Буржоазното право в България

ИБДП-ЛЕКЦИЯ 27.03.17
Буржоазното право в България

След Освобождението у нас започва цялостно изграждане на основните клонове на правната система. В новосъздадената държава продължават частноправните отношения да се регулират от турското гражданско законодателство и турския търговски закон, които имат обаче сериозни недостатъци. Непълноти се съдържат и в приетия през 1861г търговски-процесуален закон и молрския търговски закон от 1863г.
Това е причина тяхното практическо приложение да е силно ограничвно. Посочените закони се използват от българските съдилища докато бъдат изработени нови буржоазни закони.
Българското законодателство изгражда буржоазното законодателство като използва постиженията на Световната правна нация и много често при изработването на някои от българските закони взаимства основата им от румънската и немската правна система. Целта е била правната система да се изгради така че в нея да се включат нак-съвършените и целесъобразни закони. Така създаденото българско право съдейства за развитието на капитализма в страната и защита на интересите на българското общество.
Това е рецесия (преписване на закони от друго законодателство) на правото.

Изграждане на новобългарската правосъдна система

Основите на съдебната система у нас са положени по времето на Временното руско управление. На 24 август 1878г съветът на императорския комисар приема временни правила за устройство на съдебната система в България.
Към момента на Освобождението у нас действа съдебната система, установена с турския закон за устройство на съдилищата от 1869г.
През 1880г се приема законът за устройството на съдилищата в България.
Съгласно закона съдебната власт принадлежи на мировите сидии, апелативните съдилища и ВКС.
В стремежа си да създадат по-ефективна и близка до хората съдебна система наред със съществуващите временни правила в съдилищата се приема и закон за мировите съдии. Мировият съдия е едноличен съдебен орган. Назначава се от княза и правомощията му се ограничават в определената му за работа околия. Надзора над мировиите съдии се осъществява от ВКС и окръжните съдилища.
Законът за устойството на съдилищата ЗУС-от 1880г разпорежда на съдебните длъжности (съдии, съдебни следователи и прокурори) да се назначават само български поданици.
С изменението на ЗУС от 1885г се изисква лицата, които се назначават на съдебна длъжност не само да бъдат български поданици, но и да владеят български език.
Назначаването им става с княжески указ по представяне на министъра на правосъдието. На териториите на княжеството първоначално са създадени три апелативни съдилища (София, Пловдив и Русе).
Всеки апелативен първоначално се състои от граждански и углавен (наказателен).
Освен изброените съдилища у нас функционират и специални съдилища- военни и религиозни. Прокуратурата се въвежда у нас със закона за съдилищата от 1888г. Съгласно законодателството при ВКС, окръжните и апелативните съдилища се назначават прокурори и техни заместници.

Нотариалната служба се урежда със закона за нотариусите,които извършват нотариални дела от 1885г. Според него във всеки окръжен съд се назначава по един нотариус,който да извършва и засвидетелства всички актове за продажба и дарение.
Нотариусите също се назначават от княза с указ. Те не се считат за съдии, но по право са приравненина членовете на въпросните съдилища.
Адвокатурата е свободна професия. Дейността на адвоката е изключително важна за обективното и справедливо правораздаване.
Липсата на добре подготвени кадри с юридическо образование у нас обяснява защо с тази дейност са се занимавали хора, които не винаги са отговаряли на изискванията за професионализъм и морал. И са накърнявали репутацията на адвокатурата.

Създаване на новобългарското частно право

През 1892г у нас се приема Закон за задълженията и договорите ЗЗД. В него са посочени основните принципи върху, коитое изградено българското облигационно право; равенство на гражданите, свобода, автономия на договарянето и принципът на безусловно изпълнение на договора-„Договорите трябва да бъдат изпълнени добросъвестно”
Облигационно-вещния обект е характерен за договорите, с които се прехвърля правна собственост; покупко-продажба, замяна или дарение. ЗЗД се състои от два отдела; първият посочва източниците на задължения, а във вторият са уредени различни видове договори.
У нас договорът за дарение е учреден в законът за наследството от 1890г
-догояори за съвместно ползване на веща и работна сила
- наем на вещите;наем на покрити и непокрити имоти, наем на работна ръка; наем на добитък; заем за послужване;

Създаване на търговското право

След Освобождението у нас започва процес на нарастване на търговията. Установен е да се прилага в Бъл-я туркия закон, който не отговаря на потребностите на обществото.
тТака през 1897г се приема търговския закон. С нефго подробно се уреждат всички институции на търговското право. Основните принципи са; засилена отговорност, възмездност на сделките, опростени формалности.
Съдържанието на търговския закон включва; общи привилегии книга 1 от закона за търговците;видове търговски дружества и сделки. Според чл. 2 от търговския закон – търговец е онзи, който по своето име се занимава с търговски дела.
Всички правила, които се отнасят до търговския закон се прилагат и по отношение на търговските дружества. Търговският закон урежда; събирателно дружество-образува се от двама или повече лица, обединени да извършват търговия под обща форма и неограничена и солидарна отговорност.
Всички съдружници са солидарно отговорни за задължението на дружеството.
Обикновено съдружниците се намират в близки родствени връзки и си имат доверие.
Правните отношения между членовете на дружеството се определят от Търговския закон.
А комадното дружество се създава от един или няколко членове,които са ограничено солидарно отговорни.
Ако само един от съдружниците е неограничено отговорен поради своята смърт дружеството се прекратява.
Акционерното дружество е обединение на лица за извършване на търговски дела.
() не носят отговорност за задълженията си и носят риска от загуби, свързани с дейността на дружеството, в рамките на на акциите си.
Акционерното дружество има свои ръководни органи-общо събрание, управителен и контролен съвет, които ръководят стопанската му дейност. Дял 3 от търговския закон е посветен на търговските сделки. Законъ определя две категории сделки; първата включва чисто търговски сделки, а втората обявява за тайава само тогава когато са извършени от търговци.
В търговския закон е уредена и несъстоятелността. Несъстоятелен е всеки търг, който спре плащанията си. Несъстоятелността му се отнема със съдебно решение.
Съдът назначава един от членовете си за деловодител и го назначава при временнен синдикт.
Синдикта се извършва от кредиторите.
Едновременно с процедурата за несъстоятелността на търга започва и наказателно преследване с оглед престъпленията по член 30 на наказателния закон-банкрутство и щета на кредиторите
Имуществото на несъстоятелния длъжник се разпродава и получената печалба се дава на кредитора.
През 1905г народното събрание приема законът за морските търговии.

Създаване на семейно право
Семейното право е този отрасъл на правото, който урежда отношенията, като брак, родството и сватовството между лицата.
Характерно е че отделните институции на семейното право се уреждат от различни по обем закони. Закон за настойничеството, закон за припознаването на незаконно родените деца,осиновяването им и пр. През 1890г семейните брачни отношения до приемането на наредбата –закон за брака и семейството у нас се прилага езерхиския устав.
Годежът представлява съгласие между мъж и жена. Само годежът, който е извършен от енорийски свещеник в присъствието на достойни почетни свидетели и се развива пред църковната власт е законен/
Развалянето му е възможно само с разрешение от епирийския съвет.
Имуществените блага на годениците са подсъдни. Според езерхическия устав действителен е този брак , в който и мъжа и жената са дееспособни.
Брачната дееспособност е различна за младежите е 19г, а за девойките -17г. Освен брачната дееспособност е необходимо да са налице и следните условия;съгласието на настойниците, задължително да са християни, да нямат родство, да не са душевно болни и да не се намират в брак с другиго, да не са осъдени на безбрачие от духовния съдия и да изкажат взаимно съгласие.
Бракът у нас се сключва чрез религиозни обреди. Може да се прекрати само със смъртта на един от съпрузите.
Въпреки това при наличието на определено основание той може да се прекрати преждевременно. Такива са; четиригодишно отсъствие на мъжа с неизвестено местоположение, или когато той не осигурява прехраната.
Съпругите на войниците са длъжни да ги чакат.
Не се допуска развод по взаимно съгласие.
Пртез 1890г се приема законът за настойничеството, съответно него за непълнолетно се счита всяко лице, което не е навършило 21г.
Това лице е недееспособно и се нуждае от настойник.

ИБДП-УПРАЖНЕНИЕ 31.03.17Г

Законът за наследството

Законът за наследството чл.118 се предвижда в случай на смърт на едно лице, което е оставило низходящи, за които трябва да се учреди настойничество. Кметът или неговия заместник е длъжен да състави опис на всичките движими и недвижими имущества на починалия и да вземе мерки за неговото опазване.
Кметът е длъжен да състави и списък на най-близките роднини на починалия или на непълнолетното лице.
Двата документа трябва да се изпратят в едноседмичен срок на мировия съдия, а в едноседмичен срок е получването на описа на имуществото заедно със списъка на роднините.
Съдията ги свиква за съставяне на роднински съвет.
Състои се от съдия и 6 членове. Съдията потвърждава настойника, ако има такъв по прво или назначава по завещание незабавно след създаването на съвета. Ако липсва такъв роднинския съвет избоира най-близкия роднина на починалия.
Законът за наследството предвижда и избор за под настойник, неговите действия трябва да са в полза на непълнолетния, в случай на неразбирателство между настойника и непълнолетния. Настойника няма право да извършва действия без позволението на непълнолетния въпреки че го представлява пред обществото. Настойникът се освобождава от задължение, когато непълнолетния встъпи в брак или навърши пълнолетие. На непълнолетния също може да се назначи попечител.
Под неговия надзор непълнолетния има право да получава доходи от имуществото си; да участва в търговски сделки и да се явява пред съда като ищец или ответник.
За всички други действия трябва да има съгласието на роднинския съвет.
След навършването на 21г вече пълнолетният както и неговият попечител и роднинския съвет се явяват пред съдията, за да прехвърли имуществото на пълнолетния.
Друг важен закон за семейното право е законът за припшознаване на незаконно ро