Детската агресивност

1
ЙОРДАНКА ФАКИРСКА






ДЕТСКАТА

АГРЕСИВНОСТ

Педагогически и социално-
психологически аспекти












София 2016

2

Непрекъснато се увеличава броят на децата, които проявяват агресивно и
социално нежелано поведение в детските градини и училище. Тенденцията се
потвърждава от множество проверки в образователни институции, извършени
отразлични институции, в това число и от Държавната агенция за закрила на
детето (ДАЗД). Наред с това става ясно, че се прилагат наказания, преди да са
изчерпани възможностите за корекционно въздействие, използват се методи,
които травмират децата. В контекста на това смятам, че книгата на доц. д-р Й.
Факирска е извънредно актуална и с конкретна приложно-практическа
значимост. Предложените теми са подбрани и структурирани по подходящ
начин. Друго достойнство на книгата е правилното и балансирано съотношение
между теорията и практиката. Й. Факирска посочва критерии за ранно откриване
на детската агресия, като се позовава не само на теорията, но и на практически
резултати от свои изследвания. Базирайки се на собствения си дългогодишен
опит и наблюдения, тя предлага собствени модели на протоколи за наблюдение
над деца с агресивни прояви и идеи за взаимодействие с тях, както и система от
методи за снижаване на детската агресивност. Новост тук е лансираната идея,
че нивото на развитие на емоционалната интелигентност, обучението на децата
в способи за саморегулация на поведението и формирането на система от
ценности и нравствени качества са фактори за възпиране на агресивността.
Подробно са анализирани формите и методите за взаимодействие с
агресивните деца, като е отделено специално внимание на играта, беседата и
съвместната продуктивна дейност. Подходите за редуциране на детската
агресивност са разделени от автора на възпиращи, формиращи и
трансформиращи. Книгата е ценна и полезна за всички специалисти, които се
интересуват от детската агресивност и работят за нейното минимизиране.
Проф. дпн Ст. Иванов
ДЕТСКАТА АГРЕСИВНОСТ
Педагогически и социално-психологически аспекти

©
Автор: доц. д-р Йорданка Факирска, 2016
©
Редактор: Елка Николова
©
Рецензент: Проф. дпн Стойко Иванов
©
Дизайн корица: Ясен Жилков
©
Издател: Йорданка Факирска, 2016
©
Печатна база при Русенски университет „Ангел Кънчев“
ISBN: 978-619-90624-0-1

3
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение ............................................................................. 5

Глава 1. Детската агресия като социално-
педагогически
проблем................................................................................. 9

1. Агресия и агресивност....................................................... 9
2. Причини за проявите на агресия ................................... 17
2.1.
Индивидуални особености ...................................... 17
2.2.
Социални и обществени фактори .......................... 24
3.
Форми на проявление на агресия. Видове

агресия ............................................................................. 44
3.1.
Вербална агресия .................................................... 45
3.2.
Физическа агресия ................................................... 45
3.3.
Косвена агресия ....................................................... 49
3.4.
Възрастова агресия ................................................. 49
3.5.
Ситуативна агресия ................................................. 56
4.
Вътрешна картина на агресията у детето..................... 63
4.1.
Психологически компоненти на агресията ............ 66
4.2.
Портрет на агресивното дете ................................. 67

Глава 2. Откриване и взаимодействие с агресивните

деца .................................................................... 75
1.
Критерии за ранно определяне на детската
агресивност ......................................................................... 75
2.
Взаимодействие с агресивните деца ........................... 79
2.1.
Стил и стратегии на възпитание и ролята им

за преодоляване на агресивното поведение ................ 79
3.
Фактори за снижаване на агресивността ...................... 82
3.1.
Осигуряване на условия за спокоен и
продуктивен живот ............................................................ 83
3.2.
Намаляване на хиперактивността ......................... 85
3.3.
Преодоляване на гнева .......................................... 87
3.4.
Формиране на умения на емоционалната

интелигентност ....................................................... 96
3.4.1.
Същност на емоционалната

интелигентност............................................................... 98
3.4.2.
Структура на емоционалната

4
Интелигентност ……………………………………………… 103
3.4.3.
Умения на емоционалната интелигентност.....107
3.5.
Обучение на децата в способи за

саморегулация........................................................ 111
3.6.
Система от ценности и нравствени качества........118
3.6.1.
Формиране на способности за емпатия,

доверие и съчувствие .................................................119
3.6.2.
Толерантността – основа на просоциалното

поведение ....................................................................125
3.6.3.
Активна жизнена позиция ............................... 127

Глава 3. Подходи, средства и методи за
взаимодействие с агресивни деца ….......................... 131
1.
Възпиращи подходи и методи ................................ 131
2.
Формиращи и трансформиращи подходи .............. 135
3.
Формиране на умения за решаване на

социални проблеми .................................................. 140
4.
Наказанието като метод за корекционна работа... 141
5.
Адекватна реакция на възрастните ........................ 145
Глава 4. Форми на взаимодействие с агресивните

деца ................................................................... 148
1.
Играта като форма за снижаване и
трансформиране на агресията в предучилищна
възраст.................................................................... 148
2.
Беседата като форма за снижаване и

премахване на агресивността ............................. 159
3.
Индивидуална форма на работа ......................... 161
4.
Съвместна продуктивна дейност – форма за

преодоляване на агресивността .......................... 163
5.
Изкуството като форма на работа с

агресивните деца .................................................. 169
6.
Ролята на семейството за прояви и за

възпиране на агресията ....................................... 174

Глава 5. Подготовка и квалификация на педагози за

работа с агресивни деца ............................ 194
Литература ........................................................................ 202
Contents ..……………………………………………………… 205

5
Въведение

В процеса на своето развитие детето от предучи-
лищна и начална училищна възраст преминава през
различни етапи и периоди. Преодолява различни препятс-
твия и се научава да оцелява. Поради своето безсилие и
недоразвитост на психическите процеси и физическото
израстване, детето в тази възраст се нуждае от много
обич и непрекъснати грижи. Когато те са налице, детето
расте спокойно и уравновесено. То е сигурно и уверено и е
в състояние да приема предизвикателствата, които
животът му предлага ежедневно. Обграденото с внимание
и любов дете е способно да изпълнява всички изисквания
на възрастните, да се учи по техните програми и да се
развива нормално.
Когато тази любов е прекалена, детето става раз-
глезено, капризно и често пъти агресивно. Агресията се
проявява като реакция тогава, когато разглезеното дете не
получава удовлетворяване на своите прекалено големи
очаквания. От друга страна, дете, което расте в дефицит
на обич и внимание, когато никой не се грижи да задово-
лява неговите най-нормални потребности, отключва меха-
низма на своите защитни реакции. Най-естествената и
нормална реакция, която е израз на инстинкта за само-
съхранение е агресивното поведение. То може да има
различни проявление и може да бъде назовавано с
различни имена – настойчивост, нахалство, досаждане,
каприз, но при всички случаи е резултат от застрашеното
съществувание на детето.
Постъпвайки в детска градина или училище, детето
попада в нова среда, различна от семейната и изведнъж
губи своята самоувереност и сигурност. То започва да
изпитва страх за своя живот и това се проявява по разли-
чен начин според характера и особеностите на самото
дете. Ако детето идва от семейство, в което е било в
центъра на вниманието и любовта на всички членове,
когато попадне в обстановка с различни правила и изиск-
вания, то изпада в състояние на силно разочарование и

6
притеснение. Това води до фрустрация и в повечето слу-
чаи до прояви на агресия, за да наложи своите правила и
изисквания.
Противно на всякаква логика и детето, което идва
от нездраво семейство, където е било свидетел и обект на
насилие – физическо и психическо, също изпада в
стресова ситуация. То е недоверчиво, плахо или нахално
и агресивно. И в двата случая неговото поведение цели да
го предпази от евентуални неуспехи и проблеми. В същото
време това поведение извиква недоумение, обърканост и
често пъти неприязън у персонала – учители, възпитатели
и помощник възпитатели. На прояви на агресивност те
отговарят с наказания, което не води до положителни
резултати. Доказателство за това са все по-честите проя-
ви на агресия сред децата от детската градина и начал-
ното училище, зачестяващите оплаквания от родители на
деца, жертва на агресивно поведение. Все по-често сме
свидетели на прояви на арогантност и агресия не само
срещу съученици, но и срещу учители. Усещането за нена-
казуемост, проявите на слабост и безпомощност от страна
на педагозите, стимулират, подхранват подобни прояви.
Анализът на всички факти от медиите, на поведението на
децата и на безпомощността на учителите, ни кара да
предположим, че това е така, защото персоналът не е
достатъчно добре подготвен за работа с такива деца.
Подготовката на бъдещи педагози в университета се
извършва на базата на нормата – какво трябва и какво не
трябва да се прави с децата в нормални ситуации и при
нормални условия. Ако те имат някаква представа и
познания за проявите на отклонения в поведението на
децата, те са епизодични, откъслечни и в никакъв случай
не са в система.
Поради своята изключителна социална значимост,
тясната ѝ връзка с емоционалното и психическото разви-
тие на личността и връзката ѝ с по-късните прояви на
девиантност и престъпления, агресията е много сложен,
трудно преодолим и сякаш заразен поведенчески меха-
низъм и реакция, която изисква специална подготовка и

7
внимание от страна на педагози и общественост. За да се
противодейства успешно на агресията и да се реализира
ранна превенция, е необходимо добре да се познават
нейните особености на проявление, както и механизмите,
формите и методите на работа с деца, проявяващи агре-
сия още от най-ранна възраст.
Когато се търсят причините и средствата за моди-
фициране на агресивността, не трябва да се смесват
понятията жесток, престъпен и агресивен. Много често
престъпността и жестокостта са следствие от занемаре-
ните педагогически грижи и от неадекватното разбиране
от възрастните на причините за детска агресивност. Те не
умеят да намерят подход към така нареченото „трудно
дете” и са безсилни да му помогнат. Вместо това в
държавата ни съществува цяла държавна комисия с доста
гръмкото и страшничко име „Комисия за борба с мало-
летни и непълнолетни правонарушители”. С кого ще се
бори тази комисия? По подобен начин звучи и една друга
служба за борба с организираната престъпност. И, ако в
този случай думичката „борба” има своето обосновано
място, защото никак не е лесно да се справим с организи-
раната престъпност, то съвсем не е така, когато става
дума за деца. Обществото трябва да направи нещо да
помогне на тези деца да не стигат до пр