БРИКС и отражението му върху МИО в бъдещето

БРИКС и отражението му върху МИО в
бъдещето
Икономическите проблеми на развиващите се страни в съвременното световно
стопанство се отличават с твърде голямо разнообразие. На съвременния етап от
развитието на световното стопанство от изключителна важност е точното определяне,
анализиране и разрешаване на тези проблеми, както и откриването на причините за
възникването им. Общите усилия в тази насока са съсредоточени главно в
приобщаването на развиващите се страни към все по-глобализиращото се световно
стопанство. Чрез различните интеграционни форми и групировки на развиващия се свят
съвременното световно стопанство започва да придобива чертите на единно и цялостно
образувание.
Съюзници и(или) конкуренти ?
Икономическите интереси на обединените в групата държави обаче много трудно могат да
бъдат координирани, тъй като страните са много различни. Според различни икономисти Индия
със сигурност е развиваща се страна. Русия вече не е, а Китай е на път да стане индустриална
сила и е неясно как могат да бъдат обединени тези държави.
Ако изобщо съществува нещо като общност на интереси, тя се забелязва само между отделни
държави от групата. Така например през 2008 по време на разговорите в Доха, Бразилия и
Индия влязоха в ролята на говорители на бързоразвиващите се и развиващи се страни. Година
по-късно на срещата на върха по климатичните въпроси Китай и Индия осуетиха подписването
на споразумение, което не отговаряше на техните интереси. Последният пример е сключеният
през май газов договор между Русия и Китай. Сделката, възлизаща на 400 милиарда долара,
имаше за цел и това да покаже на Запада, че Русия разполага с много пазари за своя природен
газ.
Но зад показната близост, демонстрирана между Пекин и Москва, все по-ясно си проличава
недоволството на Русия от това, че Китай постоянно изтласква руското влияние от Централна
Азия. Русия гледа с недоверие и на това, че все повече китайци се установяват в слабо
населения Сибир. Конфликтите по китайско-индийската граница пък обременяват отношенията
между двата азиатски гиганта. Заради недостатъчното доверие и разнопосочните икономически
интереси икономистът Лангхамер смята, че "тези страни трябва по-скоро да се възприемат като
конкуренти по отношение на суровини, ресурси и земя, отколкото като партньори".

Към това се добавя, че всяка една от държавите си има и собствени проблеми у дома. Южна
Африка има най-ниските показатели за растеж сред държавите от БРИКС и страда от високата
младежка безработица. Причината за това е, че младите хора не получават онова
професионално образование, от което страната се нуждае, а твърде силните синдикати
постоянно свикват продължителни стачки, които парализират целия икономически живот.
Благодарение на масивните държавни субисидии, които отпуска, Индия постигна голям
напредък в прогресивните индустриални отрасли като разработването на нов софтуеър или
генерични препарати, но това не доведе до създаването на прекалено много нови работни места.
В този смисъл положението на голяма част от населението си остава непроменено - хората
тънат в голяма бедност.. Друг от големите проблеми на Индия е структурният бюджетен
дефицит.
Междувременно и в бразилския бюджет се отваря все по-голяма пробойна. Така крехката
средна класа сега е особено застрашена от бедност, тъй като ръстът на икономиката е
минимален.
Способни ли са на сътрудничество?
Накратко - става дума за доста разнородна група, чиито членове имат и доста разнопосочни
интереси. Китай например се ядосва, че другите страни от петорката го обвиняват в дъмпинг.
Бразилия пък се гневи на Русия заради наложените ограничения във вноса на селскостопански
продукти. Руснаците искат да заемат водещо място в тази сфера и така се превръщат в преки
конкуренти на Бразилия.
Допълнително препятствие за изграждането на единен блок са различните политически
системи в петте страни от БРИКС, както се видя на някои от предишните срещи на върха. Те
само показаха, че световната икономика не се крепи единствено на западните индустриални
държави. Това вероятно е и единственото положително послание от тези конференции.. На
предстоящите срещи на петорката най-деликатният въпрос ще е дали стремежите към общ
властови център ще се окажат достатъчно големи, за да тушират различията в националните
интереси. Или те отново ще надделеят и срещите на върха просто ще се превърнат в шоу.
Очаквания към БРИКС

Много наблюдатели смятат, че "петте" вече са достигнали апогея си и в бъдеще няма да
бъдат двигател на стопанския растеж. Според политолога Дирк Меснер, времената на
двуцифрен стопански ръст в Китай са отминали, но това не е фатално. "В световната
икономика няма стопанство, което в продължение на четири-пет десетилетия поддържа
ръст от десет процента. Китай навлиза във фаза на нормализиране с ръст не повече от
шест-седем процента, но въпреки това икономиката ще продължава да се развива
динамично", казва той. Икономистът Юрген Матес също смята, че двигателят на
стопанския ръст в страните от БРИКС ще продължи да работи на високи обороти - тъй
като още имат много да наваксват в сравнение с развитите индустриални държави.
Същевременно оценките, които икономистите дават за състоянието на страните-членки на
БРИКС, съвсем не са сходни. Перспективите пред Бразилия са много добри благодарение на
ресурсите, с които тя разполага, и динамиката в развитието на нейната промишленост. Индия
също е на прав път, но Русия ще изпитва трудности заради голямата й зависимост от залежите
на нефт и газ, както и поради това, че в сравнение с останалите четири страни от БРИКС е
пострадала най-силно от кризата в еврозоната. А Южна Африка е в трудна ситуация, тъй като
целият регион е нестабилен. В този смисъл едва ли може да се сравнява с Китай или Индия.
Ще господства ли БРИКС в световната икономика ?
БРИКС създаде Нова банка за развитие, която вече се нарича "банката на БРИКС". Тя
обединява в себе си характеристиките на Световната банка и Международния валутен
фонд. Китай също така предложи да се създаде Азиатска банка за инфраструктурни
инвестиции /АБИИ/, която трябва да се превърне в конкурент на Азиатската банка за
развитие /АБР/. Тези инициативи са първите сериозни институционни
предизвикателства към световния икономически ред, чиито основи бяха поставени
точно преди 70 години в Бретън-Уудс. Тяхната психологическа основа е очевидна: през
последните години развитите страни загубиха своята репутация на отговорен
икономически играч и плюс не успяха правилно да реагират на подема на новите
държави. Впрочем трудно може да се каже, доколко тези нови институции ще подобрят
световното управление - или поне положението на страните, които ги създават.
Нещо повече, първоначалният капитал на банката е само 10 млрд. долара. Това е капка в

морето в сравнение с проблемите, за които банката трябва да помогне да бъдат решени.
Въпреки това банката на БРИКС отразява реалното недоволство на част от развиващия
се свят от това, как се управлява световната икономика. По-конкретно, развиващите се
страни са раздразнени от постоянните финансови кризи, които през последните години
са предизвикани от САЩ и ЕС, както и от нежеланието на водещите страни да
преразпределят властта в такива структури, като МВФ, в полза на развиващите се
икономики. Ако банката на БРИКС бъде добре управлявана, тя може да даде полезен
принос за световното развитие. Но също така тя може да подкопае световната система
от правила, които през последните 70 години донесоха като цяло не малко ползи на
държавите БРИКС.
Целите пред банката на БРИКС и АБИИ са на първо място, страните-основателки искат
да бъдат световни лидери - да седят на главният стол на масата и да държат
председателското чукче. Второ, те се интересуват от създаването на икономически
възможности. И накрая, на трето място /в най-добрия случай/ стремежът им да дадат
положителен принос при изграждането на световния ред, основаващ се на ясни
правила.
В същото време банката на БРИКС е тревожен сигнал за развитите икономики. Те
трябва по-добре да управляват своите икономики, за да избегнат новите финансови
кризи. Освен това трябва да поделят властта в рамките на Бретънуудската система.
Западните страни вече направиха реална отстъпка, признавайки Г-20, включваща
страните БРИКС като равноправни членове, като "ключов форум за обсъждане на
международното икономическо сътрудничество". Сега те трябва да положат усилия за
възстановяването на ефективността на тази група и доверието към нея. Водещите
страни трябва да напомнят на БРИКС, че съществуващият световен ред, основаващ се
на общи правила, им е дал много, и че той трябва да бъде запазен и развиван.
През последните десетилетия интеграцията и сътрудничеството между развиващите се
страни заемат важно място в общия комплекс на техните външноикономически
отношения. Досегашното развитие на интеграционните групировки показва, че
интеграцията и сътрудничеството между развиващите се страни от всички райони на
света са обективна реалност, основаваща се както на необходимостта да се развиват

производителните сили в развиващите се страни, така и на общия процес на
интернационализация на стопанския живот в световното стопанство.

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ФАКУЛТЕТ „МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА“
Катедра „МИО и бизнес“
БРИКС и отражението му върху бъдещето
(част от презентацията „Нови индустриални
страни")
Изготвил: Мартин Владимиров Научен ръководител:
Специалност: МИО Хон.ас. М.Луков
Курс: Трети
Фак.№ 1211070
София, октомври 2014г.