Държавен изпит теми

Въпроси група А

Обект, предмет, структура и функции на педагогиката. Цели и задачи на педагогиката. Основни категории на педагогиката – възпитание , обучение, образование, социализация, инкултурация. Педагогически парадигми (A)

Обект на училищната педагогика са теориите на формалното училищно възпитание и общата училищна дидактика. Предметът на училищната педагогика е общото в целите, съдържанието, закономерностите, технологиите и формите на преднамерено организираната дейност на субектите ( учители и ученици ), участващи в процесите на училищното възпитание и обучение. Предметът на теорията за училищното възпитание е особеният психически и социокултурен процес на формиране и развитие на човека при взаимодействието с някои от факторите на неговото изменение в училищната възраст. Предметът на училищната дидактика може да се дефинира по два начина. Първият се отнася за класическото обучение лице в лице. В този случай предметът на училищната дидактика са преподаването и ученето. Второто дефиниране на предмета на училищната дидактика се отнася за некласическите и модерни форми на обучение: с отсъствие на класическото преподаване, дистанционно обучение, кореспондентно обучение, електронно базирано обучение, телеобучението. Принципите на училищната педагогика са следните : принцип на развитието, принцип на обяснението, принцип на непосредствената и косвената верификация, принцип на простотата, принцип на редукцията, принцип на релевантност, принцип на икономичност. Структура на училищната педагогика е присъствието и подреждането на нейните дялове в тяхната съвкупност и взаимни отношения. Тя има следната конфигурация : въвеждаща педагогика ( система от изказвания за нейния обект, предмет, принципи, структура и функции) ; номотетична педагогика ( закономерности и принципи на възпитанието и обучението ) ; теленомична педагогика ( конкретни цели на възпитанието и обучението ) ; онтопедагогика ( за възпитателните и учебните съдържания ) ; субектна педагогика ( за участниците във възпитанието и обучението и тяхното поведение и дейности в контекста на тези събития ) ; технологична педагогика ( за методите, средствата и формите на възпитание и обучение ) ; оценъчна педагогика ( оценка на възпитаността и доцимология ). Функции на педагогиката. Под функции тук се разбира свойство на действащо отношение, изпълнение, роля, продуциране на събития спрямо изучаващите педагогиката. Чрез своите принципи и структура педагогиката изпълнява следните функции : познавателна, онтологична, интерпретативна, обяснителна, описателно – фотографска, систематизираща, информираща, нормативна, конструктивно – технологична, предписваща, оценъчно – критична, аксиологична, социокултурна и хуманистична, практикоприложна, прогностична, професионално специализираща, творческа.

Интелектуално възпитание. (A)
Интелектуалното възпитание е преднамерено и целенасочено създаване на относително контролирани институционални условия и задействане на фактори за усъвършенстване и развитие на интелектуалните фактори и качества, интелектуалните ресурси, интелектуалната компетентност, интелектуалната култура и възможности на учениците, обогатяване на техния ментален опит. Целите на интелектуалното възпитание могат да бъдат : формиране и развитие на способността да се действа целенасочено, да се мисли рационално и да се действа ефективно за справяне с окръжаващата среда ; формиране и развитие на способността за приспособяване на мисленето към нови изисквания или на общата умствена способност за приспособяване към нови задачи и условия на живот ; развитие на съвкупността от всички познавателни функции на индивида ; формиране и развитие на способност за ефективно функциониране при решаване на проблеми ; формиране и развитие на способността за функциониране в окръжаващата среда ; развитие на абстрактното мислене. Дефинирането на интелекта като психологически продукт е различно, без единство на авторите при подходите за неговото обяснение. Най – често срещаните дефиниции са : (1) способност да се действа целенасочено, да се мисли рационално и за ефективно справяне с окръжаващата среда ; (2) способност за гъвкаво и ефективно адаптиране към окръжаващата среда. Интелектуалните качества на човека и човешката личност като цяло са относително постоянна и устойчива форма на универсално или индивидуално проявена особеност за повлияване на интелектуалното поведение в определена ситуация или за решаване на определени задачи. Методи на интелектуалното възпитание. Методите за интелектуално възпитание са ситематичен ред на взаимносвързани дейности на учителя и учениците за подпомагане и съдействие на интелектуалното развитие на възпитаниците. Те могат да бъдат дефинирани, както следва : (1) модели за организация на дейността на учителя и възпитаниците за конструиране на интелектуално ценностно отношение на ученика към различните ситуации и към себе си ; (2) начини на реализация на интелектуалните възпитателни цели ; (3) въздействие върху интелектуалната сфера на личността на ученика ; (4) конкретни пътища за влияние върху интелектуалните структури, процеси и операции за решаване на задачи и проблеми съвместно с учителя ; (5) пряко или дискретно управление на дейностите в процеса на интелектуална самореализация на личността на ученика. Класификация на методите : директивни информационни методи за овладяване на различни видове знания в процеса на обучение ; методи за развитие на познавателните процеси от рода на анализиране, синтезиране, отделяне на свойства и отношения и др. ; методи за приложение и развитие на познавателни операции – упражняване и тренировки, решаване на задачи и проблеми, изследване на случаи, казуси, възлагане на доклади, експериментиране ; методи за формиране и развитие на индивидуалната интелектуална култура – създаване на ситуации, метод на изключването, „работен лист“ , търсене на алтернативи и др. Предвид сегашните особености на поколението, което се учи в нашите средни училища, могат да се дадат следните предписания за интелектуалното му възпитание : използване на кратки и прости изречения, за да се гарантира разбиране ; повтаряне на инструкциите или упътванията по – често ; задържане на вниманието им до възможния максимум ; обучаване в специфични умения за учене ; използване на стратегии за запаметяване ; използване на конкретни примери и предмети, за обясняване на нови концепции и т.н.

Нравствено възпитание – същност, цел, средства, форми и методи (A)

Нравственото възпитание е преднамерено и целенасочено създаване на относително контролирани условия и действие на определени фактори за създаване, оптимизиране и усъвършенстване на : (1) моралния опит на учениците ; (2) моралните качества на учениците ; (3) моралните компетентности на учениците и за съдействие на моралното развитие на учениците. Чрез нравственото възпитание се търси възпроизводство на нравствеността в обществото и отделния човек. Моралното възпитание не иска много думи, а постъпки в нравствен план. Част от нравственото възпитание е формирането на етикет на поведението. Целите на нравственото възпитание са овладяване на подредени по своята важност нравствени ценности и норми, формиране на дължимо, необходимо и справедливо поведение, стремеж към създаване на блага, умение за извеждане на верни нравствени съждения, създаване, поддържане и развитие на позитивни нравствени качества от рода на хуманност, достойнство, съвестност, великодушие, справедливост, лична и обществена дисциплинираност, честност и пр. забравени от нашето съвремие човешки проявления. Обобщено, целта на нравственото възпитание е формиране и развитие на нравствен опит, нравствена култура и нравствена компетентност. Нравствеността е основна обществена форма за регулация на поведението на хората чрез съблюдаване на съвкупност от принципи, стандарти, отговорности и норми, регулиращи техните отношения един към друг, а също така към общността, обществото, към държавата, към семейството и др. Моралът се изследва от науката етика. Основни категории в етиката са : нравите, обичаите, благо, доброто, добродетелите, злото, дългът, справедливостта. Моралната интелигентност представлява съвкупност от такива умствени способности, които различават доброто от злото и които определят как универсалните морални човешки принципи могат да бъдат прилагани към нашите ценности, цели и действия. Моралната компетентност е способност за : (1) съхраняване и използване на различни видове модели на нравствено поведение ; (2) индивидуално интегративно свойство на личността ; (3) съвкупност от знания за нравствени ценности, норми, правила и личностни черти. Моралното поведение е събитие, което може да изразява вътрешни или външно показни действия, дейност, реакции на човека и др.
Методите за нравствено възпитание са систематичен ред на взаимносвързани дейности на учителя и учениците за подпомагане и съдействие на нравственото развитие на възпитаниците, създаване на тяхната нравствена компетентност и нравствено поведение. Методите за нравствено възпитание са следните : нравствени изисквания; възлагане на ангажименти; убеждаване; внушаване; поощрение; наказание по дисциплинарен ред; критика; личен пример; създаване на ситуации в нравствен избор; анимация; възпиране; информиране за нравствени правила, норми, стандарти и др. ; консултиране; диалог; игра на роли; дискусия.

Социално възпитание. Методи за социално възпитание . (A)

Чрез училищното социално възпитание се формира мисленето за другите и външното поведение на хората в социални ситуации, формират се различните видове дистанции, удовлетворява се потребността от сдружаване, социален обмен, взаимност и саморазкриване, засилват се интересите и мотивацията за общогрупови постижения, повишава се груповата ефективност. Социалното възпитание е в тясна връзка със социалната интелигентност. Социалната интелигентност е способност за социална адаптация към влиянието на околната социална среда, изкуството за вземане на положителни и взаимно задоволяващи контакти в междуличностните отношения на ежедневието. Социалните знания са основа на социалните умения и социалната компетентност. Те са идеални форми на резултата от социално познание и опит. Социалните качества са придобити или вродени измерения на социалното поведение: социална адаптивност, правилно оценяване на социалната ситуация, отчитане на позициите на другите и др. Социалните умения са елемент на социалната компетентност и с тях се решават социални задачи. Социалните умения, които са важни за учениците в началното училище, са следните видове : за започване на отношения с непознати ; за поддържане на отношения с други хора ; за изслушване на другите ; за писмена комуникация ; за положително участие в групови занимания ; за самоконтрол ; за положителна самооценка ; за емпатия ; за отчитане на собствените грешки. Социалната компетентност се отнася до социални, емоционални и познавателни умения и поведение, от коит