Курс по Юридическа психология

КУРС ПО ЮРИДИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

ТЕМАТИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

Наблюдава се непрекъснато разширяване на психологията като наука.
В края на столетието психологията намери много широко приложение в сферата на социалното управление, включително и при решаване на конкретни проблеми при неутрализиране на отрицателни социални явления – девиантни и деликвентни действия.
Развитието и укрепването на демократичните форми на управление реално наложи да се търсят повече и по-добри възможности за изучаване на проблемите на гражданите, включително и тези, свързани с поддържането на определен правопорядък в дадена система.
Използуването на постиженията на психологическите науки в сферата на социалното управление позволи да се обогати и усъвършенства арсеналът от средства и методи за пряко и косвено влияние върху социалните процеси и явления.
Две столетия продължават усилията за използуване постиженията на психологическите науки, ангажирани с разкриването, разследването и наказателното преследване на лицата, извършили престъпления. Това реално доведе до утвърждаването на юридическата психология – приложен клон на психологията.
Развитието на този клон на психологическите науки е допринесло твърде много за по-успешното решаване на три основни проблема на съдебната практика:
По-прецизно изясняване на промените в личностните качества, обуславящи престъпното поведение;
Утвърждаването в оперативната, следствената и съдебната работа на по-ефективни средства и методи, гарантиращи постигането на по-голяма прецизност по отношение спазването на нормативните актове;
Поставяне на по-стабилно научни основи на организацията и управлението на специализираните държавни органи, ангажирани с охраната на обществения ред и противодействие на престъпността.
Отчитайте тази специфична роля на юридическата психология в почти всички страни с развита система на университетска подготовка на психолози се четат лекции и по тази наука. Такива лекции слушат както психолозите, така и юристите. В редица страни са създадени специализирани научни звена по юридическа психология.
В Република България, в СУ “Св. Климент Охридски” лекции по юридическа психология се четат от 1975/76 учебна година. След 1990 година такива лекции се четат и в други университети на страната, където се подготвят психолози и юристи.
Разширяването на преподаването на тази наука във висшите учебни заведения реално налага и разработването на университетски учебник, който би улеснил чувствително нейното усвояване от студентите – психолози и юристи.
При написването на този учебник е използуван както български, така и чужд опит при разработването на учебни пособия по тази наука.

ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ЮРИДИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ

Всяка наука, изучавайки едно или друго явление от реалната действителност, се развива и усъвършенствува. Самата изследователска дейност реално води не само до натрупване на значителен изследователски опит, но и до формиране на подклонове на дадената наука, т.е. до разчленяване, до вътрешно структуриране на науката. Този процес е характерен за всички науки, в това число и за психологията.
В началния период от своето развитие психологията е наука за психичните процеси и явления, за тяхната същност и особености, за техните качествени характеристики.
Постепенно в процеса на развитието на тази наука се създават предпоставки за възникване на самостоятелни психологически науки, които изследват различни аспекти на явлението човешка психика.
В продължение на около две столетия възникват и се утвърждават такива фундаментални психологически науки, като: психология на личността, психология на дейността, психология на познанието, генетична психология, психофизиология, психокибернетика, психолингвистика, парапсихология, диференциална психология, психодиагностика и др.
Причини: Сложно обусловено явление. Неговото развитие в филогенетичен и онтогенетичен план се обуславя от различни закономерности, които се изследват от самостоятелни науки.
Вътрешното диференциране на психологическите науки се обуславя и от това, че самата обществена практика се влияе от различни психологически закономерности, които трябва да се изследват от самостоятелни психологически науки. Стремежът да се използуват максимално постиженията на фундаменталните клонове на психологията в различните области на обществената практика и социалното управление е допринесъл за възникване на множество приложни психологически науки: професионална психология, военна психология, юридическа психология, трудова психология, транспортна психология, авиационна и космическа психология, инженерна психология и др.
Този процес продължава и в наши дни. Той реално води до вътрешна диференциация на някои от приложните клонове на психологическата наука.
Научното психологическо знание дава възможност да се видят по-дълбоко и да се оценят по-всестранно психологическите предпоставки на всяка човешка дейност, включително и да се постигне по-голяма ефективност от нейното практическо реализиране.
През втората половина на двадесетото столетие особена актуалност за социалната практика и социалните науки придоби борбата с престъпността. И това е свързано с бързото разрастване на това социално явление, свързано е и с трудностите при неговото ограничаване и преодоляване.
При решаването на научните проблеми на борбата с престъпността, освен правните науки са ангажирани: социологията, криминологията, психологията.
Използването на психологическите знания в борбата с престъпността се реализира в три основни направления:
при изучаване същността и особеностите на престъпното поведение и престъпната реализация на личността;
при организиране на работата при разкриването, разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
при организиране на профилактичната дейност и на дейността на пенитенциарните учреждения.

Психологическите знания и в трите направления дават възможност да се изяснят по-добре и по-пълно определени тенденции в престъпността и в престъпното поведение, да се анализира най-задълбочено определен оперативен, следствен и съдебен опит, да се подобрят и използуват по-ефективни методи и средства в дейността на органите, ангажирани в борбата с престъпността.
По-системни опити за научна психологическа подготовка на юристи се правят в края на XIX век и началото на XX век. Нещо повече, това е период през който в редица университети се предвижда изучаването на юридическа (съдебна) психология от бъдещите юристи.
През този период се утвърждава и разбирането, че в борбата с престъпността трябва да се използува специализирана наука – юридическа психология.
В началото на този период интерес към използуване на специализирани психологически знания се проявява главно от следователите и съдиите. Това е съществена причина тази наука да е по известна и по-популярна като съдебна психология.
На един по-късен етап се лансира идеята, че приложното поле на тази наука може да бъде много по-широко като в нея се включат и проблемите на криминалното поведение и криминалната реализация на личността, а също така и проблемите на профилактиката.
Руският учен Ковальов лансира идеята, че тази наука трябва да се нарича юридическа психология, тъй като тя изследва не само проблемите на предварителното производство и съдебния процес, но и редица други правно-регламентирани дейности, свързани с борбата с престъпността.
Самите специализирани държавни органи са задължени не само да разкриват и санкционират извършителите на престъпления, но и да не допускат тяхното извършване. Предотвратяването на извършването на престъпление е важна задача за всички специализирани държавни органи.
При това разширяване на предметната област на юридическата психология постепенно се наложи определението, че тя е наука, която изучава психологически закономерности, специфични за борбата с престъпността като особена социална дейност.
Като приложен клон на психологията, юридическата психология е съпричастна и към трите основни направления на борбата с престъпността:

издирвателна (оперативно-издирвателна) дейност;
разследване и наказателно преследване;
превантивна работа.

издирвателна (оперативно-издирвателна) дейностЮРИДИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯразследване и наказателно преследванепревантивна работаПРЕСТЪПНОСТ

Като наука тя е ангажирана с изясняване на психологическите закономерности, които обуславят и съпътстват тези три основни направления на борбата с престъпността. Научен интерес представляват както факторите, които облекчават и стимулират дейността на специализираните държавни органи, така и тези, които затрудняват или препятстват.
Научните изследвания по юридическа психология дават възможност да се решат по-успешно следните проблеми:
да се постигнат по-добри резултати от разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
да се постигнат по-добри резултати от работата по предотвратяване извършването на престъпления;
да се осмисли и да се използува по-пълно натрупания опит по разкриването н престъпления или по предотвратяване на тяхното извършване;
да се постигнат по-добри резултати от управлението на звената от специализираните държавни органи, ангажирани в борбата с престъпността.

Научните изследвания по юридическа психология са насочени към изясняване на три психологически закономерности:

психологически закономерности, свързани с разкриването на извършителите на престъпления;
психологически закономерности, свързани с разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
психологически закономерности, свързани с предотвратяване на извършването на престъпление.

Значителна част от тези закономерности имат по-дълготрайно значение за борбата с престъпността. Другите са по-краткотрайни, т.е. имат преходен характер. Преходният характер на определени психологични закономерности определя (зависи) от промените в условията на живот и дейност на хората, от настъпилите промени в обстановката, при която се реализира дейността на специализираните държавни органи.
Така представените предмет и задачи на юридическата психология като приложен клон на психологическите науки не се приема еднозначно от всички специалисти, ангажирани с научноизследователска или научноприложна дейност.
Една част от специалистите продължават да изтъкват, че тя трябва а обслужва главно съдопроизводството. Тя не бива да се занимава със специфичната дейност на органите на полицията.
Друга част от психолозите пледират за разширяване на предметната област на тази наука, като в нея се включат освен проблемите на съдопроизводството и проблемите на престъпното поведение и на дейността на пенитенциарните учреждения. Това становище е особено характерно за част от представителите на руската психологическа школа.