Дяволското гърло

∞ Съдържание:
◊ Местонахождение
◊ Откриване и изследване
◊ Име
◊ Прилепите в пещера „ Дяволското гърло”
◊ Туризъм
◊ Работно време
◊ Легенди
1

• Местонахождение
Дяволското гърло е пещера в Родопите, община Девин.
Разположена е на 1,5км северно от село Триград в Триградското ждрело в
Родопите.
Откриване и изследване
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола
Корчев и Елена Пъдарева. Двамата алпинисти достигат до Голямата зала
на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на
реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-
нататъшното проникване в пропастта.
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на
пропадането на земните пластове. Основната й част е заета от голяма
зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския
полуостров.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина,
образувайки огромна зала, наречена "Бучащата зала". Дължината и е 110 м,
ширината – 40 м, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала
в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея
може да се побере например катедралата "Св. Александър Невски" . В
пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 м, през която се
достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре
извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На
близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземно-течащата
река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след
него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза
отново на повърхността през пещера.
Име
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега-изход) , наподобяващ
дяволска глава.
2

Прилепите в пещера "Дяволското гърло"
В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички
те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на
територията на цялата страна.
Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата
през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени:
oГолям подковонос
oМалък подковонос
oДългопръст нощник
oДългокрил прилеп
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на
пещерен дългокрил прилеп. В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000
екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в
Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло –
големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла
Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни
убежища в България.
Туризъм
oПещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически
обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
oПещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край
бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
oДължината на пещерата е 1 км, маршрутът за туристи – 350 м.
Температурата в пещерата е около +8
O
C.
Работно време
oПещерата Дяволското гърло е отворена за посетители целогодишно.
Вход свободен за деца под 7 г.
3

oЛятно работно време (май–септември) – 10–17 ч
oЗимно работно време (октомври–април) – 10–16 ч
Легенди
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една
от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за
да спаси любимата си - Евридика. След като видял колко страда Орфей за
любимата си и през какви препятствия минал, за да слезе при него, Хадес му
казал, че ще я върне към живота. Но Орфей не трябвало да се обръща назад,
докато не излязат на повърхността. Но пустото съмнение погубило Орфей.
Съмнявайки се дали Евридика го следва и не чувайки стъпките й, митичният
певец се обърнал назад. И Евридика изчезнала. Поуката - никога не се обръщайте
назад, когато сте направили всичко за един човек. Той трябва да ви следва, не е
нужно да чувате стъпките му. Важна е вярата, а не съмнението.
Пещерата има мрачна слава и заради гибелта в нея на двама водолази преди 44
години.
На 18 септември 1970 г. двама начинаещи водолази от Варна, непосредствено
след завършването на курс за водолаз в открити води, правят опит за
проникване в пещерата, влизайки през сифона на "задника" на дявола. Повече не
се появяват живи. Загиват 21-годишната Сияна Люцканова и колегата й
Евстати Йовчев, на 29 години. Впоследствие разследващите установяват 41
грешки на ръководителката на екипа Агнес Георгиева. Най-фрапиращата е, че
един от двамата влиза в пещерата с използвана вече бутилка с въздух. Когато
той се изчерпва, те придърпват въжето. Фатален е този начин на сигнализация
за непроучена пещера с разклонения. Вместо да ги изтеглят, колегите им отвън
им отпускат допълнително въже.
Ръководителката на екипа е осъдена и влиза в затвора. Телата на Сияна и
Евстати са извадени по-късно, двамата се били оплели в осигуряващото въже и
били с изплюти дихатели-регулатори.
4

Днес на стената над пътя има паметна плоча на двамата водолази, пред
която посетителите оставят по стрък цвете.
Координати 41.61
о
с.ш
24.38
о
и.д
Локация Община Девин, Родопи, България
Дължина ~ 1000м ( около 350м за туристи)
Температура Около 8
о
С
Откриване От древността
Геология Пропастна пещера
Входове Естестен и изкуствен
Достъп регулиран
Осветление постоянно
5

6