното зеленчукопроизводство има 3 основни принципа:

4.1. Торене с органични торове.
4.2. Изграждане на балансирани сеитбообращения.
4.3. Естествено стимулиране на растенията, стимулиране на полезните насекоми и
животни и
растителна защита с естествени растителни екстракти и средства.

4.1.Торене с органични торове

Целта на това торене е да се увеличи количеството на хумуса в почвата, като се
стимулира микробиологичната й активност и плодородие чрез:

• Правилно съхранение и използване на твърдата и течната фракции на оборския тор.
Твърдата фракция се оставя да угние на добре изградена купчина, в която под
въздействието
на висока температура и оптимална влажност се унищожават
причинителите на различни болести, насекомни неприятели и плевелните семена.
При торене, най-добре е угнилият тор да се заоре в горния слой на почвата.
Течната фракция се съхранява в торови ями и се разпръсква на полето със
специални цистерни.
• събирането на всякаква
органична материя и правилното и компостиране (
растителни остатъци от реколтата,листа,кухненски отпадъци,слама,оборски тор и
т.н.).
• Систематичното производство на биомаса за зелено торене (сидерация) или така
нареченото производство на “междинни фуражни култури” между две основни
култури. Трябва да се има предвид,че плевелите не винаги са
опасни и понякога
могат да се толерират, но не и да се оставят да цъфтят и образуват семена).
• Постоянно покритие на почвената повърхност, предотвратяващо ерозията –
използва се дадена култура или мулч. Средства за мулчиране са: слама, дървесни
стърготини, листа, изкуствено фолио ( по-ограничено) и др. За предпочитан е
обаче, отглеждането
на дадена култура.
• Често окопаване, което подобрява аерацията на почвата и повишава
микробиологичната и активност. Това също подпомага лесното усвояване на
хранителните елементи от растенията. Съществува един основен принцип, а
именно: 1 окопаване = 2 напоявания. Фигура 1 представя т.н. “мотика на колела”,
която едновременно позволява лесното разрохкване на почвата и ефикасната
борба
с плевелите.
• Оптимално напояване, което да гарантира доброто развитие на растенията. да се
внимава да не се прекали с напояването, тъй като може да се стигне до отмиване на
повърхностния плодороден слой на почвата.
EL/04B/F/PP-148258

4.2. Изграждане на балансирани сеитбообръщения

6
EL/04B/F/PP-148258

Сеитбообръщение означава една култура да се поставя на различни места през
различните години. За тази цел трябва да се определи най-доброто редуване на културите
в пространството и времето.
Растенията са чувствителни към самите себе си поради различни причини. Често
корените им произвеждат токсични вещества, които забавят растежа на същия
вид, но
основната причина е развитието на болести и неприятели, които нападат монокултурите
през следващите години.

Основните критерии за доброто сеитбообръщение са следните:

1. Хранителните нужди на растението. Ние можем да разграничим три групи растения
въз основа на хранителните им изисквания:
• с високи хранителни нужди като царевицата, зелето,
доматите, цвеклото,
растенията от сем. Тиквови – краставици, тиквички, тикви и т.н.
• със средни нужди – праз, бобови к-ри, които не се нуждаят от директно торене или
тора трябва да се даде на предшественика, но се нуждаят от добре поддържана
почва).
• с ниски нужди – моркови, лук, чесън, магданоз, копър
, пащърнак и всички лечебни
растения и подправки.

Съществува взаимовръзка между торенето и сеитбообръщението. Започваме дадено
няколкогодишно или няколкополно сеитбообръщение с внасяне на оборски тор, компост
или зелено торене и след това отглеждаме растенията, които принадлежат към първата от
гореизброените групи. Впоследствие следват култури от другите групи с по-малко
изисквания
. Накрая го завършваме с културите, имащи най-малки изисквания към
торенето (моркови). По този начин осигуряваме най-оптималното използване на
хранителните вещества.
Бобовите култури са от изключителна важност за сеитбообръщенията. Те имат
възможността да фиксират атмосферния азот с помощта на т.н. грудкови бактерии, които
живеят в симбиоза с корените
им, така че след бобова култура спокойно може да се засее
култура, принадлежаща към първата група, защото почвата ще е обогатена с азот. Таблица
1 представя 3 схеми, които отговарят на основните изисквания за изграждане на
сеитбообръщения.

7
EL/04B/F/PP-148258
Таблица 1.
Три примерни схеми за сеитбообръщения



СЕДЕМПОЛНО ШЕСТПОЛНО ЧЕТИРИПОЛНО
1-во-2-ро поле – тревна
смеска
3-то поле – зелен фасул +
късно зеле II култура
4-то поле – пипер
5-то поле – ранни
домати+царевица II к-ра
6-то поле- зелен грах +
късни домати II к-ра
7-мо поле – ранни
картофи (след тях сеитба
на тревна смеска)
1-поле – фиево-овесена
смеска + царевица за зърно
II култура
2-ро поле – пипер
3-то поле – зелен фасул +
късно зеле II култура
4-то поле – ранни домати +
царевица за зърно II култура
5-то поле – зелен грах +
късни домати II култура
6-то поле – ранни картофи +
царевица за зърно II култура
1-во поле – марули, лук и
чесън за зелено + пипер
2-ро поле – ранни
картофи
,краставици +
зелен фасул II култура
3-то поле – ранно зеле +
късни краставици II
култура
4-то поле – пшеница +
марули II култура, лук за
зелено
2. Растителни семейства.
Ние знаем, че растенията не се самопонасят, но също така са чувствителни и към видове
растения от същото семейство. Те обикновено се нападат от едни и същи болести и
неприятели.
Пример: Към сем. Картофови принадлежат картофите, доматите, патладжана, чушките и
др. При засяване на картофи след патладжан,
колорадския бръмбар, чиято любима храна е
патладжана, се прехвърля на картофите и ги унищожава.

3. Агроекологични условия – включват почвените и климатични условия на района
4. Датите за засяване и прибиране на реколтата. Те трябва да са адаптирани в
зависимост от сезона.
5. По възможност целогодишно покритие на почвата с култури.
За целта се
разработват т. нар. уплътнени сеитбообращение, които са най-ефикасни при
осигурено напояване

Пример: на едно поле, в една година:

Първа култура – репички или салати
Втора култура – домати или тиквички
Трета култура – спанак или смес от фий и ръж, или фий и ечемик

6. Нуждите
на градинаря и условията на пазара. Този критерий не е на последно място
и е от съществено значение. Целта на градинарството е известна печалба, което
често налага да се търси баланса между екологичните и икономическите условия.
Пример: Не трябва да се произвеждат само домати, макар че са
рентабилна култура, но
също така не е добре и да се засяват само бобови култури, които
подобряват почвеното плодородие, но нямат добър пазар.

8
EL/04B/F/PP-148258


4.3. Стимулиране на растенията

Болестите и неприятелите са индикатор за неправилно торене или небалансирано
сеитбообръщение. Не трябва да се забравя, че хората отглеждат зеленчуци от незапомнени
времена без при това да са използували химически вещества. В миналото са били известни
само отвари от р