Внимание. Характеристика на вниманието. Видове. Развитие на вниманието

Внимание. Характеристика на вниманието. Видове. Развитие на вниманието. Внимателност
Увод
Вниманието е вид психична дейност, която е свързана с изразяване на съсредоточеност към определен обект. Вниманието е и работно състояние на съзнанието с интегрално значение за резултатите от дейността на човека.
Според някои автори, вниманието не е отделен психичен процес, а придружава всички останали форми на активна психична дейност, като им осигурява по-голям или по-малък резултат. Според други автори, вниманието е елемент от психичните процеси, наред с емоциите, чувствата и пр. Трети автори считат, че вниманието е фактор за наличие на останалите психични процеси.
Така или иначе, вниманието е важен психологически обект за изследване, като цел на настоящата курсова работа е да анализира основните му аспекти – характеристика и форми, видове внимание, значение за познавателния процес.

1. Характеристика на вниманието
Както бе споменато в увода на темата, вниманието е задължително условие за всяка психична дейност. То протича в три форми:
неволево /пасивно/ внимание, което осигурява съсредоточаване на психичната дейност чрез силата и значимостта на сетивните качества на предметите, явленията и процесите, към които тя е насочена;
волево /активно/ внимание, което съсредоточава психичната дейност чрез волевите усилия и мотивационната система на личността;
следволево/ внимание, което осигурява съсредоточаване на психичната дейност чрез подбудителната сила на привичките и увлечеността на личността в съответната дейност/.
При всички случаи обаче, вниманието е от значение за опознаването на ситуативния свят, като обслужва интегрирането на ситуацията в цялостно смислово и действено преживяване.
Ритъмът на вниманието става вътрешен ритъм на субективно действие в пределите на ситуацията и едновременно с това е механизъм на реализация на субектния блок на психиката и специално на активността на Аз-а. Някои автори отъждествяват вниманието със съзнанието. Това схващане има сериозно основание, тъй като фокусът на вниманието прави отчетливо преживявана т. нар. тема на преживяване.
Вниманието е предназначено да осъществява селекция на стимули в полето на възприятие, да определя приоритети и да удържа едни цели за сметка на други, както и да избира дадени поведенчески отговори измежду множество от възможни отговори.
Селекцията става необходима, защото се наблюдава конкуренция между алтернативи в перцептивната, съзнателната обработка на информация. Следователно, чрез вниманието:
става възможно опознаването на ситуацията;
осъществява се обработка на информацията;
подготвя се механизъм за възприемане на ситуативния свят около личността.

2. Елементи на вниманието.
Основните му елементи са фокус и посока на вниманието.
Фокусът на вниманието е резултат на психична селекция. Той е мястото в ситуационното поле, в което преживяването е най-отчетливо, високо будно и контролирано. Фокусът на внимание е единичен и има твърде ограничен капацитет, макар че субективно изглежда обширен.
Фокусът се отнася към ситуационното поле, както централното зрение към цялостното зрително поле. Съществуват разновидности на действието на фокуса във всяка сетивна модалност (зрение, слух, осезание) или в абстрактните форми на репрезентация (пропозиционална, речева и пр.), но във всички случаи това е “будно петно” в преживяването, което се мести в различни части на полето на преживяване.
Посоката на вниманието е ментален вектор, обърнат към или изхождащ от личността.
Фокусът на внимание проявява известна специфика в различните сензоперцептивни модалности. Например, в зрението фокусът на внимание се отнася към ситуационното поле така, както централното зрение към цялостното зрително поле. Установено е, че вниманието се затруднява повече, когато трябва да се разпределя между няколко зрителни стимули, отколкото между същия брой стимули в различни модалности, например, зрителни и слухови. Последното често се изтъква като аргумент в полза на специфични видове внимание за всяка сензоперцептивна система.

Наличието на фокус на вниманието обаче не означава пълна липса на внимание към останалата част от ситуационното поле. Известен ресурс на вниманието остава като че ли “разлят” в периферията на фокуса и се съсредоточава към особености и детайли на ситуацията, които се преживяват с допълнително осъзнаване. Последните образуват контекст на значимост на фокусираните аспекти на ситуацията и осигуряват потенциални точки на съсредоточаване в предстоящи моменти.

3. Функции на вниманието
Вниманието е специална програма за очакване на трудно предсказуемото. Вниманието може да придружава всякакви други психични процеси, сензоперцептивни, паметови, мисловни. Наред с това, съществува възможност вниманието да се обособи като функционално за личността, както следва:
---антиципативна функция. Вниманието кара когнитивните процеси, които придружава да избързат напред спрямо хода на актуално случващото се. Стимулирайки антиципативни тенденции, вниманието подготвя, настройва субекта за нови, силни и необикновени стимулации, или осигурява максимално бързи и адекватни реакции на внезапни, но евентуално важни събития.
-смислова функция. Вниманието съпровожда и абстрактните познавателни процеси на мислене и въображение. В тях то е “умствено посочване към” евентуалния смисъл или към съществено отношение на два или повече интелектуални предмети. Сякаш вниманието сигнализира: важно е това, към което соча тук и сега.
Преди акта на осмисляне, вниманието подпомага процесите на осъзнаване чрез индуциране на един от два противоположни ефекта: аналитичен (разчленяване на първични цялости – емоции, усещания и пр. – в поредица елементи, които дори могат да се преживеят като безсмислени, или смислени по нов начин) и синтетичен (актовете на вниманието свързват разделени съдържания в нови цялости и да ги третира като че ли са смислени). Аналитичният ефект води до забелязване на разлики в съдържанието и динамиката на преживяването, а синтетичният ефект подпомага откриването на общности между отделни съставки на ситуационното поле. В аналитико- синтетичното действие на вниманието понякога се реализира и креативен ефект – във фокуса на вниманието се зараждат нови свойства, които се прибавят към текущата ситуация. Това са “малки открития”, катализирани посредством вниманието.
- тонизираща функция. Това е следващата функция на вниманието, насочена директно да ускорява и тонизира движенията на човешкото тяло. Тази еволюционна програма на вниманието е предназначена да провокира бърза активация на тялото в ситуации, заредени с явна или потенциална опасност.
Четвърта функция води до съсредоточаване на усилия върху обект, който следва да бъде овладян поради една или друга извън-биологична необходимост. Тук вниманието създава преживявано поле на действие на субекта и “съединява” външното или вътрешно действие с предмет сякаш това се прави от някаква “вътрешна, ментална ръка”. Последната функция се реализира посредством съвместната активност на внимание и воля.
В първите три функции вниманието е “вързано” за оцеляването и справянето с внезапно случващото се. При тяхната реализация ситуационното поле сякаш е обладано от външни сили и вниманието ги обозначава като предизвикателства за Аза.

4. Видове внимание
Според продължителността им и участието на волята в регулирането им се различават четири вида внимание:
Неволево внимание. Често се то нарича първично, за разлика от вниманието за абстрактни стимули, което се нарича вторично или производно внимание. То е първично в еволюционен и онтогенетичен смисъл на първо възникнало. Тъй като действието му отключва спонтанно силни емоции, може да се предположи, че еволюционният му произход е тясно свързан с емоциите. Сензоперцептивното внимание се активира спонтанно, бързо и принудително. Еволюционно то предизвиква мобилизационна готовност и реална селекция на действия съобразно потребностите на животното. Активацията му води до напрягане на мускулите и така настройва тялото за действие. Внезапни и силни стимули предизвикват ориентировъчна активност на мускулни групи, свързани с насочване на сетивата – движения на очите и главата в посоката на стимулация, специфични движения, свързани с ослушване, телесна поза на готовност за бягство и т. н. Наред с това неволевото внимание се съпътства от наситени емоции и афекти – на уплаха, безпокойство, гняв, любопитство и пр. При активиране на неволевото внимание организмът изпитва повишен физиологичен стрес.
Проявите на неволевото внимание са наситени, краткотрайни и провокирани от усещания или възприятия, т. е. от външни фактори. В еволюционен план неволевото внимание е предназначено да подготви субекта за реагиране на динамични външни събития: потенциални опасности или внезапно появяващи се благоприятни възможности. Всички неочаквани събития изискват бърза мобилизация на субекта за оценка на актуалната ситуация и за адекватно телесно реагиране. Този вид внимание има вродена програма, някои изследователи го извеждат от ориентировъчния рефлекс. Когато ефектът на новост на промяната се изчерпи, а това става за няколко секунди, настъпва т. нар. хабитуация (привикване), когато източникът на промяна вече не удържа фокуса на внимание върху себе си и той се премества върху други обекти.
Когато ситуацията протича спокойно и липсват външни стимули, които да “грабнат” вниманието, то започва да извършва т. нар непреднамерени, спонтанни колебания върху случайни обекти и аспекти на обстановката.
Волево внимание. Самото му название показва, че то е съвместно действие на механизмите на вниманието и волята на субекта. Като че ли едно съсредоточено усилие се прибавя към естественото внимание, надстроява се над него и определя продължителността на удържане и маршрута на движение на фокуса на вниманието в ситуационното поле. Оттук се заключава, че действието на волевото внимание е вторично по отношение на неволевото внимание, затова Л. С. Виготски основателно го причислява към висшите психични функции.
Параметрите на фокуса на внимание при волевата му регулация са съвсем различни от природните форми на внимание. Актовете на волевото внимание са продължителни – траят минути, а понякога часове, те са с променлива интензивност, изискват усилия и имат по-висока “цена” за субекта.
Този вид внимание се провокира от интересите и мотивацията на субекта и става по ефективно, когато се упражнява. Вторичното внимание се проявява като ситуационно- специфични умения и навици да се внимава за динамиката на заучени стимули. Това значи, че субектът може да има мотивите и волевите привички да удържа фокуса на вниманието си в един тип ситуации, а изобщо да не иска и да не умее да внимава в друг тип ситуации. Ето защо, в конкретни случаи следва да се прави анализ на проявленията на волева регулация, а не да се приема някакво общо равнище на регулация, което непременно се привнася в ситуацията. Така волевото внимание е силно диференцирано в проявите си за разлика от неволевото.
Ситуациите, провокиращи неволево внимание, не се нуждаят от волева регулация на фокуса на внимание. Адекватните за внимаване чрез усилия ситуации са такива с монотонен ход, с плавно настъпване на промени, но все пак важни от една социо-културна гледна точка.
Волевото внимание може да има скъсен цикъл, когато се регулира от прости волеви действия в изолирани ситуации. От друга страна волевото внимание може да участва като механизъм на реализация на сложни волеви действия и да се превърне в умение да се внимава в съответен ситуационен ред. Тогава на него му е присъща сложността на едно умение.
Послеволево / постволево/ внимание. Този вид внимание се появява, когато субектът развие силна положителна мотивация за някакъв вид дейност. Неговите прояви са комплексни: в началото, докато индивидът се “вработва” в СР на конкретната дейност, той се самопринуждава, а след това усещането за полагане на усилия изчезва и съсредоточаването става леко, но продължително. Това се случва, когато един учен пише статия по любим замисъл, при упражняването на трудна пиес