ДРУГАРСТВО В ИСКОВИЯ ПРОЦЕС

А. Другарство
1. За да се постигне процесуална икономи1. За да се постигне процесуална икономия и да се избегне противоречие м/у съдебни решения, законът допуска да се съединяват искове на няколко ищци или с/у няколко ответници за общо разглеждане и решаване в едно и също производство, ко
гато те имат з
а предмет правоотношения, които са тъждествени по предмет или по източник. Тогава говорим за субективно съединяване на искове или за другарство(Д). Ч/з Д исковата защита се приспособява към материалните правоотношения с множество носители.
Всеки от другарите стои спрямо съда в отделно процесуално правоотношение, т.е. Д е множество от процесуални правоотношения, които се развиват ч/з едно и също исково производство.
2. Д е допустимо когато исковете, предявени от или с/у другарите, имат за предмет :
а) общи техни права или зад-я, а те са такива, когато имат един и същ обект;
б) права или зад-я, които почиват на едно и също основание, т.е. когато те произтичат от един и същ юридически факт. Когато това е фактически състав, достатъчна е еднаквост на някои от неговите елементи. Увредените от едно и също деяние, могат общо да предявят исковете си срещу виновника. Нужна е еднаквост на основанията, еднородността им не е достатъчна.
За да се допусне Д е необходимо исковете да подлежат на разглеждане по един и същ ред. Цената на всеки иск отделно, а не сборът от тях е меродавна за родовата подсъдност.
Ако някое от условията за Д липсва съдът трябва да раздели съединените искове в отделни производства.
3. Д се учредява с обща искова молба, подадена от няколко ищци или с/у няколко ответници, но е възможно и последващо възникване на Д. Например:
а) когато ищецът разшири иска си и срещу нов ответник, като поиска и нему да се връчи препис от исковата молба;
б) когато съдът съедини няколко дела, образувани от или с/у лица, които биха могли да бъдат другари;
в) когато в течение на делото страната почине и бъде заместена от няколко свои наследници;
г) когато бъде предявен иск относно чуждо правВсеки от другарите стои спрямо съда в отделно процесуално правоотношение, т.е. Д е множество от процесуални правоотношения, които се развиват ч/з едно и също исково производство.
2. Д е допустимо когато исковете, предявени от или с/у другарите, имат за предмет :
а) общи техни права или зад-я, а те са такива, когато имат един и същ обект;
б) права или з
ад-я, които почиват
на едно и също основание, т.е. когато те произтичат от един и съ
щ юридически факт. Когато тов
а е фактически състав, достатъчна е еднаквост на някои от неговите елементи. Увредените от едно и също деяние, могат о
бщо да предявят исковете
си срещу виновника. Нужна е еднаквост на основанията, еднородността им не е достатъчна.
За да се допусне2. Д е допустимо когато исковете, предявени от или с/у другарите, имат за предмет :
а) общи техни права или зад-я, а те са та
кива, когато имат един и с
ъ
щ обект;
б) права или зад-я, които почиват на едно и също основание, т.е. когато те произтичат от един и същ юридически факт. Когато това е фактически състав, достатъчна е еднаквост а) общи техни права или зад-я, а те са такива, когато имат един и същ обект;
б) права или зад-я, които почиват на едно и също основание, т.е. когато те произтичат от един и същ юридически факт. Когато това е фактически състав, достатъчна е еднаквост на някои от неговите елементи. Увредените от едно и същоб) права или зад-я, които почиват на едно и също основание, т.е. когато те произтичат от един и същ юридически факт. Когато това е фактически състав, достатъчна е еднаквост на някои от неговите елементи. Увредените от едно и също деяние, могат общо да предявят исковете си срещу виновника. Нужна е еднаквост на основанията, еднородността им не е достатъчна.
За да се допусне Д е необходимо исковете да подлежат на разглеждане по един и същ ред. Цената на всеки иск отделно, а не сборът от тях е меродавна за родовата подсъдност.
Ако някое от условията за Д липсва съдът трябва да раздели съединените искове в отделни производства.
3. Д се учредява с обща искова молба, подадена от няколко ищци или с/у няколко ответници, но е възможно и последващо възникване на Д. Например:
а) когато ищецът разшири иска си и срещу нов ответник, като поиска и нему да се връчи препис от исковата молба;
б) когато съдът съедини няколко дела, образувани от или с/у лица, които биха могли да бъдат другари;
в) когато в течение на делото страната почине и бъде заместена от няколко свои наследници;
г) когато бъде предявен иск относно чуждо право, съдът служебно конституира като другар-съищец лицето, чието право е съдебно предявено;
4. Д бива :
а) активно или пасивно сп/д това, дали искът е предявен от или с/у няколко другари;
б) факултативно или задължително сп/д това, дали съединяването на исковете зависи от усмотрението на ищеца или е условиЗа да се допусне Д е необходимо исковете да подлежат на разглеждане по един и същ ред. Цената на всеки иск
отделно,
а не сборът от тях е меродавна за родовата подсъдност.
Ако някое от условията за Д липсва съдът трябва да раздели съединените искове в отделни производства.
3. Д се учредява с обща искова молба, подадена от няколко ищци или с/у няколко ответници, но е възможно и последващо възникване на Д. Например:
а) когато ищецът разшири иска си и срещу нов ответник, като поиска и нему да се връчи препис от исковата молба;
б) когато съдът съедини няколко дела, образувани от или с/у лица, които биха могли да бъдат другари;
в) когато в течение на делото страната почине и бъдеАко някое от условията за Д липсва съдът трябва да раздели съединените искове в отделни производства.
3. Д се учредява с обща искова молба, подадена от няколко ищци или с/у
няколко ответници, но е в
ъ
зможно и последващо възникване на Д. Например:
а) когато ищецът разшири иска си и срещу нов ответник, като поиска и нему да се връчи препис от исковата молба;
б) когато съдът съедини няколко дела, образувани3. Д се учредява с обща искова молба, подадена от няколко ищци или с/у няколко ответници, но е възможно и последващо възникване на Д. Например:
а) когато ищецът разшири иска си и срещу нов ответник, като поиска и нему да се връчи препис от исковата молба;
б) когато съдът съедини няколко дела, образувани от или с/у лица, които биха могли да бъдат другари;
в) когато в течение на делото страната почине и бъде заместена от няколко свои наследници;
г) когато бъде предявен иск относно чуждо право, съдът служебно конституира като другар-съищец лицето, чието право е съдебно па) когато ищецът разшири иска си и срещу нов ответник, като поиска и нему да се връчи препис от исковата молба;
б) когато съдът съедини няколко дела, образувани от или с/у лица, които биха могли да бъдат другари;
в) когато в течение на делото страната почине и бъде заместена от няколко свои наследници;
г) когато бъде предявен иск относно чуждо право, съдът служебно конституира като другар-съищец лицето, чието право е съдебно предявено;
4. Д бб) когато съдът съедини няколко дела, образувани от или с/у лица, които биха могли да бъдат другари;
в) когато в течение на делото страната почине и бъде заместена от няколко свои наследници;
г) когато бъде предявен иск относно чуждо право, съдът служебно конституира като другар-съищец лицето, чието право е съдебно предявено;
4. Д бива :
а) активно или пасивно сп/д това, дали искът е предявен от илив) когато в течение на делото страната почине и бъде заместена от няколко свои наследници;
г) когато бъде предявен иск относно чуждо право, съдът служебно конституира като другар-съищец лицето, чието право е съдебно предявено;
4. Д бива :
а) активно или пасивно сп/д това, дали искът е предявен от или с/у няколко другари;
б) факултативно или задължително сп/д тг) когато бъде предявен иск относно чуждо право, съдът служебно конституира като другар-съищец лицето, чието право е съдебно предявено;
4. Д бива :
а) активно или пасивно сп/д това, дали искът е предявен от или с/у няколко другари;
б) факултативно или задължително сп/д това, дали съединяването на исковете зависи от усмотрението на ищеца или е условие за допустимостта на иска;
в) обикновено или необходимо в зависимост от степента на сходство м/у делата на отделните другари;
5. Исковете предявени от или с/у другарите могат да се намират п4. Д бива :
а) активно или пасивно сп/д това, а) активно или пасивно сп/д това, дали искът е предявен от или с/у няколко другари;
б) факултативно или задължително сп/д това, дали съединяването на исковете зависи от усмотрението на ищеца или е условие за допустимостта на иска;
в) обикновено или необходимо в зависимост от степента на сходство м/у делата на отделните другари;
5. Иб) факултативно или задължително сп/д това, дали съединяването на исковете зависи от усмотрението на ищеца или е условие за допустимостта на иска;
в) обикновено или необходимо в зависимост от степента на сходство м/у делата на отделните другари;
5. Исковете предявени от или с/у другарите могат да се намират помежду си не само в отн-е на кумулативност, но и в отн-е на евентуалност или алтернативност.
ОБИКНОВЕНО ДРУГАРСТВО (ОД) е налице, когато делата
на другарите не са идентични и могат да бъдат р
е
шени различ
но съобразно различното материално-правно положение на
другарите.
При ОДв) обикновено или необходимо в зависимост от степента на сходство м/у делата на отделните другари;
5. Исковете предявени от или с/у другарите могат да се намират помежду си не само в отн-е на кумулативност, но и в отн-е на евентуалност или алтернативност.
ОБИКНОВЕНО ДРУГАРСТВО (ОД) е налице, когато делата на другарите не са идентични и могат да бъдат решени различно съобразно различното мат5. Исковете предявени от или с/у другарите могат да се намират помежду си не само в отн-е на кумулативност, но и в отн-е на евентуалност или алтернативност.
ОБИКНОВЕНО ДРУГАРСТВО (ОД) е налице, когато делата на другарите не са идентични и могат да бъдат решени различно съобразно различното материално-правно положение на другарите.
При ОД важи правилото за самостоятелността на другарите. При ОД всеки от другарите действа самостоятелно, а неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.
Следователно всеки другар води сам своя процес в рамките на общото производство. Законните и съдебните ОБИКНОВЕНО ДРУГАРСТВО (ОД) е налице, когато делата на другарите не са идентични и могат да бъдат решени различно съобразно различното материално-правно положение на другарите.
При ОД важи правилото за самостоятелността на другарите. При ОД всеки от другарите
де
йства самостоятелно, а неговите процесуални действия и без
действия нито ползват, нито вредят на останалите.
Следователно всеки другар води сам своя процес в рамките на общото производство. Законните и съдебните срокове текат поотделно за отделните другари. Пропускането засяга само този, който го е допуснал.
Фа