Държавен изпит по Наказателноправни науки

По традиция общественото начало в наказателрния процес се формулира като участие на гражданите в работата на съда. Това се опира на разпоредбите на Конституцията, ЗСВ, чл.8, НПК. Общественост са всички граждани в обществото, когато се изявяват на плоскостта
н
а
определени
държавн
и или обществени интер
е
си извън сферата на техн
ия
собствен правен кръг. Участието
на обществен
остта в наказателни
я процес е подчинено на строга прцесуална регламентация, която определя кога то е допустимо (по кои наказателни
дела, в кои стадии на процеса
и
пр.) и по какъв ред може да бъде осъществено. Практиката не може да създава нови форми на участие на обществеността в наказателния процес. Представителството, което се осъществява при участието на обществеността в наказателния процес, има специфични черти, които не ни дават основание да го отнасяме към която и да е форма на представителство, използвана от гражданите, които встъпват в наказателния процес в защита на своите права и законни интереси, или към представителството в другите сфери на правна дейност. Представителите на обществеността в наказателния процес са длъжни да отстояват преди всичко интересите на обществеността като цяло. Необходимо е прецизно да се очертае сферата на процесуална дейност и роля на представителите и техните правомощия, за да не се идва до навлизане в сферата на дейност на други, до поемане на несвойствени задачи, до противопоставяне м/у органите с различни процесуални функции.
Участие на обществеността в процесуалното ръководство и решаване на въпросите по делото. По силата на чл.8, ал.1, НПК в наказателния процес участват съдебни заседатели. Те са част от състава на съда, който разглежда наказателното дело като първа инстанция. Имат правата и носят задължения
та на съдии. Те вземат участие
при решаването на всички въпроси, които въ
зникват в хода на процеса и при постановяването на присъдата. При решаването на въпросите по делото съ
деб
Равенство пред закона;
В точно и еднакво прилагане на законите;
Неприлагане на извънредни В точно и еднакво прилагане на законите;
Неприлагане на извънредни закони - а само НК и НПК;
Единно приложение на съдилищата и органите на ДПв - само те извършватНеприл
а
г
ане на извъ
нредни з
акони - а само НК и НП
К
;
Единно приложение на с
ъд
илищата и органите на ДПв - само
те извършват
правозащитните и п
равораздавателни функции;
Прилагане на единен официален език - бълЕдинно приложение на съдилищата и органите на
ДПв - само те извършват правоз
а
щитните и правораздавателни функции;
Прилагане на единен официален език - българския (чл.3, К), а невладеещите го лица, ползват майчиния си език (като им се назначава преводач).
Независимост на съдебната власт. Съгласно това начало държавните органи, които осъществяват функцията по процесуалното ръководство и решаване (съд, прокурор и разследващи органи), са независими и се Прилагане на единен официален език - българския (чл.3, К), а невладеещите го лица, ползват майчиния си език (като им се назначава преводач).
Независимост на съдебната власт. Съгласно това начало държавните органи, които осъществяват функцията по процесуалното ръководство и решаване (съд, прокурор и разследващи органи), са независими и се подчиняват само на закона при изпълнението на своите задачи в наказателния процес и при упражняването на своите процесуални правомощия. Това не изключва функционирането на определени форми на процесуален надзор и ръководстНезависимост на съдебната власт. Съгласно това начало държавните органи, които осъществяват функцията по процесуалното ръководство и решаване (съд, прокурор и разследващи органи), са независими и се подчиняват само на закона при изпълнението на своите задачи в наказателни
я процес и при упражняването н
а своите процесуални правомощия. Това не из
ключва функционирането на определени форми на процесуален надзор и ръководство в/у тяхната дейност. Не
зав
Презумпция за невиновност на обвиняемия. По силата на чл.16, НПК обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното. Без тази презумпция в редица случаи правото на защита не б
и

могло да се
осъщест
ви достатъчно ефективн
о
. Ако се изхожда от през
ум
пцията, че обвиняемият е виновен,
съдът би мо
гъл да постанови оп
равдателна присъда, само когато се докаже по несъмнен начин невинността на обвиняемия. В много случаи това е пр
актически неосъществимо. Когато

обаче се изхожда от презумпцията за невиновност, достатъчно е защитата на обвиняемия да докаже, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, за да се дойде до постановяването на оправдателна присъда. На базата на тази презумпция се изгражда и цялата система от процесуални права на обвиняемия, която осигурява неговата процесуална активност. Тя осигурява и активността на държавните органи за разкриването на търсената в наказателния процес обективна истина.
Разпоредбата на чл.16, НПК не означава, че презумпцията за невиновност остава в сила до окончателното завършване на наказателното производство. В заключителния стадии на наказателният процес (привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда) тя е безпредметна, защото в този стадий няма обвиняем, а само осъден или оправдан.
Относно същността на презумпцията за невиновност следва да се има в предвид, че тя се явява обективно правно положение, което неизменно съпътства фигурата на обвиняемия до влизането на присъдата в сила. Тя е адресирана до всички участници в процеса, които вземат становище по виновността.
Презумпцията за невиновност съкращава пътя на доказването и изисква и осигурява обективност, всестранност и пълнота на доказването. С
п/д разбирането, залегнало НПК
тя е безусловно указание на законодателя,
че обвиняемият се счита невиновен (невинен), докато обвинението не бъде потвърдено по несъмнен начин о
т п
5. Когато се четат в съдебно заседание и се използват от съда свидетелски показания или обяснения на обвиняемия, снети по делегация.
6. Когато свидетелят си служи с бележки за цифри, данни и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания.
7
.
Когато вещ
ото лице
дава заключението си
п
исмено или от съда се из
по
лзва заключението на вещото лице,
дадено на д
ос.пр-во.
8. Когато
прокурорът прекратява дос.производство по недоказаност на обвинението или съставя обвинителен акт и внася дело
то в съда.
ВС е посочил, че6. К
о
гато свидетелят си служи с бележки за цифри, данни и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания.
7. Когато вещото лице дава заключението си писмено или от съда се използва заключението на вещото лице, дадено на дос.пр-во.
8. Когато прокурорът прекратява дос.производство по недоказаност на обвинението или съставя обвинителен акт и внася делото в съда.
ВС е посочил, че тези изключения не могат да се тълкуват и прилагат разширително.
Неизменност на състава на съда и не7. Когато вещото лице дава заключението си писмено или от съда се използва заключението на вещото лице, дадено на дос.пр-во.
8. Когато прокурорът прекратява дос.производство по недоказаност на обвинението или съставя обвинителен акт и внася делото в съда.
ВС е посочил, че тези изключения не могат да се тълкуват и прилагат разширително.
Неизменност на състава на съда и непрекъснатост на съдебното заседание.
Изискването за неизменност на състава на съда означава, че делото се разглежда от един и8. Когато прокурорът прекратява дос.производство по недоказаност на обвинението или съставя обвинителен акт и внася делото в съда.
ВС е посочил, че тези изключения не могат да се тълкуват и прилагат разширително.
Неизмен
ност на състава на съда и непр
екъснатост на съдебното заседание.
Изискван
ето за неизменност на състава на съда означава, че делото се разглежда от един и същ състав на съда от
за
449.Прокурорът в наказателния процес.
Прокурорът в наказателния процес осъществява обвинението по наказателни дела от общ характер. Обвинението е еПрокурорът в наказателния процес осъществява обвинението по наказателни дела от общ характер. Обвинението е ед
н
а
от основни
те проце
суални функции и обхва
щ
а процесуалната дейност
по
привличане на дадено лице към на
казателна от
говорност и обоснов
аване на тази отговорност по предвидения от закона ред.
Процесуално положение на прокурора. В производството пр
ед I-ва инстанция прокурорът е
с
трана в процеса и това се приема от всички теоретици и практици. Спорно е положението му пред II-ра и надзорна инстанция, защото там той не е представител на обвинението, а на прокуратурата като осъществяваща надзор за законност. Това води до извода, че съществува несъвместимост на обвинителната функция с надзора за законност в процеса и следователно прокурорът в първа инстанция не осъществява надзор за законност. Този извод не може да бъде приет. Неприемливо е и становището, че прокурорът се явява обвинител и страна във II-инстанционното производство само когато поддържа подадения от по-долния прокурор протест, защото процесуалното му положение не може да зависи от заключението му по въпроса за законността и обосноваността на присъдата и от това, дали делото е постъпило във II-ра инстанция по жалба Процесуално положение на прокурора. В производството пред I-ва инстанция прокурорът е страна в процеса и това се приема от всички теоретици и практици. Спорно е положението му пред II-ра и надзорна инстанция, защото там той не е представител на обвинението, а на прокуратурата като осъществяваща надзор за законност. Това води до извода, че съществува несъвместимост на обвинителната функция с надзор
а за законност в процеса и сле
дователно прокурорът в първа инстанция не о
съществява надзор за законност. Този извод не може да бъде приет. Неприемливо е и становището, че прок
уро
б/ производството не може да се прекрати поради оттегляне на тъжбата.
в/ пострадалият може да участва в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.
Когато на дос.производство се установи, че се касае за престъпление, което се преследв
а

по тъжба на
пострав
/ пострадалият може да

участва в наказателното
пр
оизводство като частен обвинител
и граждански
ищец.
Когато на до
с.производство се установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, производст
вото не се прекратява, ако прок
у
рорът намери, че са налице основанията на чл.49, НПК.
По силата на чл.49, ал.4, НПК, ако прокурорът се оттегли, пострадалият може да продължи обвиненКогато на дос.производство се установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на постра