Юридическа психология - Теми

Юридическа психология

Предмет, обект и задачи на ЮП. ЮП и другите клонове на психологията. Методи на ЮП.

Предметът на ЮП се намира между правото и психологията. През втората половина на ХХ век се е наричала психология на правото (правова психология). Най-ранните публикации в тази сфера са в криминалната психология: конкретни въпроси, свързани със съдопроизводство, разследване, превенция на престъпността, разрешаване на специфични въпроси в психологичен аспект в местата за обхващане на лица с присъда. Така се диференцира един клон на ЮП, който често заявява своето място – пенитенциарна (затворническа) психология. На базата на успехите в областта на разследване на престъпната личност и престъпността се обособява и се налага ЮП. Тя е по-точно означение на науката и практиката по изследване на престъпността и престъпната личност. Неин предмет са психологическите проблеми, свързани с престъпността и престъпната личност, закономерностите и механизмите на психическата дейност на хората в сфери, регулирани от правото. Тя обхваща фундаменталните правно-психични явления, но освен тях изучава социалната девиантност, престъпността, превенцията на престъпността, както и дейността на правоохранителните и правораздавателните институции. Акцентът в ЮП е върху психологията на престъпността и престъпната личност. В детайли се занимава с финансови нарушения, икономически престъпления, както и с психология на организираната престъпност. Предмет на ЮП са следствената дейност, разследването на престъпното влияние, където психологията има своят принос, както с разработване въпроси за психология на разпита, на разследването и следствения експеримент, така и в портретирането на неизвестен извършител на престъпно деяние. Принос има в оценка истинността на показание относно извършено престъпление. В последните години предмет на ЮП са съдебно-психологическите експертизи, не само по линия на наказателното право, но и в гражданското право при вземане на решение за осиновяване, временно попечителство върху дете или за отнемане на родителски права.
Задачи:
Психологически анализ на разследването и наказателно представяне на извършителя на престъпление.
Интензивно разрешаване на въпросите на превенцията на престъпността.
Нови научни методи за водене на разпит с цел разкриване на престъпното деяние при деца, младежи и лица с психологически проблеми или леки отклонения, които отричат своята вина, независимо от очевидните доказателства. В тази насока актуална е задачата за психологически анализ на социално девиантно поведение и общо на девиантния тип личност.
Изучаване личността и мотивите за извършване на престъпление.
Да се усъвършенства портретирането и профилирането на престъпника, известен или не.
Разработване на тактики при водене на преговори с извършители на правонарушение и взети заложници.
Обект:
Криминалната личност
Потърпевшите – жертвите
Свидетелите
Девиантните лица

Актуални направления на изследвания в ЮП

Основното направление е насочено към по-точно диференциране предмета на ЮП.
Изследване на психологията на престъпността в различни аспекти, които имат своя специфика и определени психологически промени, довели до престъпния акт или преодоляване на травма от престъпно посегателство.
Създаване на нови методи за диагностика на престъпната личност, разработване на подходи за оценка и изследване на деца с девиантно поведение, деца, свидетели на престъпление, деца, обект на насилие или деца, включени в престъпна група.
Усъвършенстване на методите за въздействие, за ресоциализация на лица-извършители на престъпление и изтърпели своето наказание – лишаване от свобода.
Изграждане на методи за създаване на съдебно-психологически експертизи, които да покриват изискванията за обективност, достоверност, надеждност, валидност.
Методите за изследване в ЮП са наблюдение, интервю, тестове – личностови, проективни, за интелигентност, експеримент.

Основни понятия в ЮП

Агресия – нападателно поведение, упражняване на насилие върху нещо/някого, което може да доведе до функционално нарушение или разпад; деструктивно поведение.
Алиенация – отчуждение.
Абулия – безволие, неспособност за вземане на решение; в крайна форма – психично заболяване, в редки случаи е вродено. По-често е резултат от грешки във възпитанието в два аспекта – авторитарен стил или прекомерно обгрижване, ниска взискателност.
Адиктивно поведение – пристрастяване към наркотични вещества; синоним на девиантно поведение.
Виктимология – наука за жертвите на престъпленията.
Деликвентна личност – престъпна личност.
Депривация – проблем, свързан с липсата на информация при лишените от свобода.
Криминален – престъпен.
Пенитенциарно учреждение – затвор.
Престъпление – тежко нарушение на закона, на приетите социални и морални норми.
Вина (виновност) – психологическо отношение на лицата към своето противоправно поведение, действие или бездействие, осъзнаването им и последствията от тях. Това имплицитно изключва чувство на вина при извършен импулсивен акт – често престъпление, извършено в състояние на силен афект, което фактически е стеснило съзнанието. Осъзнаването на извършеното деяние може да доведе до оправдателна присъда. Отсъствието на вина се среща при престъпления, извършени в тежко алкохолно опиянение, физиологичен афект или при страх, паника, довели до хаотични действия. Вината се анализира и в аспект на нейното осъзнаване от извършителя, който екстраполира (изявява) своите действия в съответствие с дълбоко възприета ненавист към някого или към нещо.
Съвест – самооценка от личността преди всичко на нравствената страна на дейността, в резултат на което се осъществява взаимовръзка между предполагаеми или извършени постъпки или убеждения. Съвестта е вътрешно чувство, психичен фактор, саморегулатор, който е едновременно „вътрешен съдия”, обвинител и защитник на собственото поведение, на самия себе си.
Угризение на съвестта – изживяване на чувство за вина или морално страдание, съмнение в правилността на действието. Вината включва лична съпричастност, осъзнаване на действието и последствието от него.

Престъпна (криминална) личност – обобщена психологическа характеристика.

Формирането на престъпната личност е продължителен процес на изграждане на нагласи. Протича в определена макро и микросреда: оформяне на черти на личността, които характеризират цялостния духовен облик и определят престъпното поведение на индивида. Многобройни са теориите, които създават обяснителни профили на престъпната личност:
Биологично направление – чиста биологична теория за престъпността не съществува. Биологичното направление свързва насилието и агресията с престъпния акт. Една от разпространените биологични теории свързва ендокринната система с повишено производство на някои хормони като тестостерон и адреналин със склонността на човека към насилие. Хормоналното ниво се контролира от хипоталамуса (орган в мозъка, който като биологичен часовник регулира репродуктивната способност на човека, чувството за глад, за движение и т.н.). Изследвания сочат, че 15 от 15 изследвани хладнокръвни убийци имат дисфункция на лимбичната система, а хипоталамусът е част от анатомичната нервна система, намираща се в лимбичната система, една от малко изучените части в мозъка. Криминолозите са на мнение, че престъпното поведение е свързано с нарушения в ендокринната система. Така се обяснява по-голямата численост на мъжете престъпници, тъй като при тях е биологично заложено по-високо ниво на тестостерон. По някаква необяснима причина това ниво е по-високо през месеците ноември и декември, когато обективно се забелязва повишен брой престъпления. През ХХ век широко популярна е тезата на Фройд, че човек се ражда потенциално престъпник. Близки до тази теза са изследователите на агресивни модели на поведение, които на базата на емпирични изследвания сочат, че агресията е вродена диспозиция от висшите животни и по-късно от родителите. Големите мислители от времето на Ренесанса подкрепят тезата, че престъплението е израз на свободната воля на човека. Те отхвърлят тезата за социална детерминираност за формиране на престъпната личност. С други думи: убиецът не е убиец, защото е поставен в лоши условия на живот или живее в неблагоприятна социална среда, а защото убийството е средство за себеутвърждаване, вътрешно чувство, израз на свободната воля. С развитието на антропологията биологичното се свързва тясно с цялостното развитие на човека и се означава като антропологично. Родоначалник на това направление е Чезаре Ломброзо. Теорията му за вродената склонност към престъпност е материалистична по своя характер и се основава на наблюдения и опитни проучвания. Според него човек става престъпник заради определени вродени черти. Престъпните наклонности са заложени също като инстинктите, половото влечение и страхът.
Наследствена теория (Ленц и …… 20-те години на ХХ век) – по същество повтаря идеята на Ломброзо с едно съществено изменение: докато Ломброзо възприема престъпния инстинкт като вроден, то представителите на наследствената теория сочат предпоставки в социалната среда като агресивност, жестокост, насилие над индивида в ранна детска възраст.
Расова предразположеност към престъпление – тя е в основата на расовата дискриминация и се подкрепя с факта, че процентът на цигани престъпници е над 75% от общия брой извършители на престъпление.
Социални теории – по-широко разпространени и научно обосновават ролята на социалните детерминанти за формиране на престъпната личност.
Семейна среда – стил на възпитание; Социално-психологическите изследвания на престъпната личност сочат значими дефицити в ценностната система. Тук биологичното не е обяснителна система. Множество са емоционалните фактори като внимание, любов към подрастващия, които рефлектират върху формирането на престъпната личност. Главоломно увеличаващата се престъпност и у нас сочи, че не стремежът към изява на свободната воля, а трайна деформация в целеобразуването, в мотивационната и ценностната система на личността са предпоставки за формирането на престъпната личност. Проблемът за престъпната личност в психологията е свързан с множество въпроси в областта на наказателното право. Така например убиец ли е човек, който непреднамерено е предизвикал катастрофа, в която има жертви?

Насилствен тип криминална личност. Личностно-психологически особености на извършители на изнасилване.

Отличава се със социално-ценностна деформация, дефицит на социалната идентификация, емоционална студенина (емоционална тъпота), импулсивност, агресивност, гневливост. Към този тип спадат лица, които упражняват насилие върху личността на другия, чието насилие може да доведе до физическо и/ или психическо увреждане, травма или убийство. Тук попадат и сексуални насилници и лица, които са склонни да изтезават