Позитивна фамилна психотерапия

Ако дадеш на някого риба, ще го нахраниш веднъж. Научиш ли го да я лови, ще може да се изхранва цял живот.

Ориенталска мъдрост

Позитивната психотерапия произхожда от “positum”,т.е. от действителното и предварително заложеното. Действителни и предварително заложени са не само нарушенията и конфликтите, чийто носител е дадено семейство, но и способността му да се справя с тях. В рамките на позитивната фамилна терапия пациентът изоставя ролята на пациент и се превръща в терапевт на самия себе си и на своето обкръжение, като процес на самопомощ.
Позитивната фамилна терапия е особен начин на терапевтично мислене, в чийто център стои семейството. Дори при индивидуална терапия, винаги се включват елементите на семейна терапия, а тя е успешна дори когато работи само с един член на семейството. Тогава той влияе върху семейната система и взаимоотношенията в нея – сам става терапевт на своето семейство. От особено значение при този лечебен метод е използването на приказка или притча, която в стилизирано от вековете художествено обобщение дава образ и съдейства за преосмисляне от търсещия психологическа помощ човек на наличния проблем и откриване на алтернативни възможности за решение.
Случаят, който ще разгледам се отнася за 37-годишна жена, заемаща отговорна длъжност в частна фирма. Тя потърси консултация, силно обезпокоена от многократните отсъствия от училище на 9-годишния си син и сериозното понижаване на оценките му, за което научила от класната ръководителка.
Терапията проведохме в продължение на няколко сеанса, използвайки петте степени на позитивната фамилна терапия като рамков модел на терапевтичния подход:
Етап на наблюдението/дистанцирането;
Етап на инвентаризирането;
Етап на ситуативното окуражаване;
Етап на вербализирането;
Етап на разширението на целите;

По време на първия етап – наблюдението се постарах да науча “Какво се е случило?”
Предложих на детето да ми разкаже един свой ден в училище.След това му зададох следните въпроси: Как се чувства в училище? Има ли приятели? Какво го притеснява? Как си подготвя домашните?Сам ли се справя?Има ли нужда от помощ?
От разказа на детето разбрах, че от известно време ходи без желание на училище, защото има затруднения при подготвяне на домашните си и децата му се подиграват, когато дава грешни отговори. Налага да учи сам, защото няма занималня в училище, а майка му няма време, тъй като работи до късно. Детето страдаше от липсата на баща си, който беше професионален войник и в момента беше на мисия в чужбина.
Разказът на майката потвърди моите предположения за причините предизвикали реакциите на детето. Оказа се, че тя държи да се докаже на работното си място и се налага да остава до късно вечер във фирмата.Често, след като прибере по-малката си дъщеря от детска градина, оставя децата си сами в къщи и се връща за да довърши неотложни задачи. След като съпругът и заминал, тя поела цялата тежест на семейните задължения. Оплака се, че не си доспива , няма време да обърне внимание на сина си и да провери как се справя с домашните и до този момент е разчитала на неговата самостоятелност и умения да се справя сам. Поведението на детето я беше сварило неподготвена.
На основата на събраната информация представих пред майката необходимостта на детето от вниманието и подкрепата на майката, която в момента е още по-важна и наложителна поради отсъствието на съпруга, към който детето е било особено привързано и чувства болезнено липсата му.Предложих и да продължим терапията в още няколко сеанса, без участието на детето.
Вторият етап – на инвентаризиране, включва работа върху актуалните способности, потенциала в семейните взаимоотношения като алтернатива и установяване на основния конфликт, използвайки инструментариума на позитивната фамилна терапия.
Области на преработка:
Клиентката преработва наличния конфликт чрез областта на дейността – бягство в работата и постигане на успех, опитвайки се да се справи едновременно със семейните си и служебните задължения. Голямото физическо и психическо натоварване изчерпва силите и, занемарява контакта и с децата и споделянето на техните потребности.
Образци-измерения:
Нейните действия са мотивирани от родителите и и възпитанието, което е получила като дете. Единствено дете, тя е била силно повлияна от примера на баща си, обществено ангажирана и авторитетна личност. За нея той остава образец, достоен за подражание, макар че поради многобройните си ангажименти, рядко имал време за нея.
Aктуални способности:
Клиентката сподели, че още от началото на брака проблематиката учтивост/справедливост е била критична като конфликт, тъй като съпругът и често вземал решения, касаещи семейството без да сподели с нея и да поиска нейното мнение. Така постъпил и при заминаването си на мисия – уведомил я почти в последния момент, като я оставил пред свършен факт. Тази негова постъпка беше предизвикала у нея поредната криза, но проблемът останал без дискусия, тъй като тя не намерила удобен момент за това. Тя се чувстваше раздвоена, тъй като съпругът и беше грижовен баща и се грижеше за финансовото обезпечаване на семейството /вярност, надеждност, пестеливост/. И двамата държаха на успеха в професията.
Основен конфликт:
Съществуваше проблем в сферата на споделянето/общуването между партньорите. За съпругата взаимното зачитане и справедливостта в отношенията беше от изключителна важност, докато съпругът държеше на независимостта и личното пространство. Това положение внасяше затруднения при съвместяването на личните амбиции за професионален успех на съпругата и необходимостта да се справя сама със семейните задължения.

При етапа на ситуативното окуражаване и свързаният с него позитивен подход имат централно значение за фамилната терапия. Помолих клиентката ми да разкаже преживяване от семейния си живот, което си спомня с удоволствие. Оказа се, че тя пази в съзнанието си много хубави мигове, когато се е чувствала щастлива и удовлетворена. Използвах тези позитивни моменти като основа за разрешаване на създалите се противоречия.
Сказанието “Изборът между кравата и поилката” ни помогна в дискусията, по време на която клиентката ми осмисли необходимостта да направи избор т.е. да напусне временно работа за да се грижи за децата, докато съпругът и се върне от мисия. Тя прозря, че материалната стабилност, която осигурява съпругът и позволява да се посвети на децата си без да се притеснява финансово и оцени положително този факт. Всеки от двамата поемаше част от общата отговорност към семейството.

На етапа вербализиране се върнахме отново на основния конфликт,който до този момент не беше отработен. Проведохме открита дискусия, насочваща клиентката ми да вникне в дълбочина, разширявайки способностите и за разбиране. Опитахме се да установим нагласите и по отношение учтивост/честност, за да достигне тя до условията и причините, породили несъответствията във взаимоотношенията и начините за отстраняването им.
Клиентката сподели, че досега не е разговаряла със съпруга си, поради страха да не бъде отхвърлена и да загуби неговата обич и внимание. Тя обаче стигна до извода, колко важно за бъдещето на партньорството им е, да разговаря открито със съпруга си след като се прибере от мисия, да му опише своите преживявания и чувства, да сподели желанието си за успех в професията като значима потребност. Беше готова да изслуша и неговата гледна точка, да приеме виждането му и да прояви разбиране, като му даде време за да вземе решение, съобразно собствената си воля. Осъзна също, че не си е давала сметка за чувствата на съпруга си. Влизайки в неговата роля,/по мое предложение/ тя преосмисли противоречията помежду им по нов начин, като се опита да трансформира наранените си чувства. Прозря в неговото решение да замине, не само професионална амбиция, но и желание да бъде полезен на семейството си – осигурявайки им материална обезпеченост и приемайки риска да бъде далеч от тях дълго време, заедно със съпътстващите го опасности и несигурност.

Разширяването на целта е последният етап на петстепенния подход. В него се осъществява разпад на психотерапевтичната връзка, отделяне на консултанта от клиента и изграждане на способност за самостоятелна активност и удовлетворение. Пациентът се приучва отново да изгражда своя живот. В основния принцип на разширението на целите е залегнал опитът, че нашите партньори притежават редица други възможности в областите, които са конфликтно заангажирани.
По време на терапевтичния процес клиентката ми извървя дълъг път, откривайки начини за личностна промяна и развитие. Осъзна, че със съпруга си могат да насочат вниманието си към нови актуални способности – честност и откритост във взаимоотношенията, търпение и уважение спрямо чуждите желания и потребности.
Притчата “История на пътя” и помогна да стигне до извода, че преодоляването на проблемите е дълъг и сложен процес, чийто успех изисква единодействието на всички засегнати. Основа за разширението на целите е противоположната,респ. разширяващата концепция. По този начин всяка среща с партньор, който застъпва други концепции, е най-малкото потенциално разширение на целите.

Петстепенният рамков модел не е неподвижна схема, в която пациентът и неговото семейство трябва да бъдат вкарани. Отделните етапи не се надстрояват статично, а са в динамично взаимоотношение. Те се прилагат в съответствие с особените изисквания на ситуацията, в която се намира пациентът, респ. семейството на пациента. Следва да бъдат съблюдавани следните параметри:
Начин по който пациентът или неговото семейство се представят за терапия /отделен пациент, първично семейство, разширено семейство, срещу съпротивата на семейството, като “терапия без пациент”/.
Болестната картина, която пациентът, респ. неговото семейство формират. Отнася се до това какво натоварване може да понесе пациентът/семейството/, т.е. товароподемността.
Вероятна, респ. желана продължителност на лечение: различните ситуации изискват гъвкав подход към продължителността на лечение. На практика това означава: колкото по-кратка е същинската терапевтична интервенция, толкова по-голямо внимание трябва да се обърне на аспекта за самопомощ.
Основен момент в преработката на конфликта: от особено значение е наличието на усет за приложението на механизмите за самопомощ. Терапевтично това означава да бъде поставяно ударение върху областите за самопомощ и самопознание, които до този момент са били оставяни без внимание. Позитивният подход намира тук конкретно приложение.