ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ

ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ
ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ

КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО

1 въпрос
КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ - възникване и развитие и Контитуция на РБ

Конституционализмът, като специфично обществено-икономическо учение, възниква и се развива на базата на обществено-политич.отн/я, които в края на ХVІ и нач.на ХVІІ в. изискват вместване в нови юридически форми и се търси такъв юридически акт, който да бъде в основата на правната система. В този период, идеите на редица философи намират реализация в първите конституции. Теорията за обществения договор означава, че държавата поема ангажимента за защита на някои права и свободи на отделен кръг от граждани, които се отказват от някои свои права, тъй като те не могат сами да ги защитят. Така, юридическата форма на този обществен договор е конституцията.
Конституция - има лат.произход и означава, акт, дейност свързани с организация или устройство на държавата, и е използван в Рим. Сега смисълът се влага в прословутия §16 от Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789г., където е записано, че обществото, където не са посочени П и С на гражданите и не е установено разделение на властите не е легитимно.
В България, през 1879г., при създаването на Търновската конституция, се внася термина конституция. Първообраза на съвременните конституции се търси в английската политическа история, в гражданската война. Първите конституции се създават в Северна Америка, в бившите колонии на Англия.
Рядко се дава определение на понятието “конституция”. Конституцията е една сложна и многопластова институция. И колкото едно явление или една институция е по-сложна, толкова е по-трудно, а може би и невъзможно да се даде една точна и едностранчива дефиниция. Единствена разпоредба даваща яснота е в чл.5, ал.1 от действащата конституция на РБ - “Конституцията е върховен закон.” И други закони не могат да й протеворечат. Това означава, че на първо място, тя е закон. А всеки закон е юридически нормативен акт.
К е и основен закон. Тя е основата на правния ред за живота на обществото. Според някои автори, К е акт в който се акцентува върху: структурата и основните функции на органите на управлението в една държава и се обябяват принципите от които се ръководи цялостната дейност на тези органи. Но тя е основен закон не само на държавата, но и на обществото. Т.е. нейните разпоредби надхвърлят държавната сфера на обществените отношения и навлизат в сферата на гражданското общество. Недопустимо е К да се тълкува чрез ползването на аналогия /на правото и на з-на/, тъй като това би означавало да се допише К!
ОСНОВНИ НАЧАЛА на К на РБ от 1991г. :
равноправие на гражданите
народен суверенитет
политически плурализъм
разделение на властите
законност
хуманизъм
демократизъм
свободна стопанска инициатива

2 въпрос
УЧЕНИЕ за Конституцията

В нея е посочено, че тя се създава, допълва и изменя чрез съответните способи. Ако бъде приет закон, който да й противоречи, то в нея има механизъм според който закона трябва да се преведе в съответствие с К. Понеже тя е основен закон, то цялата правна система се изгражда на база на контитуционните принципи и норми. Конституцията е акт на учредителната власт като първична власт, а не на учредената власт.
Преамбюлът /уводната част/ е в началото на К. Той не се състои от правни норми, а провъзгласява принципи и идеи, поради това той има правно значение. Неговото съдържание спомага за правилното разбиране, тълкуване и прилагане на К. Той посочва духа на К - демократична, правова, социална държава. Относно правовата държава, в К, това е декларирано като господство на правото в нея. Социалната държава - заложено е от двете международни харти.
Непосредствено действие на конст.разпоредби и отменителен ефект:
В чл.5, ал.2 от К се постановява, че “Разпоредбите на К имат непосредствено действие”. Така, тези разпоредби се включват в системата на действащото право и произвеждат непосредствено правни последици. Но не всички разпоредби на К имат непосредствено въздействие, тъй като самата К изисква в редица случаи, да се поставят в действие нейни разпоредби с издаването на съответния закон. В К няма механизъм, чрез който гражданите да могат да се позовават на конкретни нейни текстове - липсва индивидуалната конституционна жар.
Т.нар. отменителен ефект се изразява в това, че всички заварени закони се прилагат само ако не противоречат на К. Понякога приет текст от К противоречи на действащи закони, но всеки правоприлагащ орган може да установи противоречието на ПН от НА с текст от К. §3, ал.2 от ПЗР на К дава 1 година срок на НС да отмени НА противоречащи на К, но и до днес има противорещащи и текстове от НА /пр.”български гражданин по рождение” - за кандидат-президент/. Според чл.5, ал.4 от К се дава приоритет на международните договори /които са ратифицирани по конституц.ред, обнародвани и влезли в сила за РБ/ пред нормите от вътрешното законодателство, които им противоречат.
О. Ратифициране - с з-н НС приема международни договори, подписани от МС.

3 въпрос
ДЪРЖАВА, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, ЛИЧНОСТ, ПОЛИТ.ПАРТИИ

Държавата и въпросите свързани с държавната власт (ДВл), държавните органи (ДО) и тяхната дейност са предмет на изучаване и регулиране от Публичното право. КП отдава съществуно значение на организацията на държавата, формите на държавно устройство и на държавно управление, както и на отн/ята свързани с ДВл и формите за нейното осъществяване. КП не е единствената научна област, която изследва същността и функциите на Д, като специфично обществено образувание.
Авторите разглеждат Д в различен аспект:
едните- Д е правно явление, определено от позитивното право /действащ.ПН/
вторите - Д е естествена последица от обществен договор свързан с естествените права на човека;
третите - Д е съвкупност от отделни личности и е подчинена на тяхната воля;
четвърти - Д е политическо явление, форма на политическо господство, като
цел на политическа група от хора.
О. ДЪРЖАВАТА - политическа организация на населението, чрез която се
управляват обществените отн/я и процеси.
Държавата е форма и организация на обществото. Тя е продукт на обществото в етап от неговото развитие. Чрез Д, индивидите от обществото изразяват себе си като едно цяло. Д е вид основно органично човешко обединение или организирано по определен начин човешко общество. Затова може да се заключи, че Д е последната по вид исторически възникнала социална общност! Тя възниква след рода и племето.
В рамките на КП можем да определим 3 съществени елемента, които характеризират правната същност на Д.:
1.Населението - народа е политическо обединение на хора, населяващи определена територия. Политико-правната връзка между индивида и Д се нар. гражданство. По силата на тази връзка се пораждат конкретни П и З. Според чл.25 от К се възприема родовото понятие “произход” или “рождение”, които от своя страна произхождат от двата принципа - на кръвта и на земята. Но се дава възможност българското гражданство да се придобие и по натурализация.
2.Територията (земята) - тази х-ка в последно време е доста спорна, особено от гл.т. правото на Евр.Съюз, където вече се ползва думата “регион”. Според чл.2, ал.2 от К, “Териториалната цялост на РБ е неприкосновена.”, т.е. съществува териториален суверенитет. Територията, включва земната повърхност с прилежащото й водно и въздушно пространство. В чл.85 от К се съдържат достатъчно гаранции за суверенитета на територията - НС ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предвиждат корегиране на границата на РБ.
3.Властта (организацията) - това е най-съществения елемент, но той е изследван в ОТП. КП се занимава с въпросите за: Су на Вл, тяхната компетентност, формите на Вл и гаранциите за законосъобразност при упражняване на Вл. Съвременните констиуции приемат, че ДВл е върховна, т.е., че в Д няма друга Вл, която да е по-висшестояща от ДВл. Това е така, доколкото източник и титуляр на Вл е народа и той решава как да се упражнява Властта.
Теорията за Правова Д почива на правилото, че Д е образувание на правото! Тази теория прави опит да постави граница на държавната намеса в личната сфера на отделния гражданин. Един от основателите на теорията за правовата Д е немския учен Вилхем фон Хуболд и неговото произведение - “Опит за установяване границите на дейността на Д”. Според Хуболд, ако развитието на човека е фундаментална цел, то задължение на Д е да съобрази своя организъм с правото на всеки човек, като така Д защити сигурността и свободата на индивидите. Затова ролята на правото е да определи обема от правомощия на Д, които основно да гарантират неприкосновеност на личността! Но създаването на Д е свързано с ограничаване на свободата, затова на Д може да се гледа като на едно зло, макар и необходимо зло! Правните идеи така трябва да се построят в правовата Д, че да се хуманизира държавната сфера. Основното при правовата Д е, че съществува изграден юрид.механизъм за признаване, гарантиране и защита правата на човека. Отличителните компоненти на този механизъм са 3-те власти - ЗВл, ИВл и СВл. Чрез непосредствено разделение на властите се осигурява гаранция за правото на личността в условията на държавно организираното общество.
Разделението на властите е формата на ПД, а формулиране и гарантиране /охраняване/ конкретните права на личността е съдържанието на ПД! Тези два компопента следва да вървят паралелно.
Основния отличителен белег на ПД е гаранцията за правото, а допълващите белези са:
конституционно правораздаване;
независими съдебни органи;
високо правосъзнание на гражданите /особено пък на тези в СВл!/.
Главното е дали тези държавни институции ще прилагат правовостта или една формална законност. П-път е че, Правото определя Д, а не Д - правото!
ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ :
Политическия живот в РБ се крепи в/у политическия плурализъм. Нито една полит.партия или идеология не може да се утвърждава за държавна. Партиите съдействат за изразяване на политическата воля на гражданите.
Политическите партии използват демократични средства и методи за постигане на политическите си цели. Организации, които не са политически партии, не могат да участват в избори. Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения.
Политическа партия се учредява по инициатива на най-малко 50 български граждани с избирателни права, които образуват инициативен комитет. Инициативният комитет приема учредителна декларация в писмена форма. Инициативният комитет публикува най-малко в един национален ежедневник учредителната декларация и открива подписка за набиране на членове-учредители. Всеки български гражданин с избирателни права може да се присъедини към подписката чрез саморъчно попълнена и подписана декларация за индивидуално членство по образец, утвърден от инициативния комитет, до провеждането на учредителното събрание.
Политическа партия