Емоции и емоционална регулация

ЛЕКЦИЯ 20: ЕМОЦИИ И ЕМОЦИОНАЛНА РЕГУЛАЦИЯ НА ПОВЕДЕНИЕТО

1. Същност на емоционалната реакция.
Емоциите са комплексни изменения на цялостното състояние на
организма и психиката, които влияят върху организацията на
поведението. Емоционалната реакция има три основни компонента:
- физиологични изменения на състоянието на организма;
- поведенческо изразяване на емоционалното състояние;
- субективно преживяване.
Поради своя комплексен характер емоциите са обект на изучаване от няколко
науки - невробиология, физиология, етология и психология. Невробиологията се
интересува от нервно-анатомичните структури, които управляват възникването и
протичането на емоционалната реакция. Физиологията изучава измененията в
организма, които съпътстват тази реакция, етологията и психологията се
интересуват от поведенческото изразяване и субективното преживяване на
емоцията. За разбиране същността на емоционалната реакция е нужно да се
познават нейните три компонента.
А) Физиологичен компонент.
Физиологичните изменения в организма, които са част от емоционалната
реакция са резултат от действието на вегетативната нервна система с нейните два
дяла - симпатиков и парасимпатиков, а така също от функционирането на
ендокринната система. От физиологична гледна точка измененията в състоянието
на организма имат общ характер и не зависят от спецификата на преживяваната
емоция. Така например, ускоряване на пулса има и когато се преживява гняв, и
когато се преживява радост, а той се забавя при преживяване на тъга или
облекчение. Физиологичните реакции имат цялостен характер и могат да се
регистрират с помощта на обективни методи. Към тези реакции се отнасят:
 промяната на кожното съпротивление;
 измененията в пулсовата честота,
 измененията на дишането,

2
 свиването или разширяването на кръвоносните съдове и съответно
изменения в кръвното налягане;
 промяната на кожната температура;
 повишеното потоотделяне;
 свиването или разширяването на очните зеници.
Наред с изброените по-горе физиологични реакции се наблюдават и промени
в химичния и хормоналния състав на кръвта, слюнката и урината. Едновременно с
това настъпват изменения в мускулния тонус, които чрез механизмите на обратната
връзка подават сигнали в структурите на главния мозък, които управляват
емоционалната реакция. Тези физиологични реакции възникват и протичат
автоматично и много трудно се поддават на съзнателен контрол. На този факт се
основава използването в следствената практика и оперативно-издирвателната
дейност на правоохранителните органи на т. нар. “детектор на лъжата”, който
представлява уред за регистриране на физиологичните реакции. По специална
методика се задават серия въпроси и се следят физиологичните изменения,
съпътстващи отговора на всеки от тях.
Биологичният смисъл на тези цялостни изменения на състоянието на
организма е той да се подготви за определени взаимодействия с външните фактори.
От тази гледна точка най-общо може да се каже, че отрицателните емоции
подготвят организма за борба и отбрана, а положителните емоции мобилизират
силите за действие или стимулират възстановяването на ресурсите.
Продължителното преживяване на отрицателни емоции (или т. нар.
емоционален стрес) води до развитие на различни органични заболявания (язва на
стомаха, хипертония, инфаркт на миокарда и др.). Механизмът на развитие на тези
заболявания може да се обясни чрез продължителното физиологично
пренатоварване на организма, което води до изчерпване на неговите ресурси или
до нарушаване функциите на отделни органи.
Б) Поведенчески компонент.
Изразяването на емоцията чрез мимиката на лицето, позата и движенията на
тялото са неотделима част от емоционалната реакция. Системното проучване на
този компонент е поставено още от Дарвин, който в класическия си труд
“Изразяване на емоциите при животните и човека” дава обяснение на произхода и

3
функционалния му смисъл. Според него, мимическите движения на тялото и лицето
са възникнали от първоначално полезни действия. Емоционалните изрази
представляват или отслабена форма на тези действия (например оголването на
зъбите при гняв е остатъчна реакция от прякото им използване), или тяхна
противоположност (усмивката е придружена с отпускане на някои мускулни групи на
лицето), или са пряк израз на емоционална възбуда (треперене, заекване).
Функционалният смисъл на поведенческото изразяване на емоциите е в
информиране на другия индивид за вътрешното състояние и готовност за
определено действие. По този начин се улеснява комуникацията между отделните
животни в групата и се спестява прякото използване на агресия (например при
борбата между самците за овладяване на женската заплашителните пози в
повечето случаи предотвратяват проливането на кръв).
Влияе ли сдържането на лицевия израз върху преживяваните емоции?
Изследванията са показали, че когато експериментално се индуцира
определена емоция (например смях) и същевременно се фиксират тези групи
лицеви мускули, които изразяват веселието изследваните лица докладват
значително по-слабо субективно преживяване на веселие. Ефектът е още по-силен,
ако от изследваните се иска преднамерено да направят гримаса, характерна за
противоположна емоция (в случая гняв). Други изследвания пък установяват, че
когато човек преднамерено направи гримаса, характерна за определена емоция
това води и до нейното субективно преживяване, макар и в отслабена форма.
Внимание: Това може да бъде използвано от някого, както за прикриване на
собственото емоционално състояние, индуцирайки определена емоция,
съответстваща на ситуацията, така и за разкриване състоянието на другия в хода на
взаимодействието.
Тези резултати показват, че специално лицевото изразяване при човека е
неделима част от емоционалната реакция. По-съвременните проучвания
установяват, че лицевата мимика, която придружава различни емоции предизвиква
специфични изменения в кръвния ток в мозъка, така че на физиологично равнище е
налице както обща неспецифична реакция, така и специфична картина на
мозъчното кръвоснабдяване. Оптимална специфична реакция е установена за
усмивката. От практическа гледна точка това означава, че за поддържане на

4
оптимално функциониране е уместно да се усмихваме по-често, дори и усмивката
да е преднамерена и нагласена.
Изразяването на емоциите в повечето случаи не е контролирано и за тях
може да се съди по лицевите гримаси и движенията на тялото. Дори човек да
запазва сдържан израз на лицето има множество други движения и жестове, които
той не осъзнава, но които издават емоционалното му състояние. Това
обстоятелство се използва в практиката при провеждане на разпити, когато
опитният наблюдател следи движенията на тялото, интонацията на гласа и израза
на лицето, за да отгатне какво се опитва лицето да контролира и да скрие. Това
наблюдение може много да се улесни ако се прави видеозапис и той след това се
анализира. Много финни, едва забележими движения стават отчетливо наблюдаеми
ако записът се пусне ускорено или забавено, още повече, че той позволява
наблюдението да се синхронизира със съдържанието на словесната беседа. Това
може да се използва както за контрол на собствената си емоционална реакция и
прикриване на състоянието си, така и за наблюдаване реакциите на изучаваното
лице, представляващо интерес или като индикатор за промяна в отношението
между двамата. Ако записът е невъзможен, трябва внимателно да се следи
поведението на лицето с което се осъществява контакт и да запомнят и най-малките
движения, за да се разкрие вътрешното му състояние.

В) Субективно преживяване.
В субективното преживяване на емоцията могат да се разграничат три
аспекта. Първият е емоционалната възбуда, която е свързана с
мобилизационните изменения в организма. Приема се, че възникването на
емоционален процес по принцип е равнозначно на поява на състояние на възбуда
или на изменение на активацията на мозъчната кора. Съществува т. нар. “континуум
на активацията”, върху който се разполагат всички емоционални преживявания.
Единият полюс на този ко нтинуум е състоянието на кома, което се
характеризира с пълно отсъствие на чувствителност и липса на реакции дори на
много силни дразнители. Другият полюс се представя от състояние на крайна
възбуда, като например в случаите на пристъпи на ярост, паника, е кстаз.
Съзнанието е стеснено, размито, вниманието не се задържа върху нищо,
ориентацията в обстановката е нарушена. Между тези полюси се разполагат

5
останалите състояния на активация, които в порядък на нарастване са дълбок сън,
лек сън, сънливост, отпуснато бодърстване, бодрост, повишена бдителност,
възбуда. Измененията на равнищата на активация се придружават от изменения на
електричната активност на мозъка, на състоянието на съзнанието и на
организацията на поведението.
Континуум на активацията















Вторият аспект на субективното преживяване е емоционалният тон. Той
може да бъде положителен или отрицателен и с него е свързан знакът на
преживяваната емоция. Най-общо емоционалният тон информира за характера на
отношенията между индивида и факторите от външната среда. Отрицателните
емоции най-общо сигнализират, че взаимодействията със средата не протичат в
оптимална за организма посока и избраните временни регулативни механизми са
неефективни. Функцията на отрицателните емоции е да коригират тези стратегии
съобразно текущите дадености на средата. В много случаи те налагат автоматични Възбуда
Повишена бдителност
Бодрост
Отпуснато бодърстване
Сънливост
Лек сън
Дълбок сън
Кома
Крайна възбуда

6
поведенчески модели, например бягство при страх. Положителните емоции
укрепват избраната посока на регулация и сигнализират успешността на
поведението. Изследователите обаче отбелязват, че в определени обстоятелства
положителните емоции снижават критичността във възприемането на обстановката,
например задоволството от получения резултат може да ви заслепи за идващите
негативни последици. Познаването на ефектите както от отрицателните, така и от
положителните емоции би повишило способността ни интуитивно да се
ориентираме в сложна среда и би ни предпазило от допускането на грешки.
Третият аспект на субективното преживяване е съдържанието на емоцията.
То се изразява в това, че между емоции с еднакъв тон, например положителни,
съществуват качествени различия. Ние с лекота различаваме удоволствие, радост,
веселие, привързаност. Съдържанието на емоциите зависи от особеностите на
информационните сигнали, които са предизвикали емоционална реакция. Тези
сигнали могат да бъдат:
 констатиращи или изпреварващи;
 съпоставителни (от оценка на изискванията на ситуацията и
наличните ресурси);
 регистриращи (съдържащи информация за хода на регулацията).
Така съдържанието на емоционалните преживявания постоянно варира в
зависимост от вида на постъпващите сигнали.
2. Емоциите като система
А) Базисни емоции.
Изследователите на емоциите са установили, че въпреки цялото
многообразие на емоционалния живот на хората съществуват няколко основни, или
базисни емоции, които са общи при човека и висшите бозайници. Всяка от тях има
вродена специфична нервна основа, определен лицев израз и особено
субективно преживяване. Лицевият израз на базисните емоции е еднакъв при
представителите на много различни култури и изследванията показват, че хората от
някои племена на Нова Гвинея, например, които още живеят в каменния век
изразяват и разпознават базисните емоции по същия начин, както японците,
американците или жителите на Южна Америка.

7
Базисните емоции са следните:
- Интерес - увлечение. Под влияние на тази емоция се повишават
вниманието, любознателността и увлечеността от обекта на интереса.
- Радост. Характеризира се с чувство на увереност, на собствена значимост
и на това, че обичаме.
- Удивление. За разлика от другите емоции то е винаги моментно състояние,
което освобождава от предните емоции и насочва всички познавателни процеси към
обекта, който