Циркумплексният подход в психологията

ЦИРКУМПЛЕКСНИЯТ ПОДХОД В ПСИХОЛОГИЯТА : ИСТОРИЯ,
ТЕОРИЯ, МЕТОДОЛОГИЯ , ПРИЛОЖЕНИЯ

Рандев Панайот
ГлЩ-СВ

ИСТОРИЯ. Появата в средата и утвърждаването в края на 20 век на циркумплексния подход (ЦП) е
индикатор за преход на психологичните науки към един по-зрял етап в развитието си. Прави се
анализ на познавателните и социокултурните предпоставки за появата и развитието на ЦП.
Сравняват се етапите на психологията с тези на други науки. Представят се стъпките в развитието на
ЦП през миналия век.
ТЕОРИЯ. ЦП синтезира плюсовете както на типологичния, така и на емпиричния подходи към
обяснението на психологичните явления. Той е следващата логична стъпка в развитието на
теоретичните модели след описателните, типологичните, емпиричнo-профилните етапи. Дават се
основните формални аспекти на ЦП и се очертават областите на възможен бъдещ прогрес
МЕТОДОЛОГИЯ . Циркумплексът е кръг конструиран от две ортогонални дихотомии същностни за
дадено психично явление, т.е. той е 2D модел. Развитието на ЦП предполага, според автора,
генерализацията му в 3-, 4-, 5D и nD циркумплекси, т.е. сфери и хиперсфери, преход от реални към
комплексни и хиперчисла, от стандартната към хиперкомплексната алгебра, от точково-линейната
към кръговата и сферичната статистика и визуализации.
ПРИЛОЖЕНИЯ . До момента ЦП е използван в над 40 области на психологията – от психология на
личността, семейството, групите, организациите, обучението, решаването на задачи до психология на
професиите, междуличностни отношения, психопатология и др. Дават се приложения на автора в
армията.

THE CIRCUMPLEX APPRACH IN PSYCHOLOGUY: HISTORY, THE ORY,
METHODOLOGY, APPLICATIONS

Randev Panayot
HQ-LF

HISTORY. The advent in mid-century and development at the end of 20
th
century of the Circumplex
Approach (CA) is an indicator for transition of the psychology to a more mature stage of its evolution. The
cognitive and socio-cultural premises for appearance and development of the CA are analyzed. A comparison
of the evolution of psychology and other sciences is made. The main steps of development of the CA in last
century are presented.
THEORY. The CA combined the pluses of both typological and empirical approaches to psychology. The CA
is the next logical step in the development of the theoretical models in psychology after descriptive,
typological and empirical ones. Main formal aspects and possible lines of future evolution of the CA are
presented.
METHODOLOGY. The circumplex is a circle that is constructed by two orthogonal dichotomies essential for
specific psychological phenomena, i.e. it is 2D model. In author’s opinion the development of the CA requires
its generalization to 3, 4 and nD circumplexes, i.e. spheres and hyperspheres, a transition from real to
complex and hypercomplex numbers, from standard to hypercomplex algebras, from point-line to circular
and spherical statistics and visualization methods.
APPLICATIONS. Till present the CA is employed in more than 40 domains of psychology – from
personality, family, group, organizational psychology to cognitive, interpersonal, vocational psychology,
mental health and so. The author’s applications of the CA to military context are presented.


I. ИСТОРИЯ. Както често се пише за самата психология, така и за циркумплексният
подход в нея може да се каже, че той има дълго минало и кратка история. Макар, че мета-
форите и образите свързани с кръга се ползват в най-различни култури от няколко хи-
лядолетия, то писаната му история в по-широк смисъл е едва на половин век, а този под-
ход стана популярен едва от последното десетилетие на 20 век. Ако се абстрахираме от
образите (напр. мандали) и ритуалите (седящи или танцуващи в определен порядък в кръг
хора), популярни поне от десет хиляди години, то за първи път за пред- и прото-научни
цели кръгът се използва от вавилонските жреци за наблюдение,описание,обяснение и про-

гнозиране на различни събития и явления в живота на тогавашното (от преди 3500 г.) об-
щество. Едно от многобройните приложения на кръга е въвеждането на 12-те астрономич-
но-астрологични зодии, в рамките на които се разграничават 4 основни елемента, всеки в
3 възможни състояния, за които се е смятало, че влияят по специфичен върху характера и
поведението на хората, т.е. имаме един от първите опити за психологична типология. По-
късно древните гърци и римляни, вземат от вавилонската астрология идеята за 4-те основ-
ни типа, но значително я опростяват, като отпада и кръговата подредба на 12-те психоло-
гични типа.Тази типология просъществува и до днес. Подобни кръгови системи съществу-
ват и в други култури – 5-елементни в китайската и индийската култури, 9-елементна
(енеаграмна) в ислямската култура. Паралелно с тези типологични системи, от древни вре-
мена съществува и идеята, че много неща в природата, обществото и самия човек са по-
лярни (земя-небе, светлина-тъмнина, мъжко-женско, млади-стари, божествено-светско,
бог-дявол, добро-зло, ляво-дясно, тяло-дух и т.н.). Тези дихотомии и полярности особено
се засилиха и наложиха в европейската култура в края на средновековието и началото на
ренесанса. През последните 3-4 столетия се повиха редица интуитивни психологични ти-
пологии, основайки се първо на характера и социалното поведение, а след това и на тяло-
то. Те обаче, като цяло, не се основават на някаква система на взаимни връзки, а по скоро
се изброяват известен брой характери, които са еднопорядкови, т.е. са разпололожени на
номинална скала. В края на 19 в. В.Вундт предлага една своя систематизация на 4-те ос-
новни характера като ги разполага като 4 квадранта в едно 2-мерно пространство, едната
ос на което е възбудимост (активност-пасивност), а другата ос е променливост (стабил-
ност-нестабилност). През първата третина на 20 в. се появяват няколко десетки подобни 2-
или 3-мерни типологични модели, но тук ще спомена само 2, които се ползват и понасто-
ящем: 3-мерният биполярен модел на Юнг (1921), от който следват 16 типа и моделът на
Уйлям Марстон (1928), популярен днес като DISC-модел. Втората третина на 20 в. бе
период на поява и масовизиране на емпирично-статистически подходи, които в своята съ-
щност се основават на теория на чертите, а философски и методически на един атомарно-
механистичен възглед за човека, личността и поведението. Бе необходим над половин век,
няколо стотин хиляди изследвания от хиляди психолози със стотици променливи и мили-
они изследвани лица от десетки култури за да стане ясно, че зад това привидно мноогооб-
разие, всъщност се крият по-прости структури, които имат системен характер.
Макар, че през целия 20 век много психолози са акцентирали на вътрешната цялост
на психологичните явления от различни нива и области, първият реален пробив в тази об-
ласт направиха психолозите от интерперсоналното направление в САЩ през 50-те години,
в лицето най-вече на моела на Т.Лири, известна днес като интерперсонален циркумплекс
(междуличностен кръг). Основавайки се, от една страна, на теорията на Х.Съливан за дву-
посочните взаимодействия в междуличностните отношения и неговата теорема за реци-
прочните емоции и комплементарните поведения, а от друга, на практическа работа с ок.
5000 пациенти, предимно в групов контекст, екипът на Лири достига в средата на 50-те г.
до теория и методика за интерперсоналния циркумплекс. По същото време (1954) този
термин се въвежда от Л.Гутман в математическите изследвания обслужващи психологи-
ята. През следващите няколко десетилетия, макар и бавно, но явно и сигурно започва едно
все по-засилващо се внимание към циркумплексните модели в различни области на психо-
логията – от биологичните и когнитивните, през личностните и междуличностните, до се-
мейните, груповите, организационните и социетарните. През 90-те години на 20 век стана
познавателното институционализиране на този подход чрез специализирани броеве на
списания, симпозиуми, както и чрез няколо книги, най-значимата от които е сборникът
“Циркумплексни модели на личността и емоциите” (1997). Така, към началото на 21 век
почти няма област на научната и практическата психологии, в които да не се използват
циркумплексни модели.

II. ТЕОРИЯ. На какво се дължи нарастващата популярност на циркумплексния под-
ход (ЦП) ? Ще се опитам по-долу накратко да я обясня като набележа познавателно-
методологичните, социо-културните и практическите предпоставки и особености на ЦП.
1. ПОЗНАВАТЕЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ . С развитието на психологията през 20
век, все по-ясно ставаше, че реално доминиращите и масово използвани модели имат пар-
циален, атомарен, механистичен характер, което все повече не съответства на цялостния,
организмичен, системен характер на психичните явления, които изследват или които се
опитват да променят психолозите.Това е валидно за теориите, експерименталните пара-
дигми, математико-статистическите методи, практическите интервенции. До появата на
ЦП имаше два големи вида модели – 1) типологични (умозрително-интуитивно-теоре-
тични) и 2) емпирични (експериментални, обсервационни, практически). Всеки от тях има
своите плюсове и минуси. ЦП има това предимство и пред двата класа модели, че синте-
зира и интегрира в едно цяло плюсовете както на типологичния (логичност, системност),
така и на емпиричния (доказана връзка с реалността) подходи към описанието, обяснени-
ето и въздействието на психологичните явления. Той е следващата логична стъпка в раз-
витието на научните модели след описателните, дихотомните, типологичните, емпирични-
те и многопрофилните етапи. Базиран на циркумплекси модел е минимално възможната
системна единица за анализ на психичните явления като системни такива. Концептуално и
логически той превъзхожда моделите основаващи се на умозрителни теоретични схеми
или на емпирични конфигурация от елементи. Основавайки се на вътрешните и външните
особености и логика на циркумплекса, за които ще стане дума по-нататък, той позволява
генерирането на поредица от логически обосновани и емпирично проверими връзки и хи-
потези между елементите на циркумплекса в целия спектър от психологични изследвания
и практически интервенции. Позволява също бърз и широк пренос на обяснителни схеми
от циркумплесни модели в едни области на психологията към много и различни други об-
ласти. Това рязко ускорява научния прогрес в психологията и я доближава непосрествено
до природните и точните науки като физика, химия, биология, т.е. психологията на широк
фронт, само за няколко десетилетия може успешно да премине границата деляща т.н.
“софт” науки от “хард” науките. Чрез циркумплесните модели, които са дву-дименсионал-
ни (2D) модели, се отключва възможността за много по-сложни многомерни (3D, 4D, 5D,
nD модели), които са както по-адекватни на психологичните явления, така и позволяват
по-широки интеграции между различни сфери и нива на психичните реалности.
2. СОЦИО-КУЛТУРНИ И ПРАКТИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ . Макар и да
става все по-широк спектъра и по-голям обема на работа на психолозите, през последните
десетилетия те се изправят пред следния познавателен и практически парадокс – въпреки
че рязко се увеличи броя психологични изследвания (те вече са милиони), става все по-
трудно те да се обхванат и разберат и все по-нефективна е практическата работа. Новите и
полезните идеи все по-често се появяват случайно или идват от хора извън психологията. <